четвъртък, 21 юли 2016 г.

ТЕРОРИЗЪМ – добре забравени истории и ....... намерения ......



Нямаше да седна да пиша по тема за тероризма, ако преди 10-на години с колегата ми – главен асистент Илиян Стефанов не бяхме се занимавали с темата професионално – като преподаватели във Военна академия. Материалите от тези занимания използвам в изложението.
Нямаше да седна да пиша за тероризма, ако днес някой решения на НАТО от преди 12-на години не се оказаха неефективни. Например тези от срещата на върха в Истанбул (м.юни 2004 г.), за укрепване на възможностите на НАТО за борба с тероризма, включващи придобиване на военни способности за: неутрализиране на самоделни взривни устройства, унищожаване на складовете с взривни вещества, защита на самолетите от преносими ракети земя-въздух, защита на хеликоптерите от гранатомети, защита на пристанищата, детекция, защита и противодействие на нападения с химическо, биологическо, радиологично и ядрено оръжие,  технология за точно спускане от въздуха за специалните оперативни сили, разузнаване, наблюдение и целеуказване на терористичните обекти и най-накрая – използване на свръхмодерни технологии за детекция, обезвреждане и преследване на терористи (за повече подробности може да прегледате статиите на С. Ричард Нелсън – директор по програмно развитие към Атлантическия съвет на САЩ, Лионел Понсар е съветник по изследователската дейност в Колежа по отбраната на НАТО в Рим, Даниел Спекхард, и Маршал Билингсли, публикувани в NATO Review от есента на 2004 г. – бел. моя). Които не предотвратиха нито един атентат през последните години – нито в Европа, нито в Близкия Изток.


Нямаше да седна да пиша за тероризма, ако българските политици и депутати, независимо от титли и занятие, обичаха повече да четат и па-малко да приказват, и ако един полковник от резерва с научни титли и звания не бранеше като Раймонда Диен законопроекта за борба за противодействие на тероризма, в компанията на един политик със жълто около устата и един прононсиран доносник на Държавна сигурност в студиото на БНТ 1 предаването   на Добрина Чешмеджиева „Референдум”, 18.07.2016 г.
Позволявам си да започна с кратка история на тероризма.
Оказва се, че терористичните актове не са патент нито на Ал Кайда, нито на ДАЕШ, нито на ЕТА, RAF или ИРА. 
Още в началото на XIX век френски роялисти правят опит да взривят каретата на Наполеон. През 1835 г. италианецът Фиески се опитва да взриви френския крал Луи-Филип, при което на парижкия булевард “Темпл” загиват 40 души. Кървавата заря на тероризма поставя  знаменитата руска “Народна воля”, членовете на която и до днес се считат за класиците на терора. Организацията действа от 1878 до 1881 г. Народоволците залагат бомбата, убила Александър II на 13.03. 1881 г. (нов стил – бел. моя). 
Екзекуцията  на убийците на Алксаандър ІІ


След разгрома на “Народна воля” в Русия настъпва затишие, затова пък вълна от взривове залива Европа и САЩ. Само през 1892 г. в Европа стават над 1000 бомбени атентата, а в Америка ­ около 500. Спецслужбите на засегнатите страни пращат масово свои агенти на обучение в руската царска “охранка”, която вече е натрупала голям опит, преследвайки народоволците.
В началото на XX век в Русия отново започва терор, този път на есери те (за по- младите – „есер”популярно наименование на членовете на партия на социалисти революционери, основана през 1901-1902 в резултат на обединението на народоволческите групи - бел. моя), който продължава до 1914 г. След това терорът се разтваря във войни и революции.
Епохата на „народоволците” се повтаря в Европа през 60-80-те години на ХХ век. Този период е уникален по броя на жертвите на ляво радикалния терор и по броя на организациите в различните части на света – ­ от Колумбия до Япония. Кумир за всички съвременни терористи става “Фракция Червена армия” (Rote Armee Fraktion, RAF), действала в Германия от края на 60-те години. 
 
Членове на РАФ

Предполага се, че нейни членове са извършили 555 терористични акта, сред които отвличане на самолет със заложници, взривове в банки, държавни учреждения, военни бази на НАТО и Бундесвера, отвличания и убийства на световноизвестни политици и бизнесмени. Трябва да се отбележи, че съдът успява да докаже участието на RAF само в 55 случая (нека да бъдем по-кротки в критиките си към българската съдебна система, щом и германската не успява да докаже всичко – бел. моя). Тази групировка действа почти 30 години, сменяйки няколко поколения терористи, и обявява разпускането си едва в началото на 90-те години. Групата води истинска партизанска война с държавата, а много аналитици смятат, че все още е рано да се отписва RAF от сметките.
Съдене на терористи в Италия

През последните години на преден план излезе ислямският тероризъм. Войната се него се очертава да бъде дълга и тежка, при това без шансове за пълна победа. Но дори той въобще да не съществуваше, Европа едва ли щеше да може да спи спокойно. Наистина ИРА сложи оръжие. Но останаха баската организация ЕТА, корсиканските сепаратисти във Франция, анархистите в Италия и Гърция. Или чисто и просто обикновени гангстери, решили да изнудват правителствата на “едро” ­ например със заплаха да взривят атомна централа. Което си е пак чиста проба тероризъм.
Новоосвободена България бързо се включва в смъртоносната игра, но и дава своя международно признат принос. Бомбите “македонки”, с които ВМРО подлудява Османската империя, получават висока оценка от такъв изпечен специалист по терора като Ленин. Той дава на съмишлениците си специални инструкции да проучат българския опит. Това става след акцията на превърналите се в легенда солунски атентатори. В продължение на една седмица през 1903 г. те парализират живота във втория по големина тогавашен турски град на Балканите. Изобщо бомбените атентати са част от духа на Belle Époque (фр.) прекрасната епоха (период от европейската история, датиран приблизително между края на Френско-Пруската война, 1871 г. и началото на Първата световна война, 1914 г., когато хората смятат, че войната е изкоренена от човешката история – бел. моя). Те намират отражение и в литературата ни. Алеко Константинов се подиграва с “освидетелстващият зъбите на посетителите на Черната джамия” стражар, който със заекване произнася трудните названия на различните взривни вещества. Във Вазовата комедия “Двубой” интригата се върти около “комплота на динамитаджиите”. С една дума ­ нямал си Алфред Нобел друга работа... На полицията обаче никак не є е било до смях. И е имала всички основания да бъде бдителна. Атентатите в началото на века следват един след друг ­– Кюстендил, 1907 г., предотвратеното нападение срещу цар Фердинанд през 1914 г., взривът в софийското казино, 1915 г. Най-оригинални са анархистите. Като истински безбожници те не се притесняват да използват изрязани и натъпкани с експлозив библии, каквито разпращат по домовете на тогавашните протестантски мисионери.
Такава “блага вест” получават през 1912 г. лидерът на народно-либералната партия Никола Генадиев, дипломатът историограф Симеон Радев, секретарят на ВМРО Христо Матов и мнозина видни личности. За щастие изпращащите право при Бога послания се оказват дефектни.
Балканската война също започва с експлозия ­ на площада в Кочани на 01.08.1912 г. Натоварено с динамит магаре изиграва ролята на „шахид” (мъченик за вярата, приел доброволно смъртта – бел. моя). Взривено е сред пазарното множество, като са убити и ранени десетки турци. Атентатът и последван от клане над българи и поводът за обявяване на война е налице.
През 1918 г. оръдията по фронтовете замлъкват. Но във вътрешния български фронт експлозиите не спират.
Взрив разтърсва театър “Одеон” на 03.09.1920 г. Бомби са хвърлени върху колата на министър Райко Даскалов (15.12.1922 г.) и срещу самия Александър Стамболийски –­ 05.021923 г. Милост няма дори за децата –  ­ в София е окървавена ученическата манифестация на 24.05.1922 г. И така до страшния 16.04.1925 г. 
 
Атентата в църквата "Свети Крал", днес "Света Неделя".

На тази дата под развалините на взривения от комунистическите екстремисти купол на църквата “Свети Крал” загиват  213 души (между тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца), а ранените са 500 (един от участниците в атентата е рода на днешния демократ Асен Асов – бел. моя). ”Световния рекорд” на България по жертви е “подобрен” едва през 1995 г. – САЩ, Оклахома сити.
След 1925 г. експлозиите спират за дълго. Чак до 1941 г. Тогава гръмват нефтената рафинерия в Русе, работеща за Райха, и няколко немски (или предназначени за Източния фронт) влакови композиции. Най-голямата от тях е от 50 товарни вагона и е взривена на варненската гара. Да попитам – това атентати ли са, или национално освободителна война!?
Ще си позволя една малка шега. По време на Живков хората не се занимаваха с тероризъм, а с разпространението на политически вицове. Те предизвикваха „експлозии” от смях, рушиха партийни авторитети, но не убиваха хора. До 1984 г., когато експлозиите на гара Буново, Пловдив, Сливен и Варна взривиха измамното спокойствие в България.
С неясна, все още, цел беше и терористичния акт на летището в Сарафово през 2012 г.
Надявам се, уважаеми читатели на блога ми, че успях да ви убедя, че тероризмът нито е нов, нито е плод на днешната либерална демокрация, както се опитват да ни убедят пишман българските анализатори, включително и споменатите по-горе. Имало го е, има го и вероятно ще го има докато свят светува. Или както много добре го е казал С. Ричард Нелсън: „тероризмът е опасен и неизбежен риск, който трябва да бъде регулиран, а не война, която може да бъде спечелена.” За разлика от външният ни министър Даниел Митов, който се кани да го пребори със закона!
Както съм имал повод да казвам и друг път: „терористичните актове са своеобразна загуба в геополитическата лотария, която трудно може да бъде избегната, а намаляването на щетите от тях  и ликвидирането на последствията е и ще бъде само и единствено въпрос на държавна политика!! С подобна политика законопроектът за противодействие на тероризма не се занимава!
Толкова за историята.
Предлагам да преминем към теоретичните основи на явлението тероризъм от гледна точка на неговото дефиниране, класификация, форми на терористична тактика, характеристика на терористичните организации, основни форми за противодействие.
Съзнавам, че ще се повторя, но няма как да не спомена мисълта на руския и съветски стратег Свечин, че значението на правилно дефинираните понятия във военното дело е толкова  значимо, колкото са значими формулите в математиката.  Допълвам го с моите лични наблюдения, че това мнение се отнася и за другите обществени науки. Само че до днес липсва международно правна дефиниция на тероризма. Спомням си Сесията на Общото събрание на ООН по повод 50 годишнината на организацията (1995 г.) и дебатите по тази тема, които не доведоха до общо съгласи. Досещате ли се защо? Защото за част от държавите членки тероризмът е форма на национално освободителна борба,  а за останалите – не! Въпрос на гледна точка, а ако не вярвате – върнете се към историческите примери по-горе. Тогавашните опасенията – основно на държави от Африка и Азия, че веднъж прието, определението може да бъде използвано за намеса във вътрешните работи бяха толкова основателни, колко са днес опасенията, че депозираният в Народното събрание Законопроект може да се използва за политическа или икономическа репресия на опонентите.
В началото на ХХІ век, основно във военни теоретични разработки битуваше дефиницията за тероризъм, според която става дума за: междудържавна или вътрешно държавна престъпна дейност, изразяваща се в използване на насилие и заплахи с насилие за постигане на конкретни политически цели – отслабване и дестабилизация на съществуващото държавно управление. По същество тероризмът е криминално престъпление, извършвано под маската на политически подбуди. Не твърдя, че определението е максимално точно, но не мога да приема и тезата на авторите на законопроекта, запратили дефинициите – „тероризъм”, „терористичен акт”, „антитерористична операция и „граница ва зона на операцията”  в допълните разпоредби (§ 1, т.1– 4).
Тероризмът не е толкова просто явление, както се опитват да ни убедят авторите на законопроекта, препращайки ни към Наказателния кодекс при дефиниране на тероризма и терористичния акт. От теоретична гледна точка той може да бъде класифициран  по: идеологически белези – лявоориентиран  (ляв екстремизъм); дясноориентиран (неофашизъм); религиозен (етноцентристки); националистически; обекта на дейност – въздушен, воден, сухопътен; използваните средства – конвенционални  оръжия (взривни устройства, огнестрелно оръжие); оръжия за масово поразяване (ядрени, химически и биологически);  други средства.
Не са еднакви и формите на терористична тактика – от физическо ликвидиране на хора (най-често политически лидери или държавни/местни ръководители, през бомбени експлозии с масови невинни жертви, вземане на заложници или шантаж чрез заплахи и овладяване, отцепване и прочистване на територия на религиозно-етнически принцип. 
Убийството на Алдо Моро
Следователно и противодействието им не може да бъде едно и също. Важен елемент за ефективно противодействие е познаването на характеристиките та терористичните организации. Ще спомена само някои от тях:  активизиране на идеологически или други – религиозни, етнически мотиви; прецизен подбор на обектите и добра подготовка за всеки терористичен акт изключителна конспиративност и секретност на дейността на организаторите; последователност в преследване на целите; специален подбор и добра подготовка на членовете на терористичната организация
От тази гледна точка, не е чудно, че липсват достоверни прогнози за случване на терористичните актове. Проучването на честотата на случилите се терористични актове в конфликтни райони – Пакистан, Афганистан, Ирак и Руската федерация в периода от 90-те години на ХХ век до 2009 г. показва, че липсва връзка между честота на случване и равнището на военнополитическа нестабилност и конфликтност, сиреч броят на реализираните актове не кореспондира с публично оповестените нива на нестабилност и конфликност в конкретния регион.
От теоретична гледна точка е известно, че независимо от формата на терористична тактика, всеки терористичен акт протича в два периода: предтерористичен и на възникване и разрешаване на терористичния акт. През втория период  се различават три фази  - на изолация, на спасяване и на възстановяване и три зони  - на удара, на филтрацията и на общественото подпомагане
Ще си позволя да споделя и някои мисли относно защитата на населението при тероризъм. Правя го защото в в чл. 1, ал.2, т.1 на Законопроекта за противодействие на тероризма защитата на правата на гражданите при тероризъм са обявени за приоритетни. Оставям настрана "нонсенс"-а в израз „права на гражданите”, защото между тях попада и правото да бъде избиран – за президент или кмет например. По-правилно щеше да бъде, ако бяха записали „защита на живота и здравето на населението”. Явно толкова е била компетентността на авторите.
Защита на населението при терористични актове, независимо от използваните средства, бива първична, вторична и третична. Значението на трите вида защита е различно в различните периоди  и фази. Първичната защита на населението преобладава в предтерористичния период, вторичната е типична за фазата на изолация и спасяване, а третичната – за фазата на възстановяване. Зоните са важни и от гледна точка на възможността да бъдат активирани необходимите ресурси.
Първичната защита е насочена към намаляване на честота на проявление на увреждащите фактори или предотвратяване/снижаване на тяхното въздействие върху живота и здравето на населението. В нея се включват мероприятия с политически, правен, политико-военен, организационен, технологичен и др. характер. Медицинските компоненти на първичната защита имат по-скоро организационен характер – подготовка на населението за оцеляване и на здравеопазната система за действие. Няма да откриете нито един текст в законопроекта по тази тема. Няма да откриете подобни текстове и в Закона за защита при бедствия, ако някой депутат започне да ви убеждава, че материята е уредена там.
Вторичната защита е насочена към преодоляване на последствия от въздействието на увреждащите фактори и свързаното с това физическо и/или психическо разстройство на здравето на населението. Вторичната защита е медицински и психологически детерминирана, но не изключва мероприятия с  организационен или друг характер – аварийно-спасителни дейности, осигуряване на подслон, хранене и водоснабдяване на засегнатото население и т.н.
Третичната защита включва преодоляване на късните последствия от увреждането на здравето на населението. В този аспект тя също е медицински и психологически детерминирана, доколкото е свързана с намаляване на физическата и/или психическата инвалидизация. В нея обаче съществено значение има ресоциализацията на инвалидите, която по своя характер е по-скоро социална, отколкото медицинска дейност. Третичната защита  е в пряка зависимост от ефективността на вторичната защита.
За актуалността на споделените мисли относно защитата на населението ще си позволя да ви дам един пример от ликвидиране на последствията от терористичния акт в Театралния център на Дубровка Москва от 23 до 26.10.2002 г. (40-50 души чеченски терористи превземат театралния център, в който се играе мюзикълът "Норд-Уест". Терористите взимат за заложници 850 зрители, като отправят искане за изтегляне на руските войски от Черня, както и незабавно да се сложи край на Втората чеченска война – бел. моя). 
 
Терористичния акт в театъра на Дубровка, Москва
Думите принадлежат на Вячеслав Афанасиев, главен лекар на болница № 7 в Москва (участвала в ликвидирането на последствията от терористичния акт):
„....В първите минути на антитерористичната операция пострадалите зрители се нуждаеха от парамедици, а не от лекари......Парамедиците са хора знаещи абв-то на спешната помощ, като правило не са лекари, а полицаи пожарникари, шофьори, т.е. тези които първи са се оказали на мястото на инцидента..... в Милиционерските академии нещо по този въпрос (спешната помощ – бел. моя) се учи, но в реалния живот полицаите не се занимават с това... Не са редки случаите, когато пристигайки на мястото на ПТП, те поглеждат пострадалите, оттеглят се встрани и се обаждат на Бърза помощ.....
За нашата болница е типично оказване на помощ на населението при много жестоки катастрофи – Чернобил (аварията в АЕЦ „Ленин”, 1986 г. – бел.моя) и Спитак (разрушително земетресение в гр. Спитак, Армения, 1988 г. – бел. моя). Във връзка с взетите заложници в кинотеатъра бе преустановен регулярния прием на пациенти, освободиха се болнични стаи и доставиха се медикаменти ...... Първите обгазени зрители постъпиха болницата в 07:15 часа. ...Пострадалите, които са евакуирани с линейките на Бърза помощ бяха получили необходимите медицински грижи, но това не се отнася за евакуираните с автобуси.... Бяхме подготвени да се справим с травматични случаи като резултат от самоубийствени взривове ..... Не бяхме предупредени, че пациентите са отровени... Първите пациенти бяха или мъртви или леко пострадали, някой от леко пострадалите избягаха от болницата......След първите единични пациенти, изведнъж едновременно докараха 110 поразени с еднотипна клинична картина – отпуснатост, повръщане, замъглено съзнание..... ...Не съм звънял да питам с какво са отровени..... След като ги доставиха, донесоха и препарати за различните видове отравяния и препоръчаха да ги използваме..... Съчувствам на болница № 13  - на тях им докараха 300 обгазени. Нямат обаче нито един починал от тези, които пристигнаха живи в болницата.....”
Съжалявам за твърде дългия цитат. Позволих си го, тъй като опазването на нашите права, на гражданите е основна цел на законопроекта. Открийте текстовете в законопроекта, които уреждат тази материя. Потърсете ги и в Закона за защита при бедствия. Наскоро слушах един висш полицай, който ме убеждаваше, как има право да нарушава личната ми свобода, за да защити живота ми. Явно, господинът беше гледал твърде много евтини холивудски филми.
И накрая няколко думи и за участието на Българската армия в антитерористични операции.
И тук се налага се да припомня някой исторически факти. Военните пенсионери от Генералния щаб помнят, че навремето имаше специален ред (в Директивата за бойна готовност на БНА/БА – бел. моя) за оповестяване и привеждане в готовност на инженерни, химически и медицински формирования за участие в ликвидиране на последствията при бедствия. Всеки път си го припомнях, когато давах оперативно дежурство в Министерството на отбраната (помощник-оперативен дежурен по Тила на БНА и ГУВТ) в периода 1983-1987 г. Военна болница Шумен развърна в района на Попово полева терапевтична болница при ликвидиране на последствията от земетресението в Стражица през 1986 г. (сградата на местната болница беше силно пострадала и опасна за обитаване – бел. моя). Каква беше ползата от нея, е друг въпрос.
През 1982 г. бях на учението „Щит-82”. Тилът и медицинската служба на 7 мсд бяхме разположени на ъглопътя Жегларци – Кочмар. Тогава ми се наложи да участвам и в „антитерористична операция”, без да зная, че се е наричала така. Бяхме блокирали шосето, под което беше лагерът ни, и спирахме всички автомобили за проверка на пътниците. Поводът беше, че на 09.09.1982 г. арменски терористи бяха направили опит за ликвидирането на турският консул в Бургас Бора Сюелкан, а вместо него бяха убили административния аташе в консулството (тези подробности ги научих доста по-късно – бел. моя). Добре, че не намерихме терористите. Защото най-вероятно сега нямаше да пиша тези редове.
Сега да се върна на участието на Българската армия в антитерористични операции. По темата се заговори около в края на 90-те години на ХХ век, когато някои политици и военни бяха решили, че за България няма външни заплахи, политиката ще има „примат??? над силата” и армията трябва да си търси „друга работа”. Имаше и конференция по темата през есента на 2000 г. във Военна академия. В която висши офицери, воглаве с началника на Генералния щаб М.М. развиваха тези, че военните трябва да се специализират в специализирани пожарникарски и аварийно-спасителни техники работи, че е нужно да се достави съответното оборудване и прочие. И когато един офицер от тогавашната „Гражданска защита” заяви, че тезите са погрешни.... беше набързо пенсиониран. Имаше и специална „Доктрина за операции, различни от война” (Военно издателство, София, 2001 – бел. моя). Както и да е. Това са подробности.
По това време задачите на Българската армия се разглеждаха по компоненти – сухопътен, военновъздушен и военноморски.
На сухопътния компонент се възлагаше да: подпомага на формирования от МВР за отразяване, блокиране, неутрализиране и прочистване на райони; да усилван с модулни формирования органите на местната власт по защитата на населението при екологични кризи, епидемии и промишлени аварии причинени от терористични актове;
Военновъздушният компонент трябваше да: води наблюдение, разузнаване и охрана на въздушното пространство; охранява стратегически важни обекти; оказва авиационна поддръжка на формированията от Българската армия участващи в операции срещу паравоенни формирования.
Задачите на военноморския компонент  бяха свързани с водене на наблюдение и защита на пристанищните съоръжения и навигационните средствата за осигуряване на безопасността на корабоплаването, бреговите граждански и военни обекти, както и евакуация на пострадали или застрашени граждански лица от терористични действия в Черноморския басейн.
 
Задачи на БА за противодействие на терора (схематично)
Бяха определение и основните формирования за  изпълнение на тези задачи: бронеразузнавателни части, в редки случаи усилени с механизирани подразделения – за усилване наблюдението и прикритието на държавната граница; механизирани подразделения или подразделения от силите за специални операции за блокиране и изолиране на кризисния район; механизирани подразделения – за прочистване на кризисния район, за конвоиране и охрана на заловени терористи и бежанци и за устройване на бежански лагери; отряди и групи от силите за специални операции – за директни действия по унищожаването на бази, складове и залавяне на лидери.
Ще се въздържа да коментирам задачите и формированията на Българската армия. Нека това да го направят военните експерти – да ги оборят или да ги подкрепят.
Учудвам се обаче от текста на чл. 7, ал.2 от Законопроекта за противодействие на тероризма, според които на военнослужещите, участващи в  предотвратяване на терористичен акт и в преодоляване на последиците от терористичен акт се дават  правомощията типични за полицията. Те се състоят в права, типични за полицията (в скобите съм цитирал съответните членове на Закона за МВР, без да влизам в подробности на алинеи и точки –  бел. моя):
·       да извършват проверки за установяване самоличността на лице (чл.70);
·       да могат задържат лице (чл. 72);
·        да извършват обиск на лице (чл.80);
·    да проверяват личните вещи на лица и  да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях (чл.81);
·         да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие (чл.83);
·       да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо (чл.85);
·            да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо (чл.87).
Чудя се, подобно на колегата от „Гражданска защита” през 2000 г., в какво ще превръщаме формированията от армията – в полиция или във военна сила, способна да се справи с външна военна опасност?
Преди 20-на години един американски полковник беше писал, че участието на формирования от Сухопътни войски в мисии за опазване на мира ги отучва от водене на бой. И че възстановяването на тези способности са необходимо около 6 месеца след завръщането им в САЩ.
Постановките на Законопроекта за противодействие на тероризма ми навяват подобни аналогии.
Наскоро чух, че приемането на един законопроект на първо четене означавало приемането на неговата идеология!
Не зная каква е идеологията на Закона за противодействието на тероризма, защото не я разбрах след неколкократно четене!
От опит зная, че приемането на такива „недоносчета” винаги налага промени след влизането им в сила. 
Някои от промените – месец   след публикуването им в „Държавен вестник”!
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар