РЕПУБЛИКА COVID-19

 

Джордж Фридман, 14.12.2021 г

Вместо послепис: Едно не ми е ясно – „Защо медицинските решения – ваксинация (вкл. с неизвестни на брой бустерни дози в бъдеще), маски, дистанциране, дезинфекция (на каквото можете да си представите), а напоследък и QR сертификатите и съпътстващите ги политически – частичен или пълен локдаун (регионален, национален или международен), се прилагат с упоритостта  на идиот, при положение, че почти две години COVID-19 не е поставен под ефикасен контрол?“

Появата на варианта „Омикрон“ води до съществен извод – няма доказателства, че пандемията от COVID-19 ще приключи. Възможността вирусът да мутира означава непрекъснати корекции или преоткриване на ваксини, възкресяване на социалното дистанциране, включително затворени граници, и трансформация на културата. На много места в Съединените щати носенето на маски на обществени места беше потенциално престъпно и винаги подозрително. Добродетелните сега прикриват самоличността си, а тези, които отказват да го направят, се разглеждат като заподозрени от закона. Степента, до която битката срещу COVID-19 промени живота ни, икономиката и социалните норми е зашеметяваща. Живеехме в свят, в който пътуването между държави се смяташе за съществено за глобалното общество. Сега тези, които влизат в чужда държава, са заподозрени или забранени.

Както твърдях в миналото, тези мерки спасяват животи. Но аз твърдях също, че има цена, която трябва да се плати за безопасността. Социалното дистанциране и глобалната икономика не са напълно несъвместими, но с течение на времето създават достатъчно проблеми в системата, за да забавят или нарушат движението на стоки от една нация към друга. Оттеглянето на работниците от пазара на труда създаде глобален недостиг на работна ръка и следователно на продукти. Липсата на продукти като торове и лекарства може да бъде фатална. COVID-19 убива, но същото потенциално правят и мерките, необходими за ограничаването му.

Социалните последици също са реални. Съществена част от човешката комуникация е мълчаливото идентифициране на другия и усещането за неговите намерения. Маскирането увеличава трудността и значително ограничава човешките отношения. Това налага понякога болезнено предефиниране на всичко, което наричаме социално. По подобен начин научихме, че дистанционното образование не е заместител на общността от деца, която училищата предоставят. Най-важното нещо, което малкото дете научава в училище, е как да се държи с другите малки деца. Сега има години, през които децата не са усвоили тези умения. Резултатите се отбелязват във всички възрастови групи. Изолирането на децата нарушава модела им на живот.

Това са неща, за които съм писал в миналото и моля за прошка, че се повтарям. Но вариантът „Омикрон“ ни показва, че става дума не за решаване на временен проблем, че по-скоро може да се наложи проблемите да се предефинират за неопределено време, принуждавайки ни да съживим някои защитни стъпки или да направим други, без да сме убедени в тяхната ефективност. Ние не знаем как ще изглежда следващата мутация. Може да не е толкова податлива на стъпките, които познаваме. Има учени, които твърдят, че мутациите ще станат по-леки с времето. Може и да е така, но COVID-19 е продължаващо изненадващо явление.

Досега основният акцент в битката срещу COVID-19 беше медицинският. По някакъв начин медицинските служби се превърнаха в правителство на Съединените щати. И не само там. Не смятам, че лекарите са глупави или корумпирани. Те свършиха изключителна работа. Въпреки това, болестта не бе поставена под достатъчно дългосрочен и ефективен контрол, така че под такъв контрол да бъдат поставени икономическите и социалните последици от нея. А и не е тяхна работа да вземат предвид тези последици. Тяхната работа е да представят медицински решения, независимо от социалните и икономическите разходи. И затова не може да им бъде позволено да поставят ултимативни решения, които да се приемат от държавата. Медицинските решения могат да има огромна цена, ако доведат до недостиг на основни стоки и услуги.

Писал съм за проблема с експертите и за начина, по който опитът им е движил Съединените щати след Втората световна война. Експертът познава своята област, често пъти тясна, превъзходно. Но той е обучен да не се ангажира с области, в които не е експерт. Тези, които са експерти във веригите за доставки или образованието, например, приемат решенията на медицинските експерти. Но с течение на времето стават известни непредвидените последици от приетите решения. Но тотемът се запазва – тоест „това е проблемът и ние ще направим така, както казва експертът“.

Противопоставянето срещу експертните решения се надига, но е безпорядъчно и зле обмислено. Тези, които могат да предвидят наглед непредвидени проблеми, рискуват да бъде отхвърлени като зле информиран или да бъдат демонизирани, като подкопаващи героичните усилия на експерта. Но както често се случва, експертът не може да предвиди собствения си успех. През последните няколко години на пандемията, медицинският проблем се превърна в различни немедицински проблеми.

COVID-19 е медицински проблем, който се нуждае от медицинско решение, но тъй като вирусът мутира, медиците отново налагат същите решения. „Делта“ вариантът доведе до „Омикрон“ и е вероятно да се предположи, че той ще доведе до следващ вариант, което а това от своя страна – до институционализиран медицински отговор чрез ваксини, маски и социално дистанциране, докато цената на този отговор ще се определя от социалните и икономически катаклизми .

Демонизирането може да бъде самостоятелно заболяване. Страхът и разочарованието от експертите също могат да бъдат заболяване. COVID-19 убива, но недостигът на лекарства и гладът, за които се моля да не станат реална заплаха, убиват не по-малко.

ЕТО, ЧЕ СЕ ОЧЕРТАВА ОБРАЗЪТ НА БЪДЕЩЕТО..

 

Властта постоянно ни дава поводи да говорим за „цифров концлагер.

Иля Гращенков, 09.12.2021

Вместо послепис: Имам обосновани предположения, че в кратуните на нашенските харвардци, чалгари, корнелианци и дъбъли, пардон правителство, когато говорят за дигитализация и електронно управление, се въртят идеи, подобни на разказаните от Гращенков.

И не забравяйте, че „The road to hell is paved with good intentions!“*, без значение дали мисълта принадлежи на английски писател или английски богослов от 17 век..

Дигитализацията ще засегне 80% от пътниците в обществения транспорт. Според новата транспортна стратегия, приета от правителството на Руската федерация, се очаква до 2035 г. делът на пътниците, използващи биометрична идентификация в крайградския, междуградския и международния транспорт, да бъде 80%.

Опитваме се да пишем по-рядко за „цифровия концлагер“ и неговия предшественик под формата на QR кодовете, но някак си се оказва трудно, тъй като властта постоянно ни дава поводи за това.

Приетата по-рано „Транспортна стратегия 2035“ шокира гражданите с факта, че предвижда да ограничи използването на личните автомобили, за да намалят вредите за околната среда. Властите обявиха, че възнамеряват да прехвърлят повече от 60% от собствениците на автомобили в градския транспорт след 15 години, тъй като този вариант е „безалтернативен“. Всъщност кметството на Москва вече работи по тази логика, като за борба с трафика, създаващ непоносими условия за шофьорите в центъра на града, насърчава идеята за пътуване с електрически автобуси и електрически скутери. В различни моменти бяха обсъждани планове за въвеждане на платен вход в Москва, ограничаване на трафика в четни и нечетни дни, както и многократно покачване на цената за паркиране и цените на бензина на дребно. Като част от развитието на обществения транспорт, Москва стана първият град, който въведе технологията за биометрично плащане „Facepay“, която свързва „цифровия профил“ на човек (акаунт в градския портал) с карта „тройка“. А сега става ясно, че правителството обяви, че възнамерява да изпробва тази технология и да я въведе в цяла Русия.

Така се очертава образът на бъдещето, в което по-голямата част от населението, прехвърлено от личния към градския транспорт ще бъде обвързано с използването на собствения му дигитален профил. Всичко би било наред, системата вероятно ще работи много удобно, но има една малка подробност. Както научихме по време на локдауна, властите могат да ви откажат от правото да използвате транспорт по всяко време, както вече направиха с категорията граждани „65+“. Като се има предвид, че се появи още една правителствена иновация – „санитарен щит“, която позволява да се предприемат непланирани превантивни мерки по всяко време в рамките на „наблюдение на човешкото благополучие“, регулирането на движението на хора ще стане много лесно.

Очевидно транспортната стратегия е обвързана с процеса на т.нар. дигиталната трансформация на Русия, предвидена за 2030 г., която се вписва в картината на един ЧУДЕН НОВ СВЯТ, В КОЙТО РЕШЕНИЯТА ВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ВЗЕМАТ ОТ ЧИНОВНИЦИ, А ОТ ОБУЧЕН ОТ ТЯХ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ.

*- Пътят към ада е постлан с добри намерения

РУМЕН РАДЕВ ТРЪГВА НА МОРЕ ПОСРЕД ЗИМА

 

Анелия ИВАНЧЕВА

Втори президентски мандат за пи-лота Румен Радев. Военният държавен глава е вторият с 2 пъти по 5 години на „Дондуков“ 2. Президентът с генералски пагони за втори път в изборната ни президентска история - след Георги Първанов, стана олицетворител на нацията 2 в 1 - подкара един мандат, а ще завърши с два спечелени, по-вероятно и завършени. Някак си все на „второ“ му върви, нали? Неточно обаче. Румен Радев е №1 в 2 в 1! Съвсем политико-исторически той е първият във властовата игра на тронове, седнал по едно и също време на два стола - и на представителния, и на истински властовия.

Първенството не приключва със служебната изпълнителна власт на президента Радев, полагаща му се по Конституция, когато парламентарната не може да си изпълни първостепенната задача да излъчи правителство. Този път на два пъти, а въртележката по третия опит предстои. Тепърва предстои и това първенство на действащия и бъдещ президент. Ама не само служебно, ако пак няма редовна изпълнителна власт. А и съвсем политпартийно властово.

Именно Радев е най 2 в 1 президентът, оборудван вече и с партийност по линията на ПП „Продължаваме промяната“. В което продължение двамата му служебни министри – на икономиката Кирил Петков и на финансите Асен Василев, се промениха в лидери на новата партийна структура. Която стана първа политическа сила още на първите си парламентарни избори – иначе трети за т.г. Като изчегърта толкова достатъчно досегашните „носители на протестната промяна“ – и тя в юмрука на Румен Радев, та да ги прати на последните места в класацията за новия 47-и парламент. И така, омекнали от изпомпването, да се съберат 6 шепата на президента като пластилин за моделиране на коалиционна изпълнителна власт.

Като на пионерски лагер ще са преговарящите от ПП, БСП, ИТН, ДБ. На море, разбира се, макар да иде зима. Но както обявиха от първата политическа сила, всичко ще е толкова на светло, че няма как да не грее ярко слънце като на плажа, нищо че е зима. И нямало как да не им се получи да се топнат дружно във властта, като в една безбрежна морска шир, макар и да тракат зъби на море зимъска.

Дружинни в летния пионерския лагер през зимата ще са „отличниците“ от „Продължаваме промяната“. Те ще свикват „сбор“ всяка сутрин под знамето u ще задават задачите за деня – в смисъл евентуално някакво запълване на политическия и властови хоризонт, който от доста време зее празен и служи само за залези на поредното ново огря- ване на електората от някого. По обяд тръбата им ще свири „чорба-каша, чорба-каша, боб-фасул“, че то друго по-добро и политически, и икономически, и здравно няма. Докато останалите от първия ден ще чакат кога ще се раздават пържолите, та да заблажат, че не се знае кога пак ще минат само на поредното духане на супата. Която чорба електоратът ще им поднесе, след като те са му сервирали поредната пълна каша. А вечер? Е, вечер всичките четири – и продължителите на промяната, и потенциално коалиционните им другари, поне в началото на общото предкоалиционно лагеруване, ще ни приспиват общо със старата лагерна песен: „Ясна вечер спуска звезден кош. Лека нощ, другари, лека нощ! Всеки от игри пак се умори. Лека нощ, лека нощ!“. Ще се приспиват новите другари и един друг като начало, всеки със своите си игри. После, когато се стигне до важното (им) - до властовите пържоли, де - ще настане „играта на играчките“. Всеки от игри изобщо няма да се умори. Ще започнат нощните номера, ама не тия по пионерски безобидните с мазане на другарчето с паста за зъби, докато заспи. И за миг някой от играчите да задреме, даже да мигне, и ще стане играчка в ръцете на другите.

То така и целият пластилин на Румен Радев под формата на тази четворна коалиция като нищо - даже сигурно, ще се втвърди и ще се изрони за пореден път. Ако не безвъзвратно от раз, то чрез поредно минаване през трите кръга на мандатната въртележка за съставяне на редовно правителство. А после – догодина, че тая година се свърши, пак бегом до хоризонта. До поредните парламентарни избори там, че другият – редовно властовият, пак ще зейне празен даже и с поръчаните меки играчи, като желирани от двойния президент бонбонки.

Разбира се, на бонбониера – на него, на Румен Радев има защо да му се струва слънчев тоя пионерски лагер по съставяне на уж нова власт, начело с неговите пионерчета Кирчо и Асенчо. Така де, слънце пече – много е добре! Два служебни кабинета му се сготвиха, а сега му се опече и вторият президентски мандат. В момента – на пионерския лагер, пък се добавя новият харвардски бакпулвер „ПП“ в пак клисавия парламент – целият на разни бучки, та да му бухне и депутатството в предварително загрятата фурна. В тази фурна, в която встъпването във втория президентски мандат трябва да съвпадне с встъпването на редовно правителство – на нов, но пак приятелски на президентстването кабинет, досущ като служебен.

Слънцето обаче, колкото и по пионерски морско да е, може да се окаже лъжовно, че все пак си е зимно. А за зимното слънцегреене е съвсем известно, че е зъбато и хапе. Най-големите студове настават именно когато зимно време слънчо се изцъкли антициклонно. И това „анти“ ще настане, когато дори и само една чета в дружината на летния пионерски лагер посред политическа зима се озъби. Когато някоя от тези четири партии, дори и да са съставили обща власт, примерно види, че нещо й куцат интересите и ще й е „по-интересно“ на предсрочни избори пак. След 5 - 6, 10, 12 месеца или пък след година и половина. След няколко или след дузина и повече скандали в пионерския лагер. Когато игрите на жмичка на пластилиновите човечета изведнъж ще секнат. И пак ще тръгне предизборната гоненицата, в която всеки ще заплюе другия.

А за сведение на собственика на пионерския лагер, пластилин с плюнка не се размеква, даже и двойна президентска да е.