Qui prodesst? (На кого е
изгодно?)
Принцип на правото
За
създаването на ВМА аз и колегите ми научихме на 07.04.1989 г. по време на
учение на Тила на БНА на оперативния учебен комплекс на Министерството на
народната отбрана „Чаралица”, разположен в планината северно и недалеч от Горна
Малина, Софийско. И днес не съм в състояние да направя списъкът на хората,
които предварително са знаели. Че не са били много личи от резолюциите на
Джуров върху Указа на Държавния съвет и Решението на Министерския съвет
(цитирам последователно):
„
Ген. Събев. Да се организира изпълнението съгласно дадените Ви уточняващи
указания на 06.04.89 г. след обяд (Подчертаните
думи и текстове тук и по нататък са мои – бел. моя). 06.04.1989 г. (п)
Джуров. Вярно, Началник на кабинета на Министъра на народната отбрана.
Генерал-майор (п) Матеев, 06.04.1989 г...и
Началник
Тил на БНА Ген. – лейт. Събев Да се организира изпълнението съгласно дадените
Ви указания. 05.04.1989 г. (п) Джуров, Вярно, Началник на кабинета на Министъра
на народната отбрана. Генерал-майор (п) Матеев, 06.04.1989 г.”
Посочените резолюции
и документи не дават отговор на основния въпрос: Кому беше изгодно създаването
на академията? За да се опитам да отговоря на него ще трябва да се върна около
една година назад, през пролетта на 1988 г. По това време се случват две събития
без видима връзка помежду им. През м. май началникът на Тила на БНА генерал-полковник
Стоян СЪБЕВ прави доклад до Министъра на народната отбрана за усъвършенстване
на организационно-щатната структура на Висшия военномедицински институт. Пет
месеца по-късно Секретариата на ЦК на БКП дава разрешение за назначаване на
полковник професор Младен Григоров за директор на Първа клинична болница „Д-р
Кирил Хавезов” (Официалното наименование
на Правителствена болница – бел. моя).
Да
започнем с доклада. В горния ляв ъгъл генерал Събев собственоръчно е написал: „ Докладвано на др. Министър и го утвърди в
11,45 на 18.05.988 г., следва подпис и дата на записа - 21.05.988 г.”
По-важно обаче е съдържанието. В началото се описват заслугите на ВВМИ, които
са:
„Висшият военномедицински
институт оказва квалифицирана и всички видове специализирана медицинска помощ
на високо ниво на военнослужещите, членовете на семействата им, запасното
войнство, донаборната младеж, контингент от Правителствената болница и
определен брой граждански лица с тежки заболявания. ВВМИ се явява краен етап за
лечение и на тежко болни от другите военни болници.
Във ВВМИ годишно се лекуват 23-24000 болни, а в поликлиниките на
Института ежедневно се преглеждат около 1000 болни.
В диагностиката и лечението на болните успешно се
използува нова, съвременна апаратура като компютърния томограф, апарати за
ехографска диагностика, лазерна апаратура, апарат за литотрипсия (разтрошаване
камъни в бъбреците), апарати за микрохирургия и др.
Във ВВМИ работят високо квалифицирани медицински
специалисти. Към началото на 1983 година ВВМИ има 24 професори и старши научни
сътрудници първа степен, 54 доценти и старши научни сътрудници II степен, 22
доктори на медицинските науки,126 кандидати на медицинските науки.....
През последните години преминават обучение във ВВМИ
ежегодно по няколко десетки медицински офицери от Куба, Алжир, Етиопия, Йемен и
др.
ВВМИ е център за научна разработка на военнополеви
проблеми. Изтъкнати наши специалисти ръководят програмни колективи и научни
групи, разработващи важни проблеми за мирновременното и военновременното
осигуряване на войските. Наши специалисти ръководят четири национални програми
с определена военнополева насоченост, а
ежегодно се разработват 35-45 научни теми за нуждите на военната медицина както, и по 5-10
изобретения и 25-30 рационализации”.
С това
изреждането на заслугите приключва. Започва мотивирането на исканите промени,
което е значително по-кратко от заслугите. Четейки доклада разбираме, че:
„Досега
съществуващата организационно щатна структура на ВВМИ, създадена на базата на
Постановление на МС № 186 от 12.08.1960 и незначително коригирана (Де да беше вярно – бел. моя) през тези 28 години, вече изигра своята
роля... се чувстват обективни затруднения в управлението....Забавя се
творческата инициативност... Предизвиква нескончаеми консултации и съгласувания
между съществуващите звена, водещи до конфликти, както по хоризонтала, така и
по вертикала (Няма и един пример
за потвърждение – бел. моя). След което следва черешката на тортата.
Промените са нужни не само поради възникналите проблеми, а и на основата на „... световния и нашия опит”. Чудя се от къде идва световния опит. По това
време се познаваха структурите на подобни организации само в СССР и страните от
Варшавския договор. Виж за наш – да. Става дума за т.нар Българска медицинска
академия, ръководена от брата на съпругата на Тодор Живков и бивш медицински
генерал Атанас Малеев. Не си мислете, че следват предложенията. Те са дадени
графично като приложения към доклада. Може би, за да не се задълбава в тях
този, до който е докладът? Или за удобство? Не зная, пък и едва ли е толкова
важно. Ето защо ще ги коментирам малко по-късно. Текстът на докладната
последователно разказва, колко хубави работи ще се случат, ако се направят
промените. Те ще позволят да се затвори работата “в
цикъла на лечебната, учебната и научната дейност”; ще осигурят “пълно и
своевременно изследване, диагностика, лечение и рехабилитация в интерес на
болния на неговото комплексно и високо специализирано обслужване”, както и
“комплексност на терапевтичната и хирургическата помощ и реална предпоставка за
ефективно и качествено решаване на задачите на военната медицина за мирно и
военно време” и т.н. Очертава се едно светло бъдеще пред военната медицина и
пред контингентите, които тя обслужва в мирно време. Докладната подробно разказва се какво ще се случи, но не се обяснява защо ще
се случи и какво му пречи да се случи при сегашното състояние на нещата.
