КАК СЕ ПРАВЯТ РЕФОРМИ ТИП BB2....

 BB2 ако не друго, то поне се понаучи как да прави реформи, без да прави .....нищо. В обществени области, в които партията Му просто не знае какво да прави или защото статуквото й отърва!?

Първа фаза. Назначаване на министри.

Министрите трябва да са от коалиционните партньори. Подбират се лица с изявена жажда за власт и прекалено големи амбиции. Добре е да с нарцистични наклонности и да вярват единствено в своята правота! Особено се внимава да не им се поверяват министерства, в които има за харчене европейски субсидии. На най-амбициозните лица, избрани за министри пред титлата им се слага по едно „вицепремиер”!

Втора фаза. Сугестиране* на електоралните единици.

Целта на фазата е да се внуши на електоралните единици, че това, което им се предлага е тяхно собствено желание. Създават се целевите електорални групи за въздействие. Могат да обхванат целокупния български народ – например за потребността от съдебна и здравна реформа, родители, които имат деца в училищна възраст – за образователната или младите хора – за пенсионната, защото тях проблемите със старостта не ги вълнува. Ролята на сугестолози се изпълнява от политици и присъдружните им журналисти, неправителствени организации с външно финансиране. Срещат се и самотни играчи. Като един професор и член на т.нар. БАНИ - П.И., специалист по демографски трагедии Или професора по медицина Б.Д., чиито тези често се сменят  на 180⁰. Имам съмнения, че и двамата не са съвсем „самостоятелни”, но това е друга работа. Внушаваното е изградено на основата на частично верни факти, допълнено и украсено с измислици. За подсилване на ефекта се подкрепя със становища на световни или европейски институции. Като правило се избягват изцяло лъжливи внушения. Добре е на внушаваното да се  предава и малко апокалиптичен привкус от типа: „Знаете ли какво ще стане, ако не ......?” Внушаваното зависи от социалната област, за която се отнася. В следващите четири точки са изложени едни от най-честите внушения в областта на:

1. Пенсионното дело – приходите в първия стълб не са достатъчни за осигуряване на достойни пенсии, населението застарява и броя на платците на пенсионни осигуровки намалява, НОИ е фалирал без намесата на бюджета (като че ли бюджетът е „бащиния” на правителството и парламента, а не е е изработен от електоралните единици), пенсионната  система от втория стълб е поверена в ръцете на „лоши хора” (изедници по терминологията на едн бивш министър председател);

2. Здравеопазването – лекарите са мошеници и търговци в храма, за  всяка здравна услуга се плаща под масата, НЗОК е монополист, няма конкуренция, здравето на българина непрекъснато се влошава – живее по-малко, децата му умират по-често, смъртността е висока;

3. Правосъдието – съдебната система е пълна с гнили ябълки (идея подсказана от едно Превъзходителство), народът жадува за справедливо правосъдие, но прокуратурата и ВСС пречат, без реформа няма да има инвестиции;

4. Образованието – българчетата от ден на ден стават все по-неграмотни, училищата произвеждат млади хора, които не са способни да правят нищо в живота.

Желателно е внушаваното да достига до електоралната единица по няколко пъти дневно (например като се започне от сутрешните ТV блокове и се завърши с вечерните  коментарни предавания). По страниците на вестниците ежедневно трябва да се засяга по минимум една тема. Тезите на сугестолозите е целесъобразно да се копират и разпространяват в лични блогове, Facebook и другите социални мрежи. Добре е да има и коментари от разпространителите. Желателно е сугестолозите да се сменят, макар че националната практика показва, че най-видните от тях едва сварват да сменят студията.

В края на втората фаза идва ред на социолозите. Многобройните им агенции доказват „научно”, че настроенията и мислите на електоралните единици са се променили в правилната посока. Това си е също вид сугестия, ама след стотиците гафове в социалното врачуване, българинът взе да не им вярва твърде много.

* - от сугестия -  ж.р, само ед.ч. в случая словесно въздействие от един човек върху други хора и съдържание на внушаваното.

Трета фаза. Разясняване на реформите, пазарлъци в Парламента и .....вайкане.

Амбициозните вицепремиери и министри  успяват, кой по-бързо, кой по-бавно да напишат някакви предложения в областта, за която отговарят. Следва имитиране на обществено обсъждане – например обикновени седянки в Министерски съвет с работодателски организации и синдикати или по-луксозни седянки в скъпи български хотели. Във вторият случай масрафа се плаща от работодатели в очевиден конфликт на интереси с разглежданата материя, но на това никой не обръща внимание. Типичен стил за седянките и за поведението на някой министри е „комсомолския плам от 80-те години на ХХ век”. Той обаче е маскиран като „beauty and life coaching”. Целта на седянките е да убеди участващите, че всичко е в унисон с ценностите и нуждите на народа, че се създава реалност, която ще го направи  по-щастлив, по-уверен, по-успешен и т.н. По същество става дума за повторение на втора фаза, но този път с по-професионални текстове. На неудобните въпроси не се обръща внимание. В hard случаите, питащите се обявяват за врагове. Арести обаче все още не се предвиждат. Идеите на реформаторите, най-често оформени като проекти за изменения и допълнения на действащи закони обикновено преминават на юруш през Министерски съвет. Някой идеи, като пенсионните или за конституционната и съдебната реформа, се закучват. По вина на парламентарните политически партии, засегнати бизнес кръгове, работодатели, синдикати и др. Между управляващите партии се разиграват сценки на взаимно плашене. В Парламента се водят словесни битки, а кулоарите му и извън тях – пазарлъци по типа #КОЙ. ВВ2 се намесва в различен стилове - от заплашителен през консенсусно-диалогичен до вайкащ се. От „нали видяхте какво представляват протестите ви, след като оттеглихме нашите агитки!” или „казал съм на ПМ/ЦвЦВ да го оттегли” до „неприемането ще се отрази на доклада (за напредъка в правосъдие и вътрешна сигурност) ...”, сиреч, какво ще кажат началниците Ми от Брюксел. Решенията и стиловете му са различни - днес едно, утре – противоположното.

Втора и трета фаза рядко се срещат в чист вид.

Обикновено те са оплетени.

Вероятно могат да бъдат и допълвани.

И по тази причина спирам да пиша по темата.

Айде да идват местните избори, че покрай аплаузите за неувяхващата слава на известните победители да позабравим за реформите.

На някои, които минаха през Парламента ще им усетим меда и жилото след 01.01.2015 г., но това е друга тема и дай Бог да доживеем и да я коментираме

ДНЕШНИТЕ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА НЕ СА ОТ ВЧЕРА......

Покрай Петър Москов, реформата в българската здравна система стана предмет на масови коментари. И покрай много сериозните тези, изключвам споменатото лице и припяващите му, се появиха и доста коментари на непрофесионалисти. Не им се сърдя. Известно е, че у нас всеки разбира от футбол и медицина......

Това обаче ме накара да се върна 20 години назад и да си припомня  анализи и изводи от един доклад до г-жа Мими Виткова, изготвен по програма ФАР [1]. Подбрал съм определени извадки от него, като съм си позволил да редактирам изключително професионалния превод на г-жа Елисавета Ненчева, за да направя изложението разбираемо за непрофесионалисти. Не съм пропусна и своите коментари, които са под формата на бележки в скоби.

За читателите на блога ми съм избрал две теми  - финансови ресурси и общопрактикуващи лекари.

Системата за разпределяне на ресурсите не функционира добре нито на нацио­нално, нито на общинско равнище. Правилото "парите следват пациента" не се прилага стриктно в България. Здравните професионалисти получават заплатите си според трудовия им стаж, а не според  количеството и качеството на работата (Този начин на заплащане е критикуван от Тейлър преди 100 години, но продължава да съществува у нас не само в здравната система – бел. моя).  Един от резултатите от това е липсата на инициатива и ниската производителност.

По-рано болниците са получавали бюджета си на базата на броя на леглата и персона­ла и независимо от обема и качеството на работата им. Понастоящем, броят на при­етите пациенти също играе роля (увеличава броя на приетите болни, даже и без належаща от медицинска гледна точка нужда – бел. моя), но липсва връзка на сложността на заболяванията, проведените изследвания, и крайния резултат от процеса на лечение (със съществуващите клинични пътеки подобна връзка е невъзможно, независимо от абакадабрите на Москов по време на  Домусчиевата седянка – бел. моя). Въпреки че всички здравни заведения подгот­вят статистическите си отчети съгласно официалните указания, липсва анализ на причините, водещи до неефективност и ниско качество в на предоставяните услуги (що ли правят регионалните здравни центрове на министерството и регионалните поделения на НЗОК. Ще се реши ли проблема като стимулираме пациентите да се оплакват, както иска Москов? – бел. моя).

Свръхосигуреността с болнични легла е типична за всички централноевропейски и източ­ноевропейски страни. През 1993 г в България има 13 болнични и санаториални легла на 1000 души население. Може да се каже, че около половината от тези легла са излишни. Само в град София има повече от 40 болници от необходимите, без да се имат предвид болниците в София окръг (ще се закриват ли софийски, пловдивски, варненски и бургаски болници г-н министре? – бел. моя).

Проблемът с многото болници и болнични легла се свежда до това, че болници­те са най-важният фактор за увеличаване на разходите във всяка система на здравео­пазване. Коефициентът на хоспитализации (18,6 приети пациенти на 100 души за 1993 г.) и средната продължителност на престоя в болница (13.8 дни за 1993 г.) са по-високи в България, отколкото в западните страни.

Тук ще си позволя да покажа една графика за българските бюджети за здравеопазване,  преизчислени в US$ по осреднения курс на БНБ за съответната година [1,2]. Нямам коментар.

Здравен бюджет на Р. България

Броят на повечето видове здравен персонал, и особено лекарите, е много голям (34 лекари на 1000 души население или 1 лекар на 297 жители за 1993 г.), което води както до ненужни дейности, така и до недостатъчна заетост (днес броят на медицинските сестри застрашително намалява, но министърът си трае. Както е тръгнало на една медицинска сестра могат да се паднат и по 2-3 лекари – бел. моя). Може да се каже, че броят на лекарите в България може да бъде намален с 30 % без това да застраши качеството на здравеопазването. Приемът на студенти в медицинските в факултети драстично е на­мален през последните няколко години (но броят на медицинските факултети е увеличен. Дочувам че и Варненския медицински университет щял да изнася факултет извън Варна. С тях какво смятате да правите г-н министре? – бел.моя).

Въпреки че в поликлиниките работят т. нар. участъкови лекари, те не осигуряват и не могат да осигурят ефективна първична медицинска помощ, тъй като не са обучени за това и често биват прескачани. По същество те работят в система, където медицинските специалисти се считат за лекари за първична медицинска помощ (нещо да се е променила след 20 години – бел.моя).

Целият "семашков" тип здравеопазване е центриран към лекаря-специалист и болницата.

В България процентът на лекарите-специалисти (около 90 %) е много по-висок от повечето западни страни.

Голям е броят на пациентите, които:

• Стигат до високо специализирани здравни заведения, което не само, че не е необходимо, но и излишно оскъпява медицинските услуги;
• Са с най-обикновени оплаквания, но се лекуват от лека­ри-специалисти;
• Биха могли да бъдат лекувани амбулаторно, но се хоспитализират (вярно ли е? – бел. моя).

В Западна Европа има съгласие, че здравното обслужване от професионално обучени общопрактикуващи лекари (познати у нас като лични лекари – бел. моя) е важно, както за купуващите (авторите имат предвид организации от типа на НЗОК – бел. моя), така и за консумиращите здравните грижи (в смисъл на здравно осигурени лица – бел. моя). Това е така, тъй като до 90% от всички оплак­вания могат да бъдат третирани адекватно с относително нескъпа диагностична и терапевтична методика, като се избягва по този начин достъпа до по-скъпата специ­ализирана помощ, особено болничната. Това е изгодно за население­то, защото повече от пациентите могат да бъдат лекувани във или близо до дома им, 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, от лекар, който познава историята на заболяването на пациентите и на семействата им (дали личните ви лекари знаят тези неща? – бел. моя). Важно е общопрактикуващите лекари да имат необходимото обучение - основно и поддържащо,  което да гарантира качеството на предлаганите здравни услуги (А у нас как е? Колко лични лекари все още не са придобили специалност по обща медицина и колко пъти се удължава срока за това? – бел моя). Общо практикуващият лекар трябва да предпазва пациентите си от прекомерно прилагане на скъпи диагностични методи като разпоз­нава сериозните увреждания в морето от дребни оплаквания (ще ли го доживея? - бел.моя).

Обаче пациентите не винаги искат това (позната родна картинка! Нали? – бел. моя).

Има и много лекари-специалисти, които не вярват, че общопрактикуващите лекари могат да работят по този начин (защо ли? – бел. моя).

Добре обученият общопрактикуващ лекар има и важната роля на разпределител. Тази роля трябва да бъде осигурена чрез законови и финансови мерки и общопрактикуващият лекар да има възможност да забранява или "наказва" свободния достъп до медицинските специалисти. 

По повод на последното изречение да попитам - на какъв език се беше изсмял един крал?

ИЗТОЧНИЦИ

1. Kees Shaapveld, Karmela Krleza-Jeric, Jan G.D. Stiphout, Мениджърски аспекти на реформата в здравеопазването в България, превод Елисавета Ненчева, ноември 1996, стр. 38, 46

2.Петър Москов, Реформата в системата на здравеопазването.Реформа  чрез цели, Семинар на КРИБ, 2015

Facebook закачки........

Има един лаф "Кога стана калайджия, кога му почерня задника!?"

В момента гледам един господин, завършил актьорско майсторство, журналист, писател.... а сега - специалист по МВР ( по повод участието на Тома Биков в предаването на Солаков в ТV СКАТ, 05.07.2015 г.).

 ***

За да си "пацифист" по дефиниция е необходимо да си: 

 1. Жена;

2. Журналистка;

3. По възможност - хубавелка;

4. С деколте по мярка, ама да събужда мераци....*

По същата тази дефиниция аз трябва да съм "милитарист", щото съм носил пагони.....

Пустото око на Мона Лиза (по-точно на един бивш генерал – Михо Михов. Вижда бре...... Добре, че е научил разликата между баптисти и пацифисти, щото през 1992 г. не я знаеше).

* - името на пацифистката се пази в ... да кажем редакцията (Юлия Манолова, ТV 7, 05.07.2015 г.).!

***

Г-жа Беновска пита (Канал 3, 05.07.2015 г.)! А г-н Красимир Велчев отговаря. Разговарят за четвъртата власт Гостът бил обиден. Някаква екстрасенска в студиото на „Хоризонт” (в един петък към 17:00 часа преди около месец) обидила депутатите, като ги нарекла, цитирам: „тъпи копелета”! Г-н Велчев поканил ръководството на БНР за една дискусия в Комисията по медии. Само че до момента никой не се бил отзовал на поканата му. Макар че депутатите им, цитирам: „гласували бюджета”. Тук има подтекст, но го оставям на читателя.

Та от тия неща г-н Велчев бил притеснен. Уронвал се, цитирам: „престижа на институциите”!

Взех, че се притесних и аз!

И се замислих за възможните решения!

Може да се върне член Първи на Конституцията, например! Опитът ми от Живково време показва, че това ще сложи край на унижаването на „престижа на институциите”. Освен вечер .....да кажем по време на пиенето на ракийката. Да ама някак си не е удобно пред Брюксел и чуждите амбасади в София?

След това се сетих за Димо Казасов* - министър на пропагандата (1944-1946) в правителството на Кимон Георгиев. Колко му е и днес да имаме такова министерство. Трябва само да се спретне закон, например „За защита на чистотата на българския език в медиите”. Тя цензурата ще си дойде сама! И това не ми прозвуча демократично!

Дойде ми наум, че е възможно хората в институциите да се поогледат в себе си и сами да не си „уронват престижа”! Но си спомних за Евангелието по Матея (7:3,5), цитирам: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?". Казах си - трудна, да не кажа невъзможна, работа за български политик.

И накрая прозрях най-простото решение - съдете ги г-н Велчев!

Журналистката, екстрасенската и .......

Поискайте записа на предаването от БНР и заведете дело за обида.

Май така се прави в демократичните държави?!

Знам ли?!

***

Според едно "грант"-овче  от Industry Watch  (Лъчезар Богданов, bTV-новините на 05.07.2015 г.) Ципрас плашел Европа, но тя си била научила урока как да си пази финансите и т.н. Глупавите гърци не можели да разберат, че плановете на кредиторите били в интерес на спасяване на гръцката икономика  и на народа!

Що така бе "грант"-овче?

Ципрас ли вдигна външния дълг на държавата си в последните пет години?

Кого пази тройката кредитори, "грант"-овче?

Народите си, или банкерите?

 ***

Госпожа Катя Пеева, копесондент на БНР в Атина (в ТV On Аir, разговор с Ивайло Лаков, 05.07.2015) твърди, че гърците не знаели за какво гласуват днес!

Машала госпожо, а циганите и турците в България знаят ли? Какви ги приказвам? Гаче ли ний българите знаем!?

 ***

Според съобщение на МВР на Гърция (публикувано в 02:51 ч. на 06.07.2015 г.) регистрираните избиратели в страната са 9 858 508. В референдума са участвали – 6 161 567 (62,50% от регистрираните), а с „OXI” са гласували 3 777 656 (61,31% от гласувалите).

Поредното българско политическо "ГРАНТ"-овче (Каролев, в момента и на държавна служба при министър Лукарски) твърди, че това били военните, държавните чиновници и пенсионерите. Ми те много бре! Тоз Ципрас ще да е фалшифицирал референдума!

"ГРАНТ"-овчето предрече и предсрочни избори в Гърция. Друг от "сътрапезниците" му в студиото на Нова ТV - професор Мишо Константинов разказа, че е имало време, когато гръцки министри са били осъждани и разстрелвани!

Поживём - увидим, доживём - узнаем, выживем - учтём! Колкото и някои люде да не долюбват този език.

***

А бре, Лилов! А бре, Григоре! От години те знам, че конфабулираш (покрай книгата ти за медицинските сестри в Либия). Ама поне се научи да изговаряш някои думи правилно, чоджум:

-Не е оШфорка, а е оФшорка;

-И бившия гръцки финансов министър се казва ВаруФакис, а не ВаруВакис.

Да знаеш, че в НАТФИЗ има учители по правоговор!

И когато разговаряш с люде, по-начетени от тебе (професор Дуранкев), помълчавай! Белким научиш нещо!!

***

Гледах един кратък ТV филм. За остров Гьокчеада (Турция). Рай за хората, които искат да избягат от шумотевицата на съвременния град. Журналистката разпитваше млад турчин, собственик на сърф-училище. Владееше долу-горе български. Научил го от учениците си. Но не за това ми е думата. Попита го каката, кои нашенски думи знае. И той усмихнато й отговаряше. Накрая го запита знае ли думата "корупция". Момчето и отвърна:

-Това не се ли викаше рушвет?

Що измисляме нови думи, бре хора. Ако кажем нашите "рушветчии" и на най-стария българин ще му стане ясно, че 136 години се борим с тая болести и не можем да я преборим.

***

Днес бил Световния ден на целувката! Чудя се кой от държавниците ни ще го открие? Ако се вярва на Кеворкян (Уикенд, бр.26 (607), 4-10.07.2015) най ще подхожда на Държавната ни Глава....

***

Коритаров може да бъде обвиняван в много неща, но едно не може да му се отрече - остър ум. Снощи в пещерата (ТV+, Свободна зона, 06.07.2015 г.), сравни политиката на кредиторите на Гърция, бих казал на Брюксел, с тази на Москва, по точно на ПБ на ЦК на КПСС от времето на Варшавския договор и СИВ.

Дали не е прав?

Москва наказваше непокорните с войски (Будапеща - 1956, Прага -1968).

Днес методите са сменени и БАНКстерите със съдействието на Брюкселските бюрократи не действат с танкове и пехота...

И какво от това?

***

Калфата (Ивайло Калфин, социален министър при Боко-2 и член на АБВ) смятал, че са нужни референдуми във Франция и Германия, за да отговорят гражданите им дали са съгласни да плащат гръцките дългове.

Аз пък си мисля, че гражданите на тези, че и на други държави в ЕС трябва да бъдат питани: "Искате ли да плащате заедно с гърците, огромните печалби на вашите и чужди БАНКстери?"

Могат да се получат интересни отговори!!

***

Д-р Илко Семерджиев казва, че приватизацията на здравните заведения е закъсняла. Може и да е прав. До момента в създаването на частни болници са налети над 5 млрд. BG лева. Отде свободни пари?

Д-р Стойчо  Кацаров твърди, че е по-добре късно, отколкото никога. И казва, че ние , простолюдието не сме чели проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения*. Аз съм го чел и какво от това?

И на двама им вярвам. Все пак не съм бил толкова на високо във властта! Поназнайвам само някои неща около ВМА. Това също ми дава основания да им вярвам. Къде е по-лесно да ползваш държавното като частно. По известния модел "Кадурина-Тонев"! Да не си мислите, че патента е само техен? Казват, че е на цялата висша прослойка здравни мениджъри на държавни болници, за чиито доходи се говорят легенди.

Питам се обаче, защо министър Москов мълчи като комунист на разпит за предлаганият от него нов раздел ІІ, Приватизация в проекта! Да не би да се страхува, ще се получи като при приватизацията на БГА "Балкан" или на Кремиковци?

*-синоними на заведения в българския език са - търговска къща, предприятие, работилница, ателие, магазин, гостилница, ресторант, кръчма, сладкарница, учреждение, помещение, сграда, къща. Да видите думата болница?

***

3 777 656 гърци гласуваха за достойнството си и срещу изнудването от бандата на тримата (МВФ, ЕС и ЕЦБ) с "ОХІ".

И ние така гласуваме. Ката вечер. Пред шопската салата и студената ракийка. С "ОХ" и една сюрия цветисти попържни!

Ха наздраве!

***

На днешния ден - 07.07., преди 124 г., е роден контраадмирал Иван Вариклечков. "Отговорните" национални телевизии мълчат! Още по-гробовно мълчат и "отговорните" национални военни сайтове. Кротуват си и за факта, че на 10 октомври 1939 г., време на Коронен съвет при Борис ІІІ, се противопоставя за привързването на България към колесницата на Третия Райх. За което е уволнен. Пък след 09.09.1944 г. - съден!

Що да не мълчат. Ако проговорят, може и да лъсне трибуквието на днешните храбри комодори. Дето могат само да си траят. Пред Светинята Му и Държавната му Глава, пред хибридния министър и америчкото недоразумение в едно министерство. Ама как храбро си траят!!

ВЪПРОСИ.....

В проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения има интересни текстове, които пораждат въпроси.

Ще се спра на някои от тях.

В чл. 34 на действащия закон се предлагат следните промени на ал. 4, цитирам: „Националната здравна карта по ал. 1 е задължителна за планирането на лечебните заведения с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1 (подчертано от вносителя), създадени от лекари по дентална медицина по реда на този закон.”

Питам се, за планиране, и от кого? От Вас ли г-н Москов, от областните управители, от кметовете ......? Защото е добре известно, че за да планираш нещо, даже и закупуване на личен автомобил, трябва да имаш  зад гърба си ресурси – финансови, материални...! Къде ги поне Вашите, г-н министре, че да планирате? За останалите споменати лица не Ви питам.

Ако реша да си направя специализирана болница за козметична дерматология срещу заплащане по НЗК ли трябва да я планирам?

Апропо!

Доколкото не ми изневерява паметта  с Решение № 103 на Министерския съвет от 24.02.2011 г. (на правителството на г-н Борисов) е приета Националната здравна карта на Република България.

На тая основа ли са акредитирани новите частни болници, г-н министре:  2011 г. -7, през 2012 г. - 13, 2013 г. – 2014 – 14 [1].

В Плевенска област има ли недостиг от болници, г-н министре? Та преез 2015 г. разписахте разрешението за „Света Па­раскева"[2]?

