ЗАЩО НЕ СИ ТРЪГНАХА?

 

От блога на Тамара Ейделман, 28.11.2020

Тамара Натановна, род. 1959 г., е учител, историк, писател, преводач, блогър и радиоводещ.

Наскоро разказвах за Първата световна война пред деца от началните класове, при това живеещи в Америка. Повечето от тях явно за първи път чуваха за тези събития. Но затова пък реакциите им бяха много интерестни. И изведнъж едно момиче зададе въпроса: „Защо, ако тази война е била толкова ужасна, всички войници не решиха и не взеха да си тръгнат?"

А аз си помислих, наистина, защо? Преди войната различните леви партии се договаряха, че никога няма да подкрепят предстоящия „сблъсък на империалистически държави“, но след това, щом гръмна изстрелът в Сараево и всички държави започнаха да обявяват мобилизация, някаква вълна обхвана всички ... Каква? Можем да кажем – шовинизъм, защото французите викаха „бошите (презрително наименование на германците – бел.моя) ще платят за всичко", германците тръгнаха да избиват „жабарите“ (презрително наименование на французите – бел.моя), а руснаците разбиваха магазините на собственици с немски фамилни имена. А можем да кажем – искаха да защитят родината си – бяха нападнати. И почти всички левичари от парламентите на цяла Европа гласуваха за „военните кредити“, тоест отпуснаха пари за войната и подкрепиха правителствата си.

А Ленин си седеше в неутрална Швейцария, драскаше статии за необходимостта „да се превърне империалистическата война в гражданска“ и желаеше поражение за собственото си правителство. И на всички изглеждаше просто неотстъпчив радикал. Защо изглеждаше? Той беше неотстъпчив радикал ...

Минаха само две години и половина и всички вече разбраха, че няма да се приберат у дома „до Коледа“ и може би изобщо няма да се приберат. Вече знаеха какво е газова атака, разбраха, че зловещите бронирани кутии се наричат ​​танкове, научиха какво е окопна треска. И в тази ситуация Ленин престана да изглежда неотстъпчив радикал и започна да се възприема като спасител на Русия, а може би и на целия свят. Искал да спре войната! Ами, нищо подобно! Той не искаше нищо подобно, той пишеше в прав текст: „да превърнем империалистическата война в гражданска". Не-е-е! Той е против войната! И земята на селяните ... И се започна една, и гражданска война, и още много други неща.

Продължавам да мисля – а нямаше ли вариант, при който Временното правителство през 1917 г. да вземе решение и да прекрати войната. Да каже: „ние не се интересуваме от окупираните от германците земи, от задълженията към съюзниците. У нас, граждани, извинете, започна революция, и някой си Улянов се е довлякъл от Швейцария и иска да завземе властта. И не ни е до война.“ И да изтегли всички войски от фронтовата линия ...

Да, знам, знам, че това не се случи. Как да изтеглите войските си? През 1918 г. Троцки казва: „Не мир и не война, а разпускане на армията“ – смятайки, че ако Русия спре да воюва, тогава и германските войници няма да тръгнат в атака – но те, миличките тръгнаха. Как така – никакви задължения към съюзниците? Ами така! Приличното правителство, идващо на власт, остава лоялно към предишните си задължения – как би могло да бъде иначе? И всичко беше логично – и на капиталистическите, и на социалистическите министри ... Но как свърши всичко това? С това, че постоянния посетител на швейцарските кафенета се озовава начело на държавата – и я заля с кръв – много преди всякакви ГУЛАГ.

Вероятно е било необходимо, Първата световна война изобщо да не започва  – тогава, може би, царят и царицата и децата нямаше да бъдат разстреляни, още милиони животи щяха да бъдат спасени и империята щеше да се развива еволюционно. Ама как да не я започнем, след като дипломатите са работили толкова години, сключени са споразумения, подписани са военни споразумения ...

Всичко беше абсолютно логично и обмислено. Но едва през 1917 г. получихме това, което получихме ...