вторник, 19 декември 2017 г.

"НАДЕЖДИ" И РЕАЛНОСТИ...



Днес – 19.11.2017 г., след първото полувреме сън, публикувах пост относно лъжите на др.Нинова, която иска нов модел на здравната система (виж снимката). Реакция от Facebook-арите няма.?! Но не затова ми е думата.


Българската здравна система отдавна е ориентирана към т.нар. БОЛНИЧНА ИНДУСТРИЯ. Още преди 30-на години проф. Евгени Апостолов пише, че през 2000 г. болничните легла в страната трябва да достигнат 100000. За „задоволяване на нарасналите потребности на народа”! Което е ПРОФЕСОРСКИ НОНСЕНС, щото народът се нуждае от здраве, а не от болници.  Слава Богу, че прогнозата му се оказа ЯЛОВА!

В последните години в БОЛНИЧНАТА ИНДУСТРИЯ настъпиха много технологични промени – от техническото им оборудване до новите медицински технологии за лечение! Разцвет отбелязва и фармацевтичната индустрия, която ежегодно залива пазара с „нови молекули” (любима „дъвка на депутатите” от 43.я парламент!
Да сте чули обаче, че е намаляла заболеваемостта и смъртността от често срещани ракови заболявания (рак на гърдата, който се „подмладява”) ,инфаркт на миокарда (и той се „подмладява”), хеморагични и  исхемични мозъчни инсулти, диабет, хипертонична болест и прочие? Да сте чули, че броят на наркозависимите е намалял, пропорционално на разкритите НАРКОКОМУНИ?
НЯМА И ДА ЧУЕТЕ!
Защото отдавна е известно (поне 10-на години преди книгата на Апостолов), че не болниците и  „новите молекули” СЪЗДАВАТ ЗДРАВЕ, а ПРОФИЛАКТИКАТА. В масовото съзнание у нас терминът „профилактика” се асоциира с Министерството на здравето и с борбата със заразните болести. Не че не е вярно (особено в съвременната миграционна ситуация и географското положение на България), но е едностранчиво!
Тук ще си позволя да цитирам абзац от книга на днешния професор Веселин Борисов (Борисов, В. и колектив, Въведение в здравния мениджмънт, Програма ФАР, София, 1995), за която авторът може би вече  не си спомня.. В нея той определя основните детерминатори (определители, ако искате ги наричайте УСЛОВИЯ) на здравето (това прави и СЗО):
1.  Живот без войни (кризи);
2. Равни възможности и равен достъп до медицински услуги;
3. Гарантирана работа и полезна роля в обществото;
4.Удовлетворяване на основните жизнени потребности от храна, чрез достъп на всяко човешко същество до жизнено важни хранителни продукти;
5. Образование, подпомагащо избора на живот;
6.  Осигуряване на вода;
7.Прилични жизнени условия и хигиенизирани населени пунктове;
8. Здравословна работна и околна среда.
Прочетете ги внимателно и от тази гледна точка анализирайте ситуацията в България. Само ще ви припомня, че в историческото развитие на Третата българска държава е доминирала тенденция за предпазване на здравето пред лечение на разстроеното здраве. Тя се проявява едновременно с изграждането на основите на здравната система. Предпазването на здравето в края на ХІХ и началото на ХХ век в Царство България се схваща не само като контрол над заразните заболявания, а обхваща всички познати на дадения етап на развитие на науката, рискови фактори за здравето - благоустройство и хигиенизиране на населените места, снабдяване с питейна вода, състояние на храненето на населението, вредни фактори на околната среда и промишленото производство и т.н. И в основата на предпазването на здравето е поставена СОЛИДНА ЗА ВРЕМЕТО СИ НОРМАТИВНО УРЕДБА, КОЯТО ОТРАЗЯВА ДОСТИЖЕНИЯТА НА МЕДИЦИНСКАТА ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОНКРЕТНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ЕТАП (Колев Н. и съавтори, УПРАВЛЕНИЕ НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА, издание на Военна академия, София, 2013)
И накрая още един факт. Като се чуе понятието „първична здравна помощ” и управляващи и обикновените граждани се сещат за ЛИЧНИЯ ЛЕКАР, а управляващите се съревновават в опитите си да му прехвърлят задължения от „болничната индустрия”, за да поевтинят последната (не че в това няма доза истина). СЗО отдавна е дало определение НА PRIMARY HEALTH CARE като „жизнено необходима здравна помощ, която дадена страна и населено място могат да си позволят, като при нея се използват методи, които са практични, научно издържани и социално приемливи. Всеки в дадено населено място трябва да има достъп до нея и да участва под някаква форма в нея. СВЪРЗАНИТЕ КОСВЕНО СЪС ЗДРАВЕТО СЕКТОРИ СЪЩО ТРЯБВА ДА УЧАСТВАТ В ПЪРВИЧНАТА ЗДРАВНА ПОМОЩ (виж схемата). 

От посочените немедицински подсистеми на здравната надсистема ще коментирам две – правната и културологичната.
Правната подсистема произтича от политическата. Тя изразява политическата идеология и практически представлява инструментариума, чрез който тя се проявява. Тя включва частни закони в областта на здравето (За българските условия това са законите за: здравето; здравното осигуряване; лечебните заведения; лекарствените средства и аптеките в хуманната медицина; контрол на наркотичните средства и прекурсорите – авт.) и общи закони, които обаче пряко влияят върху здравето. Те най-често уреждат материя свързана със закрила на определени категории от населението (майки, деца, инвалиди); контрол на храните; безопасните условия на труд, екологията; социалните грижи; трудовата заетост и др.
Културната (културологичната) подсистема се формира от технологичното развитие на държавата – общо и в частност прилагане на съвременни интелигентни технологии по отношение на медицинските компоненти на здравеопазването; състоянието на образованието; РЕЛИГИОЗНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И РОЛЯТА НА ЦЪРКВАТА; НАЦИОНАЛНИ НРАВИ И ОБИЧАИ, ИЗВЪН РЕЛИГИОЗНИТЕ; ЕЗИКОВА КУЛТУРА И ИДЕНТИФИКАЦИЯ; СТРУКТУРА И ТЕНДЕНЦИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО; ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ВЪЗРАСТОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО. Посочените компоненти имат нееднозначно и многопосочно въздействие, което може да бъде илюстрирано със следните примери:
1.Националните особености на хранене и разпространението на вредни навици могат да бъдат причина за повишена заболеваемост от хипертонична болест и смъртност от инсулти и инфаркти;
2.Религията може да спомогне за намаляване на абортите, а църквата – да осигури финансиране на медицински дейности (болници) и други заведения за грижи – хосписи за болни с нелечими заболявания, приюти за стари хора или бездомни;
3.Образованието създава предпоставки за социална и икономическа реализация, избор на здравословен начин на живот, създаване на полова култура;
4.Семейството може да предприеме едно разумно планиране на семейството (избягване на аборти), възпитание в ценности при отглеждане на деца и грижа за възрастни родители, формиране на здравни навици;
5.Териториалното разпределение и възрастовата структура на населението определят трудова заетост, преобладаваща заболеваемост, достъпа до здравни услуги.
Толкова за здравната профилактика, КОЯТО У НАС НЕ СЕ Е СЪСТОЯЛА. Ако някой иска да пита за конкретен проблем, готов съм да му отговоря!

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар