ИЗЛИШНИ СПОРОВЕ….

Вчерашните спорове в Камарата по проектите за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България – ЗРАСРБ (Обн. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.) БЯХА ИЗЛИШНИ. И най-паче досежно проекта на групата „БСП лява България”! Който с основание беше отхвърлен на първо четене. По причина, че е писан на коляно и защото възнагражденията на академичния  състав нямат нищо общо с неговото научно развитие (за предложенията за заплатите – накрая). Небрежното им отношение по темата на социалистите не е от вчера. Цитирам: „Два от проектите (на депутати от БСП и от РБ и ГЕРБ) са с по едно изречение – удължават с две години срока, в който главните асистенти трябваше да защитят дисертация, за да останат на тази длъжност. Но тъй като тези проекти са от декември 2014 г. и не бяха внесени навреме, а срокът изтече в края на 2014 г., те отдавна са безсмислени, защото главните асистенти без степен "доктор" отдавна са освободени от длъжността.” (Велиана Христова, Иде ли края на псевдопрофесорите, в-к „Дума”, брой 50, 01.03.2016). Добре, че тези изречения са на страниците на „Дума”, щото ако ги бях писал аз, щяхте да ме оплюете!

Според Велиана, цитирам: „Този закон (ЗРАСРБ – бел. моя) изработен от министъра Сергей Игнатов в първото правителство на ГЕРБ и приет силово в парламента през 2010 г., нанесе огромни щети и на самата наука, и на научната общност. Той позволи за пет години на място във вузовете и научните институти да бъдат „произведени” около 6000 нови професори и доценти - без никакви изисквания за научни приноси, както стана популярно да се казва – „на кило”.

Това, твърди Христова „девалвира научните степени и длъжности така, че вече не може да се каже кой е стойностен професор и кой не е, но доведе и до деморализация в самите гилдии, където политическото и шуробаджанашкото уреждане станаха практика.”

Постарах се да потърся причината за т.нар. „шуробаджанащина” на Велиана, или както аз я наричам – принцип „ти на мене, аз на тебе”. Внимателно прочетох разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2 на „силово приетия” закон на Игнатов. Те гласят, цитирам: „Чл.4. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се извършва от научно жури, което се утвърждава за всяка конкретна процедура със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на ФАКУЛТЕТНИЯ, СЪОТВЕТНО НАУЧНИЯ СЪВЕТ. (2) Членовете на научното жури се избират от Национална листа на журита по научни области, а при възможност и по направления и специалности. При интердисциплинарна тема най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която дисертационният труд има отношение.” (ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.). Скромното ми мнение, е че те осигуряват:

1.Безпристрастност на избора на външни членове на журито, чрез случаен избор на външни членове от Национална листа на журита. Апропо, Националната агенция за оценка и акредитация беше започнала процедура по попълване на националната листа, и моя милост за известно време беше член на тази листа…

2.Равна отдалеченост от катедрите/клиниките на факултетния/научния съвет при определяне на вътрешните членове на журито.

Известно е, че третата алинея на чл. 4 бе отменена от Конституционния съд – Решение № 11 от 05.10. 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г., съдия, докладчик Красен Стойчев, т.1 „Обявява за противоконституционни чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Повтарям, бе ОТМЕНЕНА  само третата алинея, която нямаше отношение към изложената по-горе процедура.

Отварям действащия ЗРАСРБ. Оказва се, че алинеи първа и втора на чл. 4, приети един месец (някъде около м.декември) след Решението на Конституционния съд (виж ДВ, бр. 101 от 2010 г. – бел.моя) нямат нищо общо с варианта на „насилствено приетия” закон на Игнатов, цитирам: „(1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се извършва от научно жури. За всяка конкретна процедура съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет. (2) Ректорът, съответно ръководителят на научната организация определя със заповед състава на научното жури, утвърден по реда на ал. 1.” Разликата е в отпадането т.нар. НАЦИОНАЛНА ЛИСТА НА  ЖУРИТА и предоставяне на правото за предложения за състава на научното жури на ПЪРВИЧНОТО ЗВЕНО, сиреч звеното, което се обучава ДОКТОРАНТА или е обявен КОНКУРС (дали нямат интерес, отговорете си сами – бел. моя). Всички останали промени в членове 9, 13, 20, 25 и 29а  в действащия ЗРАСРБ са само следствие от цитираните промени в цитирания вече чл. 4.

ТАМ Е ЗАРОВЕНО КУЧЕТО НА „ШУРОБАЖАНАЩИНАТА”, ДАМИ И ГОСПОДА, а не във варианта на „силово приетия” закон на Игнатов. В този смисъл и твърденията на Велиана Христова, виж по-горе СА ЧАСТИЧНО ВЕРНИ.

Не е моя работа, да установя кой е внесъл промените в чл. 4, нито как са гласували при приемането на поправките депутатите от 41-то Народно събрание. Има си разследващи журналисти.

Мога да ви дам и достатъчно на брой примери за практическото прилагане на принципа „ти на мене, аз на тебе”! Ще се огранича с един – военен медик, недоразумение в областта на управлението на военното здравеопазване стана голям доктор, като единият от външните членове на журито, предложен от първичното звено, бе от друга научна област (не говоря за направления и специалности), а вторият, предложен тоже от първичното звено – измислен доцент, който малко след като се хабилитира, беше освободен от министър Луджев по пределна възраст. Измислен, ама СГОВОРЧИВ!

Какво ще се случи с подкрепения на първо четене законопроект  за допълнение и изменение на ЗРАСРБ не зная, пък и не би трябвало да ме интересува на моите години.  

 Сега няколко думи за проекта на „БСП лява България”. Звучи добре. Само че мястото за заплатите не е в този законопроект. При това възнагражденията на академичния  състав отново са на принципа „на всяка жичка по лъжичка”. Няма го приноса на конкретното лице от академични състав. Спомням си, че когато работех, един доцент БЕЗ ДА Е НАПИСАЛ РЕД СЛЕД ХАБИЛИТАЦИЯТА СИ, ПОЛУЧАВАШЕ ОСНОВНА ЗАПЛАТА КОЛКОТО МОЯТА. Не се хваля, но няма как да не спомена за написаните в съавторство и под моя редакция 6 БР. УЧЕБНИЦИ и научното ръководство на 6 БР. ДОКТОРАНТИ (на единият – научен консултант). 

Вчера по темата ревеше  и ни  поучаваше потомственият „учен” др. Стоян Мирчев! Без нито един ден стаж в системата на висшето образование, освен времето, в което е бил студент.  

В момента – 14.07,  професор Анелия Клисарова (БСП) отново чете декларация по темата от името на парламентарната група.

 Когато двамата говореха, се сетих за едно фототипно издание на фундаменталното откритие на Вилхелм Рьонтген – няколко странички, написани на ръка. 

Рьонген - Носител на Нобелова награда в областта на физиката

 Сетих се и за други работи, но не искам да им отнемам реторика на БСП в полза на БАН, Селскостопанска академия и прочие!

АСОЦИАЦИИ 2....

Михаил Ростовски, „Московский комсомолец", 10.07.2017, оригинално заглавие „Живот и смърт на руските партии”.

„След изборите за Думата през есента на 2016 г., руската партийна система изпадна в дълбока криза и „заспа” според експертите на Комитета за граждански инициативи на Алексей Кудрин.

....

От времето на Петър І, нашата страна последователно се занимава с внос на западни политически идеи и конструкции. И, както може да се очаква, не всичко от вноса се оказва работоспособно. Понякога ни се удава да изкопираме само външната форма на един или друг западен механизъм, но не и неговата същност. Един от ярките примери за подобни политически неудачи е съвременната руска политическа система.

На 04.02.1990 г. в Москва имаше масови митинги с искане да се отмени член шести на Конституцията на СССР, според който: „Ръководеща и направляваща сила в страната и  ядро на нейната политическа система е Комунистическата партия на Съветския съюз”.  Тогавашната власт се подаде на искането на митингуващите и член шести бе променен така: „Комунистическата партия на Съветския съюз и другите политически партии… участват в изработването на политиката на съветската държава и в управлението на държавата и обществото”.

….

С какви партии разполага Русия днес?

Комунистическата партия на Руската федерация. Организацията на Зюганов е класическа политическа партия според западните разбирания. Тя има свои клетки по места, свой актив, своя идеология и свои избиратели. Но посочете ми една западна партия,  в която лидерът не се е сменял от 1993 г.? Партията на Зюганов е структура, която не се развива, която се храни от миналото и като следствие е без перспектива в бъдеще.

„Единна Русия”, както много пъти съм писал е политическа партия само формално. На практика тя е политически инструмент на управляващата класа, който й гарантира печеленето на изборите.

Либерал демократичната партия на Русия? Нима някой вярва, че тази партия има бъдеще без своя „политически капитал” Жириновски.

„Справедлива Русия”? За тази „интересна” структура даже не ми се иска да говора.

…..(край на превода)”

Публикувам част от материала на Ростовски поради твърде големите съвпадения с партийния живот в България след 1989 г.

Както и поради безпристрастния анализ, освободен от „изми”! За разлика от българските партийни врачки, които освен да лъжат и внушават лъжи, друго не могат.

А който иска да прочете повече, да си намери в Интернет „Московский комсомолец”!

Като се замисля, май нашите партии от 1878-1879 г. насам са се внос, къде от запада, къде от изтока.  Дали вносът е бил успешен? Всеки да си отговори сам!

АСОЦИАЦИИ.....

На 05.07.1996 г. на заседание на ХХХVІІ народно събрание по време на парламентарен контрол народният представител Михаил Михайлов (СДС) в актуалния си въпрос към министъра на отбраната Димитър Павлов пита:

 „... вярно ли е, че в момента, в който се намира в родното си село Чомаковци по заповед, той същевременно води преговори в Германия с фирмата "Сименс" за закупуване на апаратура”.

Въпросът е в десетката. И днес се чудя, как Павлов е успял да изрече в българския парламент толкова витиевати фрази, за да защити Милан Петров. Дали под влияние на БСП, на която ако и да не е член е верен симпатизант или под влияние на бившите спецслужби? Отговорът не е известен.

Но да разгледам скандалът „Сименс”.

Малко предистория. Офертата за безлихвен кредит от 2 млн. немски марки ми беше отправена от г-н Вернер Фридрих - директор на обединението на фирмата за медицинска продукция и  г-н Райнхолд Херлингер – заместник директор за Източна Европа по време на посещението ми в централата на „Сименс” в Ерланген. То се осъществи в рамките на официалната ми визита при генерал Гюнтер Деш – шеф на Санитарната служба на Бундесвера през 1994 г. и влизаше в официалната програма на посещението. В последствие офертата бе подновена от г-н  Райнхолд Херлингер в София в присъствието на  инж. Стоян Манолов, бивш служител на  ВВМИ. За офертата бях уведомил началника на Генералния щаб Любен Петров с докладна № 454 от 03.05.1994 г. По-късно ми стана ясно, че Медицинско управление няма шанс да получи нито банкови, нито правителствени гаранции, за които „Сименс” настояваше. Простих се с идеята да модернизирам лечебните заведения. Простих се аз, но не и г-н Милан Петров. В интерес на истината не съм следил преговорите му със „Сименс”. Почти всичко по тази афера научих post factum.

По време на полета ни за Тирана на 10.04.1996 г., генерал-полковник Тотомиров ме извика в неговия салон на самолета и ми даде да прочета в-к „Демокрация”. В него имаше публикация за началника на ВМА. Според нея по време на годишен отпуск през 1995, за който професорът е заявил, че ще прекара в родното си село Чомаковци, той се разхожда във ФРГ, за да договаря покупки от „Сименс”. По въпросът не знаех нищо. Накратко разказах на Тотомиров историята на офертата за прословутия стоков кредит от „Сименс” и се върнах на мястото си. Публикацията на вестника обаче се оказа вярна. На мое запитване до НСС (По това време Национална служба за сигурност осъществяваше граничният контрол в страната – бел. моя) ми беше отговорено, че Милан Петров е напуснал Граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) на Аерогара София на 22.11. 1995 г. със служебен паспорт серия „Г”, №  0154209 и със пътнически самолет LZ е отпътувал за Германия. Четири дни по късно, на 26.11.1995 г. се е завърнал в България, като на ГКПП е представило обикновен (частен) задграничен паспорт серия „К”, № 0154201. Моите приятели от канцеларията на Министъра на отбраната не откриха заповед за командироване на Милан Петров в Германия, която да му дава право да използва служебния си задграничен паспорт. За постъпката си Милан не беше наказан.

Историята със „Сименс” и другите безобразия на Милан доста време се въртяха само в публикациите на Босия. Те лъснаха след проверка на Сметната палата, с констатациите на която трябваше да се занимава Инспектората на министъра на отбраната. Забележете обаче. Това се случи една година и три месеца след питането на депутата Михайлов в Народното събрание. Горещият картоф бе хвърлен в ръцете на министър Георги Ананиев и новия началник на Генерален щаб Михо Михов. Документът на инспектората е твърде обемист, за да го цитирам. По тази причина съм направил кратко резюме на най-важните изводи от него.

Проверяващите констатират, че увеличе­ните бюджетни разходи на академията се дължат на поети ангажименти за бъдещи периоди по договора за доставка на ядрено-магнитен резонанс, компютърен томограф и литротриптер от "Си­менс" АД, Медицинска техника, Германия и договора за строителство на сграда за "Клиника за магнитно-резонансова томография и компю­търна томография - ВМА - ВВМИ", сключен с поделение 62560 – ГУСВ. Това според тях е нарушение на Наредбата за изпълнение на държавния бюджет. Подписаният договор е "рамков", с който опреде­лят общите параметри на доставките. Оказва се, че детайлите не са уто­чнявани в последващи конкретни договори. Рамковият договор не фиксира и сроковете за доставка. Предвижда се те да бъдат предмет на допълнително договаряне. На „Сименс” обаче е преведена авансово цялата стойност на рам­ковия договор. Установява се, че заемът, теглен от ТБ „'Био­хим" АД е завишен излишно. Необходи­мият аванс е бил само 156 356 германски марки. Вместо тази сума е изте­глен кредит от 1 200 000 германски марки, което по счетоводни данни е довело до заплащането на лихви в размер на 73 910 германски марки. Към момента на проверките раз­ликата от 1 043 644 германски марки е блокира­на неоснователно в сме­тката на "Сименс", т.е. почти две години и четири месеца. Само от лихви при депо­зит на средствата ВМА е изгубила над 100 000 гер­мански марки. ВМА е поела дългосрочни финансови задължения по доставката без нормати­вно основание. Договорът за строителство с поделе­ние 62560 - ГУСВ, е без предварително финансо­во осигуряване и е склю­чен в нарушение на изи­скванията на норматив­ните актове.

Ако тези данни бяха рожба на моето перо, е естествено да ме обвините в пристрастие. Но те са на експерти от Сметната палата и Инспектората на министъра. Фактите от двете проверки говорят само за едно – Милан Петров е корумпиран ръководител на ВМА. И вай-вероятно от „Сименс” са си платили за сделката от 2 млн. марки.

Още две думи за аферата. През май 1998 г. случаят беше дискутиран при началника на ГЩ Михо Михов. Тъкмо се смеехме, че в договора с ГУСВ Милан Петров се беше самопроизвел в генерал-майор, когато в кабинета влетя инж. Веселин Павлов, представител на „Сименс медицинтехник” за България. Не зная кой го беше уведомил за темата на съвещанието. Михов ни помоли да напуснем. Какво са говорили не зная.  Но на Милан му се размина с обикновено уволнение. След което продължи да работи като цивилен професор във ВМА. Спаси го Иван Костов, който не искаше да се раздухват далаверите на „Сименс”. Очакваше инвестиции от фирмата за стимулиране на икономическия растеж, след тежката финансова и банкова криза от 1996-1997 г.

Между другото не се учудвам, че през 1996 или бог знае през коя година, от „Сименс” са дали подкуп на Милан Петров. Явно това е била неофициална фирмена политика. Иначе как да си обясня факта, че  GR Reporter, Новините от Гърция съобщава на 03.06.2009 г.: „Набира скорост скандалът около германския концерн „Сименс” и аферата с подкупи в Гърция ........” Склонността на ръководството на „Сименс” да корумпира своите контрагенти се потвърждава и от едно интервю на Ваня Енчева с Лотар Де Мезиер (Първият демократично избран министър-председател на бившата Германска демократична република, заемал поста в периода април-септември 1990 г. – бел. моя) във в-к „Труд”, от 27.09.2008 г. На въпрос на г-жа Енчева за борбата с корупцията Де Мезиер отговаря: „Преди време организи­рахме семинар с български специалисти в Берлин с участието на представители от различни федерални струк­тури и опитни юристи. Тогава споделихме опита си от бор­бата с корупцията в Герма­ния. И у нас я има, нека само да припомня аферата с под­купите около „Сименс” .......”.

Толкова за „Сименс”, но защо така и случаят „СААБ” ми намирисва на същото…

ПРИЗНАВАНЕ и..... ТРИЧАНЕ?

Конституция на Република Македония приета на 17.11.1991 г. (цитира се по http://www.concourt.am/armenian/legal

……

Статья 7

В Республике Македония официальным языком является македонский язык с кириллическим алфавитом.

В единицах местного самоуправления, в которых большинство составляют представители национальных меньшинств, помимо македонского языка и кириллического алфавита используется язык и алфавит этих национальностей в соответствии с установленной законом процедурой.

В единицах местного самоуправления, в которых значительное число составляют представители национальных меньшинств, помимо македонского языка и кириллического алфавита используется язык и алфавит этих национальных меньшинств в соответствии с условиями и процедурой, предусмотренными законом.

Ж. Желев: България първа призна Македония, убеди и Турция и Русия, 04.11.2004 г. (цитира се по https://www.plovdiv24.bg/novini)

По повод днешната новина, че САЩ признават Република Македония под нейното конституционно име (не ми е известно да сме имали резерви по членове на конституцията й – бел.моя) бившият президент на България Желю Желев заяви, че трябва да се гордеем, тъй като България първа безусловно призна Македония с конституционното й име като самостоятелна и независима държава (декларация на Филип Димитров от трибуната на Народното събрание в 19.50 часа на 15 януари 1992 г. – бел. моя)

Стенограмата на Комисията по култура и медии, 15.06.2017 г. (цитира се по http://www.parliament.bg)

КЪДРИНКА КЪДРИНОВА …. ще отправя един въпрос към един член на Съвета на електронни медии – госпожа Жотева. Бих искала да се поинтересувам – имам информация от много достоверен източник, вчера Вие сте обяснили на един от тези испаноезични посланици, че в резултат на Ваш личен разговор с външния министър госпожа Екатерина Захариева, тя Ви е казала, че е за закриването на „Радио България“. Бихте ли обяснили, откъде имате тази информация?

23.06.2017 г., bТV, предаването „Тази сутрин”  с водещ Антон Хекимян:

Ние сме признали македонския език, след като сме признали държавата Македония, обясни Екатерина Захариева в отговор на въпрос за двустранния договор България - Македония, който от десет години не се подписва. Когато сме признали Македония, сме признали конституцията на тази страна, а там пише, че официалният език е македонският, обясни как стоят нещата  дипломат №1.

***

26.06.2017, репортер на Агенция „Фокус”

„Няма промяна в позицията на България относно езиците, на които ще бъде подписан Договорът за добросъседство с Република Македония ….Още през 1999 г. премиерите на Република България и Република Македония подписват съвместна декларация на официалния език съгласно Конституцията на Република България и на официалния език съгласно Конституцията на Република Македония. Тази формула, по която има постигнато съгласие преди 18 г., се използва и сега. Интерпретации по темата са ненужни, а ново отваряне на въпроса е безполезно и за двете страни.”

26.06.2017 г., агенция ПИК, интервю на интервю на Калин Каменов с академик Георги Марков

„Когато беше подписано споразумението при правителството на Иван Костов имаше спор и се реши, че договорът ще се подпише на езиците, признати от съответната Конституция. Изобщо не се спомена македонски език. Сега трябва да вземат примера. През 1998-а Любчо Георгиевски беше в София. Имаше спор как да стане и така се реши. Без да се споменава македонският език. Сега Екатерина Захариева е като предишните ни външни министри. Те са от различни политически сили… Николай Младенов, Вигенин, Даниел Митов и сега Захариева. Те са безродници. Тежка дума, но е така. От къде ги намират, сякаш от калъп ги вадят.”

26.06.2017 г., агенция ПИК, интервю на интервю на Албена Борисова с професор Божидар Димитров

„В дипломатическата практика се признават държави. Но не и езици, защото това е строго професионална работа, с която могат да се занимават само лингвистични институции. И ако те казват, че той е диалект на българския език, ние не можем да тръгнем срещу тях. Българското правителство не е лингвистичен институт.”

Гeорги Готев шокиращо: Захариева не знае английски, от ЕК са я помолили да ходи с преводач, 26.06.20171 „Епицентър” на Валерия Велева, (цитира се по http://epicenter.bg/article/Goran-Gotev).

Какво сме признали през 1992 г. и защо  някои сериозно ТРИЧАТ г-жа Екатерина Захариева….

Отговорете си САМИ!