четвъртък, 16 април 2015 г.

Прелет над един вестник



Не обичам да ме манипулират публично или публично да се подиграват на хорски дефекти. Това ме накара да направя прелет над сериозните материали един, иначе жълт вестник. Но да я карам подред.
1. Автор, чийто политически статии иначе обичам да чета, този път, меко казано ни заблуждава, цитирам: "И така по "клинични", пардон - парични пътеки, се завърнаха и "жълтата гостенка", и параличът, и менингитът, и детската смъртност, а средната продължителност на живота се върна назад към 60-те години на миналия век" (Георги Атанасов, "Престъпления не се лекуват с реформи", в-к "Уикенд", бр.14, 11917.04.2015, с.35).
Жълтата гостенка (разбирай белодробната туберкулоза – бел. моя) започна да се завръща в България още през 80-те години на миналия век. С крайно атипично протичане и трудна за диагностика. Дали това се дължи на закриването на специалността "Фтизиатрия" и на диспансерите за туберкулозно болни щото сме били "преборили" тази болест? Или на лоша профилактика? Не зная. Известно ми е, че и в държави на запад от Калотина също има ръст на белодробната туберкулоза. Така че да я прикачваме към проблемите, създавани от взаимодействието НЗОК - болници е малко некоректно.
Заболеваемостта от паралич (вероятно авторът е имал предвид детския паралич – бел. моя) и менингитът зависят от равнището на профилактиката на заразните болести в България. И ако двете болести се завръщат, това означава, че тази дейност е занемарена. Само че  и тя няма връзка с болниците.
Накрая да проверим данните на г-н Георги Атанасов за детска смъртност и  средната продължителност на живота (фигури 1, 2 и 3).
От фигура 1 е видно, че рязко завишаване на общата смъртност е регистрирано през 1998 г., при това нито болниците, нито болничните легла през този период са претърпели съществени промени спрямо 1989 г. През следващите петнадесет години - до 2013 г.,  тя се задържа на едно и също ниво.Както се казва, има какво да се прави. Но дали само в болничната индустрия???
 



Фиг. 1 Обща смъртност в периода 1981-2015 г.
С постиженията по снижаване на детската смъртност трябва да се гордеем. От 18,9 на хиляда новородени деца сме я свалили на 7,3‰. Не че няма какво да се желая!
Фиг. 2 Детска смъртност в периода 1981-2013 г. на 1000 новородени деца
И накрая да видим и колко дълго живеем (фигура 3).
Фиг. 3 Средна продължителност на живота в България в периода 1947-2013 г.
Не така г-н Атанасов. Проблеми със здравната система има. Но те не са само и единствено в болниците, както успешно ни се внушава четвърт век.
2. Вторият автор не ми е симпатичен. Иначе е професор, разбирач от всичко. Та тоя хубостник пише, цитирам: "Социологът Андрей Райчев е добре известен с бушуващото си мислене и поведение. Наблюдавал съм как хаотичното му говорене се допълва от телесното му друсане и от ужасяващото му гримасничене." (Юлиан Вучков, "Как опростачиха България", в-к "Уикенд", бр.14, 11917.04.2015, с.40).
Тук коментарът ми е кратичък. Ако беше се консултирал с приятелите си от медицинските среди щеше да научи, че гримасите на лицето, движенията на тялото и честото вмъкване на паразитни, извън контекста на разговора думи и се дължат на говорният дефект (заекване, stammer) на г-н Райчев. Нещо, с което не е редно да се подиграва!
В статията си професорът за пореден път си позволява да съжалява, че редица медицински светила не били в обектива на ТV камерите и вероятно в политиката. Не ги познавам достатъчно, но се надявам да не са като любимият му и крайно "талантлив", но в далаверите генерал-медик!
Професоре-е-е-е!

Няма коментари:

Публикуване на коментар