Дуалната система за образование-що е то?

Според http://www.advantageaustria.org/international/zentral дуалната система – комбинираща теорията и практиката – се прилага както в учителските професии, така и в средните професионални училища. Учебните планове или основните пунктове на образованието се съобразяват и нагаждат към изискванията на икономиката, а в предприятията учениците се обучават компетентно по специалността си или провеждат там стажовете и практиките си.

Според министърът на образованието и науката Анелия Клисарова (Нова ТV, предаването „Събуди се”) възможността да се обучат децата да имат професионални умения, когато завършат и да могат да се реализират веднага на пазара на труда, това е връзката между обучението и бизнеса или това са първите стъпки към въвеждане на Дуална система, завърши министър Клисарова (цитат по http://www.blitz.bg/news/article/222341).

Отново откриваме топлата вода!

Г-жо Клисарова,

Какво бяха българските:

•        професионални-технически училища;

•        техникуми?

Ако не си спомняте, ще Ви припомня. В първите се обучавах ученици в професии, които не изискват средно образование. А и самите обучаващи се не горяха от желание да получат средно образование.

В техникумите се получаваше средно образование. Но акцентирането върху професионалната обучение не позволяваше на випусниците да кандидатстват в определени специалности от висшето образование - например медицина. Подобни средни професионални училища има в България и в момента.

Как си представяте дуалното обучение в езиковите и математически гимназии? Например като ги обучавате за ватмани чрез ПУЦ. Нещо познато на българските родители от 90-те години на миналия век. В това число и на мен като баща.

Пустата любов към чуждиците и копиране на чужди образователни модели, само защото са чужди са затрили не един министър! Пазете се госпожо Клисарова.

СПОМЕНИ? ЗА БЕЖАНЦИ.....