В подчертания текст от вносителите на проекта за закон се прави изключение за лечебните заведения по действащия в момента чл.8, ал1, т.4, цитирам: „4. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) дентални центрове”.

Що така, г-н министре?

Зъболекарско лоби ли има в министерството?

Или защото зъболечението на българите отдавна е хвърлено на кучетата, сиреч на свободния пазар?

Имаш пари - имаш и качествена зъболекарска помощ.

Нямаш пари – ходиш си обеззъбен!

Московите министерски мениджъри предлагат нов член 34 „а” със следното съдържание, цитирам: „В областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна каса сключва договори с лечебни  заведения  за  болнична  помощ  или  техни  обединения, избрани   по   критерии   и   по   ред,   определени   с   наредба   на министъра на здравеопазването.”

Ясно е едно -  министърът ще определя с кого независимата НЗОК да сключва договори!

И предложението широко отваря пазара за рушветчийството. 

Де с помощта на министерски чиновници, дето да предложат промяна в някои от критериите, де с с помощта на чиновници от касата – да си затворят очите за критериите....

Как става това? Ами простичко. Разказва д-р Стефан Константинов, бивш здравен министър в първото правителство на г-н Бойко Борисов: „Един от първите документи, които ми бутнаха за подпис в министерството, беше за „Бърза помощ”. Дотогава имаше наредба за райониране в инвазивната кардиология: в кои дни къде да с« карат болните. Дойдоха при   мен  любезни   служители и ми казаха, че това не е демократично, ограничаваме пациента, трябва да се транспорти­ра по най-бързия начин... и аз набързо подписах.....[3]”

Това ли е целта на направената от вас промяна г-н министре?

В духа на промените на ал.4 от чл. 34 са и предложените нови членове 37 ”а” и 37 „б”.

Ал. 1 на чл.  37 ”а”  задължава разрешаващия осъществяването на лечебна дейност по чл. 46 (Авторите се позовават на действаща разпоредба, но не е ясно защо? А в този и  в последващите го членове на сега действащия закон, процедурата по разрешение е подробно описана) да извършва „оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта.”

Що не добавихте една или повече нови алинеи към съществуващите в момента разпоредби, г-н министре?

А го направихте толкова сложно, та ме накарахте мен, човек дето е работил подобна материя да се ровя из стария закон и вашите „нови идеи”??

От некадърност авторите на нормативния актов или за да объркате народните представители??

В подобен стил е и чл. 37 „б”, който обаче касае оценката „на  потребностите  на  населението  от  нови  медицински     дейности, които  ще  се  осъществяват  от  лечебните  заведения  за болнична помощ.”

Ако трябва да резюмирам двата ново предложени членове, те уреждат създаването на нови здравни заведения или на нови дейности – във вече съществуващи такива.

Забележете, и във двата случая,  секирата е отново във вездесъщото Министерство на здравето. И касичката за рушветите е там! Д-р Константинов  разказа как става. А може и да има други начини. 

Не зная какво са учили  г-н Москов и съветниците му!

Че са обаче, съзнателно или не, завършени „семашко”-висти съм сигурен! 

И достойни последователи на проф. Евгени Апостолов, специалист в централизираното управление на здравеопазването. Може и да не са чели книгите му, а ей така - интуитивно.

В тая работа има и кой да им припява ( електронен в-к „Дневник”, професор Божимир Давидов - "За" силно държавно участие в управлението на здравната каса”, 25.06.2015 г.)!

 [1] Крум Благов, Бизнесът с болниците и неговите парадокси, в-к „Уикенд”, бр. 23 (604), 13-19.06. 2015, стр. 18

[2] Пак там.

[3] Крум Благов, Повече болници, повече болни, в-к „Уикенд”, бр.  25 (606), 27 юни-3 юли, 2015, стр.44

Дали морето е до колене......

Хубаво е да си на 27 години.

Морето е до колене.

Особено, ако си лекар трето поколение, ако си асистент и не получаваш мизерните 160-170 € на лекаря-специализант.

Още по-хубаво е, ако ти е даден шанса да водиш упражнения на английски език със студентите.

Чест е на тази възраст да си член на управителния съвет на районна лекарска колегия, а още по-голямо признание е да си член и на Комисията по професионална етика към Българския лекарски съюз.

Шеметна кариера.

При такава биография, колко му е да станеш и медиен герой.

И да даваш оценки.

Например, че доверието между лекар и пациент не само е изтъняло, но се и позагубило. И да търсиш вината за това в:

•  „Насажданото негативно мнение за медиците и тяхната компетентност. Апропо, кой го насажда и не е ли той същия, който твърди, че доверието е загубено?;
• Повишените изисквания на пациентите към лекарите с претенциите, че разбират от медицина повече от медиците. Къде се случва това? В Девин, в Кула, на жълтите павета или под тепетата. 
• Липсата на качествена медицинска помощ поради дългогодишните проблеми в здравеопазването, принуждаващи лекарите да оцеляват, съобразявайки се с правене и отчитане на клинични пътеки, раздаване на направления и т.н.” Мъдра мисъл, колега! Като спрете да отчитате изработените клинични пътеки и да раздавате направления и нещата ще цъфнат! Що мълчите за многото търговци с бели престилки, които  нахлуха в храма на Ескулап след 1990 г.? Между другото един от тях е Ваш съгражданин и доктор хонорис кауза на висшето училище, което сте завършили. Но това е друга тема!

Казвате, че „изостанахме доста в техническо отношение в сравнение с другите западни страни. Не можем да се възползваме и от голяма част от иновациите в сферата на медицината, които значително биха ни улеснили. Оборудването в много лечебни заведения не е на най-съвременно ниво поради липса на финансиране.” Убеден ли сте че е така? Да сте чували, че парите за бол­нично   лечение   в бюджета на НЗОК са нараснали главоломно – от 614 млн. лв. през 2006 г.   до 1,603 мили­арда лв. през 2014 г. Или за 9 години са се увеличили 2,6 пъти при инфлация от 43 %. Това бихте ли го коментирали, колега?

Твърдите, че това, „с което сериозно изоставаме от лекарите в Европа и Америка, е заплащането (у нас месечното възнаграждение е около 10 пъти по-ниско).” Що не се запитате за причините, заради които лекарите от ФРГ бягат във Франция, а французите – в САЩ? Не сте ли чували, че в България има три лекарски касти – висша, за чиито доходи се разказват легенди, средната, която се състои от специалисти на възраст около 40-50 г. и младият пролетариат със заплати около 1000 лв. А какво е заплащането на медицинските сестри, колега? Знаете ли какво е съотношението между лекари и сестри?

Смятате, че не само „пациентът, но и лекарят е безгласна буква в дебата за Здравната реформа. Факт е, че през последните 26 години никой не се осмели да нарече проблемите с истинските им имена и да има желанието и куража да се справи с тях.”

А Вие изричате ли ги, колега?

Не ги открих и в изказването Ви на заседанието на 45 конгрес на БСП (05.04.2015г.)? Защо?

Безгласна буква съм аз, колега! Щото си списвам само в блога, малко хора ме четат и  едва ли някой се интересува от моето пенсионерско мнение.

Вашия статус, видно от СV-то май не е такъв. Вас трябва да Ви чуят!

А що се отнася до авторите на всички промени в болничната индустрия на България от 1990 г. и насам, те са лекари. И си имат имена. Можете да ги намерите в Google!

Ще спра до тук, за да цитирам една мисъл на Мао Дзедун”

„Ръководителите, които разчитат твърде много на практическия си опит в управлението, трябва непрекъснато да се връщат към теорията и усърдно да работят с книгите. Само по този начин те ще могат да систематизират и обобщят получените в практиката резултати. Така ще престанат да възприемат своя ограничен практически опит за всеобща истина и разбира се, ще грешат по-малко.”

Тази мисъл на Мао се отнася не само за ръководителите, но и за млади хора като Вас, колега.

Твърде рано сте започнали да говорите пламенно и с клишета.

Като Вашата съпартийка Делибалтова!

*- използвал съм данни от публикации на г-н Крум Благов, светла му памет, във в-к "Уикенд", бр.23, 24, 25, 2015 г.