На КООСО - маркетингово!

През 2009 г. списание „Военен журнал” (книжка № 5) публикува статията ми „Трансформацията на медицинската служба на въоръжените сили – исторически преглед и перспективи”(стр.141 и до края). 

В нея, без персонално да засягам някого, разкривах основните проблеми, които трябва да намерят незабавно решение. Верифицирани със съответните доказателства и разчети. И най-важния от тях, свързан с промяна в погрешния, неефективен и скъп модел на финансиране на болничната помощ.

Глас в пустиня!

Защото началстващия състав от Министерството на отбраната и висшите щабове не обича да чете. Освен собствените си писания. Или спуснатите му свише.

Днес, по повод псалмите за огромните успехи на КООСО за националната сигурност и отбраната на страната имах повод да се сетя, че маркетинга на приказването е по-важен от неговото качество. 

Бях забравил, че отдавна живея в пазарна среда!

Ръчно управление

Анонимен автор е публикувал в „Либерален преглед” на Златко Енев следния текст (цитирам) :

„Лъжа е че следосвобожденска държавност е била по-добра от сегашната. Напротив, тя е била ужасна - преврати, политически терор, непрекъснати убийства, суспендиране на конституцията и т.н. Все дивотии, които днес ги няма и ги няма защото СМЕ МНОГО ПО-НАПРЕД ОТ ТОГАВАШНИТЕ БЪЛГАРИ (курсивът мой – Н.К.). И ако тогава тази държавност все пак е оцеляла, то основната причина Е В НАЛОЖЕНОТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪНШНО УПРАВЛЕНИЕ, НАЙ-ЯВНАТА ПРОЯВА НА КОЕТО Е ДОКАРВАНЕТО НА ЧУЖДЕНЦИ НАЧЕЛО НА СЪЩАТА ТАЗИ ДЪРЖАВА (курсивът мой – Н.К.). А сега се справяме (почти) сами.”

Не е прав анонимният автор!

И днес сме под чуждо управление.

Но са намерени финансово по-евтини и физически по-безопасни начини от този, да изпращаш собствените си граждани да управляват държавата ни.

Напазаруваш си  продажници (у нас предлагането на тая стока е по-голямо от търсенето) и ги предаваш на ръчно управление на втория секретар на съответното посолство.

И без това трябва да се поддържат амбасади в България.

Случайна необходимост или необходима случайност

Днешните (24.10) обедните телевизионни новини ме присетиха за действията при бедствия, аварии и катастрофи. И ми дадоха повод да се замисля върху категориите „случайност” и „необходимост”.

Според Никълъс Нисим Талеб всички важни събития в нашия живот са случайни и не подлежат на прогноза.

Американо-ливанецът сигурно е прав, ако съдим по бедствията, дето ни сполетяват. Преди да настъпят ние не се готвим за тях убедени, че няма как да научим дали ще се случат. След като станат факт сме готови със стотици обяснения защо са се случили.

Друг един велик  ум – Карл Маркс твърди обратното. Необходимостта, често обичала да надява робата на случайността. И сигурно също е прав! Най-малкото българския опит в наводненията го подсказва. Щото нямаше да ги има, ако бяхме контролирали нивата на микроязовирите и почиствали коритата на реки и дерета.

Тези две категории са диалектически противоположни, но не са непримирими. Обединява ги категорията „случайните необходимости”. Можем да я наречем и „необходимите случайности”! Според вкуса ни!

По-важното в контекста на казаното е как да се предпазим от тях?

Преди време един практик беше препоръчал при земетръс полицейските автомобили да обикалят по улиците и да уведомяват гражданите за случилото се бедствие. Не зная дали препоръката ще заработи, щото от тогава не ни е люляло над 5 по Рихтер. И няма как да я ВЕРИФИЦИРАМ.

Други казват че разковничето е в „едюкейшъна”. В курсове по 8 часа. Като тези, в които учат за същото време кандидат-шофьорите на първа помощ. Срещу 40-на лева. И тези знания няма как да ВЕРИФИЦИРАМ.

Важното е обаче да се ПРОМОТИРА актуална дейност! И да се усвояват пари!

Когато настъпим повторно или за N-ти път мотиката, може и да измислим нещо по-практично.

Историята ми проговори......

 Посвещава се на пухлювците с пагони и без пагони от Министерството на отбраната и щабовете. Не е зле да го прочетат и няко видни теоретици от.......
Генов, Г., Страхът от смъртта, Военна библиотека, кн.12, 1941
"Целите на всяко воюване се представят винаги като нещо ново. Вгледаме ли се обаче добре, и особено ако се вслушаме ще разберем че и днешното воюване, както всички досега, е борба за съществуване, борба за преуспяване, борба за по-добър живот.
На практика се наблюдават нови знамена , под които народите се събират, за да воюват. Всъщност това са старите знамена, знамена на които има още прах от копитата на Атиловата конница или от тежките стъпки на Тамерлановата пехота.
При воюването и вчера и днес и утре няма нищо ново, или по-точно казано новото във воюването е старо." 
Жомини, баронъ Антоан-Анри, „Аналитическiй обзоръ, Главныхъ соображенiй военного искуства, и объ отношенiях оныхъ с политикою государствъ” , Санктпетербургъ, 1833
"Държавата може да води:
• Настъпателни войни, за да принуди неприятеля да признае собствените й права върху съседни територии;
• Отбранителни войни, за да запази собствените си, оспорени от неприятеля, права;
• Война, за да удолетвори особени потребности на народа си;
• Война, въвлечена заради отношенията й със съседите;
• Война, причинена от съюзни договори;
• Война от страст към завоевания;
• Война за защита на независимостта и самобитността си."
Да ги просвещавам по темата Клаузевиц и Молтке-старши нямам време! 
Пък и всяко просвещение струва пари!

Разни

По повод Световния ден за борба с остеопорозата!

Не го празнувам, защото чакам д-р Тотко Найденов да предложи дата за  Български ден за борба с политическата деменция.

Болестта се характеризира с атрофия на политическите възгледи (патолого-натомична находка) и политическа  и партийна амнезия (патолого-физиологични белези).

Болестта е типична за обществата в преход.

Най-ранните симптоми са тъпа упоритост, егоцентризъм и липса на спомен за минала партийна принадлежност.

Капризното поведение тип „отхвърлена мома”, раздразнителността от матрияла и опонентите, конфликтните климактерични изблици и озлоблението се появяват с напредване на болестта.

В еднаква степен засяга мъже и жени и всички възрастови групи!

***

Универсална епитафия за кметове.

Всяка прилика с действителни кметове е случайна и злонамерена.

Доста месеци наред

беше ни горкият кмет!

За да тури всичко в ред

и навреме да сколаса,

претършува най-напред

пълната общинска каса!

И прибра я в своя джоб!

А пък него - Господ бог!

Епитафия за председатели на ДКЕВР

Два-три месеци наред

беше в ДъКъЕВъР шеф!

За да тури всичко в ред

и навреме да сколаса,

дадоха й най-напред

доста тлъстичка заплата!

Слагаше я в своя джоб!

А не знае, че и нас

ще ни викне Господ Бог!
И по пътя за там няма дисаги. Даже и за тлъсти заплати!

***

Нов припев на известна песен. Ще се разучава за Архангелов ден!  Вариант 1.

Мацки, подарете цвете,

мацки, запомнете ги добре!(2)

Ще опазват вече вашто „коте”

във районните на МВР.(2)

Вариант 2.

Мацки, подарете цвете,

мацки, запомнете ги добре!(2)

Ще внимават вече с вашто „коте”

полицайките от МВР.(2)

***

 На тематичните коалиции...

С комшийката от етажа от доста време съм в тематична коалиция!  Няколко пъти седмично! Съвпаднаха ни приоритетите.

Едно време подобно коалиране го наричах с друга дума, ама откакто се поевропейчих....

Тя и комшийката така вика: "Комши, ний се коалираме, а пък хората ако ни видят ще кажат, че се ......"

Коалирайте се граждани! При добра сгледа и повечко късмет, коалиционното удоволствие може да е взаимно! Не е съвсем безопасно, но какво да се прави?. Рискове на занаята!

***

Чрез тематични коалиции,

към по-високи властови позиции!

Историята ми говори......

.Офицерите и подофицерите при заболяване донасят на правото си началство и могат да боледуват в дома си или в болница, като се числят болни при частта до един месец; ако в това време не оздравеят, показват се в отпуск по болест, който се дава с медицински акт от комисията, още най-малко пет месеца.
По време на отпуска по болест офицерите и подофицерите запазват всичките си права.
Горният отпуск при особени случаи може да се продължи още най-малко с шест месеца също чрез чрез медицински акт на комисията, но с половин заплата, след което заболелият ако не оздравее се уволнява по болест.
След свършване на отпуска по болест болният се преглежда от комисия. (Закон за военните лица, чл.28, Указ № 16 на Н.В. Цар Борис ІІІ, ДВ, бр.62, 20.06.1924 г.)

Размишления 36 - заключителни

На кого да вярвам? 

На снахата на една партия; на десния лидер, мислещ с долната си глава; на бившия любимец на премиер на съседна държава; на първия мултак на републиката; на депутата с мозък; на някой си, бил президент; на министъра от проклета коалиция; на фатмака от ДС; на синия генерал с червена сърцевина или обратното; на лампазлията пожарникар, на лидера на националистическата селска партия; на младшия възродителен прокурор; на най-кипрата рабфаковка; на експертните счетоводители с бирнишки манталитет и т.н.? 

Или на английския философ, логик и обществен деец Бъртранд Ръсъл, който хортувал, че човешките въжделенията към власт и слава са безгранични?

Та по таз причина – край на критиките ми!

Да живей споделената политическа безотговорност чрез участие!

Да живей плавния преход към отговорно забогатяване!

Да живей България, ако случайно някой се сети за нея, вторачил погледа си във властта и парите!