вторник, 12 юни 2018 г.

БАЛКАНСКИ ЩИТ VІІ


СЕДМА ЧАСТ НА ПРЕВОДА.
Политическа идеология и отбранителна политика: в търсене на националния интерес 1955-1968 г.
§4. Първата пукнатина в балканския щит на социализма
В края на 50-те години в страните от Източния блок започва да нараства стремежът към по-голяма самостоятелност по отделни аспекти на вътрешната и външна политика в рамките на договора. Той е наречен от историците „национален комунизъм”. Едновременно с това те не искат усложнения в отношенията си с Москва. Изявите им на международни форуми в края на 50-те и началото на 609те години  показват, че те едновременно демонстрират лоялност и самостоятелност. Някои смятат, че самостоятелността е дирижирана и има за цел да се прокарват от тяхно име идеи на Москва.
Управляващите в комунистическите държави в Източна Европа, подобрявайки отношенията се със Запада, се надяват да извлекат ползи за себе си.
 Във втората половина на 50-те години започват да се проявяват и първите сериозни противоречия между отделните членове на Варшавския пакт. Едно от първите големи противоречия е позицията на Букурещ по отношение на Балканската зона за мир.
Започналият да се изостря конфликт между Тирана и Москва  крие сериозен риск за отбранителната политика на Варшавския пакт на Югозападния ТВД, включително и позициите на СССР в Средиземноморието.
Изолация на Албания в Източния блок създава проблеми за нейното ръководство. Енвер Ходжа няма интерес страната да се дистанцира от СИВ и ОВД. Едновременно с това той иска да запази пълна самостоятелност във вътрешната си политика и в определена степен и във външната политика, що се касае за отношенията с останалите комунистически страни и преди всичко Югославия и Китай.
Това благоприятства увеличаването на противоречията между СССР и Албания, като отношенията между тях към 1960 г. са на ръба на междудържавен конфликт. През пролетта и лятото на 1960 г. Управлението за държавна сигурност (Drejtoria е Sigurimit të Shtetit, известно като „Сигурими”) разкрива данни за готвен преврат. През юли с.г. е арестуван контраадмирал Т. Сейко1. получил образованието си в СССР  и заемал отговорни постове във военното разузнаване. Арестувани са и редица партийни функционери – Т. Деми, А. Ресули и др., а на XVIII пленум на ЦК АПТ (08.09.1960 г.) по инициатива на Енвер Ходжа са изключени от партията са Лири Белишова2 и Кочо Ташко (репресиран, осъден на 10 години затвор), като участници в „просъветска ревизионистична група”.
Партийно-държавното ръководство на  Югославия  съсредоточава вниманието си върху утвърждаване на страната като извън блокова държава и водеща в Движението на необвързаните. През февруари 1958 югославското ръководство заявява, че е против създаването на военен съюз с Гърция и Турция, което означава, че Белград се отказва от Балканския пакт и той престава да съществува. Заявлението е мотивирано с тезата, че подобни съюзи водят да увеличаване на регионалното напрежение и не отговарят на интересите на страната.
......
Съветската оценка за ролята на Югославия е, че „..управляващите в САЩ непрекъснато правят опити да вкарат балканските страни в антисъветски блок .... възползвайки се от скъсване на отношенията на Белград със страните от социалистическия лагер през 1948 г. направиха всичко, за да превърнат страната във фактор в борбата срещу СССР, страните от социалистическия лагер и международното комунистическо движение...”
......
Да се залага на „вътрешния разкол сред противника” става традиционно за Източния и Западен блок. Непрекъснато се търсят „чувствителни точки” в отношенията между съюзниците, особено по външнополитически въпроси. Например през май 1960 г. чрез български дипломати е получена информация за противоречия между турското правителство на Аднан Мендерес3 със САЩ  по повод обемите на американската военна помощ, както и поради намесата на американците във вътрешнополитическите работи на Турция.
Военният преврат в Турция през 1960 г. се възприема и от НАТО и от Варшавския пакт като важно събитие, което може да  повлияе върху разстановката на силите в региона. Хрушчов прави опит да привлече на своя страна ръководителя на преврата генерал Гюрсел4, но без успех. На посланието на съветския лидер от 28.06.1960 г. генералът отговаря, че Турция запазва  ангажиментите си към НАТО и СЕНТО.
Работата на органите на Държавна сигурност (ДС) в България е насочена към търсене и придобиване на информация за функционирането на военната структура на НАТО и на отбранителните институции в САЩ. През есента на 1960 г. в резултат на достъп до дипломатическата поща от Вашингтон до посолството в София българската страна получава достъп до информация за командната структура на американските военни бази зад граница и инфраструктурата, която осигурява функционирането им. Данните са предоставени в Москва. През декември 1960 г. Държавна сигурност  получава информация за новата структура на военното разузнаване на САЩ, утвърдена на 01.01. с.г, която също е отправена в Москва. Работата на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) в България е насочена към получаване на оперативна информация за действията на въоръжените сили на Турция в черноморския басейн с отчитане на военнополитическите интереси на СССР.
През 1961-1962 г. българските ДС и РУМНО отделят особено внимание на действията на Турция и координиране на действията й със САЩ  при Берлинската и Карибската кризи.

По линията на Първо главно управление (ПГУ) на ДС и РУМНО получава потвърждение на за опасенията си по повод усилията на САЩ , насочени към осигуряване на взаимодействието на въоръжените сили на Турция и Гърция в Балканския регион.  През август 1961 г. българското разузнаване получава информация за готвени учения на турските въоръжени сили в приграничните райони със СССР, като едновременно с това Атина и Анкара, с активното участие на Вашингтон разработват тактиката на „ефективната отбрана в случай на нападение от страна на Варшавския договор”. Част от този план е поставяне на армиите и всички въздушни комуникации на двете страни под общото командване на НАТО.
В Западния блок гледат на България като потенциален участник във вероятен конфликт, който ще нанесе един от първите удари по Гърция и Турция. Оценките на НАТО дават основания на българското партийно-държавно ръководство да подчертава ролята на София във ОВД, както и да избягва твърди политически действия към двете държави, опасявайки се от ответни действия. Паралелно с това разузнаването се стреми да добие информация за реални или „желани” разногласия в НАТО като цяло и между отделните членове на алианса – съседи на България.
....
Получената по каналите на българското политическо разузнаване информация в началото на януари 1961 г. информация за създаването през юли 1960 г. на Координиращ разузнавателен център на НАТО съдържа информация, че основното внимание в разузнавателната дейност на алианса се отделя на местата за базиране на ракетното оръжие и пусковите установки на ракетите със среден радиус на действие, а също и на стратегическите бази в Централна Европа и СССР; организацията и състоянието на артилерията на ОВД и способността й да използва ядрени заряди и данни за подводния флот в Средиземноморския и Балтийски региони.
 Според оценка на американското разузнаване най-сериозни промени в отбранителната политика на ОВД в началото на 1961 г. са регистрирани в българските въоръжени сили, в които освен реорганизацията и  създаването на нови войскови части в родовете войски върви и процес на превъоръжаване. Акцентът е поставен върху укрепването на танковите съединения и части и на доставки от СССР на подвижни зенитно-ракетни комплекси С-75 (по класификацията на НАТО SA-2 „Guideline”), което свидетелства за значението на българските средства за ПВО в сектора за отбранителна отговорност на България в балканския регион.
Сближаването на Тирана и Пекин в края на 50-те и началото на 6—те години се разглежда от съветската страна като реална заплаха за доминирането на Кремъл в международното  комунистическо движение и като опасен инцидент, който може да повлияе на местните партийни ръководства..... На 20.06.1959 г. Москва се отказва да реализира подписания с Китай през октомври 1957 г. договор за военнотехническо сътрудничество, който е необходим на Пекин за укрепване на отбранителните му способности и получаване на достъп до ядрени технологии. В обстановка на изключителна секретност е прието решение за по-бързо реализиране на Проект 596 (за създаване на ядрено оръжие, първите две цифри означават годината, а трета – месеца, през който трябва да започне работата). По-късно се оказва, че съветската страна не е разполагала с достатъчно информация, за да анализира  китайските стратегически перспективи. Висш съветски ръководител твърди, че КНР едва ли е в състояние да създаде ядрено оръжие преди 1962 г. Подобна информация постъпва и в ЦРУ през януари 1963 г. Американското становище не съвпада с руското и през лятото на 1963 г. САЩ предлагат на Кремъл сътрудничество с цел предотвратяване на развитието на китайската ядрена програма, но Хрушчов го отхвърля. На 16.04.1964 г. в Китай е извършен първият ядрен опит..
Независимо от проблемите, военните доставки към страните членки на ОВД продължават (таблица 7).
Таблица 7
Задължения на балканските държави-членки на ОВД към СССР за доставки на военна продукция  в млн рубли към 01.01.1961 г.
По държави
Вид на задлъжнялостта
Обем на задлъжнялостта
Албания
Главница
7,4
Лихва
0,8
Всичко
8,2
България
Главница
101,1
Лихва
8,7
Всичко
109,8
Румъния
Главница
143,6
Лихва
15,4
Всичко
159,0

Американското разузнаване отчита този факт и прави извод, че към 1965 г. централноевропейските и балкански членове на Източния пакт ще трябва да разполагат с внушителна сила: 880 бойни самолета, 555 вертолета, 6075 танка, 17312 бронетранспортьора, 554 радари станции, 41440 комплекта за радиовръзка и друго бойно снаряжение.
През есента на 1961 г. Москва съобщава на София да осигури за нуждите на българските ВВС до края на годината  150 самолета МиГ-17 и МиГ-15 бис, 9 разузнавателни самолета Ил-28. Доставката включва 12 боекомплекта (б/к) авиационни бомби и 5 б/к стрелкови боеприпаси. Стойността е около 24 млн. рубли по цени от 1961 г., от които българската страна заплаща 8 млн за сметка на бъдещ кредит със срок за погасяване 10 годи и 2% годишна лихва. Важността на България на Балканите се оценява и от НАТО. Съветските доставки се следят внимателно от Гърция и Турция, на които е известно че на българските въоръжени сили, при военен конфликт предстои да водят самостоятелни бойни действия до подхода на основните съветски части.  На българското контраразузнаване  става известно, че Гърция разполага с информация от достоверен източник, че по време на своето последно посещение в Москва, българските ръководители са поставили въпроса за снабдяването на българските въоръжени сили със съвременно въоръжение и особено ядрено, тъй като България изостава в това отношение от други страни (Унгария, Румъния) и се намира в неизгодно отношение спрямо Гърция  и въоръжението на нейната армия. Осведомеността на гръцкото разузнаване показва, че то знае за създаването на 10 САК (смесен авиационен корпус под командването на генерал Симеон Симеонов, чичо на бившия началник на отбраната, а днес депутат от ДПС Симеон Симеонов – бел.Н.К.), който включва  поделения в Безмер и Чешнегирово. Гръцкото разузнаване фиксира и предислокация на голямо количество поделения на БНА през втората половина на лятото на 1961 г. на границите с Турция и Гърция.  
Укрепването на съюзническите отношения с България се извършва на фона на задълбочаващия се съветско-албански конфликт. Той се изостря в края на зимата и началото на пролетта на 1961 г.
.....
Влошаването на съветско-албанските отношения рязко се ускорява след серия от конфликти във военни обекти на базата Вльора, когато Москва предприема радикални стъпки за ликвидиране на военното си присъствието в Албания. През март 1961 г. Президиумът на ЦК на КПСС взема решение  за  ликвидиране на базата във Вльора. Албанските власти  се мъчат да попречат на извеждането на военноморски съдове, включително и подводници от пристанището, като предприемат  мерки за блокиране на базата с доставените преди това от СССР въоръжение –  брегова артилерия, минни заграждения и т.н. Москва се принуждава да остави част от съдовете на Албания.
На 26.04.1961 г. Кремъл скъсва договора за предоставяне на кредити на Албания. На заседание на ПКК на ОВД е приета секретна резолюция, която изисква от албанската страна да предостави на съюзниците си потвърждение на факта, че се подготвя нападение на страната от Гърция и VІ американски флот, нещо на което се позовават албанските ръководители, оправдавайки своите позиции в споровете с Кремъл относно методите за използване на съветските ВМФ в базата Вльора.
 През октомври 1961 г. Хрушчов открито заявява пред ХХІІ конгрес на КПСС, че политическата практика и идеологическите възгледи на АПТ са неприемливи за Москва. ... През 1961 г. Кремъл отзовава своите дипломати от Тирана и заявява, че присъствието на албанската дипломатическа мисия в Москва е нежелателно, което означа скъсване на дипломатическите отношения. Това се придружава от ожесточена публична полемика.
Комунистическа Албания фактически престава  да членува в Източния блок и започва да преминава в позиции на неутралитет, който обаче съществено се отличава от югославския, финския, и австрийския и на практика е ориентиран към самоизолация на страната.
.....
Едновременно с тези събития Вашингтон активизира военнотехническото си сътрудничество, като отчитат значението на Гърция за отбранителните интереси на САЩ и НАТО.
.....
В реч по време на обяд (16.05.1962)  при посещението си в България Хрушчов много остро се изказва за албанската страна, което никак не е случайно, като се има предвид, че НРБ е най-близкият сътрудник на СССР на Балканите.
.....
Сътрудничеството между комунистическите режими в Албания и Китай, които са се оказали в изолация в комунистическия блок в началото на 60-те години на ХХ век  става изключително устойчиво, особено с областта на отбраната..... Води се активна размяна на разузнавателна информация по широк кръг от политически военни въпроси.
..... (следващите текстове, които касаят отношенията между Пекин и Тирана са пропуснати умишлено – бел.Н.К.)
БЕЛЕЖКИ:
1Теме Сейко (1922-1961), албански военен, комунист, участник в партизанската борба срещу италианската окупация. През 1958-1960 е командващ военноморския флот. Смята се за представител на просъветското крило на албанската компартии. Осъден на  смърт и разстрелян.
2–Лири Белишова (1923-2018) - албанска политическа деятелка. Съпруга на самоубилия се член на Политбюро на ЦК на АПТ Нако Спиру. Съратник, а след това противник на Енвер Ходжа. Активно поддържа политиката на Хрушчов за десталинизация. През 1960 г. посещава Китай в състава на правителствена делегация. След завръщането си докладва в Москва за антисъветския и милитаристичен курс на китайското ръководство, насочен към трета световна война. Репресирана. Реабилитирана през 1990 г.
3Аднан Мендерес (1899-1961), турски политик, лидер на Демократическата партия, министър-председател на Турция в следвоенните и първи години на студената война (1950 – 1960). Свален е от власт с държавен преврат през 1960 г., арестуван и изправен пред трибунал по обвинения в корупция и злоупотреба с власт, осъден е на смърт и е обесен. Заедно с него са екзекутирани министъра на външните работи и на финансите, а министърът на здравеопазването умира по време на процеса.
4–Джемал Гюрсел (1895-1966), турски офицер,  армейски генерал, през 1958 г. е назначен за командващ на Сухопътни войски, ползва се с изключителен авторитет в САЩ и НАТО, на 30.05. 1960 г. (без да е участвал пряко във военния преврат) е обявен за главнокомандващ, държавен глава (президент, 4-я поред за Турция), министър-председател и министър на отбраната на 24-тото турско правителство. На теория той получава повече правомощия отколкото Кемал Ататюрк е имал някога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар