ВСИЧКО С „П“*

Пешо Петров, плешив понапълнял петдесетгодишен поет, пиеше предобеден пунш по памучна пижама, псувайки прокопсията.  Погъделичка похотливо по пъпа полуразголената Пепа. Полусънената Пешова половинка Пепа промърмори проклятие.

Пешо похапна парфе, пийна пак пунш, полегна при Пепа, пална пура, поръси пепел по паркета, пусна първа програма. „Пак предават парламента. Пак прения, пак патърдии. Педали, паплач, пасмина!“

Пешо плюна потресен. После превключи програмата. Показваха политическо предаване. Празноглави политици, пишман-патриоти, побъркани пацифисти провеждаха пленум, подготвяха платформа, пишеха постановления, проектираха постери, подписваха поредната петиция, перифразирайки папата. Политически противници псуваха продажното правителство, предсказваха пълен провал, подвикваха “паразити!” Проницателни професионални програмисти прогнозираха предизборна победа по пладне.

„Пак политика“ – простена Пешо – „пак пропагандни простотии!“

Пешо пореден път превключи.

По педагогическата програма посивял професор поясняваше понятието „псевдопотенциал“. По пета програма привършваше потискащ психотрилър, после почна „Пим Пам Пумелхен“.

Поредно превключване.

Пожарникари потушаваха пожар, пеленачета пищяха пронизително. Педантичен полковник, препасал пистолет, придирчиво проверяваше подозрителна паянтова постройка. Преоблечени полицаи-провокатори предлагаха подкуп. Полуусмихнат патоанатом показваше парче панкреас под плексигласов похлупак.

Пешо погнусен повдигна пердетата, погледна през прозореца.

Пазарен площад. Петък. Под прозореца поливач по потник пръскаше прашния паваж. Подскачаха палави пойни птички, прелитаха пчели, пърхаха пеперуди, под перваза паяк прилежно плетеше паяжина. През пазара пъплеха престарели прегърбени пенсионери, писател-пътешественик продаваше поредица пътеписи, пенсиониран преподавател по политикономия предлагаше поовехтели пособия по планиметрия.

Пред параклиса поруменял поп пиеше пелин, похапваше пандишпан, прелисташе „Плейбой“, пееше патетично псалми, проповядваше помирение, прибираше парсата. Пехливани по перки подбъзикваха попа по повод „Плейбоя“, пускайки плоски пинизи. Плувци по плувки правеха пететажна пирамида.

По-надолу пърлеха прасе, продаваха пасмантерия, пискюли, поплин, пластелин, помада, пластмасови паници, порцеланови прибори, павурчета, панделки, пафти, папки, панти, пергели, пирони, поялници.

Парижки пажове пудреха перфектно перуки, поправяха пенснета, пълнеха парфюми, продаваха перлени пояси, пурпурни плащове, позлатени подноси.

Побелял пазвантин пазеше порутен паметник, пускаше посетители по пропуск. Първокласни производители правеха промоция пред подбрана публика по понятни причини. Пъпчиви пуберчета предлагаха презервативи, порнография. Посред пазара папуаси по пещимали плетяха палмови панери, поръбваха поли, продаваха парцали. Полуголи прошляци просеха пари, после пропиваха полученото.

Пред пивницата пируваха петима порториканци, пиеха пърцуца, плюскаха пуканки, попържаха Пентагона. Пред пъстра палатка палестинци предлагаха пикантен пилаф, петмез, пълнени пиперки, понички. Понамигайки потайнишки, пробутваха пушки-помпи, пищови, патрони, пироксилин, платина, плутоний. Пъргави помаци печаха пилета по панагюрски, правеха потури по поръчка.

През площада преминаха педерасти, прокламирайки противоестествени полови потребности.

Притеснени пасажери припряно пренасяха партакеши по пиацата, проклинайки пътуването по посока „Подуене – Претория“

*-прочетено на 07.11.2018 г. в сайта „Между редовете“, автор – неизвестен.

ЗАКЪСНЕЛИ ПРИЗНАНИЯ*

Михаил Соломенцев (1913-2008), по образование инженер, завършва служебната си кариера (пенсиониран от Горбачов през 1988 г.) като член на Пюлитбюро на ЦК на КПСС и председател на комитета за партиен контрол.

„………

Особено внимание той (Сергей Курчатов,  бащата на съветското ядрено оръжие – бел.моя) отделяше на осигуряване на безопасни условия на труд.

И въпреки това се случваха неприятности.

Много голям шум се вдигна във връзка с взрив, за който днес е казано и писано много производство (взривът е в производствено обединение „Маяк“, произвеждащо ядрено оръжие, в Озерск, закрит град в Челябинска област – бел.моя). 

Този взрив не беше в производството, а в складовете, в които се съхраняваха отпадъците от основното производство (подробности може да прочетете в руската Википедия. Достатъчно е да напишете в Google Озëрск – бел.моя). Мисля, че основната причина така и не беше установена. Във всеки случай ние, които имахме достъп до този обект, така и не научихме окончателното заключение.

Взривът нанесе много големи икономически щети. Шлейфът на взрива (така е в текста, става дума за района на разпространение на радиоактивният облак – бел.моя) се разпростря на 175 км. по посока на Свердловска област. Аз не разполагам с данни за равнището на радиация на облъчената територия и какви мерки са предприети спрямо населените пунктове, попаднали в тази зона**.

Територията в Челябинска област, попаднала в зоната на шлейфа от взрива беше изолирана (авторът използва военния термин „отцепена“ – бел. моя) от армейски части и беше забранено влизането и излизането от нея. Хората, живеещи или намиращи се в тази зона, се изселваха. Нямаха право да вземат нищо със себе си. На границата с чистата зона те подменяха бельото и дрехите си с нови. Имуществото в зоната се изгаряше и закопаваше на достатъчна дълбочина. Домашните животни и птици бяха избити. Взеха се мерки да не се допуска местното население в пострадалата зона. Бяха организирани бригади (ловни – бел.моя), които да отстрелват патиците, които прилитаха над езерото, където бе разположен завода. Водата в езерото беше силно заразена (радиоактивно – бел.моя). За всяка убита патица се изплащаше парично възнаграждение. Предприеха се и други мерки, които за възпрепятстват заразената територия от посещения на хора и животни. Забраната беше разчетена на няколко десетилетия.

На атомните учени, производствениците и представители на други направления в науката се наложи сериозно да поработят върху установяване на истинските причини за взрива, за оценката на последствията от него и най-важното – предприемане на мерки за предотвратяване на такива неща в бъдеще***.

След случилото се появиха слухове и разни измислици, небивалици и тълкувания. Главната причина за това беше отсъствието на официални разяснения от страна на правителството и партийните организации. Строгите изисквания за секретност пречеха за това****.

На нас, партийните и съветски работници, ни беше много трудно да обясним на населението случилото се в Озерск.

Държавата компенсира материалните загуби на населението. То беше разселено в други населени места, според желанието им. Но психологическите преживявания, моралните и духовни щети няма как да компенсираш. За ликвидиране на последствия се изискваха много сили и средства, участието на много институции и огромна организаторска и политическа работа на областните органи за партийно и държавно управление.

….

През живота си ми се наложи да работя и в производството, и в партийни организации от различен ранг, и се будих, че партийната работа е трудоемко и отговорно нещо. Тя иска пълно себеотдаване, много знания, умения да се общува с хора от различни слоеве, умения да бъдеш внимателен и убран, да не се суетиш, да си принципен във всичко, да си дисциплиниран и да държиш на думата си.

Гражданите можеха да се обръщат към партийните организации, независимо от ранга им, включително и по лични въпроси. В страната нямаше друг такъв орган, към който хората можеха да се обърнат за всичко. Комунистическата партия беше ръководна и направляваща сила.

……(стр.40-43).

*-заглавието е мое;

**-Взривът е на 29 септември 1957 г., неделя в 16:22 м. Заразената територия е с дължина около 330 км и ширина 5-10 км. В заразената територия живеят окол 270 000 души. Заразени са поля, пасища, водоеми, гори, които стават неизползваеми;

***-за ефективността разработените мерки за предотвратяване на ядрени инциденти, можем да съдим от аварията в Чернобилската АЕЦ, тридесет години по-късно (1986);

****-„строгата секретност“ действаше и в България през 1986 г.