На един военен професор! Откровено....

     От сайта www.expert-bdd.com научавам, че Военна академия е участвала в кръглата маса „България - заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности” с доклада на професор Митко Стойков* - „Потенциални и рискови заплахи за военната сигурност на България”. Гледах и записа на ТV СКАТ за събитието. Там успях да мярна капитан І ранг Венци Янакиев.

     За всеки доклад и изказване, в цитирания сайт са публикувани кратки анотации, а за наш Митко нито ред! И как да има. Вижте му заглавието! Ако беше си доучил в гимназията, т.нар. професор и доктор на военните науки (голям доктор - бел. моя) щеше да знае, че "риск" означава "възможна, сиреч потенциална опасност/ заплаха"! Няма да превеждам  заглавието на обикновен български език?

    Апропо, отношението си към господин „професора” съм изразил много отдавна. Още през 2011 г. съм публикувал в „Блогът на доцент Колев” материала „Трансформациите на М.Ст.” по повод негова статия в списание “Военен журнал”, книжка 1 от 2009 - „Трансформация на характеристиките на системата за сигурност”.
     Надявам се, че аудиторията на кръглата маса е била вдъхновена от високо наукообразния му стил на изразяване, какъвто е демонстрирал преди 7 години! Толкова за проф. М.Ст. Ще ми се обаче да попитам, къде бяха новите професори от факултета „Национална сигурност и отбрана” на Военна академия „Г. С. Раковски”? Чиито книги и снимки шестват из сайта на академията. И най-паче на стратега Слатински, който е вдъхновен от труда на Давутоолу! Няма да споменавам други имена, за да не се обиди някой, че съм го пропуснал!

    Ало, академици!
    Вижте си професорите, бре!!! 

    Нищо лично бивши колеги от академията!
    Нищо лично г-н генерал-майор Дочев!
    *-снимка архив на ТV On Air

ГНЕВЕН

    Да наречеш пред камерите (ТV+, 08.02.) 3 млн. българи простаци и да заявиш, че учредяваш партия "Умни, Честни, Красиви" (УЧК)* е не само израз на журналистическо нахалство и интелектуална недостатъчност! 
    То е проява на огромна злоба и ненавист към собствения ти народ.
    Дами и господа политици, 
    Престанете да ходите в предаването на туркофила и българомразец Алберт, известен и като Коритаров! И да го ЛЕГИТИМИРАТЕ!
    Уважаеми собственици на телевизии,
    Не допускайте в студията си това миризливо, антибългарско ...... Ще УВОНИ и Вашите телевизии!

     Да ти ......................., мръснико!
     О неразумни дами и господа от СЕМ и най-паче ти, Председателю! ‪ #‎Кой‬ ви страхува и поради что не подгоните ТV+ за туркофилските и българофобски изявления на един фес?

     * - абревиатурата УЧК е по аналогия със създадената от албанците в Македония Ushtria Çlirimtare Kombëtare (Освбодителна народна армия)

Разсъждения върху миналото....

В дневника ми във Facebook е качен един материал „Вечен позор! Българите на страната на Вермахтa срещу СССР (снимки), публикуван в bgr.news-front.info.

През 1997 г. имах възможността да се запозная с доцент Спас Спасов Разбойников – хирург. 

 

Банкя, 1997 г., доцент Разбойников е третият отляво надясно

От неговата книга – „Българският Червен Кръст на Източния фронт 1941-1945” понаучих доста неща, поне за медицинските екипи участвали на източния фронт. 

 

Посвещение от автора

Искам да ги споделя.

Авторът е роден в гр. Пловдив на 5.ХІІ.1914 г. Завършва с отличие Пловдивската мъжка гимназия. Дипломира се като лекар в Медицинския факултет на Софийския университет. Служи в ШЗО (1940-1941). Мобилизиран е в българската войска и служи на турската граница и в Скопие. В мисията на БЧК на Източния фронт от 1941 до 1944 г. Завръща се в България след края на войната. До юни 1945 лекар във военните болници в Хисаря и Нареченски бани. По-късно е репресиран като “фашист”. През 1951-1960 г. е изселен от София и едновременно с това става основател на пет районни болници и на хирургическо отделение в мина “Бобов дол”. Работи като травматолог в ИБМП “Пирогов” от 1961 до 1967 г. Заминава за бившата ГДР, където работи като травматолог до 1983 г. В ГДР се хабилитира. Носител на съветски отличия за лечението на военнослужещи от групата съветски войски в ГДР.

Относно решението за изпращане на хуманитарна мисия на Източния фронт, цитирам дневника на Богдан Филов:

“9.Х.Четвъртък..Тази сутрин бяхме четиримата при Царя.. Одобри се да вземе при нас около 2000 ранени германски войници oт руския фронт, които са на оздравяване.., а така също да изпратим Санитарен влак в Русия..” (При Н.В.Цар Борис ІІІ освен Филов присъстват: Иван Попов – външен министър, Никола Габровски – министър на вътрешните работи и генерал Теодоси Даскалов – министър на войната - бел. моя). 

От книгата на доцент Разбойников, цитирам:

“Специално Постановление на Министерския съвет  № 7 от 22.ХІ. 1941 ….Българският Червен Кръст да подготви и обзаведе изцяло един санитарен влак и една Полска хирургическа болница, осигури и да мобилизира граждански съответния персонал за тях…. (В Царство България действа нарочен закон за гражданската мобилизация – бел моя).

За военносанитарния влак и полската (полева по днешната терминология – бел. моя) от книгата на доцент Разбойников, цитирам:

“До това време Българският Червен Кръст беше съставял у нас т.нар “санитарни влакове”, които се изпращаха при големи наводнения, земетресения, епидемии, маневри и мобилизация . Те се състояха от няколко товарни вагона, с кухня за приготвяне на чай, супи, закуски....Имаха и палатки за устройване на временен лагер при необходимост. Тези влакове встъпваха в действие на някоя гара или спирка. Но този път задачата беше съвсем друга: касаеше се за влак с болнични вагони, с възможност за оказване на специализирана медицинска помощ и приготвяне на храна за стотици пациенти и персонал по време на път, независимо от времето и сезона...

... При липсата на опит в това отношение нашият Санитарен влак № 1 беше съставен в първия си вариант съвсем неудачно. Той замина в началото на декември 1941 год., но след прегледа и преценката на немските специалисти в Букурещ беше върнат обратно за основно преустройство (по този повод хумористичния вестник „Щурецъ” пише иронично, че влакът е върнат за да пребоядисване на червените кръстове в зелени, в смисъл толкова зелена е подготовката му – бел. моя) . То продължи до края на февруари 1942 год. Към това време привърши и подготовката на Полска болница № 1...

....Полска болница № 1 беше развърната в гр. Легионово (Яблона-Легионово) на 30 км. северно от Варшава. Там работи от февруари 1942 год. до началото на септември 1944 год. След това е преместена в Тулн, недалеко от Виена, където я заварва края на войната.”

Снимки от военносанитарния влак на жп гара Минск и от полската болница в Легионово

 За да разберете какво са направили българските лекари и сестри трябва да прочетете  книгата. Няма как да ви разкажа над 200 страници.

Ще спомена само, че са влизали да оказват медицинска помощ на ЕВРЕИТЕ във Варшавското гето!

За тези ли хора да има вечен позор, дами и господа???

Има ли значение от коя държава (раса, нация, етнос, пол) е шефът на ООН?*

 Автор: Александър Димитров

Съмнявам се, че масовата част от всички населения на земята са заинтригувани особено. Поне досегашният опит на БОН показва, че принадлежността на шефа към дадена нация не е помогнало с нещо особено на неговите съотечественици, нито пък че този шеф е свършил нещо решаващо важно за държавата си. Поне засега няма потвърдени исторически данни някой шеф на ООН и да е направил нещо самостоятелно без да го е съгласувал с големите началници, които плащат издръжката на цялата му бюрокрация и на практика управляват, а той се пада нещо като почетен председател, който пази печата на организацията. Така че доста неопределимо е дали нещо конкретно за България ще се промени ако изберат наша кандидатка, но със сигурност тя поне ще си уреди добра пенсия. Което не е никак лошо все пак, стига да не й завиждаме повече от традиционното за нашата народопсихология, за да не я „хванат уроки”.

 Знае ли някой от коя нация (раса, пол) е бил първият секретар на ООН? Фамилията му е Ли (1946-1952). Повечето съвременници ще предположат, че е от семейството на известните китайски кунг-фу бойци и екшън-артисти. Не, човекът си има малко име Трюгве, което си е изконно скандинавско, в случая норвежко. 

По време на немската окупация емигрирал в Англия и с тази си смела постъпка е спечелил британския глас. Като шеф на ООН участва в създаването на Израел и спомага с каквото може за първата израело-арабска война, която в този регион поставя началото на цял военен маратон. По негово време  американците и руснаците се състезават кой кого ще надбяга по отношение на атомните бомби  и понеже не могат да си надвият от разстояние, започват да си мерят силите на корейския полуостров. Три години разрушения, над милион жертви и накрая се спират пак на старата граница, от която започват. Пълна безсмислица! А цялата война се води от името на ООН, т.е. от името на Трюгве Ли. Не знам какво точно е правил, но най-вероятно периодически е отправял апели за мир, но поне докато той е бил шеф, въпреки, предполагам искрените му призиви, войната не е свършила.

Свършила е  вече при следващия – Даг Хамаршелд (1953-1961), родом от Швеция, (пак Скандинавия). 

Едва ли и той с нещо е помогнал за спирането на стрелбата. По-вероятните причини са от настъпилата умора и на двете основни участнички и най-вече поради преминаването на единия главен участник – Сталин в друго измерение.  Въпреки огромните усилия на ООН, тази война на практика никога не е прекратявана. Само временно са спрени престрелките, но нито един от проблемите между двете Кореи не е решен, просто защото и проблемите между Русия и САЩ не са решени, а ООН нищо не може да направи срещу тях двете.  По времето на Хамаршелд освен постоянните израело–арабски проблеми, започва и деколонизацията на Африка със всичките  локални и световни усложнения. Той тръгва с най-честни мирни и бели идеи за черния континент, като сигурно съвсем искрено се е надявал с нещо да помогне, но са му помогнали да претърпи една катастрофа. Силно обаче се съмнявам, че са му помогнали именно защото от него е зависело нещо и някой се е чувствал уплашен. По-вероятно е било предупреждение към следващите шефове на ООН, да не се бъркат в игрите на големите играчи – мястото им е на трибуната. Преди да тръгне за Африка, предполагам, че се е опитвал да предотврати и виетнамско-френската война, но тя си е спряла сама чак след като виетнамците са набили французите при Диен Биен Фу, без да се съобразяват с декларациите на ООН за мир. По негово време започват и кубинските и алжирските събития, които нито той, нито дошлия след него успяват да разрешат.

 Следващият е У Тан (1961-1971) е гражданин на Бирма (бивша Британска Индия) с британско образование и американски виждания за политиката. 

Нямам сведения да е направил нещо специално за родината си, но по негово време, именно в неговия регион беше най-горещо – Виетнам, Лаос, Камбоджа и всички наоколо включени донякъде. Виетнамско-американската война се разви и израстна точно по времето на човека, родом от Индокитай, без той да успее да направи каквото и да било да спре ескалацията. Тогава започнаха и бомбардировките над Северен Виетнам, улеснили влизането на СССР във войната чрез „съветници”, които както и в корейската война показват на дело как се лети на изтребител и как се управляват зенитни ракети, дето сенатор Маккейн още ги сънува. На практика след Втората световна война две от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН непрекъснато воюват с променлива интензивност на подкрепата от останалите три, а шефовете на ООН участват основно с писане и прочитане на петиции за мир и дружба. В  периода на У Тан само израелците донякъде се вслушват в призивите му и правят само една кратка война.

По времето на следващия шеф – австриеца Курт Валдхайм (1972-1981) благодарение на „неимоверните” усилия на ООН, с изключение на Камбоджа, останалият Индокитай се поукроти, но пък се започна в южния край на Африка – Ангола, Мозамбик, Зимбабве, ЮАР с Намибия. 

По същото време руснаците видяха, че на ООН-то никой не му се плаши и започнаха афганистанската авантюра, която по-късно очаквано им излезе през носа, защото не бяха прочели внимателно защо и как един век по-рано англичаните бяха яли същата попара.

По времето на перуанеца Хавиер Перес де Куеляр (1982-1991) на Перу нищо особено не му се случи, но пък Европа се съдра от разпадания – соцлагер, Варшавски договор, СССР, СФРЮ. 

Само Чехословакия се раздели цивилизовано. Останалите се надяваха на ООН да ги разтърве, но докато чакаха и се надаха, взеха че се сбиха. Най-напред горещите кавказки темпераменти започнаха карабахския конфликт на фона на седемдесет години братска любов, а паралелно всяка съставна част на Югославия се обяви за истинския носител на демокрацията и започна да учи другите. Там никой  пък не се съгласи да става на стари години ученик, всеки искаше да преподава правдата както я разбира и след години, вече по времето на египтянина Бутрос Гали (1992-1996) започнаха един на друг да си прилагат силово убежденията, та се наложи следващият - Кофи Анан (1997-2006) от Гана да помоли САЩ и компания да помогнат за решаване на проблема с малко бомби. 

Бомбите наистина помогнаха, но в цялото далавера не се запомни особено ролята на шефа на ООН, а повече на Бил Клинтън.

Настоящият – Бан Ки-мун от Южна Корея вече е шеф почти от десетилетие (от 2007).

Сигурно седи още защото не му стига стаж за пенсия, но до края на мандата ще закръгли годишнината, та да не го мислим. По негово време светът живееше основно в сезона на цветните революции - пролетта в Северна Африка, Близкия Изток, да не говорим за Кавказ и част от Източна Европа. Помня само една мирна цветна революция – с карамфилите в Португалия през 1974, мисля първата от поредицата. Тя съвсем цивилизовано приключи и хората си помислиха, изглежда, че всички цветни по-нататък ще са пак мирни и успешни, но колкото по се увеличават, толкова по кървави стават и толкова повече се забатачва международното положение во главе с ООН. Ако пък тръгна  да разсъждавам за  ситуацията в Европа с бежанците, което е в прерогативите на Върховния комисариат за бежанците към ООН, не мога и да си представя какво ли го чака новия шеф.

Та с две думи. Питам се: за какво им е и на Бокова и на Сталинка тази длъжност?

Разправии, главоболия и слугуване на тези, които правят големите вноски в касата на ООН и определят политиката.

Виж, заплатата определено  си заслужава!  Но ако говорим за пари, то и Григор Димитров печели яко, но какво от това? Те, парите му даже не са в български банки и няма как да остава по нещо и за българите. 

А за какво ни е пък специално на нас българите българка за шеф на ООН ? Нито един от изброените досега шефове не е направил нещо специално за страната си, освен може би някои дребни чиновнически услуги. На тази позиция просто няма възможност да толерираш собствената си страна, защото рискуваш да бъде оплют.

Значи остава едната гола слава.

Ами то ние вече 1300 и повече години как се къпем в слава, но все не смеем да  излезем от ваната, защото навън е студено, нямаме подходящия размер хавлия, а българина, както се знае, го е много страх да не вземе да настине.

*-текстът е нагледно доказателство, че учениците не падат по-долу от научните си ръководители.

Песничка за шести клас....

Текст: Ваня Кастрева

Музика: Тодор Танев

Изпълнява: Ваня Кастрева с хор и оркестър на МОН

***

„Написал Робинзон Крузо

романът „Даниел Дефо”

и пратил го на остров сам,

далече в Тихи океан.

И дълго Даниел скучал,

за ученици скоро закопнял,

На Кастрева написал той писмо:

„Защо не учите госпожо за Дефо?”

Защо не сте със модата във час?

Включете ме за шести клас!”

Мисли от една пресконференция....

„Хубава си моя горо! Щото си глобална!

А любов към татковина - да върви на майна!”

****

„Бабата на Марийка се усъмнила, че унуката й е даскалица в София, след като я видяла да издоява козела за една минута!”

Днес и аз се усъмних, че имаме МОН.

Хекимян, що ти трябва да бръкнеш в лайната сабахлянта!

А иначе, браво! Как щях да видя тази матросовщина по обяд!

***

„Българските ученици трябва да притежават КОМПЕТЕНЦИИ (да еба таз чужда дума) не да продуцират ЧУЖДИ ИСТИНИ, а да създават собствени текстове” - из пледоариите на една от „калинките” на Танев, чиято снимка не открих в Интернет!

Не бе гусжа, по-добре е да ги научите не на „продуциране”, а на ТРАНСПОНИРАНЕ на текстове!

Нали с това се занимаван дУпетатите, еле ГЕРБ-ерските от два мандата време насам!

Пък българите - кучета ги яли от траспонирането!

***

„Вятър ечи, Балкан стене”, „Къде си вярна, ти, любов народна” и „Хубава си моя гопо” не са стихове, а песни.

За туй вероятно българските деца ще ги изучават заедно с „Джалем, джалем”!

А при пазарната свобода и децентрализацията на даскалите и с хитовете на Азис и други гейове и чалги проститутки!

Машала, будала министЕр Таньоолу!

***

„Ние сме се движили в рамките на онова, което е в рамката на закона. Говоря от свое име, а не от името на факултета в СУ” (доцент Бойко Пенчев, по време на пресконференцията на Таневите матросовци).
Що така бе, колега?

Да не Ви е срам, че сте доцент от СУ?

Или не Ви е удобно от предложенията, дето сте ги направили за обезбългаряването на учениците?

***

„Индоктринирам” означава предаването и налагането на фундаментални вярвания, например любовта към родината! 

Това от започва от люлката, а не от 9 клас „о, неразумни юроде” Танев!!

***

Гусин Такев, с колко лева Ви запушиха устата в МОН?

Не че сте първия купен „джурналист” от Вaşbakan-2!!

***

Гусжа професор Адриана Дамянова искрено искала да научи учениците не как се яде, а как се лови риба!

Това в „Отворено общество” ли го научихте, гусжа?

Щото като Ви гледам ЕГН-то, не сте кой знае колко по-млада от мен, сиреч и сте учили това, което и аз (от „матросовската” пресконференция на МОН, излъчването на която, Канал 3  преустанови като дойде време за въпросите).

***

Това се е изучавало в VІІ клас: „На прощаване” - Христо Ботев,  „Немили-недраги” (I, II, III, V, X глава, епилогът) - Иван Вазов,    „Една българка” - Иван Вазов,    „Опълченците на Шипка” - Иван Вазов,  „Българският език” - Иван Вазов, Из „До Чикаго и назад” ,(Ниагара!...) - Алеко Константинов,  Из „Бай Ганьо” („На гости у Иречека”) - Алеко Константинов, „Неразделни” - Пенчо Славейков, „Заточеници” - Пейо Яворов,  „По жътва” - Елин Пелин, „По жицата” – Йордан Йовков.

Тая програма ЗАСЕГА  не се променя!

Щото нямат време да променят тестовете за Национално външно оценяване след VІІ клас.

А това се е изучавало в VІІІ клас: “Тихият пролетен дъжд” -Николай Лилиев, “Скрити вопли” - Димчо Дебелянов, “Зимни вечери” - Христо Смирненски, “Дамата с рентгеновите очи” – Светослав Минков, “Потомка” - Елисавета Багряна, “Песен за човека” - Никола Вапцаров,  “Крадецът на праскови” – Емилиян Станев,  “Жена” - Блага Димитрова,  “Дервишово семе” - Николай Хайтов, „Преди да се родя и след смъртта ми” - Ивайло Петров,  “Японски филм” – Валери Петров,  “В един есенен ден по шосето” – Павел Вежинов “Нежната спирала” – Йордан Радичков!

Това могат да го променят!

Малко разсъждения върху законите и ....ваксините на П.М.

      Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина* урежда обществените отношения в областта на разрешаване на производството и вноса на лекарствени продукти, предназначени за хуманната медицина (чл. 1, т.т.1 и 2). Няма съмнение, че внесените от Турция ваксини – Pentaxim и Euvax B попадат в обхвата на дефиницията за „лекарствен продукт”, който представлява всяко вещество или комбинация от вещества, които притежават свойства да лекуват или ПРОФИЛАКТИРАТ заболявания при хора (чл. 3, ал.1, т.1). Не нужно да си специалист, за да установиш, че могат да възникнат ситуации, при които да не е осигурено нито производството, НИТО ВНОСА на потребния продукт. Законодателят е предвидил изход от тази ситуация. Текстът на чл. 10, ал.1 дава право на министъра на здравеопазването по МОТИВИРАНО предложение на ГЛАВНИЯ ДЪРЖАВЕН ЗДРАВЕН ИНСПЕКТОР, съгласувано с ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), със ЗАПОВЕД да разреши лечение/профилактика за определен срок с ЛЕКАРСТВЕН ПРОДУКТ, КОЙТО НЕ Е РАЗРЕШЕН ПО РЕДА НА ГЛАВА ТРЕТА – на този текст ще се спра малко по-късно, когато в страната има обявена ЕПИДЕМИЯ, причинена от патогенни микроорганизми или токсини. Ал. 2 на същия член снема отговорността – гражданска и административна за последствията при употреба на лекарствен продукт, който не е разрешен по реда на глава трета. Текстовете в чл. 11, ал. 1 уреждат правата на здравния министър да нарежда със ЗАПОВЕД на изпълнителния директор на ИАЛ да разреши за употреба лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба на територията на Република България, няма подадено заявление за издаване на разрешение, но е разрешен в друга държава членка (на ЕС – бел. моя). Ал. 2, 3 и 4 на чл. 11 регламентират задълженията на изпълнителния директор на ИАЛ, в т.ч. и информиране на Европейската комисия за издадените разрешения и за датата на прекратяване на валидността им.

      Спомената по-горе глава трета е посветена на пускането на пазара на лекарствени продукти. Текстовете в нея са напълно съобразени с директивите и разпорежданията на ЕС. Интересна е и материята в глава пета, уреждаща процедурите за производство и ВНОС на лекарствени продукти. Законът предвижда и нарочно разписани процедури износ на лекарствени продукти (глава девета "Б"). Няма да се спирам на конкретните текстове в трите грави, тъй като всеки може да ги открие в Lex.bg. Ще спомена само, че режимите, установени в тях СА РАЗРЕШИТЕЛНИ и са свързани с дейността на ИАЛ.
       А сега да разгледаме мотивите на Москов в докладната му до Министерския съвет, за бартерно разменяне на ваксини, цитирам : „Член 4 от Протокола за сътрудничество в областта на здравеопазването между Правителството на Република България и Правителството на Република Турция дава възможност на нашите две държави да НАСЪРЧАВАТ ВЗАИМНОТО ОПОЗНАВАНЕ НА ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ СИ И ИМУНОБИОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ и производствата на медицинско оборудване, както и да определят области за съвместни действия и възможности за сътрудничество и да вземат мерки в подкрепа на тази цел. 

       Отчитайки настоящите конкретни потребности от ваксини за целите на изпълнението на националните имунизационни програми на Министерство на здравеопазването на Република България и Министерство на здравеопазването на Република Турция, бяха стартирани преговори за сключване на споразумение за взаимно и безвъзмездно предоставяне на ваксини за нуждите на изпълнението на имунизационните програми на двете държави.”
       Къде виждате, дами и господа хипотезата на чл. 10 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който да налага внос – без значение дали е бартер, дарение или нещо друго, на турските ваксини – Pentaxim и Euvax B?
       Аз не я виждам!
      Господин здравният министър на практика е предложил на Министерския съвет да ПРЕНЕБРЕГНЕ НОРМИТЕ НА БЪЛГАРСКИ ЗАКОН в името на някакво ВЗАИМНО ОПОЗНАВАНЕ!
        Основания за вноса не открих и в Закона за здравето**, глава втора.„Дейности по опазване на здравето „, раздел пети, „Надзор на заразните болести”
           Открих обаче, че за по-малко от двадесет години са приемани два закона, уреждащи една и съща материя – лекарствените продукти, като приетия през 2007 г. закон е променян 21 пъти.
         Открих и още по-любопитен факт – за 12 години Законът за здравето е изменян и допълвам 61 пъти.
            Парламентът ни трябва да бъде вписван в „Книгата на световните рекорди на Гиннес” (Тhe Guinness Book of Records).

 
          А Москов, най-малкото трябва да си подаде оставката.
          НЕЗАБАВНО!
         *- Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ДВ, бр.3107.2007 г.), отменил Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г.)
          **- Закон за здравето (ДВ, бр.70, 11.08.2004 г.)