понеделник, 31 юли 2017 г.

ПРИКАЗКА....*



Едно джудже се изгубило в планината.Три дни вървяло жадно и гладно, викало за помощ, но напразно.Най-подир,съвсем отчаяно, седнало на един пън и заплакало.Не щеш ли, насреща му изскочила една кака на бял велосипед с раничка на гърба и го запитала:
- Защо плачеш, джудженце,  да не би да си се изгубило?
- Да, а ти коя си?
- Аз съм Червената пастирка, която води всички изгубени джуджета по верния път!
-Добре - казало джуджето, ама как ще ти се отплатя за добрината, като нямам пукната пара?
-Спокойно! Едни хора са платили всичко, за да покажем на телевизиите колко много овце съм събрала….
-Ама аз не съм овца, аз съм джудже….
-То овца или джудже все тая, какиното! Важното е да си послушно! Хайде да тръгваме….
Сложила джуджето в раничката си, метнала се на велосипеда и потеглила към Чинията. А там два дни яли кебапчета и пили бира до насита. 

И аз бях там, ядох и  пих, по брадата ми тече, в устата ми не влезе ...!

Нали така завършваха приказките едно време!
*-По идея на И.П.

Няма коментари:

Публикуване на коментар