През 2005 г.:
•    България не беше застрашена от бежанци;
•    Имахме Закон за управление при кризи (ДВ, бр.19, 2005), отменен четири години по-късно;
•    Моя милост разполагаше с един План на Министерския съвет (с министър председател Иван Костов) за действие в извънредна ситуация при масово навлизане на лица търсещи закрила в Република България от 2001 год. [1];
•    Теоретичната ни подготовка по бежанския проблем се изчерпваше със знанията получени от едно ръководство на Управлението на Върховния комисар на ООН по бежанците и един закон [2,3];
•    Практически  опит от осигуряване на бежанския лагер „Радуша” в Бивша Югославска република Македония имаше само д-р Узунов;
•    Понятието „мисия” още не беше обсебило тотално българския военен новоговор;
•    Нямахме Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, приета с решение на Народното събрание пет години по-късно;
•    Липсваше термина „батальонна бойна група;
•    Не бяхме наясно с какви допълнителни умения трябва да разполага военнослужещия в съвременните операции;
•    Вероятно не знаехме и много други работи. 
Та през същата тази 2005 г. с д-р Стефан Узунов се престрашихме, написахме и издадохме едно помагало за нуждите на учебния процес във Военна академия  със заглавие „Операции за поддържане на бежанци”. Ако го получите от академичната библиотека ще видите едно неугледно издание (днес издателската работа е с пъти по-висока) и вероятно ще откриете в текста доста грешки, защото по това време не се осигуряваше редакторска обработка. не беше задължително.
В него застъпихме тезата, че операции „за поддържане на бежанци на територията на страната се организират и провеждат само и единствено при масови бежански потоци”. Допълнихме я и с твърдението от плана на Министерския съвет, според който за нашата страна се приема, че „подобни операции са абсолютно задължителни в случаите, когато се очаква в рамките на 24 часа през държавната граница да преминат 500 и повече лица, търсещи закрила”. [1] Определихме задачите, които могат да
В трета глава се опитахме да разшифроваме участието на въоръжените сили, по-точно на Българската армия в тези операции. Твърдяхме, че „постановките на УВКБ на ООН и чуждата практика показват, че в основата на тези операции е сухопътният компонент на въоръжените сили – общовойскови, инженерни, за ЯХБЗ, логистични и медицински формирования”, без да отричаме значението на ВВС и ВМС, което е видно от следващия текст. Смятахме, че формированията т Сухопътния компонент могат „да решават следните основните задачи: усилване на структурите на “Гранична полиция” за охрана на държавната граница, за да не се допусне неконтролирано преминаване през т.нар. “зелена граница”(подобна задача може да се решава и от ВМС на море); подпомагане на органите на реда при охрана на маршрутите за предвижване на бежанците; извозване на бежанци от приемателните пунктове на границата до районите за настаняване; участие в репатриране на бежанци (в тази дейност може да участва и транспортната авиация на ВВС); изграждане на бежански лагери; организиране на пунктове за санитарна обработка на бежанците (при определени обстоятелства и на специална обработка); получаване, съхранение и разпределение на международна хуманитарна помощ; организиране на храненето на бежанците; медицинско осигуряване на бежанските лагери (до болнична помощ и здравна профилактика); осигуряване на леглови фонд във военните лечебни заведения”. В пособието има разработени и доста други неща. Няма да се спирам на тях, защото текстовете им надхвърла 60 страници. Позволявам си  да цитирам заключението на помагалото, в което  твърдяхме, че на настоящият етап „ангажирането на Българската армия в операции за поддържане на бежанци  е  по-скоро символично,  което не намалява актуалността на проблема ...... Ето защо проблемите на бежанството .... трябва непрекъснато да се изучават в различните им аспекти: политическо, правни, финансови, материални и т.н и от гледна точка на международния опит и практика. В определен обем те трябва да залегнат и в програмите за обучение на войските (силите), включително и при полеви занятия. Това би позволило да се реагира адекватно в конкретно създадена обстановка, както на територията на страната, така и извън нея”.
Днес, осем години по-късно:
•    Нямаме Закон за управление при кризи, неясно защо отменен от 40-то то Обикновено Народно събрание;
•    Имаме Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, приета от 41-вото Народно събрание, която дефинира задачите на въоръжените сили в областта на приноса им към националната сигурност в мирно време. Извинете за грешката. Дефинира МИСИИТЕ и ЗАДАЧИТЕ, които се възлагат на въоръжените сили, една от които е „ПРИНОС КЪМ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ В МИРНО ВРЕМЕ”. [4];
•    Известно е, че войника в съвременните операции трябва да притежава редица нови качества – на преговарящ, на хуманитарен работник и т.н.
•    Имаме си доктрини на килограм. И опасност бежански потоци от Сирия, по смисъла на определението на плана на Иван Костов,  да потърсят убежище в България.
Питам се дали е все още актуално заключението в помагалото? И имало ли е смисъл да го пишем?
[1]  План на Министерския съвет за действие в извънредна ситуация при масово навлизане на лица търсещи закрила в Република България от 2001 год. (личен архив на доц. д-р Н. Колев)
[2] Справочник по чрезвичайным ситуациям, Управление Верховного комиссара ООН по делам беженцев, второе издание, Россия, 1999
[3] Закон за бежанците, ДВ, бр. 53,1999, бр. 97, 1999,  бр. 45, 2002, бр. 54, 2002
[4] Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, приета с решение на Народното събрание от 28.10.2010 г.

КОЙ СЪМ АЗ? ЗА ИЛИ ПРОТИВ?

Ако се вярва на едва психологична личностна класификация [1]  особата ми трябва да е разположена по оста на отношението ми към „правителството на Орешарски и наказателната акция срещу Башар Асад” или по-точно от към тях. В този смисъл се оказва, че съм „един последователно ляво ориентиран и русофилски мислещ човек.” Тъй като съм за сегашното правителство (с известни резерви, но за тях ще стане дума по нататък) и срещу военната намеса на Запада в Сирия. Дефиницията не се покриваше със собствените ми представи за ляво и дясно. [1] Пък и в редица социални области май клоня към либертарианските идеи на Фридрих Хайек и Дейвид Боаз (чел съм само техни книги). За „русофилството” също не съм убеден, щото винаги съм се имал за българофил. Потърсих себе си в другите психологични типове.  Оказа се, че ако съм срещу Орешарски и против войната съм „последователен дясно ориентиран и про-атлантически мислещ човек”. Че съм проатлантически е частично вярно. В първата ми лекция (1999 г) написана са слушатели от Военна академия за първи път бяха анализирани и оценени по достойнство принципите за медицинско осигуряване в НАТО. Имам и малък принос по изпълнение на „Целите по партньорство за мир”, но това беше доста отдавна. А е частично вярно поради факта, че алианса се бюрократизира и поради сляпото копиране на документи от българските военни. И този портрет не ми пасна, защото не схващам връзката между НАТО и Орешарски. А за дясното – виж първия портрет. Харесах си да бъда „последователен политически мислещ човек, който може да не е нито ляв, нито десен.” [1] И на него не съответствах, тъй като не бях срещу Орешарски. А и не съм убеден, че тези, които протестират знаят защо са против! Не ми пасна и последния тип, който е „за сегашното правителство и за военната намеса на Запада в Сирия....за мен това е брутално безпринципна позиция на лишен от ценности и маскирал се като ляв политически ветропоказател, който преследва свои си някакви (интернационални и/или а-национални) и лични (интеграционни в международните структури) цели човек, готов да заложи сигурността и бъдещето на България само и само да остане на власт и да бъде потупан по рамото или малко по-надолу от геополитическия фактор.”[1] Първо защото съм частично за правителството и второ - поради наличие на „политически ветропоказатели” във всички партии. Без изключение.

Въпросната класификация ме накара да се опитам сам да си отговоря  на сакралните въпроси от политическия ни дневен ред – „за” и „против”.

Защо не съм абсолютно, а частично „за” правителството на Орешарски.

„За” – заради сложната военнополитическа среда в региона и нерадостното финансово битие на държавата, необходимостта от бюджет за 2014, промени в изборния кодекс и редица от законите и т.н.  Все неща, които искат работещо правителство и парламент, а не избори. Или както е казал народа – „Лозето не иска молитва, а мотика.”

А защо частично?

Например за нерешителността на правителството по сирийската криза да заеме  позиция на неутралитет. Само че там нещата май се повтарят. Цитирам (с лека стилова редакция за пестене на място): „Нашата външна политика е като в леден улей - хвърчи и се ускорява. При това: тя не е чак пък толкова предопределена - твърдя го убедено - че за нас да няма нито избор, нито мърдане; тя не бива да се води така, че всеки навън и в страната да знае, че правим каквото се поиска от нас; тя не е съвсем правилна, щом носи само рискове и щети без поне частични гаранции и компенсации; тя ни отдалечава от Германия, Франция, Русия.  Подобна външна политика не е последователност, а покорност; не е прозрачност, а послушание. Заради нея може да ни излезе много лошо и обидно име.” Написано е на 28.12.2003 г. [2]

Несъгласията ми с правителството можете да проследите във Фейсбук. Избрал съм само един цитат  от 29.08. по повод изказване на министъра на отбраната: „Няма какво да разбирате г-н министре! България няма интереси от тази война! И просто по никакъв начин няма да участва в нея. Както преди време Турция не допусна сухопътни сили на САЩ да нахлуят в Ирак от нейна територия!Да не би НАТО да се срути?Или САЩ да си развалиха отношенията с Ердоган?”

За подробности - посетете https://www.facebook.com/voenen.lekar.

Личните си резерви към някой аспекти на военната  политика съм посочвал и в публикации  в блога си в Нетлог на 28.03, 30.04., 28.07., 05.09.

На същия адрес може да откриете и други критики. Към здравния министър. (http://bg.netlog.com/go/manage/blog/&page=2). Публикувани са на 07.04 (Световния ден на здравето) и 21.08.

Такива критики не съм чул на протестите. Там се размахва мантрите  - „Пеевски”, „Мафия”, „Олигархия”  „БСП в Сибир” и т.н.

Толкова за частичното „за” правителството. 

А сега, защо съм „твърдо против” военните удари?

Първо. Защото не вярвам в „доказателствата за вината на Башар Асад.” Просто не съм толкова късопаметен, за да забравя „сагата Ирак” и да забравя българската приказка за лъжливото овчарче.

Второ. Защото съгласно Хартата на ООН, Глава първа, чл. 2, т. 4 членовете на организацията „ще се въздържат от заплаха със сила  в международните отношения и използване на сила срещу териториалната цялост и политическата независимост на всяка една държава.” Не са изчерпани възможностите на Глава шеста на Хартата за мирно уреждане на кризата. Както и  тези по чл.41 от Глава седма (Действия на ООН при заплаха за мира, нарушения на мира и актове на  агресия) предвиждащи, преди използването на сила и други наказателни процедури - пълно или частично прекъсване на икономическите отношения, железопътните, морските, въздушните, пощенските, телеграфните, радио или други средства за съобщения, а също така скъсване на дипломатическите отношения. Не е спазено изискването на чл. 42 от спомената глава, според който „... Съветът за сигурност е упълномощен да предприема такива действия на въздушните, морските и сухопътните сили, които са необходими за поддържане и възстановяване на международния мир и сигурност. Те могат да включват демонстрация, блокада и други операции на въздушните, морските и сухопътни сили.” [3] В този смисъл съм убеден, че едностранните удари по Сирия могат да се класифицират като акт на агресия.  Такова е и определението на Резолюцията на Общото събрание на ООН  №  3314 от 14.12.1974 г. [4] по отношение на „бомбардировките или използване на друго оръжие срещу територията на друга държава” без санкция на Съвета за сигурност.

И защото и аз съм срещу: „правото на силата в ущърб на силата на правото; насилието, превърнато като инструмент за наказване на не-наши-кучи-синове, докато наши-кучи-синове остават безнаказани;  арогантността на двойните стандарти, особено когато те се демонстрират от евро-атлантическата (по-скоро северно-атлантическата) общност; заменянето на един диктатор с шайка негодници, маскирали се като демократи и усвоили користно (зад бруталната си алчност и фундаменталистките си мирогледи) и чисто повърхностно правилния псевдодемократичен новоговор; налагането на демокрацията с крилати ракети, ескадрили, армади и армии.” [1]

И след тези разсъждения не успях да си отговоря на въпросите от заглавието. Ама това едва ли е важно за вътрешната и външна политика на България.

За да завърша, искам да напомня, че според изискванията на чл. 43 от Хартата предоставянето в разпореждане на Съвета за сигурност на военни ресурси от страните-членки не е автоматичен акт, а се извършва на основата на специални съглашения. Това изискване се отнася и до преминаването на войски на Съвета през територията на страна-член. Преговорите за тяхното сключване се инициират от Съвета, а съглашенията СЕ РАТИФИЦИРАТ В СЪОТВЕТСТВИЕ С НАЦИОНАЛНИТЕ КОНСТИТУЦИИ. За сведение на вземащите на решения!

[1] Няколко думи за предстоящата война на Запада срещу Сирия и за отношението към сегашното правителство Личен сайт на проф. д-р Николай Слатински, цитира се по http://nslatinski.org

[2] Слатински, Н., Ирак. Така съветвах президента, Велико Търново, Издателство "Фабер", 2009 г., цитира се по http://nslatinski.org

[3] Харта на ООН (личен архив на автора)

[4] Резолюцията на Общото събрание на ООН  №  3314 от 14.12.1974 г. (личен архив на автора)

Изящната словесност

Днес г-жа Милена Фучеджиева и проф Драгомир Драганов гостуваха в сутрешния блок на Нова ТV. От въпрос на въпрос се стигна и до актуалните събития. Оказа се, че госпожата е много притеснена от факта, че Н.Пр. Филип Отие не е удостоен с орден „Стара планина”. Позиция на българското правителство, която подкрепям с две ръце като израз на българофилство. За разлика от шикалкавенията им по отношение на участието ни във войната срещу Сирия. Особено на външния министър. Убеден съм, че българската интелектуалка не си даваше сметка, че ако г-жа Елена Поптодорова се включеше сред протестиращите срещу войната в Сирия пред Белия дом, щеше да бъде незабавно обявена за „персона нон грата”. Както и да е! Реших обаче да посетя блога на г-жа Фучеджиева. С надеждата да разбера по-добре  политическите й пристрастия (http://milenafuchedjieva.blogspot.com). И там попаднах на текст с изящна словесност. Цитирам, без да редактирам текста, като се извинявам на читателите за цинизмите на авторката:
[b]„путка – умерен български интелектуалец” [/b]
[i]„.......аха, ще викам оставка от лаптопа ми, и няма да си мръдна задника, защото хората си получават заплатите и си налягат парцалите, правят се на бунтовници във фейсбук, пишат бунтовни поеми, а само преди половин година ме убеждаваха, че станишев е много по-добър вариант от бойко борисов, защото бил интелигентен. тези кротки интелектуалци гласуваха за меглена кунева, защото била интелигентна, а може и да са гласували тайно за бсп - кой знае какво става зад завеските, нали станишев е свръх-интелигентен, и изобщо са едни умерени интелигентни хора - путки, на народен език, езикът, който разбира електората.
пишете поеми, крещете и свиркайте, аз ще протестирам вече по-удобно, от къщи, защото трябва да мисля за хляба си, и нито имам време за разходки, нито енергия за раздаване.”[/i]
Прощавам Ви г-жо Фучеджиева неизползването на главни букви. Сигурно си мислите, че така сте по-читаема! Не мога обаче да се съглася с Вашата дефиниция за интелигентите, които не протестират! Вие срещу какво протестирахте в центъра на София? Само не ми казвайте, че е заради Деян Пеевски! Искам и да Ви напомня, че интелигентите не са само писатели, музиканти, поети и художници. А всички онези, които си вадят хляба с умствен труд!
С неуважение!

АХ ДОКТРИНИ, АХ ДОКТРИНИ, ТОЛКОВА

Тази публикация в http://www.blogger.com е от Sunday, 24 March 2013. Мнението си по доктрините написани по времето на министър Ангелов не се е променило!

 Предварителна бележка: Бях се зарекъл да не пиша!Ама пусто сърце не трае!Даже и пенсионерското.
На връх първа пролет бяхме „неакадемично” предупредени да не критикуваме доктрините. Щото сме участвали в писането им. Аз обаче не съм. Макар че преди време се оказах в една работна група за писане на поддържаща доктрина – медицинска. Няма обаче на стари години да ставам за „кашмер”. Между другото не ми е ясна класификацията на доктрините. Но това е позволено за един старец, поразен от комплексите на отминалото време.
Думата ми беше за доктрините. И за критиката. Аз си ги критикувам от 2000 г. Когато наводниха военния книжен пазар. Добре че един началник на Генералния щаб спря производствения конвейер. Май че ми беше съименник. Не искам да бъда криво разбран – критикувах ги в онези части, в които се смятах за компетентен. Например за това, че разходът на медикаментите в операциите не е постоянна величина. Както пишеше в тогавашната логистична доктрина досежно класификацията на материалните средства. И по-специално клас І. Един бригаден генерал, днес в резерва ми каза, че го правя, щото съм сърдит на армията. Имаше нещо вярно в това. Ама да причислиш медикаментите към материалните продукти с равномерна консумация си е направо професионална некомпетентност. Преди повече от месец позвъних на един полковник, когото уважавам. Попитах го дали пие аспирин, когато не го боли глава? „Как ще пия?”, учуди се той. „Ами така излиза от текста за класификацията на медикаментите, който сте записали в проекта за нова логистична доктрина”. Пардон! Работната група не го беше написала, а преписала. Което май не е рядка практика.
Напоследък започнах да се интересувам и от доктрини извън моя военномедицински занаят. По този повод се зачетох в доктрината за батальонна бойна група - проект от 2011 г. Може да има и окончателен вариант, но не разполагам с него. Та какво открих в проекта? Че създаването на батальонни бойни групи се приема като сериозно предизвикателство към Сухопътните ни войски. Че се разглежда като адекватен отговор на стратегическото преосмисляне за бъдещото развитие на Алианса и на изграждането на способности за ефективно изпълнение на новите задачи, произтичащи от динамичната среда за сигурност. Не знаех и факта, че посоченото тактическо формирование може да отговори на предизвикателствата на вероятните оперативни сценарии - гарантиране на националния суверенитет и независимост и защита на териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО при активиран чл. 5 от Вашингтонския договор, поддържане на международния мир и сигурност и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. Зачудих се и на твърдението, че с високата си степен на готовност, батальонната бойна група може да покрие целия спектър от операции на НАТО. По подразбиране на Балканите, в Европа и не само там.
Дали обаче доктриналният проект отразяваше действителните военни потребности на страната от гледна точка на чл. 9 на Конституцията на Република България и на член 3 от Северноатлантическия договор? Или беше израз на неспособността да проведем реална реформа във въоръжените сили? Двадесет и четири години след нейното начало. Не зная!
Доктрината ме върна към спомени от миналото. Непосредствено след обществено-политическата промяна от 1989 г., в началото на 90-те години на миналото столетие, военното ръководство на страната издигна тезата за оптимизиране на управленската структура и боеспособността на Сухопътни войски. За целта бяха закрити съществуващите, и в голяма степен предимно “мобилизационни” (на хартия) мотострелкови дивизии. Създадоха се механизирани бригади с идеята да генерират по-висока бойна готовност и да подобрят управлението. Управленската верига в общовойсковите обединения се съкрати с едно звено. От общовойскова армия - мотострелкова дивизия - мотострелкови полк - мотострелкови батальон тя се трансформира в армейски корпус-механизирана бригада – механизиран батальон. Двадесетина години по-късно бе развита тезата за изграждане на механизирани съединения (бригади) по единни мирно-военновременни щатове за по нататъшно повишаване на боеспособността. Малко по-късно се появи и теорията за батальонната бойна група. За целта Министерството на отбраната получи и значителна консултативна помощ. Апропо! Не си спомням българският генералитет да е ползвал чужди консултации при възстановяване на българската войска от Ньойския погром. В края на 30-те години на миналия век. Ползвали са основно главите си. Тук ще спомена, че подобни процеси на промени не са само български патент. Макар и със закъснение, те се появиха и в други страни от бившото постсъветско пространство. Не подминаха и въоръжените сили на Руската федерация.
Лошото е, че прочетеното ме накара да поразлистя и историята. И се оказа, че под слънцето няма нищо ново. И че използването на временно създадени военни организационни единици – оперативни/ бойни групи, отряди или както искате ги наречете е стар тактически и оперативен способ.
Временно обединени войскови части са използвани по време на Гражданската война в Съветска Русия – 1918-1920 г. Например т.нар. “Фастовска оперативна група”, действала южно от Киев на Югозападния фронт през 1920 г., в състав една стрелкова дивизия и една стрелкова бригада. Използвани са масово в сраженията при Москва и Сталинград по време на Втората световна война. Съставът на оперативните групи е бил зависим от поставените задачи. Най-често са използвани при много широк фронт или при трудно проходима местност, когато управлението на войските, действащи на отделни направления е затруднено.
Спомних се, че реплика на временните войскови обединения от Втората световна война по мое време бяха оперативно-маневрените групи. Те бяха задължителен елемент от оперативното построение във фронтовата настъпателна операция (по терминологията на НАТО – настъпателната операция на полевата армия – бел. моя.) от 80-те години на миналия век. Задачите им бяха овладяване на стратегически важни райони/ рубежи в дълбочина на противниковата отбрана.
За да не обвините в русофилство, ще спомена, че значителни успехи в прилагането на отрядната/ групова тактика и в използването на временно обединени части и подразделения в тактически и оперативен план са регистрирани при настъпателните и отбранителните операции на въоръжените сили на Третия райх по време на Втората световна война. Например в Холандия, по време на операцията "Market Garden" 9-а и 10-а дивизии SS формират няколко бойни групи, които успешно удържат стратегически важния Арнхеймски мост. Сериозни успехи регистрира и бойната група на Пайпер (Kampfgruppe Peiper) в началото на 1943 г. в района на Харков. Спасява обкръжената и откъсната от главните сили 320-а пехотна дивизия.
Старческото качество да помним миналото, а да забравяме какво сме закусвали ме подсети за предните отряди от преди 20-на години. Те имаха специфични задачи – да прикрият мобилизационното и тактическо развръщане на съединенията, отбраняващи главната полоса за отбрана и да принудят противника предварително да въведе в сражение главните си сили. Създаваха се на базата на мотострелкови батальони от първоешелонните полкове на първоешелонните дивизии на Българската армия. За изпълнение на поставените задачи се усилваха с артилерия, танкове, сапьорни подразделения, а на югоизточната граница – и с формирания от картечно-артилерийските батальони от укрепената линия “Балкан”.
И какво се оказва. Че батальонните бойни групи не са нещо ново, а позабравено старо. Това не означава, че отричам значението им при нестандартен противник – паравоенни формирования. Ама ми идва малко пресилено да се обявяват за „панацея” във военното дело,.
Ето че отново се отклоних от темата. Започнах с критиката. На доктрините. Според мен е нужна. Защото там където липсва критика, се появява застоя. Българите, а и всички бивши соцстрани сме го преживявали. Само че бързо забравяме. И след това се чудим, защо се е случило едно или друго събитие в живота ни.
Щеше ми се да пиша за изпреварващото знание и за унифицираните учебници. Но това ще стане друг път.
Заглавието е перифраза от наименованието на една от песните на Лили Иванова. Беше хубава песен.

Уважаеми протестъри......

Прочетох един текст на Тина (Тинати́н Ги́виевна) Канделаки (руска журналистка от грузински произход, телевизионна водеща, продуцент и общественик). Леко го модифицирах към събитията в днешна България. Ето как звучи:
"Ако лозунгът "Окупирай Уолстрийт" е насочен срещу финансовия истъблишмент на САЩ, срещу какво е насочен лозунгът ви "Оставка". Срещу Орешарски или срещу целия политически истъблишмент на България. Не ви ли се струва дами и господа, протестиращи в центъра на София, че с действията си обезсмисляте политическото и не сте в състояние да предложите ясна и разбираема политическа позиция за бъдещето. Какво по друго от днешното предлагате да правите, за да ви разберем всички. И да гласуваме различно от 12.05.2013 г. на едни предсрочни избори.
Днес единствената позиция в Интернет е всеки против всеки. Интелигентните хора, поетите, писателите и журналистите не се стесняват да проклинат тези, който не споделят тяхната гледна точка. Последните разбира се не им остават длъжни. Разбирането, че собствената свобода свършва там, където започва свободата на другия е изчезнало в нашето общество. И нищо не предвещава появата му, пък макар и в дискусиите. До сега, слава Богу до преки сблъсъци на опонентите не е стигнало. И това се дължи на факта, че и едните и другите гледат на държавата като като средство за подтискане, а не като на институция, която ни позволява да живеем заедно. Днешните интелектуалци не могат или не искат да разберат, че ново, освободено от наследството на комунизма поколение ще се появи не по рано от 2030 г. На него ще му трябват идеи и смисъл. И не е важно, кой ще ги предложи, а кой ще бъде първи! ”
Днес в "Дума" Александър Симов твърди, че "Протестът от 4 септември отрече за пореден път протеста от 14 юни". Не съм съгласен г-н Симов. И през февруари и през юни и вчера протестите не бяха спонтанни.Имаха си режисьори. Само че вчера част от режисьорите започнаха да излизат на светло. Преди само се догаждахме.

Здравейте анонимници от pаn.bg

По повод откриването на учебната година във Военната академия си позволих анонимно да коментира следния пасаж от доклада на генерал Симеонов:
„Разработването на националната доктринална база е важно условие за изграждането на необходимите отбранителни способности на въоръжените сили, но за да стане това реалност, е необходимо те да бъдат изучени и въведени в практиката. В това именно е и основната роля на нашата „АЛМА МАТЕР“. Там доктрините се изучават и се придобиват и развиват военно професионални знания, отнасящи се за миналото, настоящето и бъдещето“.
Акцентирането върху доктрините като единствен източник на военно знание ми напомни една теза на бившия министър Ангелов, за която съм писал. Мнение за произвежданите на килограм доктрини в последните години съм публикувал под собствено си име и в otbrana.com. Не ми се влизаше в спор с посетителите на pаn.bg и си позволих да напиша:
БОЖЕ, БОЖЕ!С ДОКТРИНИ ЩЕ ПРИДОБИВАТ СПОСОБНОСТИ! БЕЗ АНЬО ПО АНЬОВСКИ!ЧЕСТИТО ДАМИ И ГОСПОДА ОФИЦЕРИ”!
Един от посетителите на сайта "Хм" (подвизава се и като "Х-м") написа:
„Познавам идиота пуснал горния текст. Ако някой поиска ще го назова по име. Изперкал човек, има се за умен”.
Искам да му благодаря публично! Жалко е, ако е от онези офицери, на които близо 14 години четях лекции. Да ми беше казал тогава, че съм идиот и изперкал!