вторник, 2 октомври 2018 г.

ПОРЪЧКОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА НЕ Е ОТ ВЧЕРА..

За да разберете защо съм поставил това заглавие трябва да имате търпение да прочетете публикацията на г-жа Катя КАРАГЯУРОВА и да стигнете до послеслова.
Катя Карагяурова, РАЗРУХАТА НА ВОЕННАТА МЕДИЦИНА ПРОДЪЛЖАВА

Три години след Луджев луджевизмът във ВМА не е изживян, в-к „Дума“, 6 март 1996 г.
 
Години след като Луджев си отиде от поста министър на отбраната, станалата из­вестна с неговото име докт­рина за военната медицина е на път да процъфти. Сега се носи слух, че отново се поставя на дневен ред ВМА да стане централна военна болница. Това значи тя да няма нужда от хабилитирани лица и да продължи профанизацията на лечебното дело. Отново се появяват на­мерения част от военните болници да станат поликли­ники. Лесно се прави от бол­ница поликлиника, но от поликлиника болница трудно става, за това трябват по­коления. Стилът на елементаризъм, който наложи Лу­джев, за съжаление продъл­жава до ден днешен.
Когато той дойде, завари Военномедицинската академия като най-голямото болнично заведение на Балканите с едни от най-опитните в страната лекари от всич­ки специалности, с много добра апаратура. Неговата цел беше да я съсипе и той се опита да. я постигне. За щастие не успя. Сега други са на път да го сторят.
Тази болница е основана още през 1891 г. от д-р Геор­ги Золотович, опълченец и участник в боевете при Шипка. Тогава с приказ на княз Фердинанд тя е започнала от нищо, била е със 100-тина легла, за да стане през 1989 г. академия. Да се развие така не е нечия слу­чайна приумица, а резултат от целенасочено развитие.
През 1990 г. и 1991 г. обаче започнаха много сериозни опити тя да бъде ликвидира­на. Логиката беше, че се развали Медицинската акаде­мия, защото е мастодонт и гигант от съветски тип, зна­чи не трябва да има и ВМА. За Луджев, който дойде с но­ви, неясно откъде извиращи идеи, военнопромишленият комплекс беше излишен. То­ва смяташе и за военната медицина. Предвиждаше да развали военните болници в страната и да ги превърне в поликлиники, а ВМА в обикновена централна бол­ница.
На неговите възгледи то­гавашният началник на ВМА генерал проф. д-р Григор Мечков отвърна по достоен I начин. Той просто отказа да стане съучастник в развалянето на академията. В историята д-р Золотович е запа­зил име на създател и не ис­ках до неговия голям портрет да стои моят малък на разрушител, казал генералът. На него му е бил връ­чен списък от 125 изявени специалисти, висококвали­фицирани лекари, хабилити­рани лица, които той да уволни, защото са навършили пенсионната възраст 50 години според военните за­кони. Проф. Мечков не е бил съгласен и така станал неудобен за провеждането на Луджевата стратегия. Друг трябваше да го смени. Четири дни доц. Стоян То­нев, приближен на военния министър, изпълняваше длъжността началник на академията, докато стане ясно, че докторът със специалност кожни болести няма, да може да се справи. Оттогава обаче неговите мераци да оглави академията не са стихнали. За съжаление се­га пак неговото име се спря­га като човек, удобен да до­върши започнатото по вре­мето на Луджев.
По времето на проф. Мечков в академията се под­готвя програма за развитие на военната медицина. Пос­тавена е задачата да се раз­вие една наистина уникална на Балканите болница, за да придобие действително голямо значение за българските условия и да има и меж­дународни контакти. Съоб­раженията тогава са, че гражданското здравеопазва­не започва постепенно да се разрушава. Появява се необ­ходимостта от структура, която да доведе до регене­рация на другите здравни структури. Направената през 1990 г. програма е под­крепена от президента Же­лев и министър-председате­ля Луканов. Нейното изпъл­нение започва, като ВМА минава на собствен бюджет и на директно подчинение на министъра. Тя формира научен съвет, както подоба­ва на всяко висше учебно за­ведение. Преустройва се правителствената болница в клинична база „Лозенец“, за да служи общо на българс­ката нация, а не само на оп­ределена категория хора, ка­то се запазва само една малка част, обслужваща опре­делени високопоставени по­литически лица.
Тогавашното ръководст­во на ВМА отвори военната медицина за нуждите на страната. Първо, защото во­енните специалисти се изг­раждат в мирно време и вто­ро, защото военната меди­цина е наука, която не може да се ограничава и капсулира само в обслужване на во­енните. Защото във войска­та патологията е малка, бо­лестите не са много. Без ле­чението на хиляди пациенти не биха се изградили като големи специалисти такива военни медици и личностни феномени като Викторов, Копчев, Кръстинов, Савов. Те са не само лица от воен­ната медицина, а истински национален медицински ка­питал. Така ВМА пое анга­жименти към гражданската спешна медицинска помощ, тъй като тя и военната ме­дицина са първи братовче­ди. В нея започнаха да се обучават в лечението на заболявания, които са аналог на военновременните - токсикологията, радиологията. Там се занимават с после­диците от Чернобил, с ма­сови аварии и бедствия. Във ВМА трябваше да се въведе за първи път у нас трансплантацията на костен мозък. Апаратурата за нея обаче и досега стои в мазето.
Според новия правилник на ВМА при право на вето на военния министър и на­чалника на Генералния щаб изборът за началник на ака­демията се провежда тайно, както и за неговите замес­тници, за шефове на катедри и шефове на клиники, т. е. въвежда се това, което е традиция за всички висши учебни заведения, Този пра­вилник министър Луджев сам, еднолично промени, като анулира изборността на ръководството. След то­ва издаде заповед за смяната му без всякакви обяснения защо и как. Нещо повече. Тогавашният началник на ГЩ Любен Петров се е противопоставял категорич­но на промяната, но въпро­сът се прокарва през МС, който приема решението, и ръководството е махнато. Четиридневното турне на доц. Тонев като началник на академията претърпява про­вал. Наследява го токсико­логът доц. Никола Алексан­дров. Той започна масово уволнение и съкращение на военни лекари и така изпъл­ни задачата си. За нея той бързо бе възнаграден с гене­ралски пагон. Следващата крачка за разбиване на во­енната медицина беше пос­тавянето за началник на ме­дицинското управление на армията на всеизвестния здравен корифей д-р Танчо Гугалов. Под диктовката на Луджев той я доведе до ока­яно състояние. В резултат на неговите мероприятия сега повече от половината от частите в армията въобще нямат лекари или някакво лице, което здравно да ги об­служва.
През последните две го­дини има опити за връщане към програмата за развитие на военната медицина от 1990-1992 г. Печалното оба­че е, че почти нищо не се променя.
Жалко е, че дори и ръ­ководните военни среди се­га не са наясно каква воен­на медицина искат - само като осигуряване на войс­ките в мирно и военно вре­ме или като вид наука, ко­ято си има свои вид наука, ко­ято си има свои правила, свои организационни въз­можности и неща, които винаги биха могли да се пре­леят в гражданската меди­цина. У нас трябва веднъж завинаги да се реши - национална военна медицина ли ще се прави или чисто ве­домствена. Ако бъде национална, трябва да е обща с тази на МВР, на Транспортни войски, на ГУСВ, с общи задачи, с пълно отваряне към гражданската меди­цина, с тези горещи точки, които са специфични за во­енната медицина - спешност, осигуряване на запасното войнство и т. н. Ако ще е чисто ведомствена, само за действащите части, тогава няма нужда нито от 11 воен­ни болници, нито от МВР болница, нито от ВМА.
ПОСЛЕСЛОВ
Каква е целта на публикацията на Карагяурова И КОЙ Е ПОРЪЧИТЕЛЯ не ми стана ясно нито тогава, нито сега, 22 години по-късно. Въпреки това си позволявам да споделя някои факти и мисли.
1.Каква е съдбата на героите от публикацията на 6 март 1996 г.?
-Димитър Луджев е аут от активната политика след падането на кабинета Беров, в чието създаване е бабувал;
-Танчо Гугалов не е нито здравен министър, нито началник на Медицинско управление (началник на управлението е моя милост, назначен с указ на президента Желев, обявен с МЗ  № К-350 от 05.09.12995 г.) и се подвизава като невролог в бившата Правителствена болница;
-Стоян Тонев (Бог да го прости) временно се е кротнал като началник на Кожна клиника на ВМА.  Времето му за шеф на академията ще дойде почти девет години по-късно;
-Никола Александров вече не е шеф на ВМА. През зимата на 1994 г. е сменен от полковник Милан Петров. Смяната е твърде любопитна и ще си позволя да разкажа някои неща. Не зная дали армейски генерал Любен Петров е бил против освобождаването на професор Мечков, но съм свидетел, че не беше съгласен с освобождаването на Александров и с начина, по който се назначаваше  новия началник на ВМА (по това време бях ВРИД началник на Медицинско управление – Заповед на Началника на ГЩ № ОК 023 от 25.01.1993 г.). Инициативата за смяната в ръководството на академията най-вероятно принадлежеше на кръгове от БСП, които задкулисно подкрепяха и командваха правителството на Любен Беров и сред които Петров имаше връзки. Назначаването на новия началник обаче се извърши в грубо нарушение на чл.13, подточка „г“ от действащия Закон за всеобщата военна служба в Република България (отменен с § 14, т.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г., в сила от 28.02 1996 г.). И то от военен министър юрист. В съответствие с цитирания член, Милан Петров трябваше да бъде назначен с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната (длъжността на началника на ВМА се приравняваше на командир на корпус), но Валентин Александров (Бог да го прости) го назначи със своя заповед;
-Викторов, Копчев, Кръстинов, Савов както и самият Мечков са пенсионери. За тях и за други военномедицински генерали „професионалисти“ мога да разкажа доста интересни неща, но ще се въздържа,  защото са покойници. Ще спомена само, че моя близка беше диагностицирана от един от тях, след което се наложи нов преглед при проф. Гайдарски и последваща успешна операция, която извърши.
Посочените личности, с изключение на Милан Петров, едва ли биха имали интерес от подобна публикация.
2.През март 1996 г. министър на отбраната е Димитър Павлов, а началник на Генералния щаб на Българската армия е Цветан Тотомиров, които по мое мнение също нямат интерес от подобни писаници.
3.Материалът на Карагяурова е пълен с лъжи. Никола Александров не е възнаграждаван „с гене­ралски пагон“ заради уволнението на Мечков. След „генералския звездопад сред военните лекари“ по повод успешната операция на простата на Т. Живков, всички началници на Висшия военномедицински институт, предшественик на ВМА, ставаха генерали (защо Милан не стана не зная, макар и да имам своите подозрения). Александров не е разбивал военномедицинската служба. Нито пък Танчо Гугалов. Последният и да искаше, нямаше как да го направи. И т.нар. от Карагяурова „ока­яно състояние… В резултат на неговите мероприятия сега повече от половината от частите в армията въобще нямат лекари или някакво лице, което здравно да ги об­служва“ нито е вярно, нито е приумица на Луджев, още по-малко пък е изпълнено от Гугалов.
4.Плачът в края на статията, цитирам: „…. Жалко е, че дори и ръ­ководните военни среди се­га не са наясно каква воен­на медицина искат - само като осигуряване на войс­ките в мирно и военно вре­ме или като вид наука, ко­ято си има свои правила, свои организационни въз­можности и неща, които винаги биха могли да се пре­леят в гражданската меди­цина….“ е лицемерен! По това време имаше достатъчно военно-медицински специалисти и то на ръководни позиции (прочетете докладната ми до министър Павлов и генерал Тотомиров, публикувах я в блога си и във Facebook на 29.09.), които бяха наясно какво трябваше да се прави. Само че те не работеха във Военномедицинска академия.  
А „ръ­ководните военни среди“ май повече бяха загрижени как да лекуват родата им в софийската военна болница или да устроят децата си на работа….. 
За да не бъда обвинен в пристрастие по разсъжденията ще цитирам доклад от 1995 г., в чието написване нямам пръст: „…. Тема М: РОЛЯ НА ДРУГИТЕ МИНИСТРЕСТВА, КОИТО СА ВКЛЮЧЕНИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Ролята на Министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на транспорта в здравеопазването беше описана в §2.3. Отделният им статут беше характеризиран като тясно място в глава 4. Проектът за стратегия „Здраве за България“ не дискутира тази тема. Вариант М 1: сегашната роля на Министерството на отбраната, на транспорта и на вътрешните работи ще продължи Предимства: *няма нужда да се взема решение, *няма опозиция…Недостатъци: *препятствие за цялостна политика, *препятствие за мениджмънт на системата… Вариант М 2: ролята на тези министерство ще бъде намалена Предимства: *по-голяма прозрачност в системата, *акцент на основната роля на тези министерство, т.е. развитие и поддържане на квалификация за лечение на произшествия на бойното поле и т.н. Недостатъци:*опозиция, * проблем за координация между тези министерства…“(Mениджърски аспекти на реформата в здравеопазването в България“, „TNO Prevention & Health“, превод на български: Елисавета НЕНЧЕВА, ноември 1995, стр.69-70). Апропо, по това време ВМА харчи 2,52% от общите средства на Р България за дравеопазване.
Заключение
Не е важно дали сте разбрали чия поръчка е изпълнила Катя Карагяурова. Важното е, че ВМА си е жива и здрава, въпреки черните й прокоби. И че 10% от числеността на иначе опосканата ни армия работи там. Унищожено е Медицинско управление на армията, ама то не е нужно, щом си имаме академия. Нищо че тази управленска система е уникална в НАТО. Май и не само там.
Прав е Ахмед Доган. Най-добре е и баницата и ножа да са в едни и същи ръце. По-добре се разпределят парчетата!

Няма коментари:

Публикуване на коментар