НЮРНБЕРГ

 

Юрий Христензен, 20.11.2020

Авторът (на малката снимка) е украински блогър.

 

Николай Зоря по време на Нюрнбергския процес

Борбата срещу фашизма в Русия се изостря. Според Кремъл започването на войни, окупацията на чужди територии и борбата срещу „националните предатели“ в страната се обяснява със „защита“ от нацизма. Опасността от фашизъм за пореден път бе припомнена от президентът на Руската федерация на международния форум „Уроците от Нюрнберг“ (научно-практическият форум е открит на 20.11.2020 в Музея на Победата в Москва – бел.моя). Очевидно Путин планира да направи едно от горните неща.

Съветската делегация на процеса в Нюрнберг през 1945 г. се оглавява от заместник-генералния прокурор Николай Зоря. Човек с интересна съдба. Възпитаник на сиропиталище, той извървява пътя от редови следовател до заместник на Вишински (Андрей Януаревич, 1883-1954, по произход поляк, юрист, генерален прокурор на СССР, създател на правна теория, използвана от Сталин за мотивиране на процесите по време на Големия терор, умира в Ню Йорк като представител на СССР в ООН – бел.моя). През 1939 г. изразява съмнения относно достоверността на доказателствата в повечето от процесите по време на „Големия терор“. Привикан е в Централния комитет (на партията – бел.моя) и е уволнен от прокуратурата.

През август 1939 г., е мобилизиран в редиците на Червената армия като редник. Участва в съветско-финландската война. След това войната с Германия. След това е назначен на длъжност във военната прокуратура. Заместник военен прокурор, областен прокурор и отново заместник главен прокурор. В това си качество той повдига обвинение срещу Германия в Нюрнберг.

Задачите (по време на процеса – бел.моя) са поставяни директно от Сталин. Например в своята реч Зоря обвинява фашистите за клането в Катин – масовото убийство на полски военнопленници през 1940 г. край Смоленск. Трибуналът в Нюрнберг не подкрепя съветското обвинение, а епизодът с Катин липсва в окончателната присъда. Това е първата капка, която предизвика недоволството на „вожда на всички народи“.

Друга задача е да се предотврати разкриването на информацията за пакта Молотов-Рибентроп, в който Хитлер и Сталин споделят „недоразуменията между Германия и СССР“. Тази задача също не е изпълнена. По време на процеса Йоаким фон Рибентроп и неговият секретар Вайцзекер (Рихард Карл Фрайхер фон, 1920-2015, в периода 1984-1994 г. е президент на ФРГ – бел.моя) под клетва устно възстановяват текста на секретния протокол, приложение към Пакта.

На следващия ден Николай Зоря е застрелян в хотелската си стая. 

Четиридесет и три години по-късно Върховният съвет на СССР призна и осъди тайните протоколи от 1939 г. за разделянето на Европа. 

Двадесет и една години по-късно Държавната дума призна за престъпление разстрелите в Катин. 

Изминаха десет години и президентът на Руската федерация отново извади стария наръчник на НКВД.

Допълнение от 24.11.2020 г.

От интервюто на Олга Гриньова с Йосиф Гофман (1925-2015), по време на Нюрнбергския процес е охрана на главния обвинител на СССР генерал Роман Руденско.

Източник: https://www.kasparov.ru/material.php?id=5FB82C9EDFF96

 Въпрос: На 23 май 1946 г. заместникът на Руденко, Николай Зоря е намерен мъртъв в Нюрнберг, в леглото му с акуратно поставен до него пистолет. Днес много източници свързват смъртта на Зоря с разстрелите на полските офицери  в Катин. Твърди се, че той се е съмнявал, че това е работа на германците и е поискал допълнителни материали по случая от Вишински. Знаете ли нещо за това?

Отговор: Не е така. Това не е свързано със случая в Катин. Зоря намира копие на секретния протокол към пакта от 1939 г. и без да докладва на Руденко го изпраща на Сталин. И седмица по-късно той беше намерен мъртъв. Беше ни обяснено, че е почиствал небрежно оръжието си. Но това не е свързано с Катин. Зоря няма нищо общо с това.

P.S. Не коментирам дали Гофман е прав или не!Имало е човек (Зоря) - имало е проблем! Без значение от повода за възникване на проблема - Катин или Секретния протокол към Пакта.

ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА И НИЕ

 Д-р Любомир Канов, психиатър, 11.10.2020 г.

Вместо послеслов: Днес открих този текст на д-р Любомир Канов, писан по повод Световния ден на психичното здраве (10 октомври), от който измина повече от месец. Публикувам го поради неговата актуалност, вероятно и в близко бъдеще, заради пряката му връзка с пандемичната истерия, наречена COVID-19 – нашенска и световна. Защото не искам да живея в държава, в която 24 часа в денонощието ни плашат със смъртта. Кой от където свари!

Забележка: Заглавието и курсивът са мои.

Не знам защо, но в днешната световна бутафория, преструваща се за загрижена в деня на Душевното Здраве, аз, посветил живота си на тази кауза като психиатър, изказвам голямото си неодобрение към всички, които наистина не разбраха какво страдание и каква беда са тези болести, които изобщо не са различни от другите човешки болести.

Това е така и до днес в България, а и в света до голяма степен. Това са малфункции (обобщаващ термин за описване на отклоняване от нормалните функции – бел.моя) на мозъка, а не на “душата”. Сложни са за разбиране, понякога плашещи състояния. Като степен на страдание, са може би най-страховитите, но се случват на хора като нас, всеки ден. Когато се случат, никой освен най-близките не се притичва на помощ, а обществото абдикира.

В самотата, в ъглите където са запокитени тези болни, няма никаква светлина. Даже и лекарите в България напускат тези здрачни територии, защото кой иска да прекара живота си там? Говорят за права, за екология, за зелени идиотизми струващи трилиони долари, за правата и привилегиите на напълно здрави хора с единствената им заслуга, че имат повече меланин в кожата или че най-важното е да намалим въглеродният си отпечатък върху планетата. Крещят за ощърбени права на сексуални малцинства, които много често се радват на сибаритски (от името на древногръцка колония Сибарис, прославила се с богатства и разкош, в случая за изнежени представители на обществото, живеещи в лукс и охолство – бел. моя) начин на живот и многобройни привилегии, които поради своите таланти и успешен маркетинг на специфичните умения в изкуствата, модата и луксозните сфери на живота, нерядко ги поставят в неравностойно положение спрямо обикновеният бачкатор с три деца на гърба си.

Докато за клетниците с психична болест никой не би се застъпил, а и те са загубили до голяма степен разума си, за да се защитят сами. Системата ни убива? Кой кого убива всъщност? Кой хвърля яйца в защита на тези хора? Кой лицедейства в Парламента в тяхна полза? Ако имаме 5 близки хора, поне един от тях се нуждае от помощ или от лечение. Такава е статистиката. Е, и? Няма никой, който да заяви ясно проблема и да постави верните приоритети.

Да, умират хора от Ковид 19, всеки ден ги броят, но някой казва ли, че средната възраст на починалите е колкото средната продължителност на живота, ала никой не споменава възрастта на самоубийците, на алкохолизираните и на отчаяните с нелекувани депресии. Атомизирани общества, които под хуманност разбират защитата на откровени рецидивисти и престъпници, занимават се да рехабилитират хора убили хладнокръвно невинни жертви, но безразлични към онези сполетени от истинската беда на ужасяваща болест. Често лечима, но делегирана в задният двор на медицината.

Да, един стент или един преден зъб струва много повече в ценоразписа на съвремието ни. Един човек, който е изгубил контрол над психиката си и живота си, се счита за лузър и се оставя да си погине по начина, по който е най-евтино. Обикновено, чрез бавното или бързото самоубийство.

Това не е добре за всички нас, не само за него.

Но нека да надуем фанфарите или вувузелите и да се престорим, че сме загрижени за абстрактното Добро.

Нека!