МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ - ГЪРЦИЯ

Посещението в Гърция беше по покана на Генералния щаб на Националната отбрана на страната и продължи от 09 до 13.12.1991 г. Делегацията се ръководеше от генерал Чаушев – началник на Медицинско управление. В състава и влизаха полковник Живко Кушев, зам. началник на управлението, моя милост и началниците на медицински отдели на ВВС – полковник Драгия Анев и на ВМС – полковник Максим Гюзелев. Спирам се на посещението в Гърция от гледна точка, че беше моето първо посещение на Военномедицинска служба на НАТО-ска държава, а в определени области – и поучително за бъдещото развитие на българската военномедицинска служба. Генерал-майор Чаушев и полковник Кушев имаха вече опит в контакти с Медицинските  От 22 до 29.04 1990 г. те участваха заедно с майор Камен Канев в 28-я Конгрес по военна медицина и фармация в Мадрид, Испания – бел. моя) Жалкото е, че ние не се учим както от чуждите постижения и грешки, така и от собствените.

До Атина пътувахме с микробус, осигурен от генерал Чаушев. След преминаването на границата непрекъснато бяхме ескортирани от пилотни военни автомобили. От раздадените ни по-късно програми се оказа, че тая дейност е организирана в съответствие със зоните за отговорност на гръцките военни части и подразделенията по маршрута за движение. Шофираше Калин - шофьор на служебната кола на генерала (Баща му беше полковник от управление “Кадри” на Министерството. По-късно стана шофьор на Танчо Гугалов и при едно посещение в базата на Министерски съвет във Велинград направиха катастрофа с шофьора на Луджев. Къде са искали да ходят – бог знае? Ожени се за дъщерята на секретарката на Орлин Маринчев, но по-късно изгубих следите му – бел. моя). Той о се оказа изключително недисциплиниран и се наложи гръцкия пилотен автомобил да ни спира няколко пъти в участъка между Солун и Атина, за да му прави бележки за превишаване на допустимата скорост за движение.

На 09.12 отпътувахме от София към 05.00 часа, а в Атина пристигнахме привечер. Около 20 часа се настанихме в хотел “Президент”. Имаше време само за преобличане, след което с коли на домакините се отправихме към Клуба на офицерите за вечеря. Между другото микробусът бе паркиран в подземния паркинг на хотела и не излезе от там до деня на нашето отпътуване. Домакините имаха основание. Движението в Атина беше адско за чужденец. Клубът беше разположен в красива старинна сграда, по спомените ми – дарение от високопоставен гръцки военнослужещ. Присъстваха всички медицински генерали и офицери, с които предстоеше да се срещнем в следващите дни.

На 10.12. се отправихме към района за разполагане на Генералния щаб на Националната отбрана  в района “Полага”. Там са разположени и Главните щабове на видовете въоръжени сили. При влизането ми направи впечатление, че при плочите, на които бяха изписани имената на бившите началници на Генералния щаб и на щабовете на видовете въоръжени сили има прекъсване в годините. По-късно преводачът ми каза (Сближи ни факта, че двамата бяхме единствените пушачи. Обикновено по време на обедите/ вечерите сядахме в края на масата, а преводът бе оставян на българския военен аташе – бел. моя), че липсват имената на превратаджиите от 70-те години, познати у нас под името “черните полковници”. Той твърдеше, че днешният просперитет на страната (През 90-те години на ХХ век – бел. моя) се дължи именно на тях. Днес, през 2012 г. се чудя дали Гърция не се нуждае от нови “черни полковници”, за да се отърве от финансовата криза? В 08,30 ч. делегацията ни бе представена на Началника на ГЩ на Националната отбрана на Гърция. Разговорът с него имаше по-скоро протоколен характер. Онова, което стана ясно беше, че гръцкия Генерален щаб има преди всичко координиращи функции, като основната власт е в органите за управление на видовете въоръжени сили. Така е, след като си правил преврати.

В 10,15 часа пристигнахме в 401 Главна военна болница на Сухопътни войски. Посещението започна с брифинги на началника на Медицинско управление на СВ и началника на болницата, последвани от разглеждане на болницата. Този порядък се запази и при посещението на Главната военноморската болница и 251 Главна военна болница на ВВС. За най-важното от брифингите пиша обобщено, за да избегна повторенията.

Следващата спирка по програма бе 441 базов склад за медицински материали, в който бе демонстриран цех за производства на лекарствени продукти. Години по-късно посетих такъв и в Белгия, за което писах по-горе. У нас, извън Центъра за производство на инфузионни разтвори в Свидня, за който споменах и който се опитвах да развивам през 1993-1998 г. в зависимост от наличните финансови ресурси, подобна дейност имаше и в Галеновата лаборатория на Централната медицинска снабдителна база в София. Не твърдя, че в това отношение успях да постигна кой знае какви резултати. Но тези след мен, вместо да продължат да развиват производствената дейност в съответствие със стандартите на добрата медицинска практика направиха най-простото – ликвидираха я.

Официалната програма за деня завърши във военноморската болница, където обядвахме.

В 21.30 ч в Клуба на офицерите бе дадена официална вечеря в наша чест. Тук ще спомена, че в програмата изрично бе указана формата, която трябва да носим при различните мероприятия.

Началото на програмата на 10.12 започна с посещение на военноморската база на остров Салами, разположен срещу Атина. До там пътувахме с малко корабче. Посрещна ни командира на базата. Почерпката с коняк започна още в 09,20 часа. Запознахме се с медицинската лечебница на базата и барокамерата за декомпресия при кесонна болест.

От 11.15 часа започна запознаването ни с 251 Главна военна болница на ВВС. Обядът в болницата се проточи доста след определеното време. Вечерята след продължителния “авиационен обяд” и кратка почивка в хотела продължи в таверна “Плаката”. Домакините я характеризираха като една от най-известните гръцки таверни, посещавана и от гръцки политици.

Тук е мястото на споделя информацията, с която бяхме запознати по време на брифингите. По време на посещението си водех подробни записки. Оказа се, че да се разчетат направените съкращения след 20 години, не е никак лесна работа. По тази причина публикувам само тези факти, за които записаното не подлежи на тълкуване. Както споменах то-горе Генералният щаб на Националната отбрана на страната има координиращи функции. Това се отнася и за медицинското осигуряване в мирно и военно време. Медицинските управления на видовете въоръжени сили са самостоятелни и са подчинени на зам. началника на съответния щаб. Структурата им отразява спецификата в медицинското осигуряване на СВ, ВВС и ВМФ. Отделите в Сухопътни войски са осем – личен състав, информация и статистика, планиране, снабдяване и финансови средства, болнично обслужване, мобилизация, контрол на здравето. Във ВМФ има четири отдела – личен състав, болнично обслужване, медицинско снабдяване, сестрински персонал, а ВВС – три – личен състав, болнично обслужване и снабдяване и авиационна и превантивна медицина (Допускам, че не съм успял да запиша пълно структурите на управленията във ВМФ и ВВС – бел. моя).

Бъдещите военни лекари за трите вида въоръжени сили имат статут на курсанти във ВМА на Националната отбрана в Солун, но медицинското си образование получават в Солунския медицински университет. В пети курс се профилират за вида въоръжени сили, в който им предстои да служат. Военната и военномедицинска подготовка получават през летните месеци във ВМА (За разлика от нашата, в която доминира лечебно-диагностичната дейност, гръцката решава само и единствено задачи по подготовката на медицинския персонал и в научно изследователската дейност. Аналогична е ВМА на Бундесвера, която посетих няколко години по-късно – бел. моя).

Новопостъпилите лекари в Сухопътни войски получават звание “лейтенант” (За ВМФ и ВВС не съм записал – бел. моя). Следва едногодишно обучение във Военните болници на Сухопътни войски (Вероятно има и други, освен посетената 401 Главна болница, но подобна информация липсва в записките ми - бел. моя). Следва разпределение в съединенията и частите, в които минималния срок на служба е една година. След изпълнение на това задължение, лекарите придобиват право за явяване на конкурс за медицинска специализация. Специализацията се извършва в цивилните или военни болници на страната. Прослужилите две години в частите имат право на специализация в чужбина. То се придобива в зависимост от личните качества на медицинския офицер (по атестационен ред) и потребностите на войските.

Лекарите за ВМФ преминават една година обучение във военноморската болници в Атина или в тази на остров Крит. Следва служба на корабите, която продължава една или две години. Кариерното им развитие след изтичане на този срок е сходно с това в Сухопътни войски.

Подобна е ситуацията е във ВВС. Профилирането по авиационна медицина се осъществява по време на службата в авиационните крила и авиационните полкове. ВВС разполагат с Център за медицинско обслужване на летци и Висша комисия за авиацията, които са разположени на територията на 251 Главна болница. Висшата комисия изпълнява задачи в областта на авиомедицинската експертиза и в този смисъл е сходна нашия ОАМНИИ. Гърците не разполагат с центрофуга за изследване на поносимостта на пилотите към радиални ускорения, а използват по договор и срещу заплащане възможностите в това отношение на Бундесвера (По това време българската центрофуга във Враждебна работеше, както се казва “на магия”. Днес тя отдавна е “пенсионерка”. Само че никой не си прави труда да намери решение за експертизата за поносимостта на българските пилоти към радиални ускорения. Независимо че едно от възможните решения е известно от преди 20 г. – бел. моя). По незнайни причини съм записал подробно контингентите, които обслужва 251 Главна болница на ВВС: за сметка на бюджета на вида въоръжени сили - военнослужещи, пенсионирани военнослужещи и военни служители от ВВС и срещу заплащане – членПОЛАове на семействата им (Заплащането е за сметка на касата и застрахователните компании – бел. моя).

Културната програма по време на посещението бе изключително интересна. 

 На Акропола - отляво надясно полковник Живко Кушев (зам.началник на Медицинско управление), полковник Максим Гюзелев (началник на Медицинския отдел на ВМФ), моя милост, полковник Драгия Анев (началник на Медицинския отдел на ВВС)

Ще спомена само за посещението на Акропола. Екскурзоводът в музея на Акропола ме накара да се почувствам неловко. Той разказа как при посещението си генерал-полковник Радню Минчев е прекъснал беседата му с думите, че всичко, което разказва му е известно. Познавах лично генерала и не очаквах, че може да прояви такава нетактичност, пък даже и да е знаел повече от гърка. Но какво да се прави? На този свят е възможно всичко.

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ - БЕЛГИЯ

В делегацията, посетила военномедицинската служба на Кралство Белгия по покана на нейния началник бригаден генерал Де Конинк, включих заместника си полковник Митов и началника на медицинския отдел на 1-ва армия полковник Цвятко Иванов. Преводачката, Катя Лидарева беше от канцеларията на Генералния щаб. Разказа ми, че някога е била в екипа от преводачи на Тодор Живков. На летището ни посрещна подполковник Ваесен, офицер от военномедицинската служба, който ни съпровождаше през цялото време на посещението.Настанихме се в хотел Клуб “Принц Алберт” (бивша казарма) в един живописен район на Брюксел. 

Ресторанта на военния хотел Клуб “Принц Алберт”

Веднага след като оставихме багажа по стаите, трябваше да слезем в ресторанта за обяд. И тук стана гаф. Не бях допуснат да вляза в залата, защото си бях свалил вратовръзката. Ваесен се сконфузи, защото не ме беше предупредил.

Разговорите започнаха на 14.10 във военната болница “Кралица Астрид” (Единственото военно лечебно заведение в Кралството – бел. моя). При влизане на автомобила в района на болницата бяхме изненадани от българския национален флаг, който бе издигнат на пилон пред официалния вход.

 В средата флагът на Кралство Белгия, вдясно от него - флагът болницата.

Пред болницата "Кралица Астрид"

 При генерал Де Конинк - отляво на дясно:полковник Цвятко Иванов, моя милост, Катя Лидарева, полковник Димитър Митов

Преди обяд на изслушахме брифинги посветени на организацията на медицинската служба на въоръжените сили, учебни планове и програми за подготовка на персонала, система за набиране на военномедицински кадри, и организация на системния медицински контрол на персонала.

Белгийските военни медици споделяха организационните си виждания за медицинското осигуряване на войските напълно откровено. Липсваше прочутото в България було на “секретността”.

Презентацията по организацията на медицинската служба на въоръжените сили бе изнесена от полковник Санабрия (Като човек, полковникът бе особено отзивчив. При посещението ми на съвещанието в Щаб квартирата на НАТО през 1996 г. се срещнахме отново. С негова помощ осигурих транспорт до летището при отпътуването ни от Брюксел – бел. моя).

В средата - генерал де Конинк, вдясно от него - полковник Санабрия

 Санабрия подробно ни представи вижданията на белгийското военно ръководство за изграждане на професионална армия, способна да реагира на всички възможни предизвикателства. По това време у нас не се говореше по този въпрос. От изложението му си изяснихме и нивата на медицинска помощ във военно време, възприети в НАТО (Днес с тях боравим свободно, но тук разказвам за събития от преди 18 години – бел. моя). Видовете въоръжени сили отговаряха за осигуряването на помощ на 1 ешелон - лекарска помощ и 2 ешелон - хирургическа помощ за спасяване на живота или на крайник, а териториалното командване – за 3 и 4 ешелон. Помощта на тези ешелони се осигуряваше от болнични заведения с разширени диагностични и лечебни възможности, като тези от 4 ешелон завършваше окончателното лечение на пострадалите (Днес наричаме ешелоните “роли”, “нива” на медицинска помощ. Това обаче не променя същността им – бел. моя).

Санабрия разгледа структурите за изпълнение на задачите по ешелони. Тези на 1-ви ешелон включват 1-2 лекари, 1 подофицер, 10 санитари, линейки, товарен автомобил, медицински материални средства и бяха сходни с предложените през 1992 г. медицински взводове на механизираните батальони. Формированията от 2-ри ешелон приличат на нашата медицинска рота на механизираната (лекопехотна, бронетанкова) бригада, но освен с хирургични взводове разполагат и с взвод за евакуация и подкрепа на батальоните, какъвто ние нямаме. Съществено внимание на тези ешелони се отделя на третирането на военнослужещите с боен стрес. Счита се, че само 5% от тях ще се нуждаят от евакуация извън тактическата зона. По тази причина на 2-ри ешелон работят психолози и се отделя внимание на психологичната подготовка на командирите на батальони и роти. За 3-ти ешелон разполагат с две полеви болници от модулен тип, рота за амбулаторна помощ и взводове за евакуация и за медицинско снабдяване. Болниците са въздушно преносими, разполагат с три хирургически екипа и могат да обработват до 50-60 души в денонощие. Едната от тях бе развърната в двора на болницата “Кралица Астрид” по повод на нашето посещение. На национална територия белгийската военномедицинска служба разполага със спомената по-горе болница в Брюксел, Централен медицински склад, Център за контрол на здравето, батальон за медицинска евакуация, включващ линейки и автобуси и Кралското Военномедицинско училище.

Подполковникът от медицинската служба Гиде започна презентацията си с общообразователната система на Кралството. Запозна с учебни планове и програми за подготовка на военномедицинския персонал, система за набиране на военномедицински кадри и подготовката на лекари, фармацевти, ветеринарни лекари и парамедици. От съществено значение за мен беше фактът, че белгийските въоръжени сили, както и нашите, не разполагаха със собствено висше медицинско училище и използваха гражданските. Впечатли ме и подготовката на различните категории парамедици (Сходството с нашите санитарни инструктори бе само външно – бел. моя). Гиде подчерта значението на Кралското Военномедицинско училище за военното, военномедицинското и тилово обучение на бъдещите военно медицински специалисти.

Не си спомням името на лектора, представил организацията на системния медицински контрол на персонала. От изложението бяха важни следните неща – законовата основа за определяне на годността за военна служба (Нормативният акт с медицинските критерии за годност се обявява с Указ на Краля – бел. моя); скрининговите първоначални медицински прегледи на всички, навършили 18 годишна възраст, заплащани от държавата; наличието на специални центрове за подбор на персонала за специалните части, ВВС и ВМС; ежегодните прегледи на всички военнослужещи, чиито професионални задължения могат да създадат опасност за околните – готвачи, механик водачи, шофьори и др.; липса на фиксирано време за провеждане на контролните прегледи.

Около обяд посетихме Центъра за трансфузионна хематология, намиращ с в болницата. Разположен е на площ от 800 м2 и има 15 души персонал. При влизане в залата за кръвовземане Катя припадна и създаде малко проблеми на домакините. В Центъра бяха въведени всички модерни технологии. Изследването на дарената кръв не се различаваше от установеното в нашата страна. Това, което ги отличаваше от нас беше, че работят с постоянни донори доброволци. “Заплащането” се изразява в шоколад и кафе след кръводаряването и два дни отпуск. Подобни стимули действаха и у нас и бяха популярни сред наборните военнослужещи (Самият аз съм дарявал кръв десетина пъти – бел. моя). Дали обаче доброволното донорство ще бъде популярно и сред професионална армия не зная.

В 13,30 ч. отпътувахме за Нивел. Посетихме Централния медицински склад. Онова, което ме впечатли беше мини-фармацевтичния цех, в който се произвеждаха определени медицински продукти. Приличаше на нашия Център за производство на инфузионни разтвори в с. Свидня. Само приличаше, иначе технологията беше съвсем модерна.

В Нивел се запознахме и с Центъра за контрол на здравето. Задачите му са сходни с тези на нашите военни хигиенно-епидемиологични инспекции. Оказа се, че в тази структура не работят хуманни лекари. Персоналът се състои от ветеринарни лекари, фармацевти, физици и химици. Нашата структура бе копие на съветската и както виждам за последните 20 години, малко се е променила. Изключвам наименованията.

На 15.10 разговорите продължиха отново в болницата “Кралица Астрид”. И отново зад катедрата застана Санабрия. Експозето му беше посветено на спешната помощ във въоръжените сили, участието на военномедицински формирования при ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. Полковникът представи и военната болница - единствената в страната. Акцентът в изложението бе поставен върху необходимостта тя да се специализира в областта на военновременната патология. Позволявам си да предам думите на Санабрия така, както съм ги записал: “Преди години и ние смятахме, че военната ни болница трябва да прилича на тези от гражданската система. Днес обаче нашата политика е променена. Кадровият военнослужещ може да потърси помощ там, където тя е най-добра. Следователно не е необходимо да го привързваме към военното здравно заведение. Не нужно и да се мъчим да правим онова, което цивилните правят по-добре от нас. Но те слабо познават спецификата на нараняванията и изгарянията, травматологията и физиотерапията им са насочени към обслужване на възрастни пациенти, а психиатрите рядко се сблъскват с посттравматичния стрес. Ето защо ни е необходима военна болница. По тази причина от общо 48 легла за лечение на изгарянията в Кралството, 32 се намират в “Кралица Астрид”, а Центровете за тъканни култури и за съхраняване на трупна кожа са единствените в страната. Това е и причината за специфичната структура на “Кралица Астрид” при криза и война – 180 травматологични легла, 60 легла за лечение на изгаряния, около 60 – за неврология и психиатрия, стотина за заразно болни и 200 за активна рехабилитация”.

Няма какво да добавя към казаното. С няколко изречения Санабрия очерта стратегията на ръководството на Кралската военномедицинска служба. Нещо, което в България висши военни и военномедицински специалисти не могат да направят от 1998 г. насам. Ако не ми вярвате прочетете плановете за реформи, а в последните години - за трансформация на Българската армия.

Вечерта посетихме тържествения гала концерт в зала “Елизабет” в Антверпен (Анверс) посветен на празника на Военномедицинската служба (Тя, подобно на армиите на други европейски държави има статут на вид въоръжена сила – бел. моя). През града преминахме по тъмно. Нямаше време да разгледаме улицата на бижутерите. Подполковник Ваесен ни разказа, че до Втората световна война на нея са работили само евреи. След навлизането на Вермахта евреите са били арестувани, а магазините и скъпоценностите – конфискувани. При навлизането на съюзните войски в Антверпен е било необходимо само едно денонощия, за да се завърнат оцелелите собственици или наследниците им. За първи път видях източноправославни евреи. Носеха големи бели чалми.

В гала концерта участваха само ученици от кралските училища по изкуствата, което не пречеше да бъде много тържествен. След концерта домакините дадоха прием в зала “Елизабет”. Бях представен на военния съветник на Белгийския крал, чието име така и не запомних. С генерала разменихме няколко протоколни думи. По време на приема бях „ухажван” от главната медицинска сестра на болницата „Кралица Астрид”. Симпатичната дама непрекъснато искаше да си говорим на руски. От няколко месеца беше започнала да го изучава.

 Свободно време в центъра на Брюксел.

Предвиденото за 16.11 посещение на Ватерлоо не се състоя поради рязко влошаване на времето. След като обядвахме в клуб “Принц Алберт” отпътувахме за София.

В отговор на посещението ми в Брюксел поканих двама представители на медицинската им служба да гостуват на провеждащия се във ВМА конгрес от 09 до 13.04.1994 г. В България пристигнаха полковник д-р Дюбоа и капитан-аптекар Анри. На 11.04.1994 г. гостите бяха на посещение при мен, а в последствие бяха приети от ръководството на ВМА. Съпровождаше ги подполковник Цветан Попов от първия отдел на управлението, който много добре владееше френски език. По повод посещението в списанието „Annales Medicinae Militaris, Belgicae”, 1994 – Vol. 8/2, издание на Научното общество на Белгийската медицинска служба е публикувана статия от подполковник Вандепит, в която се разказва за медицинската служба на Българската армия и ВМА.

През 1998 г. имах уговорка с българското военното аташе в Брюксел генерал-майор Маринчев да организирам посещение на генерал Де Конинк в България. Събитията, за които разказах го осуетиха, а и моят наследник Чобанов не направи нищо, за да се осъществи.

За втори път посетих Брюксел, за да присъствам на съвместен семинар на Комитета на началниците на военномедицински служби (КОМЕДС)  в НАТО и представители от медицинските служби на армиите от страните, участници в “Партньорство за мир”. Поканата бе отправена от генерал Де Конинк, в качеството му на председателстващ на Комитета. Семинарът бе планиран на 22.02.1996 г. Това бе първи семинар по линия на КОМЕДС и страните-партньори. Очакваше се да бъде открит от председателя на Военния комитет на НАТО генерал Нойман (Бивш председател на Комитета на началник-щабовете на Бундесвера – бел. моя). Паралелно със семинара от 19 до 23 февруари 1996 г. в Брюксел щяха да се проведат Международна конференция по овладяване на стресови състояния при умиротворителни и хуманитарни операции и симпозиум по профилактика на СПИН.

Предварителната програма на семинара включваше изслушване на становища от страните членки на НАТО и страните партньори и обсъждане на работната програма за „Партньорство за мир” през 1996 г., информации за опита и проблемите на медицинското осигуряване в международни операции, информация и видео материали на Щаба на върховния главнокомандващ на ОВС на НАТО в Европа за учението "Брокен боди - 1995”, експозе на представителя на САЩ по приложението на телемедицината и други технологични нововъведения и на представителя на Обединеното кралство - животоподдържащи мероприятия при тежки травми. Като представители на страните-партньори можехме да участваме със съдоклади по отделните теми на дневния ред. Реших да участвам със съдоклад по втората точка от дневния ред на тема “Проблемни въпроси от участието на медицинската служба на Българската армия в международни операции”. За участниците в семинара се осигуряваше симултанен превод на английски и руски език.

За участие в паралелната международна конференция по проблемите на стреса определих подполковник Красимир Иванов от Центъра по психо-профилактика (Иванов беше умен офицер. Имаше практически опит за третиране на стреса от участието му в мисията в Камбоджа. Не пожела да продължи да работи в Центъра и премина на работа в Клиниката по психиатрия на ВМА. Клиниката спечели, а психо-профилактиката загуби. Вина за това вероятно нося и аз, защото не му спестявах критични бележки, когато заместваше началника си – бел. моя).

В Брюксел пристигнахме на 18.02. На летището ни посрещна майор  Яков. Настани ни в хотел „Le Meridien” и ни покани на гости в дома си. 

Пред хотел „Le Meridien”

 На следващата сутрин участниците в срещата като по команда се събрахме пред хотела. Познавах част от тях – генералите Деш (ФРГ) и Каливожка (Полша), както и полковник Фармър-младши, наследник на генерал Чонг в Европейското командване на САЩ. Генерал Деш се придружаваше от адютанта си подполковник фармацевт Волфганг

С автобус ни отведоха в сградата на щабквартирата на НАТО в Брюксел. Бях първия медицински офицер, прекрачващ прага й. При влизането бяхме помолени да оставим фотоапаратите си в специални индивидуални касети.

Пред фоайето пред залата имах кратък разговор с генерал  Каливожка.

Срещата бе открита от бригаден генерал де Конинк, който поздрави участниците от страните партньори и предостави думата на генерал Нойман. Неговото слово бе по същество преглед върху инициативата „Партньорство за мир”. Той подчерта, че инициативата е добавила нови измерения в отношенията между НАТО и страните-партньори и е осигурила възможности за развитие на практическото военно сътрудничество в съответствие с различните интереси и потенциала на участващите страни. Целта на програма за повишаване на възможностите на отделните страни за участие в дейности по поддържане на мира чрез съвместно планиране, обучение и учения, и за повишаване на оперативната съвместимост между въоръжените сили на тези страни и НАТО се изпълнява успешно. В държавите от Източния блок са увеличени прозрачността в националното отбранително планиране, формирането на военния бюджет и демократичния контрол върху въоръжените сили. Накрая генерал Нойман пожела успех на участниците в съвещанието.

След Нойман, кратко експозе върху историята на КОМЕДС направи бригаден генерал Де Конинк. Словото ни беше раздадено. Ще си позволя да цитирам част от него:

„Комитетът на началниците на военномедицински служби в НАТО (КОМЕДС) се състои от старши представители на военномедицинските органи на страните-членки. Занимава се с военномедицински въпроси, координира свързаната с тях дейност и предоставя съвети и препоръки на Военния комитет на НАТО по тези въпроси. По традиция за медицинските въпроси в НАТО се смяташе, че са главно от компетенцията на отделните страни-членки. Поради това дълго НАТО нямаше потребност от създаването на свой военномедицински орган на високо равнище. Новите мисии и оперативни концепции на НАТО поставят по-голям акцент върху съвместните военни операции, което засилва значението на координацията на медицинската поддръжка при операции по поддържане на мира, спасителни операции при бедствия и предоставяне на хуманитарна помощ. За тази цел през 1994 г. бе създаден Комитет на началниците на военномедицински служби в НАТО. Длъжностите на председател и секретар на комитета се заемат от представител на Белгия, а секретариатът е прикрепен към Службата на белгийския главен военен лекар в Брюксел. Комитетът, чийто състав включва главните военни лекари на страните-членки на НАТО и на главните командвания на НАТО, както и представител на Международния военен секретариат, провежда пленарни заседания два пъти в годината и отчита ежегодно дейността си пред Военния комитет. Целите на КОМЕДС включват подобряване и разширяване на механизмите за координация, стандартизация и оперативна съвместимост между страните-членки в медицинската област, както и подобряване на размяната на информация по организационни, оперативни и процедурни аспекти на военномедицинските служби на НАТО и страните-партньори. От 1997 г. насам страните-партньори имат покана да участват на пълноправна основа в работата на повечето от работните групи на комитета. Работата на КОМЕДС се координира с други органи на НАТО с компетенции в областта на медицината, като Военната агенция за стандартизация и Съвместния медицински комитет. Председателят на Съвместния медицински комитет и председателят на Работната група на Военната агенция за стандартизация по обща медицина участват в пленарните заседания в качеството си на наблюдатели.. Работата на КОМЕДС се подпомага от девет работни групи, които работят по проблемите на: военномедицинските структури; операции и процедури; превантивната медицина; медицината при извънредни ситуации; военната психология; зъболекарските служби; медицинските материали и аптечното дело; сътрудничеството и координацията на военномедицинските изследвания; хигиената и технологията на храните и ветеринарната медицина; медицинското обучение. Всяка работна група се събира на заседания най-малко веднъж годишно”.

След изложението на Де Конинк, преминахме към отделните точки на дневния ред. Много интересно прозвуча експозето на украинския полковник. Беше посветено на методологията на планиране на военномедицински учения. Темата ми беше до болка позната, но не зная дали офицерите от страните-членки на алианса го разбраха. Не че между методологиите на НАТО и бившия СССР има кой знае какви съществени различия. Просто думичките бяха и си остават различни. Очаквах по-голям интерес към отделните съобщения. Нищо подобно. Монотонността на изложенията беше нарушавана от време на време от бележки на някои от участниците от армиите от НАТО. Предимно язвителни. Фармър-младши отправи забележка към експозето на  генерал Деш за немската полева болница в Босна и Херцеговина. Според него „тя притежавала значително по-големи възможности”, отколкото „били потребностите на войските в зоната й за отговорност”. Деш не му остана длъжен. „Проблемът за големината и възможностите на болницата не е Ваш, а на Федералното министерство на отбраната. То е длъжно да осигури на немските участници в мисията такава помощ, каквато биха получили в собствената си страна” – приблизително така прозвучаха думите му. Холандският представител упрекна Фармър-младши, че в експозето му за възможностите на телемедицината няма нищо ново – „Г-н полковник, това експозе го слушам за трети път. Нямате ли други случаи за прилагането на телемедицината,  освен този в Африка” невинно попита той. Полковникът замълча. 

 Моят доклад пред съвещанието. Текстът е на руски, защото симултантния превод по време на конференцията беше на руски и на немски

При обсъждане на проблемите на медицинското осигуряване на мисията в Босна и Херцеговина стана ясно, че не всичко в НАТО върви „по мед и масло”. Или поне не в такава степен както си мислех аз. Или както някои офицери и днес продължават да си мислят. Какво имам предвид? Стана ясно, че тепърва трябва да уточнят донесенията по медицинска линия до Многонационалния логистичен център на алианса, развърнат в Унгария. Даже и на нас, от страните-партньори ни предоставиха дискета с формата на донесението. А операцията беше в разгара си. С какво ли са се занимавали военните лекари в този щаб? А според лекциите на полковник Мильов, за който разказах, тези центрове са от изключително значение  за управление на логистиката. От кабинета му на третия етаж в учебния корпус на академията е възможно да изглежда така. В практиката обаче е различно.

Обядвахме в офицерския стол на щабквартирата. 

 Покана за обяда в Щаб квартирата на НАТО

Нямаше незаета маса. Както и офицер, който да не си беше взел бутилка бира или вино (По 330 мл – бел. моя). Вечерта генерал Де Конинк даде официална вечеря в ресторант извън Брюксел. С това срещата завърши.

Следващите два дни посветих на конференцията по проблемите на стреса в умиротворителни операции. Тя се провеждаше в болницата „Кралица Астрид”. Отново имах възможност да се срещна с полковник Санабрия. За разлика от протоколното протичане на заседанието на КОМЕДС, тук дебатите бяха изключително разгорещени. Красимир Иванов беше активен участник. Правеше реплики от място или без да изчака покана от водещия, излизаше на трибуната. Основание за високата активност беше не само професионалната му подготовка и доброто знаене на английски език, но близо половин годишния му опит от операцията в Камбоджа.

Следобедите минаваха в разходки из Брюксел. Имах някаква представа за центъра на белгийската столица и влязох в ролята на гид.

Дойде време за завръщане в България. То не мина без произшествия. Пари за такси от хотела до летището нямахме. А гостоприемния на 18.02 майор Яков беше ни „отсвирил”още на следващия ден, т.е повече не го видяхме. Причината най-вероятно беше, че отказах да му предам фактурата от платените нощувки в хотела (Тъй като плащахме в брой, от рецепцията на хотела изискаха да заплатим всички нощувки още при настаняването – бел. моя). Трябваха ми, за да оправдая разхода при връщането в София. Така и не ми стана ясно как Яков щеше „да ги оправя”. И тук ни помогна полковник Санабрия. В уречения час военен микробус ни чакаше пред хотела. Шофираше го младо момиче. Съдейки по униформата – най-вероятно кадрови редник. Красимир доста се почуди защо не му е разрешила да си отнесе куфара до микробуса.

Посещението в щабквартирата на НАТО не беше само протоколно. Дискусиите на съвещанието на КОМЕДС, макар и вяли показаха, че страните-членки могат да отстояват свои мнения по всеки обсъждан проблем. Само да имат аргументи за това. Комитета и работните му групи бяха мястото за сблъсък и защита на национални позиции. Днес българските военни медици не използват тези възможности. Мога да изпиша страници за това как безкритично „папагалим” постановки на алианса.

В Брюксел беше проверена правилността на политика ни в областта на психо-профилактиката на стреса и посттравматичните разстройства при международни операции. Имаше какво да се научи. Особено от канадската военномедицинска служба. Радвам се, че част от препоръките от далечната 1996 г. днес са рутинни мероприятия в международни мисии с наше участие.

Поговорки, парламентарни дебати и въпроси......

В българския език има чудесни поговорки - „Ти му викаш куме Иване, то търчи за ...(трибуквието) да те хване”, „С твоите камъни, по твоята глава”, „Кой каквото прави, за себе си го прави”, „Който си го търси, сам си го намира”! Споменавам ги по повод дебатите, които в момента текат в българския Парламент. Свързани с природната стихия, която ни връхлетя! Чудя се на гьонсуратлъка на депутатките от БСП „Лява България” и ДПС , които ревнаха от трибуната за „липсваща национална координация, за бездействие на правителството” и т.н. Ще си позволя да спра до тук, за да премина към конкретните си въпроси:
1.Защо министърът на Тройната коалиция Николай Цонев с преходните и заключителни разпоредби на ЗОВСРБ (приет през лятото на 2009 г.) ликвидира Закона за управление при кризи, чието предназначение бе да осигури координация на всички административни равнища – общинско, междуобщинско, областно, междуобластно и национално?
2. Защо 3 и 1/2 години не стигнаха на г-н Цветанов - министър на вътрешните работи 2009-феврари 2013 г. да напише нов Закон за управление при кризи?
3. Защо правителството на Борисов - 1 ликвидира Министерството на извънредните ситуации, а „Гражданска защита” включи в структурата за противопожарна защита от МВР и на практика я обезличи?
4.При кое правителство се извърши приватизацията на електроразпределителните дружества и какъв е текущия контрол върху дейността им?
5.Какви финансови средства след 1989 г. са вложени в поддръжката на електропреносната мрежа в Република България. Ако такива не са вложени - защо?? И кои са виновниците???
6.Има ли оценка на конкретните рискове за критичната инфраструктура и населението при природни бедствия по общини, области и на национално равнище и ако няма - защо? И кой е виновен???
Мога да питам още! Но не желая да отегчавам тези, които ще ме четат!
Ало, дами и господа от опозицията! Днес „физиономията ви ще бъде натрита” от управляващото мнозинство. И основателно!
Вместо да търсите политически дивиденти, седнете и работете на ползу роду! Не ни губете времето!
PS. Отношението ми към ПП ГЕРБ е добре известно!!

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ - АЛБАНИЯ

В периода 1994-1996 г. посетих Албания два пъти. Първият – като ръководител на военномедицинската делегация. За първата командировка имам подробни записки, направени веднага след завръщането ми в България. Бях се зарекъл да изготвям такива за всяко излизане зад граница, но не удържах на думата си. Позволявам си да публикувам текста (Съкращения и редакции са незначителни и не променят същността на записаното – бел. моя), писан в далечната 1994 г.:

“Посещенията на наши делегации (разбирай военномедицински – бел. моя) в Р. Албания, Р. Гърция и Китайската народна република бяха договорени в края на лятото, а в началото на септември и началото на октомври с мои докладни записки бе уточнен и състава им. Завръщането на Танчо Гугалов изведнъж рязко промени нещата (След като правителството на Любен Беров подаде оставка – бел. моя). Бях длъжен да му отстъпя мястото на ръководител на делегациите, като си запазя правото да остана в състава им. Това означаваше обаче да бъда в ролята на суфльор по време на разговорите, както и да се наслаждава на “високата” му компетентност в областта на военната медицина, с което не можех да се примиря. Оставаше ми един изход – да му предложа по право да оглави делегациите, да определи сам състава им, а аз да остана в София. Така и направих, като дълбоко в себе си се надявах, че разумът в него ще надделее и ще ми позволи, макар и частично да реализирам онези международни начинания, чието начало бе положено по мое време. Гугалов не беше човек на бързите решения и минаха около 5-6 дни, след което ми обяви, че той ще оглави делегацията на Втората балканска среща на военните лекари в Солун, Гърция, а делегациите за Албания и Китай ще бъдат ръководени от мен (В Солун бяха заедно с полковник Милан Петров. Какви ги свършиха двамата - виж в главата посветена на Балканския военно медицински комитет – бел. моя).

Започна подготовката ми за заминаване в Р. Албания. Посещението трябваше да започне 24.10. но поради желание на г-жа Красимира Бонева – началник на управление “Информация и връзки с обществеността” на министерството бе отложено с една седмица. За Албания трябваше да заминем две делегации, едната, от които ръководена от нея. Тази седмица бе достатъчна госпожата да загуби поста си поради конфликт с новия военен министър Бойко Ноев. Тъй като пътуването щеше да се извърши с микробус се наложи още една промяна – от състава на нашата делегация отпадна подполковник Георги Генев, началник на отдел “Военна фармация” в управлението. Искрено съжалявах, но тъй като по това време в Албания имаше холера, предпочетох да взема със себе си полковник Димитър Митов, главен санитарен инспектор на армията. Рано сутринта на 31.10 отпътувахме от София. Пътувахме с микробус “Тойота” с водач старшина Емил Ангелов. С нас беше и делегацията на управление “Информация и културни връзки на министерството, която вече се оглавяваше от изпълняващия длъжността началник Митко Шопов, полковник от резерва и мой стар познайник от съвместната работа в Легия “Раковски”. В последствие пътищата ни се разделиха. Случайно го срещнах през 2011 г. във военна академия. Беше сред курсистите от факултет “Национална сигурност и отбрана”, на които трябваше да изнеса лекция. Митко се беше преселил в гр. Павел баня, на 1 км от родното село на баща ми Виден и работеше по въпросите на отбранително-мобилизационната подготовка на общината. Шопов бе придружаван от Ваня Янакиева, експерт от управление “Международно сътрудничество” и капитан Веселин Василев от Пресцентъра на министерството.

По време на пътуването се оказа, че сме в състояние бързо да установим приятелски контакти, да намерим много общи теми за разговор, а и общи виждания по тях. Това направи приятни всички дни на командировката.

Денят бе слънчев и топъл, а настроението – отлично. От всички ни само Ваня Янакиева беше посещавала Албания и Македония. Освен това тя бе живяла и учила в Албания и владееше езика. Ето защо единодушно я обявихме за гид. Българо-македонската граница преминахме без проблеми. Навлязохме в изконно български земи, които виждах за първи път. Решихме, че няма да спираме в населени пунктове, за да придвижим по-бързо до Тирана. Посещението на Скопие и Охрид оставихме за обратния път. Пътуването през Македония се оказа изключително приятно. 

 В Охрид - на връщане от Албания, отляво на дясно - Веселин Василев, Митко Шопов, Димитър Митов, Ваня Янакиева, Емил Александров

Пътищата бяха много добри, а автомобилния трафик – незначителен. Впечатляваха обработените, за разлика от нашите селскостопански земи, новите къщи в селата и чистотата на улиците в Скопие и Охрид. Около 14 часът бяхме на Охридското езеро, заобиколено в полукръг от планини. От прозореца на автомобила се виждаха руините на крепостта на Борис І, в която е приел християнството от византийския император. Природата бе изключително красива и може само да се съжалява, че тази земя вече не е българска. Стигнахме манастира “Свети Наум”, който е почти до границата с Албания. Отложихме посещението за обратния път, за което после съжалихме, защото беше затворен. На езерото направихме кратка почивка.

С преминаването на албанската граница започна първата ни среща с мизерията на една стана и един народ, както и прословутите бункери за “всенародна отбрана” на диктатора Енвер Ходжа. По-късно се оказа, че в Албания има построени 600 000 бункера от различен калибър, без да броим тези оставени от италианците от времето на Втората световна война. Всеки един от тях е приблизително равен на две жилищни стаи в панелен апартамент. Подобни творения са човешката глупост, облечена в неограничена власт се асимилират трудно. ГКПП Тушемит ни посрещна с не по-малка мизерия. Няколко бараки и бедно облечени служители на граничните власти. От Охридското езеро до Тушемит задминаваме мъже и жени, нарамили чанти, сакове и денкове. Вероятно въртят своята малка, наричана у нас “куфарна” търговия. На границата ни посреща подполковник Лечи – шеф на военната преса в Албанската армия и домакин на групата на Митко Шопов. Следва протоколно представяне и размяна на обичайните при посрещане любезности. Лечи пътува с полски “Фиат”. Външно изглеждаше запазен, но се оказа по-късно, че е една “гробница”. Ваня и Митко Шопов, поканени от подполковника да пътуват с него, вероятно дълго ще си спомнят за вдишаните до Тирана ауспухни газове.

Близо до ГКПП е гр. Поградец. Гледката от Тушемит до Поградец е такава, каквато е и във всички останали албански градове – тесни и лошо поддържани пътища, лошо облечени хора, дръгливи и дребни крави, много кози, разграбен железен път до Тирана пустеещи и почти съборени производствени сгради и разбира се - бункери. Повече от тях са само децата – весели и игриви като всички деца. В Поградец правим кратка почивка на чаша кафе еспресо в кафене на албанската част на Охридското езеро. Албанците го приготвят по-добре от италианците. За разлика от Македония, където не видяхме рибари, тук масово ловят пъстърва. Лодките са от модерни до самоделки, а рибарите – от 8-10 годишни деца до старци.

Пътят до Тирана е монотонен. Шофьорът на “Фиат”-а се е “маскирал” и като пилотираща кола – размахва през отворения прозорец стоп-палка, включва аварийните мигачи или надува клаксона в опит да ни осигури безпрепятствено движение. Уви, никой не му се подчинява. В страната като че ли няма закон и правилник за движение по пътищата. В Тирана пристигаме по тъмно. Не след дълго навлизаме на главната улица. Строена е по времето на Мусолини и казват, че от птичи поглед прилича на секира. Булевардът е добре осветен, хората са много. Около 20.00 часа спираме пред Министерството на отбраната. Коридорите са тъмни. Казват, че има авария и забравят, че са дали същото обяснение на Ваня и преди две години. Приема ни г-н Гюнкши – началник на управление “Външни връзки”. Запознавам се с подполковник Еслем Хасанай – началник на Медицинско управление. Вилата, в която ни настаняват е на десетина минути пеш от Министерството, в бившия затворен квартал на партийните “бонзи” на Енвер Ходжа. Тук няма мизерия. Чисто е. Двуетажната постройка има модерен асансьор, камини, красиви мебели, италиански мокет и фаянс, вътрешна телефонна централа “Сименс”. Няма обаче вода. Така е до края на посещението. Добре, че носехме туби с минерална. Във вилата ни чакаше военното аташе подполковник Дойков. На сутринта се убеждавам, че и дворът на вилата се поддържа отлично.

 В хотела - отляво на дясно . моя милост, Ваня Янакиев, Димитър Митов, Митко Шопов, Емил Ангелов

В хотела

 Вечеря в хотела. В центъра подполковник Дойков - военен аташе.

Сутринта на 01.11 съпроводени от подполковник Хасанай, майор Люан Николари – началник на противоепидемичния отдел на управлението и преводача Челик Челику се отправяме към военната болница. Утринна Тирана е една невъобразима смесица от хора, автомобили, конски каруци и велосипеди. Болницата е в края на града. Строена е от италианците за сиропиталище, а впоследствие тук се помещава Министерството на отбраната. Началник на болницата е подполковник Езат Дураку. В разговорите участваха капитан Грамос Ходо – зам. началник на болницата, подполковник Спирос Деде – главен хирург, майор Танас Куло – началник на кардиологичното отделение, който познавах от Вилинген, ФРГ и етническия българин д-р Христо (Ристо) Пандовски. Оказа се, че Челику е затруднен от специалната медицинска терминология. Разговорът продължи на руски без негово посредничество, тъй като се оказа, че Деде и Дураку са възпитаници на ВМОЛА в Ленинград. Много активен е д-р Пандовски. Говори на силно диалектен, но разбираем  български. Често се налага да го прекъсват, тъй като друг не може да вземе думата. Медицинската служба се оказа в начален период на трансформация, тъй като такива са й процесите във въоръжените сили. По времето на Енвер Ходжа армията е раздробена до съвсем малки военни единици и една в последните години е започнал процес на интегрирането им. Хасанай счита, че това ще стане бавно, поради икономически и кадрови проблеми. Дураку ни запознава със структурата на болницата. Има 400 легла и по развърнати клинични специалности е многопрофилна. Тук е базиран Националния център по ортопедия и травматология с работилници за протезиране. Впоследствие го посещаваме. В болницата имат сериозни проблеми с медицинската техника. Рентгеновите апарати, китайско производство са над 20 годишни и са повредени, а резервни части за ремонта им липсват. В болницата имат само три изправни електрокардиографски апарата. Макар че в програмата няма предвидено мое изказване, реших да ги запозная с това, което правим в България. Това беше необходимо, тъй като моя познайник майор Илир Кайо по неведоми пътища е бил свален от длъжността началник на управление и пратен да специализира гастроентерология в САЩ. В този смисъл, албанските военни лекари не знаеха нищо за България. Зададоха ми много въпроси. Хасанай активно записваше. На поставените от нас въпроси за холерата и епидемичната обстановка, домакините отговарях с неохота. Дураку беше поставил микробиологичната диагноза, потвърдена по-късно и във Франция. Гр. Берат, в който имаше мотопехотна бригада и който трябваше да посетим на 02.11 е едно от холерните огнища. Най-вероятно по тази причина на следващия ден посетихме  Дурас, курортен град на Адриатическо море.  

 

На брега на Адриатическо море в Дурас.Между Митко Шопов и Ваня Янакиева е военното аташе Дойков (с мустаците)

 Оказа се, че страната и армията са все още “девствени” по отношение на СПИН. Голямата разпокъсаност и малкия числен състав на военните формирования (По 10-20 души, храненето на принципа “нахрани се сам” –бел. моя) се оказва надежден щит за липса на стомашно-чревни заболявания.

Мизерията, която видях при обиколката на болницата беше ужасяваща. Пуши се навсякъде, в т.ч. и до болния. Роднините могат да го посещават по всяко време, а те са толкова на рой, че част от пациентите не можеха да се видят. На много от леглата на болните имаше разпънати трапези. Следобед посетихме гр. Круя, където е била крепостта на Скендер бег, национален герой от битките с турците. 

Пред паметника на Скендер бег.

 На кафе в Круя. Хасанай е вторият от дясно на ляво.

От крепостта са останали руини. Музеят е интересен, макар и да се съмнявам в автентичността на експонатите. Ваня разказва, че при посещението си в града генералът от резерва Люцканов (Бивш командващ на Сухопътни войски и бивш секретар на МВР – бел. моя) седнал в престола на Скендер бег и предизвикал възмущение сред албанските придружители. Въпрос на възпитание, макар да е съмнително престолът да е от онова време. Поне на външен вид.

От терасата на върха на музея се вижда в далечината Адриатическо море. На една от калдъръмените улици на града има множество занаятчийски дюкяни. Разнообразието на стоки, предимно от мед е голямо, но не са никак евтини. Купувам си за спомен една вишнево червена дървена кутия с медни инкрустации и една медна кана. Вечерта подполковник Лече и подполковник Хасанай дадоха официална вечеря. В интересни разговори просрочихме определеното по протокол време. За това вероятно помогна и ракията “Перла”, която носех от България. На следващия ден бяхме в Дурас. Морето беше “топло” за сезона. За съжаление почивната станция на Министерството на отбраната бе в окаяно състояние (Строена от италианците. След Втората световна война е в границите на съветска военна база до скъсване на дипломатическите отношения между двете страни – бел. моя). Дворът с палми, лимони и маслинови дръвчета е прекрасен, плажът – също. Състоянието на постройката за почиващи обаче е нещо, което даже и при кризата у нас не можех да си представя. Хасанай непрекъснато повдигаше темата за размяна на почиващи. Бях принуден да отговарям в бъдещо неопределено време, защото нямаше как да накараш българско семейство на военнослужещи да почива в тези условия.

В резултата на водените разговори с Хасанай подписахме протокол за намерения. В него бяха включени основните направления за развитие на сътрудничеството между двете медицински служби. Предвиждаше се възможността в България да се лекуват безплатно до 10 албански пациента годишно, при заболявания, които не могат да бъдат разрешени в Албания като пътните разноски до и от България се поемат от албанска страна. Според друг текст двете страни изразяваха готовност за размяна на пациенти във възстановителните центрове и санаториуми за рехабилитация, като разходите се покриват от изпращащата страна. Сътрудничеството в научноизследователската дейност включваше: обмен на лектори по научни и военни теми и на изтъкнати специалисти за консултации при обученията по научно-военните теми; организиране на 10-15 дневни посещения на български специалисти в Албания и на албански специалисти в България в областта на хирургията, травматологията, интензивната помощ и кардиологията; квалификация на албански военни лекари в България в областта на хирургията, кардиологията, пневмологията; публикации в научни списания и участие в конгреси/ медицински учения на двете страни. Българската страна имаше готовност да предложи безплатно материално подпомагане за албанската страна. Договорихме се, че изразените намерения ще се реализират при спазване на албанското и българско законодателство, а на основата на тях ще бъде подписан протокол до м. януари 1995 г., като неразделна част от договора за сътрудничество между двете министерства на отбраната. Това стана на 14.02.1995 г. по обяд в Тържествената зала на Министерството на отбраната, по време на гостуването на военна делегация на Албания в България. 

 Подписваме документите с полковник Хасанай. От лявата му страна Ваня Янакиева.

При подписването допуснах гаф – положих подписа си там, където бе изписано името на Хасанай. По този повод заместник началник на ВМА по учебната и научна част полковник доцент Борислав Герасимов иронично отбелязал, че “най-вероятно съм бил пиян”. По логиката на Герасимов и Тотомиров трябва също да е бил пиян, когато е подписвал заповедта за упълномощаването ми за подписване на протокола. В нея също има грешка. 

 Пълномощното от генерал Тотомиров

В горния ляв ъгъл като година на издаване е записана 1994, а става дума за 1995.

Второто ми посещение бе от 10 до 11.04. 1996 г. като член на делегация, водена от началника на Генералния щаб генерал-полковник Цветан Тотомиров. По време на посещението не се случи нищо особено. 

 На летището в Тирана при пристигането ни

Едно от изключенията беше разговорът ми с Тотомиров в самолета на 10.04. за някои далаверите на Милан Петров, които бяха станали достояние на пресата и за които разказах. В групата на изключенията слагам и посещението в авиационната база в Гядър, където разгледах хангар в тунели, прокопани в планински хълм. В тях се съхраняваха отдавна свалени от въоръжение съветски изтребители „Миг” и „Як”. Не ми беше ясно защо? Най-красивото изключение обаче беше официалният прощален обяд от заместник началника на ГЩ генерал Винчани във вилата, някога собственост на Граф Чано (Италиански министър на външните работи по време на Втората световна война – бел. моя), край гр. Лежа. Изключително стилна дървена постройка с красив и много добре поддържан двор.

 Прощален обяд в бившата вила на граф Чано.

Военномедицинската служба на албанската армия и болницата в Тирана си бяха все същите. Не се бяха сменили и хората, с които се срещнах през 1994 г. По тези причина няма да се спирам на подробности от това посещение.

В заключение искам да подчертая, че военномедицинското ни сътрудничество ни с Албания по мое време остана по-скоро на хартия. Във Военномедицинска академия преминаха специализация двама албански военни лекари - единият по хирургия, а другия по кардиология. През м. октомври 1995 г. албанската страна отправи молба за лечение на осем албански военнослужещи във ВМА. След консултация със съответните специалисти, албанската страна беше уведомена, че шест от болните могат да бъдат лекувани във ВМА. За другите двама, данните от изпратените епикризи не бяха достатъчни. Бяха поискани нови. Между другото нито един албански военнослужещ не бе приет на лечение във ВМА. От научните прояви стана факт само участието им в научната конференция по медицинското осигуряване на миротворческите операции на ООН през м. май 1995 г. във ВМА и гостуването им по време на българо-американското учение “Партньорство-96”. Лекарства и медицински апарати не им бяха предоставени. Ние също изпитвахме нужда от такава помощ, независимо че бяхме значително по осигурени с лекарствени продукти и медицински апарати.