петък, 20 юли 2018 г.

Леонид САВИН, В защита на Адам Смит....


 
Авторът  
 (Материалът е публикуван в www.geopolitica.ru
Идеите на Адам Смит, често се критикуват незаслужено като им се приписва хищнически характер, станал основа на британския империализъм. В действителност  Смит е бил привърженик на фритридерството (от англ. free trade – свободна търговия) , а някои негови фрази, например „за невидимата ръка на пазара” са тълкувани превратно.


В книга четвърта от фундаменталния му труд „Изследване на природата и причините за богатството на народите” Смит пише, че всеки човек, притежаващ капитал, който влага в определена работа „има предвид само собствения си интерес и реализира своята дейност така, че неговият продукт да притежава максимална стойност, той преследва само личната си изгода, при това в този и в много други случаи, той се направлява към целта от невидима ръка, което не е влизало в неговите намерения и при това обществото не винаги страда от това, че тази цел не е влизала в намеренията му.1” Вижда се, че не става дума за никаква „невидима ръка на пазара”!
Под „невидимата ръка” Смит име предвид, непосредственото божествено вмешателство, което се потвърждава в главата „За произхода на философията” от един негов по-ранен труд – „История на астрономията”. Описвайки отношението на древните народи към обектите на природата, той отбелязва, че „такъв обект се схваща, като действащ по волята и намерението на някаква невидима (invisible) и пресметлива (designing) сила. Например, морето, което е спокойно и се надига в буря по милостта на Нептун”2. Буквално след няколко пасажа Смит говори за невидимата ръка на Юпитер3. В своя икономически опус Смит просто повтаря стария си тезис за „невидимата ръка” без каквато и да е конкретизация.
 Първото изследване за „невидимата ръка” се появява едва през 1971 г.4.  Съвсем неотдавна Бен Бернанке (Бен Шалом Бернанке – американски икономист, и понастоящем председател на управителния съвет на Управлението за федерален резерв на САЩ) казва, че „Адам Смит нарича системата за свободна търговия „невидима ръка”, а също така, че „пазарният подход” – това е регулиране от невидимата ръка, което има за цел да съгласува стимулите за участниците в пазара с целите на регулатора”5.
Вижда се, че „невидимата ръка на пазара” е измишльотина на американските неолиберали, които извратиха много от класическите идеи на либерализма и в икономиката и в политиката.
За ролята на религията в икономическата и всяка друга дейност Смит се изказва достатъчно ясно и недвусмислено: „по волята на народите се запазват утвърдени религиозни форми и церемонии дълго време след като те са ги преодолели и са станали разумни”6.
Няколко столетия преди трудовете на бащата на съвременната икономика същите идеи изказва и мюсюлманския учен Ибн Халдун в труда си „Въведение в историята”7.
По тази причина подходът, който издига изключителната роля на Запада в развитието на съвременната капиталистическа система е от една страна опростен, а от друга страна показва, както и при трансформациите на различните политически и икономически проекти, които също претендират за универсалност, че финалната световна победа през ХХ век принадлежи на либералния капитализъм и неговите деривати.
Интересен е фактът, че политическата теория на марксизма израства от класическия либерализъм (Карл Маркс на практика преразказва Смит с незначителни вариации и собствени допълнения), а фашизмът залага на буржоазно-държавната система.
В икономиката първенството принадлежи на либерализма с неговото вътрешно ядро от определена религиозна традиция. Опитите на други религии да влияят на обществено-икономическия живот (даже и когато са официални религии на дадени държави или се изповядват от повечето граждани) и в световен и регионален мащаб претърпяха поражение.
Книгопис:
1 Адам Смит. Исследование о природе и причинах богатства народов. М.: Эксмо, 2016. С. 443
2 Там же. С. 909.
3 Там же. С. 910.
4 A. Macfie, ‘‘The Invisible Hand of Jupiter,’’ Journal of the History of Ideas 32 (1971): 595–99
5 Вen S. Bernanke, Financial Regulation and the Invisible Hand, April 11, 2007
6 Адам Смит. Исследование о природе и причинах богатства народов. М.: Эксмо, 2016. С. 710.
7 Ибн Халдун. Введение (ал‑Мукаддима). Cоставление, перевод с арабского и примечания А.В. Смирнова https://smirnov.iph.ras.ru/win/publictn/texts_2/ikh_t.htm

ЗА КРИЗИТЕ ОТ НЕВОЕНЕН ХАРАКТЕР….


Следващите редове са посветени на епизоотичната криза в Република България на територията на Ямболска и Бургаска области през 2018 г. В тях няма критика и опазил ме Господ – политика!
 През 2008 г. Военно издателство издаде учебника „Медицинско осигуряване на населението при ликвидиране на последствията от кризи от невоенен характер”, на който бях инициатор, редактор и водещ автор. Темата беше изключително актуална, защото в последния половин век кризите от невоенен характер бяха нараснали над 4  пъти, икономическите загуби от тях – над 8 пъти, а изплатените застрахователни обезщетения – над 15 пъти. Няма да ви занимавам с последствията за човешките живот и здраве, макар че и в това отношение данните са доста тревожни – смъртните случаи надхвърлят 800000, а пострадалите – над 3 млн. души.

Няма да преразказвам учебника, а ще се спра само на онези части от него, които имат отношение към това, което наблюдаваме днес.
Действията по предотвратяване на кризи от невоенен характер и за ликвидиране на последствията от тях са относително самостоятелни и сложни от гледна точка на институции, конкретни задачи, необходими ресурси и др.
 От методологична гледна точка успешната превенция, а при възникване – ликвидиране на кризата изисква:

1.Единен понятиен апарат по отношение на кризите от невоенен характер и техните общи и частни характеристики;
2.Предварително разработени и възприети общи принципи и стандартизирани процедури за действие;
3.Способност за съвместна дейност на институциите и разширяването й според конкретната обстановка;
4.Координирани планове за действие;
5.Единна информационна система и интегрирани комуникации;
6.Предварителна подготовка за работа на участниците;
7.Адекватна нормативна база.
В областта на кризите от невоенен съществува голямо терминологично разнообразие. То се дължи на различните институционални и изследователски интереси. По тази причина при проучването на явленията се акцентира върху различни техни аспекти, свързани с:
1.Последствията от тях и потребността от ресурси;
2.Начин на възникване, последствия и проблема с ресурсите;
3.Причинната връзка (стихии, непредумишлена или предумишлена човешка дейност, комбинирани);
4.Фази на протичане;
5.Размери на пораженията и т.н. Посоченото разнообразие е в противоречие с необходимостта от прецизно дефиниране на термините и понятията в научно-практически план от гледна точка на еднакво разбиране и тълкуване на процесите, които отразяват и с цел определяне на адекватна стратегия на поведение.
В националните нормативни документи – закони, доктрини и др. съществува изключително разнообразие по отношение на понятийния апарат в областта на кризите от невоенен характер.
Според Закона за управление на кризи (обн.ДВ бр.19 от 2005 г., отменен с § 2, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.*), кризата от невоенен характер представлява: всяка внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикано от човешка дейност, събития и природни явления, засягащи територията, населението и материалните ценности на страната и изискващи незабавни действия за възстановяването му.
Законът за защита при бедствия (обн.ДВ бр. 102 от 2006 г., все още действащ) въвежда следните дефиниции (цитирам само тези, които са съотносими към днешната ситуация):
1.Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават ……., имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси;
2.Природни явления са явления с …… и биологичен произход, като …..масови заболявания от ….. и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от природни сили.
……
В учебника има и други интересни от практическа гледна точка неща.
Например за равновесието, когато кризите от невоенен характер се разглеждат от системна гледна точка.
 Интересно е изследването на проблемите с класификациите на кризите, което има съществено значение за изясняване на обстановката и определяне на целите, задачите, състава, структурите, екипировката и продължителността на всяка мисия за ликвидиране на последствията от кризата. Посочени са и основните белези, по които се извършва класифицирането: факторите, които са ги причинили; размерите на засегнатата територия; продължителността на въздействие на увреждащия фактор; скорост на протичане във времето и др.. Според причиняващият фактор, Мешков и Sefrin определят кризите като естествени,  изкуствени  и други (кризата с чумата по дребния рогат добитък е в категорията други). По причиняващ фактор кризите могат да се класифицират и като природни, антропогенни (умишлени и неумишлени) и смесени (тук ще се въздържа от коментар  по повод днешната епизоотична ситуация). Кризите могат да се класифицират и според засегнатата територия, материалните щети и силите и средствата, които участват в ликвидиране на последствията (оставям на четящите да преценят каква е „чумната” криза – обектова, общинска, областна, между областна или национална).

Независимо от това дали са резултат от въздействието на природни фактори или произтичат от човешка дейност или от комбинацията между тях, кризите притежават общи черти – внезапно възникване, трудна прогноза (в повечето случаи), по правило висока интензивност, еднотипни последствия, фазовост в протичането.
Общи  трябва да бъдат и принципите за организиране на ликвидирането на последствията от възникнала криза от невоенен характер. Те могат да имат следното принципно съдържание:
1.Отговорност, която  да регламентира задълженията на национално, областно и общинско ниво в сферата на управлението, както и задълженията на изпълнителите на мероприятията в зоната на кризата или извън нея.
2.Правомощията, който трябва да определи властта, която се делегира на органите за управление по отношение на участващите.
3.Взаимодействие, който е основополагащ принцип поради разнородния по подчиненост и собственост състав на изпълнителите на ветеринарно-медицински дейности, както и съвместната им дейност с представители на други министерства и ведомства.
4.Осигуреност, който трябва да даде отговор на въпроса кой, какви ресурси  предоставя, и достатъчност определя съответствието между потребностите в зоната на кризата и наличните (съсредоточени от други район/ държави) ресурси.
5.Гъвкавост, който да отразява способността да се реагира   на възникнали внезапно или извън предвидените в разработените сценарии;потребности.
6.Икономичност.
7.Ясното и недвусмислено съдържание на плановете за превенция/ликвидиране на кризата, заповедите, рапортите (донесенията), заявките за доставки на материални средства и др., които са в основата на тяхното еднакво разбиране от всички участници, както и механизъм за икономизиране на действията.
Мога да спомена и други принципи – приоритетност в действията, териториалност, съчетаване на централизация и децентрализация на управлението, многовариатност, адаптивност.
Управлението на кризи от невоенен характер трябва се основава на:
1.Поддържане на единна, постоянно действаща система за управление.
2.Институционално разпределение на отговорностите при превантивната дейност, действията при кризи и извършването на възстановителните дейности.
3.Единно ръководство и координация на действията на силите и средства при запазване на ведомственото им подчинение.
4.Адаптивност към нови рискове.
5.Планиране на силите и средствата в зависимост от очакваната криза.
6.Предотвратяването на кризата да не предизвиква възникването на нови кризи.
7.Своевременно информиране на обществото, съседните и други държави.
8.Възмездност на направените разходи.
Системата за управление при кризи се състои от органи за управление; центрове за управление; комуникационно-информационна система и сили за действие при кризи.
Системата за управление при кризи трябва да се изгражда на централно и териториално ниво. На централното ниво включва: Министерския съвет, министерствата и другите органи на централната изпълнителна власт, а териториалното ниво – области, общини и обекти.
Системата за управление при кризи трябва да отговаря на следните изисквания: осигуряване на възможност за наблюдение, оценка и анализ на рисковите фактори, дейности и обекти; осигуряване на готовност за действие и способност за своевременно реагиране при кризи; ефективно използване на наличните ресурси за предотвратяване или разрешаване на кризите; съвместимост и възможност за взаимодействие със сродни системи на други държави и организации; гарантиране на граждански контрол върху всички органи и ресурси за действия при кризи; непрекъснатост на финансирането на дейностите и материално-техническото осигуряване; осигуряване на високонадеждни комуникационно-информационни технологии и технически средства; оперативност, надеждност, гъвкавост и достъпност; ясно и точно дефиниране на институционалните отговорности и задължения на всички нива на управление.
Най-накрая ще ви предложа един схематичен модел за планиране ликвидирането на последствията при епизоотична криза, така както съм го преподавал по повод други кризи.
 С това завършвам коментарите по учебника  и бележките си по темата!

Изводите оставям не тези, които са прочели написаното.
А аз се моля на Господ, дано случващото се тези дни да е случайност, а не белег на управленска некомпетентност при превенция на кризите от невоенен характер и най-вече при ликвидиране на последствията от тях.
БЕЛЕЖКИ:
*-Когато БСП критикува създалата се епизоотична криза трябва да отговори ЗАЩО ОТМЕНИ Закона за управление при кризи, а ГЕРБ – защо за ДЕСЕТ ГОДИНИ не приеха подобен закон, който според мен е абсолютно необходим на България?



понеделник, 16 юли 2018 г.

ПО ПОВОД ЕДНА ПУБЛИКАЦИЯ И НЕЙНИТЕ коМЕНТАтори...


Вчера публикувах коментар за военните реформи на Ердоан (от приятел съм чувал, че така трябва да се произнася фамилията на турския президент) с  оценка, макар и доста рязка за направеното в България в тази посока.
 Служил съм десет години под прякото ръководство на Началника на Генералния щаб на Българската армия и мисля, че имам право да дам оценка инициативата на Николай Цонев. Господинът без особена нужда написа нов Закон за отбраната и въоръжените сили и чрез създаване на „интегрирано” Министерство на отбраната ОБЕЗЛИЧИ най-висшия български военен. Нещо, което не си позволи даже Димитър Луджев, първият цивилен военен министър след 1989 г. Имам право и защото си спомням как през 2012 г. четиризвездния генерал С.С. (днес депутат от ДПС), вървеше като „пале” след един зам.-министър на отбраната – полковник от резерва.

В otbrana.alle.bg получих два отрицателни коментара – от г-н Георги Димитров, когото не познавам и от Валери Молхов – син на покойния генерал Яко Молхов. 

По повод коментарите ще кажа, че не моя милост (аз само критикувам), а един друг военен, при това висш офицер, разреши най-грозният и позорен (поне според мен) арест от цивилни гарги на запасния офицер и единствения достоен бивш военен министър Цонев. А май бяха приятели?! Защо нямам спомен от публичните протести по този повод от господата  Димитров и Молхов?!
Г-н Димитров, няма да спра да критикувам! Независимо дали „ме уважавате  или не и дали харесвате написаното! И не съм изкукал, както се опитвате да намекнете с текста си за „разголените каки”!
Г-н Молхов, за Ньойският съм писал достатъчно и пак ще пиша когато му дойде реда!
Анадънму, господа?!