понеделник, 19 ноември 2018 г.

ЗА МОРАЛА, ЗАПЛАТИТЕ, ЖУРНАЛИСТИТЕ И ПРОЧИЕ КАРТИНКИ ОТ БЛИЗКОТО МИНАЛО…

……

29 юни 1995 г. - четвъртък
Жан - за промените в ГУА (Главно управление на архивите – бел.моя); казах му, че съм приятел на Стефан, но не бих реагирал, ако съм убеден, че промени се налагат; той и Гиргинов си гледат работата, те са хора, които се приспособяват и сега проявяват лоялност към управлението; Андрей Пан­тев*би дал повече популярност на учреждението, но неговата сила не  е администрацията – би могла да му се предложи друга работа, щом държи да е шеф (посочих Народната библиотека, Центъра за европеистика). Изненадан бях като разбрах, че Андрей сам е поискал този пост – те със Стефан са колеги от института, били са даже приятели външно създават впечатление за нормални отношения, но следи от съперничество се чувствуват (на млади години - за жени; после - от Андрей, загдето Стефан е умеел да бъде приятел с хора,  Андрей се е стремял, но поради характера си не е успявал). Разбрах, че ГУА строи жилищен блок, в който Андрей се надява да получи апартамент…  
….неприятен прием; после разправии, главно около изпита по български език за езиковите гимназии тестова задача, ще ми се наложи да уволня виновните.
…..церемония за присъединяването към Колективния трудов на „Подкрепа“ и НУС (независимия учителски синдикат) - лидерите им слагат подписите си, разбрали, че нищо не губят…
…..Преди всяко заседание на правителството става среща на министрите с журналисти. Обикновено аз не съм им особено интересен …. Този  път подраних, колеги още нямаше, та се струпаха около мен – млади, хубави репортерки, гонещи нещо сензационно (говориш ли по-сериозно не те и разбират). Една хубавелка ме пита: „Депута­тите критикуват министрите, че не се срещат с електората. Вие сре­щате ли се?“ Отговарям: „Често“. Тя продължава: „Радват ли Ви се?“ Отговарям: „Главно жени са в училището. Как няма да се радват да се срещат с такъв красив и умен мъж. Вие не ми ли се радвате?“ Няма­ше какво да каже освен: „Радвам Ви се“ при общия смях. В „Труд“ в уводна статия ме обявяват за „отличник“ в кабинета (в подигравате­лен тон), поради бързината на промените, но в насока към миналото, чрез които училището били превърнато в „хибрид между манастир­ска килия и център за предказармена подготовка“.
30 юни 1995 г. - петък
Юнската заплата: 38 549 лв. (с добавката за прослужени години), удръжки - 9 хил. ДОД и 3-те хил. за фонда „Детство“. Професорската заплата е към 15-16 хил. (с докторската степен); на Бела пенсия­та - към 3 хил. (т.е. моята брутна месечна заплата е равна на нейната едногодишна пенсия). Почти всичко изхарчваме ние двамата; спестя­ванията ни са скромни; не правим едри покупки, но и не се лишаваме от нищо, което ни се ще (а щенията ни са съвсем обикновени).
До Георги Първанов във ВС на БСП изпратих писмено изложение с аргументи срещу промените в ГУА, в духа на това, което приказвах при Жан. А в министерството се занимавам с уволнение - на проф. Герганов, шеф на тестовия център, и една инспекторка, на двама от регионални инспекторати - последно предупреждение. Оказа се, че тестът на изпита за езиковите училища е съвсем объркан, огромно е възмущението сред родители и в печата – срещу министерството, а и срещу мен. Този път е оправдано, тъй като сгрешеният тест свидетелствува за ниско управленско равнище, а и за склонност да се експериментира е децата в такива решаващи моменти като конкурсните изпити. В съобщението за печата не споменах имената на наказаните, но журналистите настояват –  ТЕ ПЪК ЖАДУВАТ ЗА КРЪВ. А аз не исках отговорността на институцията (пък и моята) да се прикрие, като се насочи яростта към преките виновници. …
В печатната база на министерството (бивша печатница „Георги Димитров“) - удобни помещения, много добра организация, директорът изглежда разумен – изобщо с удоволствие се запознах с нея. Открих една заслуга на Николай Василев** като министър - запазил я е по времето, когато всичко се придаваше на приватизация; изглежда е имал лични сметки. Отново се сблъскат със силното проникване на „Отворено общество“ в системата на министерството: директорката на издателството на Соросовата фондация е в борда на директорите (тя е снаха на акад. Димитър Ангелов***; синът му е направен от Николай Василев шеф на научния институт без да е хабилитиран; боя се, че необходимостта да го отстраня, ще ми радвали отношенията с бащата, когото ценя. Изобщо фамилията е лесно приспособяваща: всички бяха в БКП добре поставени, сега всички са се интегрирали към новата система; двамата племенници: Симеон е посланик в Париж, Ангел е председател на СБЖ...)****. Разбрах, че книжарницата на „Отворено общество“ до пл. „Славейков“ е в помещение на министерството, предоставено пак от Николай. Наредих да се прекрати договорът и се открие там книжарница за научна и учебна литература; сега книгите се продават главно по тротоарите и малцина са продавачите, които биха се заели с такава литература. …." (стр.235-237)
Картинките са от миналото, ама май ги има и днес? Знам ли?
Бележки:
*-професорът е известен телевизионен месия и моралист.
**-днес проф. Николай Василев е покойник, син е на академик Кирил Василев (1918-2014), философ, АБПФК, партизанин и политкомисар на Партизански отряд „Колю Шишманов“, който е в състава на Втора родопска бригада „Васил Коларов“.
***-историк, роден през 1917 г., починал през декември 1995 г. Специализира византология в Мюнхен, син на професора по римско и гражданско право Симеон Ангелов. Доктор по византийска история, от 1979 г. - академик.
****-убеден съм, че някои от посетителите на блога ми ще се опитат да обвинят и мен в приспособенчество. Де да беше така! Вероятно нямаше да ме принудят да си подам оставката на 50-т годишна възраст, и след това да си вадя хляба почтено, като редови преподавател с нормален годишен хорариум от часове,  даже и след преживения инсулт. Днес подобни обвинения към скромната ми личност ще бъдат още по-абсурдни – получавам си месечната стипендия от НОИ, не членувам в политически партии и не завися от нито една от тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар