неделя, 22 юли 2012 г.

Нищо лично доцент Младенов..........
„Няколко пъти сме имали сериозни инциденти с пострадали. Не може да се забрави 1996 година с аварията в Нефтохим и пострадалите хора. Но такава касапница след атентат в България се случва за първи път (Не е съвсем точно.Само че касапницата в София от преди почти век е забравена отдавна – бел.моя). Оперирах една от пострадалите – жена с тежка травма на гръдния кош, разкъсана диафрагма и разкъсан черен дроб. Тогава дойде и началникът на Клиниката по чернодробна хирургия във Военномедицинска академия в София. Почивал по Черноморието и дойде съвсем доброволно, за да оперира и да помогне на бургаските си колеги...”
Д-р Веселин Джендов, хирург в МБАЛ гр. Бургас, По http://www.factor-bs.com

Има една приказка.
За художника, обувките и обущарят....
Не зная по чия вина доцент Николай Младенов, собствена или на интервюиращата го журналистка Веселина Фотева, е вкаран в подобно положение (прочетете интервюто на доцента в електронния вариант „Дневник” от 20.07.2012 г.).....
Но нека да започна подред....
Учудвам се на лексиката на г-н Михайлов за „гадните условия”, в които работи българския лекар. Може би в някои райони, например в т.нар. „Северозападнала България”, условията в болниците да не са от най-съвременните, но чак да са гадни.... Спокоен съм, че поне във ВМА не са такива. И се чудя как при тези условия, българите все пак оживяваме....
Да твърдиш, че ”..Медицината отсрами България” е нелепо. Не само поради подтекста на израза. Той ме навежда на мисълта, че вероятно други българи са засрамили родината ни. Не е маловажен факта, че българските лекари ежедневно се „отсрамват”, като връщат пациентите от пътя им към отвъдното. Без значение на пол, религия, раса и партийни пристрастия....
Според доцент Младенов, един голям проблем на българските болници е липсата на „шокови зали”. Но дали става дума за шокови зали или за зали за „масова сортировка на пострадали”, в които започва и първоначалната реанимация на пациентите? Като тази във фоайето на Кралската военна болница „Кралица Астрид” в Брюксел, която посетих пред 15-на години. Май че иде реч за второто. Простено да му е на интервюирания. Може и да не знае, че такива липсват и в софийската и във варненската военни болници. Нищо че са проектирани през 80-те години на ХХ век...
В интервюто следва популярно изложение за медицинското поведение при атентати и за увреждащите фактори от използването на импровизирани взривни устройства. Оставям на страна ползата от подобна „здравна просвета” за българския читател. Може би по-добре щеше да бъде, ако доцентът беше коментирал, как БЧК за един ден подготвя кандидатите за водачи на моторни превозни в техниките за първа медицинска помощ. Ще си позволя да го коригирам и чисто професионално. Например, че спирането на външното кръвотечение се отнася към т.нар. „платинени минути”, а не към „златния час”. Ако обаче неточността е допусната от журналистката, поднасям своите извинения...
Следват хвалби от страна на Михайлов за възможностите на израелската здравна система. В случая бих казал, че от адмирации се нуждаят действията на израелското правителство в грижата за собствените му пострадали граждани, но това е друга тема. Не съм черноглед и не подценявам и отричам способността на израелската медицинска система да се справя с последствия ог терористични атаки. За Държавата Израел те са по-скоро ежедневие, отколкото казуистика. Ако обаче доцентът се беше поровил малко в Интернет, щеше да научи, че по време на Втората ливанска война (2006 г.), израелското здравеопазване не е било напълно адекватно. Включително и действията на небезизвестната болница с травма център „Рамбам” в гр. Хайфа. В която по субективни причини не работи бункерът за оказване на хирургическа и реанимационна помощ и настаняване на пациенти.....
Не знаех, че доцент Младенов има ясновидски качества. Може би, защото самият аз съм скаран с врачуването. Жалко е, че компетентните органи не са прочели интервюто му от 2010 г. в "Дневник", в което казва, „че българските болници нямат подготовка за реакция при атентати и само "Господ ни пази". Чудно ми е, след като сме оставили в Божите ръце медицинското кризисно реагиране, как се справихме с днешната трагедия в Сарафово и тази при Бакаджика през 2009 г. Или с последствията от атентата на ж.п.гара Буново. Да не споменавам атентата в църквата „Свети Крал” на 16 април 1925 г. когато комунистически екстремисти взривяват купол на църквата “Свети Крал”. Общият брой на жертвите е 213 (между тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца), а ранените са 500.”Рекордът” по жертви е “подобрен” при атентат с импровизирано взривно устройство (камион-бомба) през април 1995 г. в Оклахома сити, САЩ......
Не познавам „мнемоничните системи”, за да ги коментирам. Чудя се в коя чужда здравна организация съществуват. И дали за лошата координация на евакуационните потоци между болниците в Хайфа (спомената война през 2006 г.) не са виновни те. Когато персоналът на болницата „Кармел” бездейства, а този на „Рамбам” - физически изнемогва. Чудя се дали „мнемоничните системи” няма да се окажат химери, подобно на други идеи от близкото минало. Като тази за специалните видеосистеми, които ще „свързват спешните екипи в линейките със сърдечни медици от ... Модерните уреди тръгват на помощ още от днес (02.06.2009 г. – бел. моя), като първоначално с тях ще се оборудват 10 линейки. Камерите ще докладват на дежурните кардиолози в болницата за пулса, сатурацията и електрокардиограмата на пациента, а те ще вземат спешни решения”. Или на екипите за спешна помощ, качени на мотори и скутери. Или за 100 000 електронни карти, срещу които българската войска ще бъде церена у нас, в Европа и по време на мисии. Дано да доживея посочените нововъведения. А до тогава да ме пази Господ....
Оставям разсъжденията на доцента в областта на националната сигурност. Надхвърля компетенциите ми. Чудя се обаче на израза „България разчита на отделни хора, които могат да компенсират дефицити”. В коя област г-н Младенов? В медицинската? И ако визирате нея в недоизказаната си мисъл, можете ли да обясните каква беше ролята на екипите, пътували с министъра на здравеопазването и началника на ВМА, в обработката на пострадалите. Доколкото ми е известно задачата за полет на „Спартан”-ите до Бургас е поставена в 18,30 часа, а готовността за полет е обявена в 19,30 часа. Та какво свършихте в МБАЛ Бургас г-н доцент около два часа след взрива, като не Ви броя минутите за полет и пътя от летището до болницата? Това в рамките на кое време беше? На платинените минути или на златния час?........
Няма да коментирам изложените идеи на г-н Михайлов относно "травма системите". Не защото са недостатъчно добре разбрани азбучни истини. Ще му препоръчам обаче да прочете две дисертации от 2006 и 2010 г. на лекари от ВМА. В които черно на бяло и с аргументите на научното дирене се доказва, как трябва да се подготви националната здравна система за кризисно реагиране. Макар и ние българите да не обичаме да четем нещо, което не е написано от нас...
Накрая искам искрено и колегиално да се поклоня пред медиците от:
• ЦСМП и МБАЛ "Св. Пантелеймон", гр. Ямбол, които на 28.05.2009 г. обслужиха 15 ранени (10 от които в тежко състояние) при катастрофата по време на събора на тракийските дружества в местността Бакаджик, край града;
• ЦСМП и МБАЛ в гр.Бургас, които на 18.07.2012 г. обслужиха ранените при атентата на летище „Сарафово” израелски граждани, както и на тези лекари, които почивайки в района, се отзоваха да помагат без заповед.....
Да се поклоня пред безименните лекари и сестри, които изпълниха дълга си без търчат по радио и телевизионни студия, за да парадират с направеното.....
Ще завърша с думи на Никълъс Талеб от книгата му “Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара” (издателска къща ИнфоДАР, 2009 – бел. моя). Та въпросният автор твърди, че „хората от определени професии, които смятат себе си за експерти, всъщност не са такива. Ако съдим по емпирично преживяното от тях, те не са по-запознати с материята от останалото население, но пък са много по-добри в разказа или още по-зле в замъгляването на съзнанието...”.
Нищо лично господин доцент Михайлов....
Останете си добър анестезиолог. Това е достатъчно!
И бъдете жив и здрав!

Няма коментари:

Публикуване на коментар