вторник, 16 октомври 2018 г.

EL CORONEL NO TIENE QUIÉN LE ESCRIBA*

Полковникът отвори хладилника. От него го гледаше самотна бутилка домашна ракия и бурканче лютеница. Той въздъхна и се примири. Вече пенсиониран, живееше в родното си село, кръстено на легендарен партизанин. Къщата, наследство от баща му, беше в лошо състояние, а дворът – обрасъл в плевели. В селцето бяха останали има-няма 60-на пенсионери, но не като него. Благодарение на вярната си служба на Партията, той взимаше 900 лв. пенсия. Но сега, изоставен от жена си, която не можеше да търпи проклетия му характер и постоянните му излияния на тема политика, пиянските му изцепки и отношението към децата, живееше сам. Порасналите деца не споделяха комунистическите възгледи на баща си и се мотаеха някъде из Европа. Това причиняваше голяма мъка на полковника, която изливаше по форумите в Интернет и Фейсбук, където синът, при едно от редките си посещения му беше направил профил. „Соросоиди, еврогейове ще ми стават ...“ – ядосваше се бившият военен. 
Погледна към масата, там спокойно светеше мониторът на лаптопа. 
Полковникът си сипа чаша ракия и се приготви да громи правителството, империализма, Сорос, либерастите, толерастите, юдеомасонския заговор, еврогейовете и прочие гадове, родени от демокрацията, когато изведнъж токът угасна. 
„Само това не!“ – задави се от злоба старецът и погледна към прозореца. 
Навън притъмняваше, духаше все по-силен вятър, а в далечината се виждаха беззвучни засега светкавици. За да се успокои, отвори гардероба, където бяха наредени старите му униформи. Поглади парадната куртка с полковнишки пагони и се замечта. Ах, какви славни времена бяха ...!!!
Неочаквано погледът му попадна на рамото на куртката... Забеляза, че е проядено от молци. Това беше вече прекалено ...
В стаята прозвуча дивашкият, отчаян рев на полковника-комунист. Той беше заглушен от мощна гръмотевица. Бурята вече беснееше и не се съобразяваше с възгледите на стария военен. Не му оставаше нищо, освен за пореден път да се напие самотен, откъснат от света, ненужен никому….
Така и напусна този свят ...
А се канеше да протестира пред „Дондуков“ №1 срещу тавана на пенсиите….
*-Само заглавието е по Габриел Гарсия МАРКЕС. Прочетено в Интернет. Редактирано. 
P.S. Колко е основателен е днешния протест на членове от СОСЗР, може да видите в следващата таблица. Данните са от официален отговор на Бисер Петков в Народното съэбрание, а "протестиращите" запасни чинове, в основната си част, спадат към изчислените от моя милост 2,83%.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар