неделя, 28 май 2017 г.

ТЕРОРИЗЪМ И МЕДИИ…..*



Пътищата за достигане на тероризма до нас са два: ПРЯКО – чрез взривяване, застрелване или прегазване, и КОСВЕНО – чрез медиите.
Подходът на медиите към събитието минават през няколко етапа.
1.Нещо е станало „Преди 15 минути е чут взрив“, „Сигнали за стрелба от центъра на града“, „Властите още не знаят дали става дума за инцидент или за терористичен акт“, „Говори се за жертви“, „Може би има убити“, „Наш екип пътува към мястото на инцидента“…
2.От мястото на събитиетоококорени репортерки с разрошени от вятъра коси стърчат пред камерите  и гадаят: „Все още не знаем какво се е случило“, „Полицията и пожарната отказват коментар“, „Опитваме се да се свържем с щаба на гражданска отбрана“, „Министър-председателят прекрати посещението си и пътува насам“, „По непотвърдени данни има жертви“….
3.В централните емисии картината е по-завършена, но не по-малко емоционална – обобщава се какво говорят други медии, интервюта с очевидци и с роднини на пострадали, анкети със случайни, но решителни минувачи или активни зяпачи и прочие. Следва показване на реакциите на нашите институции –  Съветът за национална сигурност е свикан, обявен е код „оранжево“ за ДАНС, полицията и спецотрядите, проверяват на сирените за ранно оповестяване при бедствия и аварии (макар, че гражданите не знаят какво означават те), ЦСМП ни успокояват, че йод и бинтове има за всички. След това се появяват  врачките-анализатори – „Европа е бременна с тероризъм”, „В модерния свят тероризмът е обичайно явление”…. Следва криминалната хроника в страната и прогнозата за времето – у нас и по света…..
4.В емисиите на следващия ден се демонстрира спонтанност по света и у нас – манифестации на солидарност с жертвите на терора и подкрепа за свободата и демокрацията,  издигане на импровизирани олтари, полагане на цветя, палене на свещи с най-разнообразна дължина и дебелина, носят се снимки на жертвите, полагат се плюшени играчки и други оригинални символи на добросърдечие, скръб и съпричастност….. Започва да се оформя нещо като могила. И колкото повече телевизии снимат, толкова могилата стават по-голяма.
5.Отразяване на „спонтанни изблици”  по света и у нас – бдения, на които който не отиде е безчувствен грубиян и егоист, живи вериги от политици, които иначе може да са в опозиция един на друг, но пред лицето на общата угроза са сплотени за още по-добър PR ….
6.Реакции на социалните мрежи – вълна от Je suis това и Je suis онова, снимки, забулени с националните знамена и тези на държавата, в която се е случил терора, надпревари по човещина и цивилизованост, сблъсъци на мнения, водещи до трагични разфрендвания, а елитът на България (и чужбина) е на своя преден фронт ……. зад клавиатурите!
Доказано е, че тероризмът постига преди всичко едно нещо – вторичен терор на държава върху гражданите. Ако някой извърши терор над населението на дадена страна, то властите на тази страна отговарят с терор върху същото население. Това се прави В ИМЕТО НА СИГУРНОСТТА. Май не го правят само в страната, поразена от терористичния акт?
За властите тероризмът  е „дюшеш”, защото в условия на страх и в името на сигурността правят каквото СИ ПОИСКАТ ПРИ МОНОЛИТНО ОБЩЕСТВЕНО ОДОБРЕНИЕ. Лесно се отпускат нови бюджети, нови щатни бройки за различните служби, агенции и прочие…. Я си припомнете как се отразяваха проблемите на бежанците в България ….
В 4 век пр. Хр. младежът Херострат от Ефес пожелал да остане завинаги в историята. Като нямало с какво друго, подпалил храма на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят, без да крие амбициите си за популярност. Наказали го със смърт, но и със забрава, за да не се осъществи намерението му. Втората част от наказанието изпълнили като в продължение на десетилетия наемали глашатаи да обикалят гръцките земи и да викат по площадите: „Никой да не помни името на безумния Херострат!“ По този начин всички го запомнили и Херострат останал в историята.
След двете кули в Ню Йорк започнахме да си събуваме обувките по летищата, масово се монтират скенери и видеокамери……
Какво трябва да гръмне, за да започнем ДА СИ СЪБУВАМЕ И ГАЩИТЕ или да ни поставят камери в …..ТОАЛЕТНИТЕ И СПАЛНИТЕ?
*-текстът е на Иван Стамболов-Сула (с изключение на заглавието и незначителните промени и съкращения – бел.моя) от „Ъплоуднати постинги за делитване”, май 2017
 

събота, 27 май 2017 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ИЗРЕЧЕНИЯ....


                В  сайта на г-н Златко Енев – Librev.com е публикувана филипика срещу българския антисемитизъм с автор адвокат Ирина Алексова.




Нямам намерение да споря с адвокат Алексова, нито смятам да „преработвам миналото”, както тя успешно го прави. Апропо, на сайта е качено и интервю с госпожата. Докато го слушах имах чувството, че говори агента на Държавни сигурност „Алберт”, познат и като Георги Коритаров.
Няма да адвокатствам и на днешните привърженици на генерал Христо Луков.
Ще спомена само някой факти от Втората световна война.
В периода 24-29 юли 1943 Хамбург е подложен на бомбардировки със запалителни бомби и става първия по време на войната град през който преминава „огнена буря”. Загиват над 50 000 цивилни граждани. На 13, 14  и 15 февруари 1945 г. по същия начин е бомбардиран Дрезден.  Загиват 25 000 цивилни граждани. НЯКОГА ДА Е СЪДЕН ИДЕОЛОГЪТ НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ  - ФЕЛДМАРШАЛА ОТ КРАЛСКИТЕ ВОЕННО ВЪЗДУШНИ СИЛИ АРТЪР ХАРИС?
Същите „огнени” бури са организирани и над мирното население на Япония. На 9 март 1945 г. в Токио загиват 130 000 цивилни граждани. Следват бомбардировки със запалителни бомби над Нагоя и т.н. За по-малко от половин година жертвите от запалителни бомби сред цивилното население в страната надхвърлят около два пъти военните загуби на Япония за 45 месечната война със САЩ.
НЯКОГА ДА Е ПОДВЕЖДАН ПОД ОТГОВОРНОСТ ОРГАНИЗАТОРЪТ НА ТЕЗИ БОМБАРДИРОВКИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ЛЕ МЕЙ, ПО ТОВА ВРЕМЕ КОМАНДИР НА БОМБАРДИРОВЪЧНОТО КОМАНДВАНЕ НА САЩ, РАЗПОЛОЖЕНО НА МАРИАНСКИТЕ ОСТРОВИ –
В резултат на англо-американските бомбардировки  над страната ни в периода 18 октомври 1943-17 април 1944 г. са загинали над 4 000 цивилни български граждани!
НЯКОЙ ДА СЕ Е ИЗВИНИЛ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ТОВА?
И няколко думи за Дянко Марков. Участва във войната срещу Германия участва като летец-бомбардировач от 5-и въздушен полк и е награден с Орден за храброст. Докато е на фронта, баща – 60-т годишен адвокат е убит от местната нова българска власт без съд и присъда.
КОМЕНТАРИТЕ ОСТАВЯМ НА ТЕЗИ, КОИТО ПРОЧЕТАТ ПУБЛИКАЦИЯТА.
*-Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).
 

четвъртък, 25 май 2017 г.

ЗА МАКЕДОНИЯ.....



Вчерашна публикация (25 май 2017 г.) в македонския "Дневник" ..... Неблагодарни македонисти….


ИСТОРИЯТА....
От интервю  на Тодор Токин (в-к „Българска армия”, 17 януари 2012 г.) със Стефан Тафров, по това време зам.министър на външните работи (министър Стоян Ганев отсъства, защото е в чужбина. Той е против признаването на Македония, което по-старите добре помним – бел.моя).
„… Министрите(на заседанието на правителството на 15 януари 1992 г.) упълномощиха Филип Димитров да вземе решение кога да се съобщи признаването на четирите републики. Буквално в следващия момент той поръча на говорителя на правителството Надежда Михайлова да отиде в телевизията – тогава имаше само една - и преди „По света и у нас” да съобщи новината. Отидохме в Народното събрание с неговата кола. Той влезе в залата и помоли да бъде изслушан. Няма да забравя как той каза: Днес правителството на Република България призна републиките: Словения, Македония…. Като чуха „Македония”, народните представители от мнозинството на СДС станаха и започнаха да викат „Юнаци”, „Браво”, България”. От опозицията – БСП- бяха малко стъписани, някои изръкопляскаха, други не знаеха какво да правят…..
…. Заседанието на Министерския съвет бе прекъснато в един момент, защото президентът Желев свика съвета за национална сигурност и подкрепи изрично решението за признаването, против беше тогавашният вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев.
….заслуга на България по отношение на международното признаване на Македония и другите три беше това, че по искане на президента Желев тогавашният руски президент Борис Елцин призна Македония буквално от борда на самолета, след като беше излетял след официалното си посещение в София…..
Толкова за настървението в България! 
Май имаме основание! 
Вие как мислите?