петък, 17 август 2018 г.

SINE IRA ET STUDIO*

Напоследък препрочетох или за първи път изчетох доста текстове. Част от тях посветени на едни и същи исторически или обществени  събития и процеси. Ще ги спомена, не за да се хваля (какво друго му остава на един пенсионер в августовските горещини освен да стои на хладно и да чете), а за да бъде разбрано това, което искам да кажа. Сред препрочетените неща са „Начало на българското възраждане” на Боян ПЕНЕВ и „Антикапиталистическото мислене” на Лудвиг фон МИЗЕС. За първи път се срещнах с текстове от и за Раймонд ДЕТРЕЗ  (интервю на българиста за DW по повод излизане на български на книгата му „Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя XV - XIX в.”и рецензии за посочената книга от Елена НАЛБАНТОВА и Мартин ТАБАКОВ), достъпния в Интернет текст на Георги ОНЧЕВ от книгата „Култура и психопатология” (глава ІІІ, Културен контекст у нас: българският Одисей), автобиографията на Григор ПЪРЛИЧЕВ, предговора на Златко Енев към книгата „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, статията на Аспарух ПАНОВ „Политическите пороци на обществото преди 100 години и днес“ (по повод книгата на А.С.Цанов „Партиите в България. Напомняне на някои уроци из народната ни история и посочване на няколко вредителни пороци“, 1887 г.) и избрани текстове от Карл МАРКС („Човекът и бъдещето”, Избрано, съставители – Бернард МУНТЯН, Петър-Емил МИТЕВ и Борис ПОПИВАНОВ).
Тематично групирано, прочетеното и препрочетеното отразява: 1.Историческите процеси на Балканите и българската народопсихология и 2. Обществено-икономически учения.
В допълнение към това ще прибавя и ежедневния информационен поток, който ме залива от телевизионния екран  и електронните медии. Следя го целенасочено, защото съм установил, че СМИ са  благодатно поле за изява на избрани политици, икономисти, философи, социолози, политолози и прочие.
Няма да си позволя да коментирам посочените автори и любимците на българските медии по причина, че съм от поколението, „дресирано по време на следването си при социализма” (Валери Димитров, бивш шеф на Сметната палата, в предговора към книгата на Мизес бел.моя) и вероятно съм „калъпиран” от продължителното си пребиваване в армията – почти 40 години.
Сядайки да напиша този текст имам чувството, че прочетеното и видяното предизвикват в мен усещане за déjà-vu**. Може би защото фактите са едни и същи, само интерпретацията им е различна, макар че по темата за национализма, не съм съгласен нито с Детрез, нито с Налбантова, Табаков, Мизес. Или че под „слънцето няма нищо ново” - например описанието на статусното общество от Мизес поразително ми прилича на българското общество след 09.09.1944 г. и след 10.11.1989 г., а защо не и в момента. Маркс пише, че „философията само по различен начин обяснява света”. Изречението щеше да бъде гениално, ако точката беше сложена след „света”, а не беше добавена фразата: „но цялата работа се заключава в това той да бъде променен („Тезиси за Фойербах”, 1845 г.). Общественото инженерство е доказало своята несъстоятелност. Към философите-обяснители ще добавя политиците, икономистите, социолозите, политолозите и прочие, които не по зле от Маркс и Ленин се опитват да инженерстват. Впрочем, тълкуването на отделни учения не е от вчера. Както пише Петър-Емил Митев, учението на Аристотел „е имало странна съдба. Аристотел, този най-могъщ творчески гений на античността, станал през средните векове кумир на схо­ластите. Великият учен бил цитиран най-много от богослови” („Приключенията на средновековен схоласий в XX век“, в-к „Народна младеж“, 01.06.1966 г.). В момента ТV Европа излъчва повторение на интервю с историка и писател Йордан Велчев (р.1948 г., гр.Пловдив), автор на книгите „Градът, или между Изтока и Запада ХІV–ХVІІ век“ (2005 г.) и тритомника „Балканският човек ХIV–ХVII век – за историята на народите на Балканите в глобалния контекст на световните цивилизации през последните две хилядолетия до съвременната епоха от началото на ХХІ век. Велчев е привърженик на професор Атанас Иширков***. Не се съмнявам, че и неговото обяснение за историческите факти, подобно на тези, с които се запознах е обективно и научно обосновано.
Дали познанието ни прави по-щастливи?
Преди време публикувах в блога си и във Facebook пародия на „Визия за България”. Зададох и въпрос: „Кой ми е помагал при писането й?” До момента не съм получил отговор, само един приятел се усъмни, че може би е Волен Сидеров. Съгласих се с него, ако споменатия политик е преписвал, като мен, от Програмата на NSDAP  от 1920 г.
Дами и господа,
Споделих тези мисли, защото имам чувството, че покрай нашенската мания да сме информирани за всичко и най-вече, да интерпретираме всичко, ние забравяме да живеем. А животът ни напуска толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас. И сигурно е прав! Питам се, не е ли по-добре да живеем днес, защото вчерашният живот вече си е отишъл, а утрешен може и да няма? Струва ми се, че днешният ден е най-добрия ден в живота ни.
Ще завърша обърканите си мисли със стих:
На грани выдоха и вдоха есть волна,
где жизнь от видимости освобождена,
упразднены тела и внешние черты,
и наши сути там свободно разлиты.
*
Там нет сосудов для скопления пустот,
и знак присутствия иной, чем здесь, и счет
не лицевой, не именной, и только ритм
там раскаляется и звездами горит.
*
На грани выдоха и вдоха есть волна,
где жизнь, как музыка, слышна, но не видна.
И там поэзия берет свои стихи.
И там посмертно искупаются грехи.****
Бележки:
*-без горчивина или пристрастие (без гняв и любов или без омраза и ревност), Тацитус, „Анали”.
**-(фр.), буквално вече видяно.
***-български учен, географ и етнограф, ученик на немските географи Фридрих Ратцел и Фердинанд фон Рихтхофен. Работи в областта на икономическата география, географията на населението и селищата на България и страните, етнографията, антропогеографията. Германските
****-Юнна Мориц, руска поетеса, преводач и сценарист, от стихосбирката  „Лоза” , Издание „Советский писател”, М., 1970 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар