От спомените на Зденек Млинарж (секретар на ЦК на ЧКП в периода 1969-1970, един от лидерите на Пражката пролет – бел. моя):
„На среща на Политбюро на КПЧ (Комунистическата партия на Чехословакия), което се проточи до полунощ на 20 август 1968 г., Черник (Олдржих, министър председател на ЧССР от 08.04.1968 до 28.01.1970 г. – бел.моя) бе извикан внезапно на телефона. Звънеше министърът на отбраната Дзур (Мартин – бел.моя). Той му съобщи, че войски на Съветския съюз и военните части на четири страни от Варшавския договор са преминали границите на Чехословакия. Почувствах шок, подобно на този, който преживях при автомобилна катастрофа. В съзнанието ми се редуваха някакви изображения: военни сцени – барикади, танкове, ранени и мъртви по улиците на Прага – се сменяха с лицата на моите близки, с пейзажи от Южна Чехия, с грозната фасада на Московския университет. Физически почувствах края на живота ми като комунист. Всичко се оказа безсмислено – и идеи и действия. Малко по-късно се върнах в реалността. Същата заседателна зала, същите хора - но само за няколко минути светът стана друг. Чух гласа на Дубчек (Александър, първи секретар на ЧКП в периода януари 1968-април 1969 г – бел.моя.): „ Така значи, решиха се. Така постъпиха и спрямо мен!” За него окупацията беше лично поражение. Предложих проекторезолюцията или по-скоро обръщение „Към народа на Чехословашката социалистическа република”
….
Внезапно вратите на кабинета на Дубчек се отвориха, нахлуха около осем войници и младши офицери, обкръжиха ни отзад и насочиха автоматите си в гърбовете ни. След тях влязоха двама офицери, единият от тях полковник. Полковникът се държеше нагло. Заяви, че има задача „да ни охранява” и започва да дава заповеди. Някой, струва ми се, Дубчек, каза нещо и полковникът се разкрещя: „Не разговаряйте, стойте тихо! Не говорете на чешки!” Тези думи бях толкова възмутителни, че не можах да сдържа чувствата си на гняв, унижение, и страх, и със самочувствие на човек, вече лишен от власт, му казах със заповеден тон: „Дръжте се както ви е наредено. Разбирате ли къде сте? Вие сте в кабинета на Първия секретар на Комунистическата партия. Имате ли заповед да ни запушите устите? Не! Така че изпълнявайте дадените Ви заповеди!” Полковникът беше изненадан, искаше да каже нещо, но замълча. ... войниците отрязаха всички телефонни кабели в кабинета, затвориха прозорците, за да не се чуват виковете на тълпата, събрала се около Централния комитет зад кордона от съветски парашутисти, хората пееха националния химн и скандираха лозунги и името на Дубчек. Чуваше се и през затворените прозорци. Седяхме мълчаливо около масата, с автомати, насочени в гърбовете ни. Франтишек Кригел (лекар, член на ЦК на КПЧ, единствен от депортираните в Москва членове на чехословашкото партийно и държавно ръководство отказва да подпише т.нар. „московски протокол”, разрешаващ пребиваването на окупационната армия на територията на ЧССР – бел.моя) погледна часовника си. Часът беше пет и нещо в утрото на 21 август 1968 година…”
 |
От ляво надясно: Млинарж, Черник, Дзур, Дубчек, Кригел ..........До гражданите на Чехословашката социалистическа република! ….Централния комитет на Комунистическата партия на Чехословакия призовава гражданите на страната да не оказват съпротива, тъй като отбраната на нашите граници е невъзможна. По тази причина нашата армия, органите за безопасност и народната милиция, не получиха заповед да отбраняват земята ни…............Със съпругата ми Пенка, студенти по медицина във ВМИ „Ив.П.Павлов”, Пловдив, посрещнахме вестта за навлизането на войските на Варшавския договор в ЧССР в дома на родителите й в с.Иваново, окр. Хасковски. Най-после разбрахме къде е баща й Митко Т. Митев, Бог да го прости, старшина на рота в 22 мсп …..Години по-късно щях да служа с участници в събитието от медицинската служба на 12 мсп в Елхово, а по-късно и с д-р Кръстьо Бойчев (през 1968 г. е войник в 22 мсп), лекар в 20 ап в Ямбол, завършил кариерата си като началник на медицинска служба на 3 ак в Сливен. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар