След като си “вейп”-нах два пъти от електронната
цигара, отворих поканите за „ваканцуване”. Избрах си един не много известен
зимен курорт, защото там предлагат меню за „флекситарианци”. С гаджето си
направихме едно „релфи”, а следобед ще си правим с компанията от новогодишното
тържество „юси”. Получила се е покана за участие в състезания по „октопуш”, но
май че няма да отида. Предпочитам по същото време да гледам финалите по
„сламбол”. Някакъв непознат рекламира курсове за „алокаджии”.
Гаджето ме кандърдисва да се запиша, ама на мен хич не ми се ще да имам работа с хората на Зетьовото. От домофона съседът
ме уведомява, че един „паякаджия” се е прицелил в колата ми. Слязох долу да се
оправям. Малко по-късно на имейла си откривам съобщение от един „банкстер”,
което ми докарва доста на брой неприлични думи в устата. Гаджето щяло да ходи
на „хоротека” в съседната кооперация, но преди това ми донесе едно „смути” и ми
съобщи, че от утре тръгва на уроци за „бюфетиер”. В момента получавам съобщение
на мобилния телефон, как по нов начин да използвам „хаштаг”-а си.
Такива ми ти
работи ми се случиха на 1 януари 2015 г.
Който не е разбрал разказа ми, да погледне в-к
„Монитор” от 31.12.2014 г.
PS - Забравих,
че довечера имам клас по "зумба". Ще играем по песни на Кидика майна. А картинката е от Държавна психиатрична болница Раднево, колекция на д-р Тодор Толев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар