ОТ ПАЦИЕНТСКОТО ДОСИЕ НА …

 

 

              

 

Роден …..1959 г.

Образование – висше, има защитена докторантура

….

Анализът на личностните качества на … разкрива следното:

1) изразена наклонност към манипулиране на околните и измамничество;

2) проявява наклонност да продуцира свърхценни идеи (грешки в съдържанието на мисленето, към които липсва критично отношение, т.е. личността ги оценява като отговарящи на действителността, могат да се дължат на надценяване на собствени качества или постижения или надценяване на някакъв реално съществуващ проблем –  напр. свръхценна загриженост за нещо), подозрителен е, обича да изкривява фактите, като ги тълкува погрешно, обяснява събитията както около себе си, и в света като цяло, на основата на „конспиративни” намерения, без да има достатъчно основания;

3) няма близки приятели и не може да поддържа устойчиви връзки;

4) обича да подчертава и да преживява личната си повишена обществена значимост, което намира израз в приписване на всичко случващо се на собствена сметка, съчетано с постоянно самоцитиране в комбинация с надценена самооценка;

5) има белези на садистични наклонности, ниска толерантност към фрустрацията и нисък праг за агресивно поведение, включително насилие;

6) не е способен да изпита вина и да се възползва от собствения си отрицателен опит;

7) често заема упорита позиция на безотговорност и на незачитане на социалните правила и норми.

Необходимо е да се отбележи, че мисленето му е резонансно (склонност към безплодно философстване  с използване на абстрактни термини, често пъти без да разбира истинското им значение), ясно се проследяват елементи на афективна логика, склонност към създаване на свърхценни идеи и ригидност на мисленето. Речникът му не съответства на полученото образование и заеманата социална позиция, а интелигентността му е под средната. Има предпочитанията при избора на политически партньори, които най-често приличат на него самия.

Заключение

Описаните качества на пациента съответстват на диагностичните критерии на Международния класификатор на болестите, 10 ревизия, раздел F06 „Други психични и поведенчески разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или соматична болест“.

Налице са изразени личностни промени, които определят целия му начин на живот, като не се изключва вероятността да имат наследствен генезис, а тяхното проявление и развитие да е улеснено от условията на живот, особено в последните години.  Промените са тотални, относително стабилни и необратими. Проявяват се чрез ригидни и еднотипни реакции на широк спектър от лични и обществени ситуации.

Пациентът проявява признаци, характерни както за параноичните, така и за диссоциалните личностни разстройства – склонност към надценяване на собствена значимост, афективна логика, тенденция към обяснение на събитията в света въз основа на „конспиративни“ намерения без достатъчно основания, подозрителност, безразличие към чувствата на други хора, наклонност към манипулации, ниска толерантност към фрустрацията и ниски прагове за агресивно поведение, включително насилие, неспособност да се изпита вина и да се възползва собствените неблагоприятни преживявания. Тези характеристики са тотални и определят цялостния психичен облик на дадена личност.

P.S. Този текст ми попадна случайно, докато сърфирах в Интернет. Авторът е анонимен. Имената на пациента липсват.

Не се наемам да го коментирам, тъй като не съм специалист.

Надява се това да направи д-р Цветеслава ГЪЛЪБОВА, ако случайно го прочете.

 

РУСКИТЕ ХОДОВЕ В ЕВРОПА

 Джордж Фридман, 1 юни 2021 г.

Миналата седмица Русия и Европейският съюз проведоха конференция, по време на която руският външен министър Сергей Лавров заяви: „Ситуацията остава доста тревожна. Нашият общ европейски континент преживява безпрецедентна криза на доверие. Разделителните линии отново се появиха в Европа. Те се придвижват на все по на изток и стават по-дълбоки, все едно че са фронтови окопи.“ Тези думи не са нито тривиална гледна точка, нито са израз на обичайните словесни двубои по време на международни конференции. Те отразяват руското виждане за действителността, което както и преди в историята, се различава от европейските и американските възгледи за нещата.

Същността на руските възгледи върху действителността може да се разбере най-добре от това, което президентът Владимир Путин каза преди години – „разпадът на Съветския съюз беше катастрофа за Русия“ – забележете, не крахът на комунизма, а разпадането на Съветския съюз, сърцевината на който е била изковавана от царски времена и която е предпазвала Русия от нашествия.

Колапсът на Съветския съюз разби най-западната му част, която е изправена пред Европа. Беларус, Украйна и Молдова станаха независими държави, а руската граница се измести драстично на изток. В този аспект Русия не можеше да направи нещо по въпроса. В друг аспект Русия би могла да преживее загубата, стига европейците и американците да не контролират изгубените региони. Буферната зона със Запада изискваше приятелски настроени  или поне неутрални към Русия правителства. Правителства, доминирани от Запада, бяха опасни.

Украинската революция от 2014 г. наруши баланса, като замени проруския президент със солидно прозападно правителство. Путин разглежда това като американски преврат и се стреми да запази контрола върху източната част на Украйна, която граничи с Русия. Появиха се три гледни точки. Американската – Украйна има право на самоопределение, руската – това е преврат и европейската, която беше класически европейска, тъй като имаше приблизително толкова мнения, колкото са държавите в Европа. Страни, разположени на бившата руска граница, като Полша, възприеха руските ходове в Украйна като връщане към руската агресивна политика, Германия смяташе, че каквото и да се е случило, не бива да се допуска засягане на отношенията й с Русия, а държава като Португалия – че всичко това е далеч и не засяга непременно Европа.

Въпреки всичко моментът беше преломен. Русия реши, че Западът е нарушил неявното споразумение за неутралитет на държавите от буферния регион, САЩ –  че са свидетели на нов опит на Русия да си върне статута на велика сила, а Европа беше или разтревожена или безразлична.

Но последните събития в Беларус промениха нещата. Самолетът на Ryanair, летящ от една държава на ЕС до друга, беше принуден да кацне в Беларус, където арестуваха двама от пътниците му. Русия подкрепи Беларус и нейния проруски президент, избран след хаотичните избори в страната през миналата година, и ако преди още не беше ясно, сега стана – Беларус е не само партньор, но и откровен сателит. Събитието потвърди пред Европа, че руската сила се измества на запад и е стигнала на границата на Балтика и Полша. За Русия отдавна е вярно обратното – че европейската сила непрекъснато се измества на изток. И на това, поне отчасти, се позова и Лавров в речта си на конференцията на ЕС.

Независимо от това той никога не повдигна два ключови въпроси. Какви са отношенията на Европа със САЩ и каква точно е Европа? А на първия въпрос не може да се отговори, без първо да се отговори на втория. Руснаците трябва да знаят, че ако Европа е обединена и с единна външна политика, действаща под егидата на НАТО, тогава Русия се противопоставя не само на Европа, но и на САЩ.  Ако не е така, тогава Русия е в много по-силна позиция. Москва не може да очаква да промени мнението на Америка по този въпрос, но може да успее да раздели европейското виждане за Русия. И тъй като НАТО по много въпроси взема решения, основани на консенсус, това по същество блокира САЩ.

В този контекст речта на Лавров имаше смисъл. Той говореше директно на Европа, казвайки на лидерите й, че Русия ще отговори, ако продължат да се разширяват на изток. Той говореше на онези, които се надяваха, че ситуацията в Беларус изчезне по самосебе си. Неговата аудитория – ЕС – не е Европа, а договор за икономическо сътрудничество между повечето, но не всички европейски държави. ЕС няма външна и военна политика извън търговската си политика. Институционално ЕС с неохота се отнася към въпросите на националната сигурност, които влияят на икономическите въпроси. Речта на Лавров беше обезпокоителна, но не толкова, че ЕС да реши да се изправи срещу Русия военно или поне икономически.

За Русия, фрагментирана Европа е най-добрата отбрана, защото замразява НАТО и прави участието на САЩ в гарантиране на сигурността все по-трудно. Без НАТО, действията на САЩ по отношение на отделна страна от алианса ще се извършват без безспорната подкрепа на останалите европейските страни. Това прави преценката за силата на подкрепата от Северна Америка за Полша труден логистичен въпрос.

С други думи, Русия иска да предотврати съвместна американско-европейска реакция при хипотетична руска намеса в Украйна. Но в действията на руснаците има и една истина – те са слаби и уплашени. Уплашени са от разпадането на Съветския съюз и въпреки че струпват войски тук и там, не са сигурни и уверени в собствените си възможности и сили. Руснаците вярват, че имат възможности, както в случая с Беларус, но за да се възползват от това, им е необходимо да създадат пукнатини в Европа.

Това е ходът им и можем да очакваме атрактивни оферти за различните европейски страни. Проблемът на Русия е в намирането на атрактивни оферти.

ЗА СВОБОДАТА НА СЛОВОТО!*

 

  

„Новините от близкото минало убедително показват, без излишни интерпретации и коментари, как се е развивала новата ни история, на какво сме се надявали и какво е станало с нея. Няма да е възможно, да се „изчисти“ тази история, без значение от ресурсите, които държавата изразходва за това днес.

Благодарение на архива, лесно можете да си спомните какво се е случило на този ден преди 20, 15, 10 години. 

Оказва се, че новините са със същите лица, които са на власт и днес. Много от тях говореха едни думи, а действаха по различен начин. Нещо, което и днес чуваме и виждаме. Други, напротив, днес са такива, каквито бяха и някога.

Само че устройството на нашия живот днес е напълно различна.

В нашия архив можете да намерите новини за всеки ден – както за света, така и за путинска Русия, да разберете какво се е случило на този ден, независимо коя е годината. 

Опитайте и вие, поканете децата си да изучат календара на новините, дори и внуците си, особено тези, които са родени и са живели целия си живот при Путин.

Благодарим на всички, които бяха с нас през изминалите 21 години.“

*-Благодаря ти и аз NEWSru.com. Заглавието е мое – Н.К.

ДУМИ В ДЕНЯ НА БОТЕВ

 

Днес, 2 юни 2021 г. в 12:00 часа сирените не виха в знак на почит към Ботев и към загиналите за свободата и независимостта на България.

Не виха в знак на почит към знайните и незнайни българи, положили костите си за отечеството – едни по свой избор, а други по задължение! От което смъртта на последните не е по-малко благородна, а смъртта на първите не е по-малко трагична.

Днес, 2 юни 2021 г. в 12:00 часа сирените виха в знак на траур.

В знак на траур по повод необявената война, която се води в България и която е на път да я зачерни!

В знак на траур по повод партийно-политическите лицемерие и лъжи, които са обхванали в отровните си мрежи Родината ми.

В знак на траур, че в името на котерийните партийни интереси, маскирани с фалшив патриотизъм и дваж по фалшива богобоязън, извършваме предателство към мъртвите, проявявайки неблагодарност към техния дар за нас, за живите!

Господи, моля те, отърви Родината ми от нечестивците!