О, времена! О, нрави!

След 35 години нищо ново в ОБРАЗОВАНИЕТО (по това време учителската заплата е 67% от средната за страната), нито в МОРАЛА, нито в търсене на решения ПО ВТОРИЯ НАЧИН, нито в СРЕДСТВАТА за МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ, нито в БИЗНЕСА, нито в ПОЛИТИКАТА, нито в ЦЕНИ и ПЕНСИИ…..

Мога да приведа още цитати от дневника на Илчо Димитров, което означава да ксерокопирам цялата книга. Не ми е по силите, нито е законно. По-добре я прочетете!

28 март 1995 г.

… през годините училища въобще не се строят ..(стр.125)

30 март 1995 г.

…когато му предложих да се подпише (акад. Благовест Сендов, по това време председател на НС – бел.моя) срещу арестуването на Гошо (Георги Атанасов, министър председател по времето на Живков – бел.моя) категорично отказа … (стр.128)

4 април 1995 г.

Яви се в кабинета ми Кольо Генчев (проф. Николай Генчев – бел.моя) с представители на Лесотехническия институт, негови близки, които са си открили специалности „Агрономство” и „Ветеринарна медицина”, и сега настояват за държавна поръчка за кандидат-студенти… (стр.133)

7 април 1995 г.

Властта на печата е огромна, а у нас тя е съчетана с невежество на мнозина от младите и със самонадеяността на бързо преуспелите босове (като Блъсков и Тошев), които си позволяват арогантни оценки за политическата власт, но не по-малко арогантно реагират, ако някой се осмели да им възрази (или не се съгласи) … (стр.136)

10 април 1995 г.

Срещи с представителите на бизнеса. Дойдоха доста хора, с интерес ме слушаха, изказваха се, подкрепиха идеята ми за учредяване на някакъв фонд (или съвет) „Образование за ХХI век“. Изобщо впечатлението бе, че е една успешна инициатива на министерството. Не дойдоха обаче някои от най-рекламираните бизнесмени: Моллов; или вестникарските тузове като Тошо Тошев и Петьо Блъсков (те са ангажирани само с печалба и с това отношение хич не се смущават да се държат най-арогантно)…(стр140-141)

….

11 април1995 г.

…… В НС започна и набързо бе приет на първо четене бюджетът. Обсъжданията на този най-важен закон за дейността на правителството е възможност преди всичко за опозицията да рекламира програмата си, да осъжда и обещава с оглед бъдещи избори; докато мнозинството в края на краищата го узаконява. В мнозинството се проявяват изкушения за някои демагогски предложения, като по такъв начин прехвърлят недоволството от себе си към съответния министър. А този министър е избиран от това мнозинство и се държи от него. Впрочем депутатството е лесно – изказват се, искат, обещават, докато министрите, докато тези, които са в изпълнителната власт, трябва да изпълняват. Все пак повечето от депутатите се стремят към нея, защото тя им дава възможност да действуват (не просто да приказват).

Един убит в полицията млад мъж е повод за остри нападки срещу полицията, министъра на вътрешните работи, а и правителството. Тонът на печата се ожесточава.

…..(стр.140)

24 април 1995 г.

…единият билет е вече 10 лв. при пенсия около 2500 лв. Вече и ежедневниците струват 10 лв. … (стр.158)

Да звъниш е безсмислено

Те крият кой стои зад тях, разпространяват полуистини, правят се на либерали: в самия център на Берлин са разположени офисите на онлайн-канали, финансирани от Русия – новият вид пропаганда, пише Süddeutsche Zeitung.

In the Now, канал в социалната мрежа Facebook, има повече от 3,7 млн абоната – повече отколкото Süddeutsche Zeitung или Bild. In the Now принадлежи на компанията Maffick GmbH, офисът на която е разположен в изисканият офис-комплекс „Пет минути от Бундестага“. На табелката за звънеца редом с Maffick са имената на Интернет платформите Ruptly и Redfish. „Разбира се, никой в офиса няма намерение да ви покани на разговор“ – пише авторът на публикацията Торстен Шмиц.

„Те всячески се стремят да запазят в тайна, че зад тях стои руската държава“, продължава Шмиц. Наскоро новинарският портал T-online.de съобщи за руски медиен офис в центъра на Берлин.

Но това не е всичко.

„Генералният директор на Maffick GmbH е ръководител на цифровия канал In the Now Аника Науей, която до преди няколко години работеше за телевизионната компания RT. В интервю за T-online.de главният директор по производството на Maffick Джефри Рей Спаркс, признава, че неговата компания в значителна част се финансира от държавната видеоагенция  Ruptly, която принадлежи на RT.

„Онлайн-СМИ, зад които стои Русия, привличат внимание и постигат висока посещаемост с помощта на емоционални и не винаги верни клипове, които качват в социалните мрежи“, пише Шмиц. През лятото например In the Now помести клип, който след това RT тиражира в целия свят. Действието се развива в САЩ. Девойка излива избелващ препарат върху дюкяните на мъже, които стоят в метрото с широко разтворени крака. Внушава се, че това е акция на американски феминистки срещу мъжките привички в обществения транспорт. Видеото е гледано от 8 млн души, макар че в последствие се оказва, че е фейк.

Redfish публикува през септември видеозапис, внушаващ полицейско насилие над чернокож. „Зад кадър остава фактът, че заподозрения за кражба на велосипед напада полицаите и оказва съпротива при задържането му“ пише Шмиц.

Ако Sputnik и RT в програмите си на немски език разпространяват теории на заговора и понякога подстрекават към десни настроения, то онлайн каналите се правят на леви и космополити и предаванията им са на английски език.

„Redfish и другите Интернет-платформи, по собствените им признания, работят различно от „системните СМИ“. Те заклеймяват несправедливостта в Холивуд, показват лагери за бездомни м Лос Анджелис, съобщават за десни екстремисти и расисти във Великобритания или Гърция, правят репортажи за замърсяването на световния океан с пластмасови отпадъци и за антисемитски акции. Критиките им подминават само живота в Русия. Целта на новите онлайн СМИ, като Redfish и In the Now, според  Инго Мантойфел – шеф на руската редакция на Deutsche Welle е, чрез дезинформация да настроят една обществена група срещу друга. От юридическа гледна точка те са неуязвими. „Това аз наричам „сива пропаганда –  казва Мантойфел, която се възползва от правото на свобода на мисълта и словото, както и от неограничените възможности за разпространяване на информация в цифровото пространство.“

P.S. Напоследък наблюдавам, че и агент АЛБЕРТ, известен и като КОРИТАРОВ, се занимава със „сива пропаганда“ в предаването „Свободна зона“ в ТV Европа, възползвайки се  от правото на свобода на мисълта и словото и под одобрителния поглед на един бивш водопроводчик.