През далечната 1914
г., когато започва Първата световна война, младият, 29-годишен преподавател в
Софийското военно училище, поручик Тодор Панов (1885-1945) издава своята
прочута книга с амбициозното заглавие „Психология на българския народ“. Тя се радва на голям успех, но след
1944 г. веднага влиза в списъка на забранените книги.
Според Огнян
СТАМБОЛИЕВ, чийто текст от книгата на
Панов съм цитирал по-долу (от Afera.bg), че това е може би първият сериозен труд в тази област.
Книга, не по-малко ценна от трудовете на познатите ни народопсихолози
Иван Хаджийски, Антон Страшимиров или Найден Шейтанов.
„Днес болшинството от партийните шефове в България, и, ако можем така да
се изразим, „главният щаб на всяка партия“ са хора, които мечтаят само за власт
и постоянно само за власт.
Обикновеният сюжет на техните сънища е
министерското или депутатското кресло, цилиндър и автомобил, министерски вагон
и за всички тия тъй много желани неща те са готови да продадат и на Дявола
своята чест, душата си и всичко каквото биха им поискали…
Ако коварният Мефистофел пожелаеше да
съблазни, както някога старият Фауст, кой да е водител на партия у нас, като му
обещае да го направи министър или депутат, с едно условие обаче да изколи цяла
България, ние сме уверени (да, у нас вече има доста такива примери!), че той
без колебание би се съгласил на този договор с Дявола… Па и какво от това, че
България щяла да изчезне, щом той ще стане министър? Да се награби, а след него
и потоп! Та помислете си само – министър! И тези хора се стремят тъй страстно
към властта, към министерското кресло, но не за да реформират и да работят
честно за страната, не и за да подобрят условията на народния живот, не и за да
изпълнят своите гръмки и лъжливи предизборни обещания, а поради непреодолимото
си желание да забогатеят, да ограбят колкото може, да удовлетворят своите лични
амбиции и, като се възползват от своята власт, да се разправят и със своите
политически противници. Че нашите твърдения за разбойническите склонности на
повечето партийни щабове в България са верни, това е явно и от факта, че в
България досега няма нито един беден министър. Да, след като може да получи за
няколко години като министър от заплати максимално 20-25 хиляди лева, от които
трябва да живее, как би могъл да стане притежател на стотици хиляди, ако не е и
на милиони състояние? А откъде може да получи това богатство? Нима от някакви
чисти източници?...„
„Болшинството от българските министри, депутати и управляващи са хора
без чест, без скрупули. Мнозина от тях са алчни, недостатъчно образовани, дори
прости, невъзпитани, жадни за власт.
Хвърлете макар и бегъл поглед върху цялата им
минала дейност и ще видите, че повечето от тях са обвинявани в различни
злоупотреби и престъпления… Освен това у нас се утвърди лошата практика, когато
една партия дойде на власт, да смени всички от върховете и да назначи свои
хора. И тъй като невинаги има подходящи, тя поставя за министри и началници
хора без съответното образование, специалност, компетентност. Така адвокат може
да стане министър на земеделието или агроном на икономиката, а икономист да
оглави просветата… И заграбили властта, тези хора се втурват към
материалното, към своето бързо разбогатяване. Без никаква грижа и мисъл за
работата, която им предстои. Особено депутатите от мнозинството, които,
ползвайки се от своето положение, имунитет и влияние, прокарват заедно с
министрите и чиновниците всевъзможни нечисти дела и сделки, за които получават
подкупи и комисиони, които делят помежду си или оставят изцяло за себе си.
Разбира се, сред депутатите, макар и малко, има и честни хора. Поклон пред
тях!…Всички злоупотреби у нас в разните министерства и държавни
учреждения стават обикновено с помощта на податливите и послушни
чиновници, които в замяна на направеното, получават или част от плячката, или
съответното служебно облагодетелстване. Въобще чиновническият въпрос е
сред най-болните у нас и ако някой успее някой ден да го разреши, ще направи
огромна услуга на България…Идването на власт от всяка партия се придружава от
големи сътресения в чиновническия апарат, като назначенията стават строго по
партиен, по-точно по партизански принцип, а не според способностите и нуждите
на ведомството….„
И още нещо:
„Пред избори българските партии говорят винаги смело и високо от името
на Народа за неговото благо, но това винаги е просто един партизански шантаж,
една лъжа и измама, защото между тях и бедния ни народ има дълбока пропаст.
Те мислят и действат само за себе си, за своя
актив, само за своите хора, другите да пасат трева! Освен, че са лишени от
каквото и да е било политическо възпитание, от култура, от такт. Да не говорим
за ниската култура на повечето от техните водачи. Срамно е да слушаме и да
гледаме някои от тях…Те са просто една патентована сган. Те мислят единствено
за себе си. Просто поставят своите лични, партийни интереси над народа и над
България...“*
*-пропуснати са
последните редове от публикацията на г-н Стамболиев, който смята, че тези
качества са присъщи само на една-единствена българска партия. Което просто не е
ВЯРНО!