А сега да видим в какво се състоят
промените? В лечебната дейност се предлага обединяването на почти всички
съществуващи катедри и клиники в две направления – по военнополева терапия и по
военнополева хирургия. Допълнително към тях са включени отделения за рехабилитация
от основните военни санаториуми на Медицинско управление – Банкя, Хисаря,
Велинград, Поморие, Нареченски бани. И двете направления имат “шапки”, т. е.
административни структури, които включват съответно началник главен терапевт,
респективно хирург на БНА, заместник началник, асистент-главен асистент и
функционален съвет на направлението. В клиничния сектор са оставени и няколко
самостоятелни клиники и лаборатории, които не върви да обединяваш посочените
направления. В учебната и научната дейност също има направления, но няма шапки.
Не е обяснено обаче защо Катедрата по Военна епидемиология и хигиена е
едновременно в научното и учебно направление, а Катедрата по организация и
тактика на медицинската служба – само в учебното. Или какво прави Инфекциозната
клиника в научното направление. Може да се постави и друг въпрос – а не се ли
занимават всички структури, без административните на ВВМИ с наука и учебна
дейност? Ако това не са мегаломански идеи, здраве му кажи.
Защо цитирам този доклад. По две причини.
Първата е свързана с неговото авторство. Това в никакъв случай не е възможно да
е генерал-полковник Събев. Второ – и в доклада и в последвалия го една година
по-късно указ за създаване на ВМА има, ако не напълно идентични, то поне
текстове с приблизително еднакво съдържание. Сравнете:
·
В доклада на
Събев – „...
които: да затворят работата в цикъла на лечебната, учебната и научната дейност;
да позволяват пълно и своевременно
изследване, диагностика, лечение и рехабилитация в интерес на болния на
неговото комплексно и високо специализирано обслужване; да осигуряват
комплексност на терапевтичната и хирургическата помощ и реална предпоставка за
ефективно и качествено решаване на задачите на военната медицина за мирно и
военно време...”;
·
В Указа на
Държавния съвет – „... единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да
развива военномедицинската наука и да провежда обучение , специализация и
усъвършенстване на военномедицински кадри”.
Не врат, ами шия, както казва народа.
Това ми дава основание да твърдя, че и двата
текста принадлежат на един или едни и същи автори. Кой е той или кои са те?
От авторството на първия документ
изключвам генерал-майор Янчев – предстои му да се пенсионира през есента на 1988 г. Същото се отнася и
за началника на ВВМИ генерал-майор Купенов, за първия му заместник, той и по
лечебната част генерал-майор Димитър Шишманов и заместника по научната част
полковник Илия Белоконски. Единствен заподозрян от екипа на Купенов е полковник
професор Йовчо Топалов – заместник на ВВМИ по учебната част. По това време
Топалов се спряга като най-вероятен нов шеф на ВВМИ. Според мен в написването
на доклада на Събев има и други участници. Подозирам, че това са полковниците
доцент Виктор Чаушев, професор Григор Мечков и професор Младен Григоров. И на
тях им предстои израстване в йерархията. Чаушев – като началник на Медицинско
управление, а Мечков и Григоров - като заместник началници на ВВМИ. Те просто
чакат новите си назначения. По традиция това става на тогавашния празник на
Българската народна армия – 23.09. Доколкото познавам съществуващите по онова
време процедури по номинации, с тях вече са водени разговори и имената им са
обсъждани на съответните военни съвети и във Военния отдел на ЦК на БКП. Няма
как да изключим Топалов, Чаушев, Мечков и Григоров (Подреждането е произволно – бел. моя) и от авторството на мотивите
към указа за създаване на ВМА, които след това са пренесени в нормативния акт.
А защо ли да ги отписваме от авторство на идеята за самото създаване.
Сега да прегледаме и втория документ.
Както споменах той е с № 589 на
Секретариата на ЦК на БКП от 15.11.1988 г., с който се отменя т. 2 от решение
от същата година, за назначаването на д-р Благовеста Божкова Малинова (Съпруга на военния лекар от ВВМИ полковник
професор Людмил Нанчев, пулмолог. Мир на праха му – бел. моя) за директор
на Първа клинична болница „Д-р Кирил Хавезов” (Правителствена болница – бел. моя) се дава съгласие ставалият вече
заместник на ВВМИ професор Григоров да стане директор, със „... запазени права
на военнослужещ и да продължи да ръководи Центъра по сърдечносъдови заболявания
на ВВМИ”. Върху решението, което кой знае защо е за „служебно ползване” Джуров
пише: „УК (Управление”Кадри” – бел. моя)
Гл (Генерал – бел. моя) Бакалов гл (Виж бележката за Бакалов) Събев.....(Не се чете – бел. моя) За изпълнение и
доклад на 22.11.1988, 18.11.88, Подпис”.
Как се е добрал Младен Григоров до висшето партийно и държавно ръководство не
ми е ясно. Вариантите са различни. Живков трепереше за живота си. Не напразно амнистира
невъзвращенеца кардиохирург Чирков. Предполагам, че е възможно и Петър Младенов
да е търсил съвети при Младен. Имаше поставени няколко коронарни байпаса.
Възможни са и други варианти. По-важното е, че възможността “да се нашепват
решения на ухо на висши партийни и държавни функционери”, в т.ч. и за създаване
на ВМА са налице.
Създаването
на ВМА съвпада и с едно друго събитие. То е от началото на 1989 г. и като че ли
няма връзка с военната медицина. По това време в СССР тече “перестройката” на
Горбачов. Привилегиите, в т.ч. медицинските, на партийния и държавен апарат
постепенно започват да излизат на бял свят. Око не в София, то в Москва -
категорично. Май че е време да се покаже пред народа, че ръководството на БСП
скъсва с тях. И как да стане това? Ами много просто – като се скрие
Правителствена болница някъде в здравните структури на въоръжените сили. И това
се случва. Съгласно решение на Политбюро на ЦК на БКП от февруари 1989
г.и последвалото го Решение № 54 на
Министерския съвет от 04.04.1989 г. (точка 2) е закрита първа клинична болница
"Д-р Кирил Хавезов", която заедно с материално-техническата база се
включва в състава на ВВМИ като Клинична база "Лозенец”. Включването на
института в състава на ВМА е въпрос на дни. Назначението на Младен Григоров
подозрително съвпада с това решение. Защо ли? Мога само да гадая. За изпълнение
на взетите решения излиза министерска заповед № 0027/07.04.1989 г. в резултат,
на което в Министерството на народната отбрана е утвърден щат № Ш-7142 на
управлението на ВМА и на ВВМИ. В щата Клинична база “Лозенец” отсъства като
структура Ако не броим факта, че в командването на академията е разкрита
длъжността Първи заместник началник на ВМА, той и началник на Клинична база
"Лозенец”. Задачката за се хвърли
прах в очите на народа е изпълнена. Дали обаче в далечната 1989 г.
болницата реално е била закрита. Ето какво пише през декември същата година
армейски генерал Добри Джуров до Политбюро (Той
е все още негов член и продължава да е министър на народната отбрана – бел. моя).
Според докладната му се оказва, че болницата “продължава да бъде затворена.
Неефективно се използва наличната й материална част”. Тя продължава да
осигурява “около 6000 души контингент, който далеч не отговаря на понятието
"правителствен". В този контингент е включена съществена част от
висшия командно-административен апарат, хора с отмененото звание
"народен", академици, дори и общинските партийни секретари”. Разбира
се Джуров твърди, че има и известни успехи – “... сега в базата 20% от лекуваните са обикновени граждани, ...
ликвидирани са вносните лекарства, извън разрешените за България (Разбира се това за лекарствата не е вярно.
Такива продължаваха да се внасят и след 1990 г., включително и за системата на военното
министерство. В малко о-ограничени количества и асортимент – бел. моя). и
... са предадени два екипа за спеша помощ на столичното здравеопазване”.
Не зная дали тези факти са на
управленския екип на самия Джуров. Предполагам, че са услужливо подсказани от
Мечков и Младен Григоров. Както и предложенията, според които трябва:
“Правителственият
контингент да бъде ограничен в рамките на понятието "правителствен",
като се използва в пълен обем добре оборудваното първо вътрешно отделение на
Клинична база "Лозенец". Към сегашния контингент на отделението да
влязат допълнително и министрите, заместник-министрите,
заместник-председателите на Държавния съвет, на Министерския съвет, ръководния
състав на Народното събрание, на ЦСПС и някои други категории, за които
Политбюро на ЦК на БКП прецени...
Здравните досиета на
висшите партийни и държавни ръководители, които са съгласни, всяка година да се
публикуват в печата от ръководството на клинична база "Лозенец". Това
ще пресече всякакви необосновани слухове и спекулации, ширещи се в цялата
страна.
На освободените легла в клинична база
"Лозенец", на територията на сегашните вътрешни клиники да се пренесе
част от легловата база на Центъра по сърдечносъдови заболявания на ВВМИ, да се
привлекат двама хирурзи от Републиканския център и с някои други
преструктурирания на реанимацията, рентгена, функционалната диагностика и
Физиотерапията да се създаде мощен център по сърдечносъдови заболявания,
напълно отворен за граждански лица...
Финансирането на клинична база
"Лозенец" да продължи да се извършва от Министерския съвет, но с целево
прехвърляне на средствата в Министерството на народната отбрана. Досегашният
бюджет на клиничната база да се запази изцяло, включително и за валутата по
второ направление, тъй като е необходимо да се модернизира, както цялата база,
така и разширения център по сърдечносъдови заболявания на ВМА. Да се запазят и
заплатите на служителите, за да могат да се привлекат на работа в тези звена с
висока квалификация”.
Разбира се Политбюро утвърждава
предложенията на Джуров. Бюрото на
Министерския съвет приема Решение № 199, с
което към базата се създава Център по кардиология, към който се предават домове
№ 1 и 2 на санаториума на ЦК на БКП в село Владая. Не закъснява и заповедта на
министъра на народната отбрана за изпълнение на партийните и държавни решения -
№ 0131/28.12.1989 г., която отменя цитираният по-горе щат № Ш-7142 от
01.06.1990 г. Утвърден е нов щат № Ш-6000, отразяващ решението за преустройство
на Клинична база "Лозенец”. При тази ситуация Правителствена болница хем я
няма, хем продължава да съществува.
Между другото
посочената организация на финансирането продължава до 10 юни 1992 г. След тази
дата Клинична база "Лозенец" преминава на финансиране към ВМА. Това
обаче не засяга Първо клинично отделение. Средствата за издръжката му са на
отделен ред в Републиканския бюджет. Само че то вече обслужва само висшия държавен апарат. Както виждате и новите
държавници, не се различават от предишните по желанието да ползват привилегии.
Тук си позволявам да направя едно
отклонение, което не в пряка връзка с темата. В архивите си съм запазил една
сравнителна таблица за ВВМИ и намиращата се в състава му Клинична база
“Лозенец”, публикувана по-долу.
Персонал
по вид
|
До
01.05.1989, бр.
|
След
01.05.1989, бр.
|
||||
ВВМИ
|
Клинична
база
„Лозенец”
|
Всичко
|
ВВМИ
|
Клинична
база
„Лозенец”
|
Всичко
|
|
Лекари всичко
|
444
|
207
|
651
|
469
|
205
|
674
|
От тях:
|
||||||
Офицери
|
266
|
4
|
270
|
277
|
20
|
297
|
Военни служители
|
178
|
203
|
381
|
192
|
185
|
377
|
Медицински сестри (акушерки, рехабилитатори и др.)
|
592
|
334
|
926
|
610
|
342
|
952
|
Лаборанти (клинични, рентгенови и др.)
|
118
|
-
|
118
|
123
|
-
|
123
|
Обслужващи
|
303
|
489
|
792
|
316
|
462
|
778
|
Всичко персонал
|
1457
|
1030
|
2487
|
1518
|
1009
|
2527
|
Коментарът ми е кратък. Във ВВМИ, в
познатата на софиянци сграда на ул. “Георги Софийски” № 5, по това време има
развърнати около 1500 болнични легла, а Клинична болница “Лозенец” – около 300.
Изводите за осигуреността с персонал оставям на читателя. Присъединяването на
базата към ВВМИ беше съпроводено и с масово военизиране на работещите в нея
цивилни лекари. Както се казва само тези, които не поискаха не станаха офицери.
Разбира се званията се присвояваха в нарушение на разпоредбите на действащия
Закон за всеобщата военна служба. Преди повече от 20 години това ме
възмущаваше. Днес само се усмихвам, като си спомня как, години по-късно, бяха
произведени в генералски звания бившия шеф на Националната разузнавателна
служба и настоящия министър председател на България.
Връщам се на
основната тема в главата – създаването на ВМА. До тук се опитах да изясня бащинството на идеята
за създаването й. Хипотезата ми за участие в заверата на Топалов, Григоров,
Мечков и Чаушев ми звучи правдоподобно. Който иска да я оспори да го направи с
факти.
Остава обаче
въпросът – необходима ли беше ВМА на военномедицинската служба. Кому беше нужно
създаването й?
За да отговоря се
налага да се позова на ръкописна „анонимна” чернова озаглавена „Неотложни задачи за изпълнение
от управлението на ВМА”. Наричам я анонимна, защото не си спомням кой е нейният
автора или автори. А иначе тя ми беше предадена официално в края на м. април
или началото на м. май 1989 г. от началника ми генерал-майор Чаушев за
становище преди да се напечата официално. Което личи от оставените по текста
бележки с моя почерк.
Първо ще
поразсъждавам върху вероятното авторство. Анализът на обсъжданите теми в
черновата показва, че са обхванати всички области на дейност на академията.
Строежът на много от изреченията – “да се подготвят и утвърдят в срок...”, “да
се прекрати стремежа...”, ”да се подготви заповед за взаимодействието на
Авиомедицинския институт и ВВМИ.. ”, ”да се представи заповяданата от мен
програма за обучение на лекарите.. ” и т.н., говори, че авторът или авторите притежава/т началнически стил на
изразяване. С риск да сгреша правя още една хипотеза. Авторът на текста е
професор Григор Мечков. По това време той има общ поглед върху всички дейности
на съставните учреждения на новосъздадената ВМА, не му липсва началнически манталитет и най-вече – мерак да седне на
стола на Топалов, който при създаването на ВМА автоматически е преназначен за
неин началник. Възможно е това да му е възложено и от началника на Медицинско
управление. По-долу ще ви приведа и аргументи за това.
Макар
да съзнавам, че подобни неща се четат трудно ще приведа текста на черновата,
без да го променям.
„І.
По управление организацията и взаимодействието на учрежденията от състава на
ВМА.
1.На
общо събрание на хабилитираните лица да се изяснят основните принципи на
структурата на ВМА и се посочат конкретните задачи за предстоящия период от 1-2
месеца. Да се разяснят основните положения при изграждане на ВМА и задачите на
учрежденията влизащи в нейния състав.
2.
Да се подготвят и утвърдят в срок до 1. ІХ. 1989 г. правилник за ВМА в
който да се развият задачите, структурата, взаимодействието, длъжностните
характеристики и т.н. на всички органи за управление на академията (добавено – „и съставящите я учреждения”). За изходна точка при
подготовката на правилника да се имат предвид „Основните положения на ВМА”
както и допълнителните указания дадени от Началника на тила на БНА.
3.
Управлението на ВМА да се постави на .....(не
се чете) основи на колективност при вземане на решения включително с широко
използване на консултативната поля на общото събрание на...(задраскано) хабилитираните лица, както
това е уредено в.....(задраскано)
„Основните положения”. Главното внимание сега да се насочи към организационното
укрепване на новите структури и на тяхното взаимодействие. За тази цел да се
мобилизират усилията на целия личен състав на академията чрез широка
партийно-политическа работа.
4
Да се прекрати стремежа за директно решаване на някои проблеми на академията
без предварителното им утвърждаване от Началника на тила на БНА. Да се
възстанови в най-кратък срок взаимодействието с Медицинско управление на БНА и
се набележат конкретни мерки за неговото осъществяване. В тази насока е
необходимо да се подготви разпореждане за конкретните начини за взаимодействие
между двете управления и механизмите за неговото осъществяване.
5.
Взаимодействието с... (задраскано)
база „Лозенец” да се осъществява двупосочно и балансирано без да се накърняват
интересите на, което и да било учреждение влизащо в състава на ВМА. Решенията
по това взаимодействие да се вземат от пълния състав на административния състав
на академията. Те влизат в сила след утвърждаването им от началника на тила на
БНА. Досегашните методи за вземане на решения (добавено – „само”) от Началника на академията и Началника на база
Лозенец създава предпоставки за нарушаване на основни принципи на ръководство
на ВМА...(задраскано) провъзгласени в
редица документи по преустройството в нашата страна.
6.
При подготовка на перспективния план за развитие на академията да се има
предвид не само (добавено –
„развитието на") организационните (добавено
– „структури") но и съвременните перспективи за развитие на медицината. Този
перспективен план следва да се изготви след задълбочен анализ на опита на други
военномедицински академии и граждански академии при участие на профилирани
групи от специалисти по организация на здравеопазването, хирурзи и терапевти от
всички профили, тиловите служби, фармацевти и т.н. Неговото обсъждане и
приемане да стане от общото събрание на хабилитираните специалисти на ВМА.
7.
По принцип (задраскано –
„забранявам") присъединяването на други учреждения към ВМА. (добавено
- „промени в нейната орг.щатна и каквато и да било структура и функции
могат") могат да се обсъждат след
нейното организационно укрепване. И задълбочено изясняване на нейните
перспективи. В сегашния (добавено –
„организационен") период на
академията всяко увеличаване на нейния състав ще доведе до дестабилизация (добавено – „и ще попречи за изпълнение
на неотложните предстоящи задачи").
ІІ.
По лечебната работа
Основна
задача сега е да е укрепи диагностично лечебната работа (задраскан е текста – „в академията и по-специално във ВВМИ и база
Лозенец"). За тази цел:
1.
В най-къс срок да се създадат всички организационни предпоставки за спешна
хирургическа и терапевтическа помощ в съответствие с изградените структури. В
срок до 1 месец да освободят помещенията за легла на спешна хирургия. Да се
създаде диспечерски пункт за ръководство на санитарния транспорт и се създаде
такава организация на дежурствата за спешна помощ (добавено – „консултации") което да отговаря най-пълно на
сегашните (задраскано -
„високи") изисквания.
2.
Да се подобри организацията на работата в операционния блок, поликлиниката,
катедрата по рентгенология, диагностичните лаборатории за да се оптимизира
оказването на всички видове квалифицирана и специализирана помощ.
3.
При разпределяне на валутните средства за окомплектоване на катедрите и
клиниките да се вземат предвид най-належащите нужди за повишаване качеството на
мед. Обслужване на най-честите заболявания сред военнослужещите и членовете на
техните семейства. Заедно с това да се вложат капиталовложения за развитие на
определени приоритетни направления, но това да не става за сметка на качеството
на мед.обслужване на масовите контингенти (има
добавен текст, но не е ясно към коя част на точката – „като се отчита
приноса на съответното диагностично звено"). За тази цел да се обсъди още
веднъж от (добавено –
„Мед.управление") научния съвет на ВВМИ разпределението на валутните
средства и ми се представи за утвърждаване с мотивиран доклад и икономически
разчет.
4.
При подготовката на щатните заплати на волнонаемните от състава на ВВМИ да се
отчитат възможностите за индивидуализиране на заплащането в зависимост от
положения труд, регламентирано в заповедите и разпорежданията на МНЗСГ, кодекса
на труда и др. За тази цел началникът на финансовия отдел на Тила на БНА
съвместно с началника на финансовия отдел на ВМА да преценят възможностите за
подобряване на заплащането (добавено
– „на волнонаемните") и привеждането му в съответствие със законните
разпоредби и ми докладват в срок до 1 месец.
5.
Да се подготви заповед на началника на ВМА за (задраскано – „взаимодействието") организиране на
лечебно-диагностичната работа в база Лозенец (добавено – „взаимодействието с" ) и с ВВМИ. В тази насока да
се обърне специално внимание на използването на диагностичната апаратура, на
......(не се чете) специалисти, на
взаимодействието на клиниките на база Лозенец и съответстващите им катедри и
клиники във ВВМИ. Да се постави на здрава организационна основа практическата
дейност на специалистите от база Лозенец в лечебния процес на ВВМИ като се регламентират
точно техните права и задължения.
6.
Да се подготви заповед за взаимодействието на Авиомедицинския институт и ВВМИ
за да се подобри......(не се чете) и
експертизната работа на летателния състав и се използват възможностите на
апаратурата на авиомедицинския институт за диагностични цели.
7.
Началникът на мед.снабдяване на медицинско управление съвместно с началника на
медицинско снабдяване на ВМА да преценят възможностите за подобряване на
снабдяването с медикаменти и реанимационни разтвори за които се чувства остра
нужда през последните месеци.8. Да се създаде организация за оказване на
неотложна, квалифицирана и специализирана мед.помощ при масови аварии и
природни бедствия. В тази насока да се обърне особено внимание за
организирането на помощта при радиационни поражения и химически аварии.
ІІІ.
По (задраскано – „повишаване
квалификацията на лекарския състав") учебната работа.
1.Да
се представи заповяданата от мен програма за обучение на лекарите извън
страната с ясна мотивировка за срока и целите на обучението. Тази програма да
бъде обсъдена от (добавено –
„мед.управ.") научния съвет на ВВМИ (добавено – „и се осигурят условия за
актуализирането...." не се чете).
2.
Да се проучат всички възможности за обучение на лекари от ВМА в институтите и катедрите
на БМА (Българска медицинска академия –
бел.моя) и се представи план за изпълнение на тези възможности.
3.
Да се преразгледан възможностите на ВМА за обучение на действащите и запасните
мед.офицери като се отчитат създадените нови възможности за обединяването на
ВМБ (Военноморска болница – бел.моя)
и авиомедицинския институт.
ІV.
По тиловото осигуряване.
1.Да
се прецени реално затруднението по осигуряване на диетичното хранене и
банно-пералното обслужване и се обсъдят мерки за неговото подобряване.
2.Да
се започне в най-къс срок ремонтиране на сградата на института като за целта се
изготви програма за изпълнение на ремонта, която да ми се представи за
утвърждаване. Изпълнението на програмата за строителство в института да не
става за сметка на срочното осъществяване на ремонта.
3.
Да се подмени постелочното бельо и да не допуска раздаването на скъсано и
замърсено бельо.
4.
Да се обсъди и представи програма за допълнително строителство по стопански
начин, която да бъде съобразена и степенувана от най-належащите нужди. Тази
програма трябва да бъде обвързана с осигуряване на необходимите финансови
средства и строителната организация, която ще я осъществява.
Мобилизационно-бойна
готовност.
1.
Да се изготви нов план за мобилизационно-бойната готовност, който да бъде
съобразен с новата структура на ВМА. Да се определят задачите на база Лозенец,
ВВМИ, авиомедицинския институт и военна болница Варна.
2.
При разработване на плановете на всяко учреждение влизащо в състава на ВМА да
се определят задачите им, структурите, окомплектовеането с медико-санитарно
имущество, функционалните задължения на длъжностните лица, районите за
разкриване и т.н., които да бъдат съобразени с новата отморителна доктрина на
СВД (Страните от Варшавския договор –
бел. моя).
3.
При окомплектоването с личен състав да се използва не само наличния потенциал
на ВМА, но и на изтъкнати републикански специалисти от мрежата на МНЗСГ.
Научна
дейност
1.Да
се проведат научни изследвания по организацията на оказване на мед.помощ при
масови аварии и природни бедствия съвместно с гражданска отбрана и другите
организации, които отговарят за нейното осигуряване.
2.
Да се обсъди на научния съвет на академията план за научната дейност като се
даде главна военнополева насоченост. Да се обмисли организацията на научната
дейност предвид новата структура на ВМА в срок до 15.ІХ.1989 г.
3.Фундаментални
проучвания .....(точката не е завършена).
Партийно
политическа работа
1.Вниманието
на партийния комитет и партийните организации на ВМА да бъде насочено към
разяснителна (задраскано - „и
организационна") работа за смисъла на новата структура на академията и
задачите на комунистите от всички от всички организационни звена (добавено – „за нейното
осъществяване"). Особено важно е (задраскано
- „убеденото") практическото участие на колективите.....(задраскано и не
се чете) в осъществяването преустройството в академията на основата на тяхната
убеденост в неговото извършване... .....(задраскано
и не се чете).
2.
Зам.началника на академията по политическата част и партийния комитет да
участват по-активно при решаване на основните проблеми на академията........(Следващия текст го пропускам – бел.моя).
На сегашния етап е немислимо осъществяването на задачите на академията без
пълнокръвната обратна връзка между комунистите и административното
ръководство".
Когато
започнах да пиша главата за ВМА, прочетох няколко пъти цитирания текст.
Въпросите, които са възникваха пред мен продължаваха да бъдат едни и същи. За
какво става дума.
Първо.
Видимо е, че принципите на структурата на ВМА, основните положения по
изграждането й и задачите на съставните учреждения не са били ясни на
значителна част от хабилитираните лица от ВВМИ и по тази причина е трябвало
тепърва да се изясняват на Общо събрание. Едва ли има по-ярко доказателство, че
решението за създаване на академията е взето на "тъмно" и без
предварително обсъждане! Защо ли?
Второ.
Инициаторите за създаването на ВМА са бързали. По тази причина в началото на
април 1989 г. няма и проект за основополагащи документи за ново уредената
академия, какъвто например е нейният правилник. Ако е имало поне малка
предварителна готовност не би било редно приемането на правилника да се планира
за след близо пет месеца – около 1.09.
Трето.
Задачата за укрепване и утвърждаване на новите структури звучи странно. Защо?
Оказва се, че взаимодействието между
някои структури, например ОАМНИИ и ВВМИ, тепърва трябва да се изгражда.
Диагностично-лечебната работа трябва да се укрепва- Ако се върнете към доклада
на генерал-полковник Събев сигурно ще намерите противоречие.
Партийно-политическата работа трябва да се насочи към разясняване на смисъла на
новата структура. Всичко то прави резонен въпросът защо трябва да укрепваш,
утвърждаваш и разясняваш смисълът на нещо, което се появило като обективна
потребност? Та нима теорията на управлението не учи, че промените в
организациите обикновено се извършват когато спонтанно ново възникналите
отношения вътре в тях и във взаимовръзките им с околната среда не могат да се
вместят в старите структури. Такова диалектическо противоречие в случая липсва.
Или поне аз е го откривам.
Четвърто.
Авторът много се бои от запазване на практиката за решаване на въпроси чрез
прескачане на управленски нива, както аз го наричам "шепнене на голямо
началническо ушенце".. Видимо тя му е добре позната и бих казал добре
използвана. Иначе няма как да се бои от нещо, което не познава.
Пето.
И сега за авторството на Мечков и намесата на Чаушев. Ако в писането на документа бяха участвали
Топалов и Григоров щеше да липсва текстът за вредата от решенията на
началниците на ВМА и Клинична база “Лозенец”, каквито са и двамата по това
време. Щеше да липсва и идеята за взаимодействие с Медицинско управление.
Вероятно последното заричане е било необходимо на Мечков, за да си издейства
подкрепата на Чаушев по пътя към стола на началник на академията.
Всичко
изложеното до тук ми да основание да смятам, че създаването на ВМА не е било
обективна потребност на военномедицинската служба на Българската армия. Нейното
раждане е плод на властови амбиции на военните лекари Йовчо Топалов, Младен
Григоров и Григор Мечков. В заверата вероятно се е включил и Виктор Чаушев. В
един момент, ако хипотезата ми за авторството на черновата е вярна, той обаче
добре е отиграл топката и е създал условия за отстраняването от играта на Топалов.
Това не попречи на Мечков много скоро да се обърне срещу този, който го докара
на власт. Вина за създаването на тази ненужна и грандоманска структура имат и
началникът на Тила на БНА и самият министър на народната отбрана.
От
създаването си до днес ВМА не е родила нищо ново в областта на
военномедицинската наука и практика. Изключвам непрекъснатото акумулиране на
власт и безразборното харчене на пари от 2002 г. насам. Да не пропусна и огромното
количество ”военномедицински трудове”, издадени под редакцията на генерал-майор
Стоян Тонев. Съмнявам се, че и една стотна от страниците са написани лично от
него. По повод на тези от тях, посветени на медицината на бедствените ситуации,
една дипломантка, на която бях научен ръководител, ми каза – “Господин доцент,
ама те много си приличат по съдържание. Само заглавията им различни”. Думите и
отразяваха истината. Това разбира се не попречи на масовото производство на
доктори, доктори на науките и професори във ВМА в периода след 2009 г. На невярващите на
горните заключения препоръчвам да намерят и прочетат книгата “История на
Военномедицинска академия”, печат “Образование и наука” ЕАД, 2003 г.
В книгата си “Умеем
ли да ръководим” Рустоумджи, един от съратниците на Паркинсън, сравнява
създаването на излишни управленски структури и длъжности със снежна топка,
пусната от висок планински връх. В началото тя е малка и безобидна. Докато
стигне равнината обаче се превръща в лавина. И помита всичко. Това се случи и с
ВМА. Към това бих добавил и нещо друго. Излишните структури са толкова
устойчиви, че надживяват създателите си.
Действително при
своето създаване ВМА беше малка снежна топка. Според правилника й от 1990 г., утвърден от
министъра на народната отбрана армейски генерал Джуров и подписан от началника
на Медицинско управление генерал-майор Чаушев тя е все още учреждение на МНО, непосредствено подчинено на
Медицинско управление на БНА. Участва в изпълнението, а не определя държавната
политика на Министерството на народната отбрана и Медицинско управление на БНА
за развитието на военномедицинската медицинските науки и усъвършенстване на
здравеопазването във въоръжените сили на НРБ. И още нещо. По решение на
държавното ръководство, МНО и Медицинско управление на БНА, а не по собствени
приумици, ВМА подпомага развиващите се и други страни в областта на
здравеопазването. Служи и като център на Медицинско управление на БНА за научна
разработка на военновременното медицинско осигуряване на видовете въоръжени
сили и родовете войски. Борбата за смяна на този статут започва още през
далечната есен на 1991 г.
За по-малко от две години “снежната топка на
Рустоумджи” нарасна. След моето отстраняване пред 1998 г. растежът продължи в
геометрична прогресия. ВМА стана лавина. И помете най-напред Медицинско управление. Но това е
тема за друг дълъг разговор.
Свършвам и се извинявам, ако текстовете и
препратките в главата са ви отегчили. Последствията от “лавината” ВМА не бяха,
не са и вероятно няма да ми бъдат безразлични. Докато съм жив.
Връщам се към мотото
на главата „qui prodesst” – кому е изгодно?
Отговорът еднозначен.
Военномедицинска академия е
изгодна сама за себе си.
Проблемът „ВМА” обаче продължава да е актуален и днес, толкова колкото беше
преди 23 години. За да не съм голословен ще си позволя да коментирам статията
„Военна ли е военната болница” на генерал-лейтенанта от резерва Кирил Цветков,
председател на Асоциация на Сухопътните войски и бивш командващ на тези войски,
която открих случайно. На 27.08.2012 г. Около осем месеца след публикуването й
на сайта http://otbrana.alle.bg. За
генерала нямам особено високо мнение. Но заглавието ме заинтригува. Когато я
прочетох се оказа, че Цветков патетично защитава ВМА. От самата ВМА. Позволявам
си да цитирам началото на писанията му:
„ Една цифра и
едно, по всяка вероятност неволно, изпуснато възклицание от премиера по време
на заседание на МС, последвано от услужливата подкрепа на раболепни отговорни
държавни „чиновници”, може да предреши съдбата на ВМА и да я захвърли сред
стотиците трупове на поредната военна „реформа” в областта на отбраната на
страната. Институция със 120-годишна история...! В кое време живеем? Във
времената на абсолютизма, когато само с едно мръдване на очи от се решава
съдбата на институции, народи и личности, или във времето на демокрацията! Един
премиер може да каже всичко! Но един държавник не може да си позволи такива
възклицания. Пък и той едва ли е очаквал толкова бърза подкрепа и предложения
за решения от здравния ни министър-чиновник”.
Може и да не обичам Бойко Борисов и здравния му
министър! Но още повече мразя лъжите. Това, срещу което роптае генерала, но
което няма как да се случи (Твърде дълго
е обяснението „защо?” – бел.моя) е идеята за създаване на търговско
дружество от ВМА и други ведомствени болници. Идеята не е на премиера на
страната, а на ръководството на ВМА. По-точно на нейния началник Стоян Тонев.
Статията на Цветков продължава с несръчни обяснения на факта, че във „Военна
болница само 8% от лекуваните били военни”, защото те „са по-малко от 0,5 % от
населението на страната ни”, което кара да се замисля дали разбирам нещо от
статистика.
С мълчание могат да се подминат твърденията на
генерала, че от „останалите 92% от лекуваните, в огромната си част са членове
на семействата на кадровите военнослужещи, запасни и резервисти...”, че „ВМА
има основен предмет на дейност военната медицина, че тя организира и ръководи
военномедицинската служба в армията, има териториални подразделения и складове
и задължения по развръщането на военновременни медицински учреждения за нуждите
на отбраната...”, че „ВМА има задължения да осигурява българските военни мисии
в чужбина, да поддържа военнополева болница и екипи за изпращане по поискване
за нуждите на миротворчески мисии под егидата на ООН, ЕС или НАТО..” и т.н.
Защото те са компилация от истини и от недобре разбрани функции на
военномедицинската служба на всяка една армия. В това число и на държава-членка
на НАТО. Които Цветков трябва добре да познава.
Бившият командващ на Сухопътни войски самоуверено
заявява, че „проблемът на ВМА започна когато я прехвърлиха в числото на
националните институции и в сферата за оказване на спешна медицинска помощ”.
Генералът просто се заблуждава. Проблемът, както е видно в тази глава започна
със създаването на ВМА. Вярно е само твърдението му, че това се случи „под безмълвните погледи на
министерството на отбраната и с тяхно одобрение в повечето случаи”. С едно
уточнение – от 1989 г.насам.
Наивно звучат обясненията на Цветков за „прословутите
дългове на ВМА”, които са „дошли от статута и на национална болница, както при
всички останали здравни заведения от системата на родното здравеопазване и не
са от това, че тя е военна ведомствена болница”. Ще поясня, че за разлика от
останалите болници в България, ВМА никога не е била недофинансирана. По една
стара информация от стенографски запис на Протокол № 120 на Комисия по
здравеопазване на ХХХІХ Народно събрание от далечната 2004 г. – около 35 млн.лева.
Без да прибавям към сметката милионите левове, които Министерството на
отбраната привежда на НЗОК. Трябва да се знае, че дългове за 100 млн.лева към
октомври 2009 г.от
„неразплатени лекарства и храна”, както твърди един неин анонимен
представител, не се трупат. Това може да
откриете в стенограма от доклад на военния министър пред Бойко Борисов и във
финансовите отчети на министерството за 2011 и първото тримесечие на 2012 г..
„Плачът” на Цветков за „медицинското осигуряване на
мисиите зад граница”, за „задачите на ВМА по линия на военната медицина .... в
мирно и военно време и в условия на кризи”, за проблемите на „профилактиката и
лечението на кадровите, резервистите и запасните” е „смешен плач”, както пише
Ботев. Защото проблемите не са в търговското дружество, в което Стоян Тонев
желаеше или желае да превърне ВМА, а в грешния модел на военномедицинската
служба на въоръжените ни сили. Който беше реализиран след 1989 . с помощта на
бригаден генерал Румен Златев, полковниците Николай Чобанов и Андрей Андреев и
други знайни и незнайни теоретици от ВМА, а иначе обикновени службогонци и
интересчии.
Ще спра до тук.
Статията на Цветков може само и единствено да
манипулира, особено запасното войнство, за това колко е велика и необходима ВМА
и какви врагове в правителствата на България са я наобиколили.
Следващите
редове са посветени на ръководителите на ВМА.. С които съм служил. Преди това
ще се отклоня за малко. В книгата си „Въведение в психоанализата”, Зигмунд Фройд пише: „. Що
се отнася до съвестта, то тук бог е свършил работата си неравномерно и
небрежно, тъй като голям брой хора са получили от нея съвсем скромен дял или
дори толкова малък, че за него не си струва да се говори.”. Като че ли е имал
предвид медицинските генерали и полковници от Военномедицинска академия. За
която казват, че бившия
министър на отбраната Близнаков заявил - “тя май нито военна, нито е академия”.
В тази
връзка съвсем отговорно мога да заявя. Грешниците сред ръководителите на ВМА са толкова много, че
се страхувам не само за нейното бъдеще, но и за бъдещето на военната медицина,
ако Бог е справедлив. Смятам че с изключение на генерал-майор Васил Герганов,
всички генерали и офицери от ръководството на ВВМИ и в последствие на ВМА,
които със зъби и нокти и не без политически протекции, без значение на
цветовете се добраха до поста в годините след 1989, напълно съответстват както на
твърдението на Фройд, така и на моята
бележка за грешниците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар