сряда, 28 август 2013 г.

КАТО ЧЕ ЛИ Е ПИСАНО ПРЕЗ 2013?



Линее нашто поколенье,
навред застой, убийствен мраз,
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипят.

Стресни се племе закъсняло,
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
ВАЗОВ

вторник, 27 август 2013 г.

Рано е да се каже!

Този текст е писан на 22.02.2013. Струва ми се актуален и днес.Като подменим някои от героите в него!
Във вчерашния ден, дозата „телевизионна радиация” беше повече от значителна. Като се почне от „чалгамента” на страната, организираните митинги в подкрепа на правителството и се завърши с извънредните и напоителни слова в извънредните студия на почти всички телевизии. Но всичко по реда си.
Позволявам си до употребя думата „чалгамент” не за институцията български Парламент, а досежно 41-вото Обикновено Народно събрание. Защото от пленарната зала в продължение на часове ни заливаше банална предизборна пропаганда, политически клишета и щампи, партийни заклинания и .... въпиющо ниска литературна образованост на говорещите. С изключение на брилянтната българска речовитост на Лютви Местан. Върхът на „политическата чалга” бе поставен от не по-малко от 45 минутните откровения (защото не засякох началото) на един вицепремиер. По този повод ми идва наум, че е крайно време да се приеме не Правилник, а Закон за устройството и дейността на българския парламент. С квалифицирано мнозинство. В който времето за говорене, което се предоставя на премиери и министри да се ограничи до 20 минути и не повече. За да не бъдем заливани със словесен буламач. Преди да коментирам пространната реч, ще си позволя да цитирам пропуснат текст от банкянските драсканици, който умишлено пропуснах във версията в Нетлог. Той е от 18.02. Цитирам: „Снощи се загледах в събеседника на Кеворкян и вицепремиер на „седянката” България – Цветан Цветанов. То не бяха удобни въпроси и тривиални, щампирани отговори. Като патрона си, Цветанов също е прочел една книга – „Спартак”. Наложи се обаче Кево да му подскаже автора – Рафаело Джованьоли, че да не стане гаф в ефира.Тъй като най-вероятно не го знае. Виж филма „Гладиатор”с Ръсел Кроу сигурно го е гледал. Което разбира се, не е едно и също. Събеседникът отново показа, че е бог на нищоговоренето. А оплакванията му, че от партийна работа няма време за семейството си, подхождаха повече за репортаж в „Работническо дело” от преди 1989 г. За отдадения на идеите другар, който е загърбил всичко лично в името на светлото народно бъдеще. Аман от лицемери. За мен по-важно от тези ми задявки с вицепремиера и бедния му словесен речник – едва ли има повече от 500 думи, беше езикът на тялото му. Наблюдавах безизразното му лице. Безизразните му очи. Неумението да се засмее най-обикновено, по човешки. Или да се ядоса по човешки. Пред мен стоеше човек маска, човек - без душа. Програмиран робот. Такива хора са опасни. Те не бива да се допускат до властта. А ако случайно я докопат – вън! Немедлено.....” (край на цитата). Оставям на читателите да преценят дали съм прав. За съжаление вчерашната реч потвърди не само мнението ми за безпросветния български език на вицето, но и още три неща. Безкрайната убеденост в собствената му непогрешимост. Както и огромната му комплекси и злоба. Навремето имах един министър, който окичи заседателната си зала с оръжия, произведе се в офицерско звание и си измисли униформа. Вероятно в детството си не беше се наиграл на войник. В речта си вицето толкова често споменаваше думата „служби” със или без прилагателно, че си направих извода, че като дете вероятно е мечтал да бъде виден таен агент на Държавна сигурност. Като Емил Боев на Богомил Райнов. Какво да се прави? Често пъти подсъзнателните ни желания излизат наяве. Даже и при вицепремиерите. В нападките си към опонентите, говорещият прекали със злобата си и ги доведе до „селска махленска разправия”. Не че и други и от други партии не са го правили. В речта се прояви и една типична българска черта. Да оплюваш личността на другомислещия, а не да оспорваш идеите му. С аргументи. Защо социолози, политолози и психолози от извънредните ТV студия не коментираха речта на Цветанов от тази гледна точка, не ми е дадено да знам.
Надявах се в парламента да чуя конструктивни предложения за изход от политическата, а защо не и от финансовата криза. За задачите на бъдещия служебен кабинет. Останах си с надеждите.
Изпращането на Бойко Борисов бе впечатляващо, независимо от факта, че бе организирано от Цветанов. Искам само да му напомня, че с безмерна тъга през 1943 г. българите изпратиха починалият Борис ІІІ. За да скандират през 1944 г. „Смърт на фашистите и убийците на народа” пред Съдебната палата, в която заседава т.нар. Народен съд. Или да ронят сълзи пет години след това по вожда и учителя на българския народ. Такава за зла участ е собствената ни народопсихология. Да вървим след силния. Г-н Борисов, пазете се от подобна любов. Тя „задушава”. В преносния смисъл на думата.
Слушах речта на президента. С почти три часа закъснение от обявения час (да не би да е имало съгласувателна процедура с бащицата:), той заяви, че е бил изненадан от решението на Бойко Борисов да подаде оставка и отговорната позиция e била ГЕРБ да довърши мандата си (http://www.mediapool.bg, 16:15 ч., 21.02.2012). Леле, мале. Щастлив съм. И аз съм мислил като него. Щото на 18.02. надрасках в Банкя, че подкрепям идеята Бойко да оглави второ правителство. За почисти, ако успее „къщичката България”.
Вечерта агент „Алберт” извади от нафталина позабравения Олег Калугин. Седемдесет и четири годишният старец заразказва ... спомени. Щото вероятно отдавна е извън играта. И от небитието изплуваха дългите ръце на КГБ и Главно разузнавателно управление на Съветската армия. И на техните наследници от Руската федерация. Какъв по явен намек от г-н Коритаров! Българи, търсете в протестите руските интереси в България. Не че ги няма. Аз пък питам, защо да не потърсим американските, английските, френските, китайските и израелските интереси. А иначе резидентури в страната имат всички уважаващи се разузнавания. По-важното е, доколко ДАНС им дава да си разиграват коня!
Тази сутрин се поразходих из електронната преса.
Димо Райков пише в е-vestnik (по http://e-vestnik.bg, 22.02.) - „Да, уважаеми, това наистина днес е революция в България! Най-сетне!”. Какви революции ти се присънват Димо? И защо най-сетне? Не мислехме ли така и през 1997 г. И дали няма да ни дойдат твърде множко три революции за 24 години. Пък и кадрите от снощните протести в София ми се видяха твърде рехави.
От страниците на „24 часа” Иван Костов гъгне, че правителство с Кристалина в следващия парламент може, ама с Бойко и Цветанов – не може. С второто съм съгласен. Досежно Цветанов. Но с една сериозна бележка. Г-н Костов, Вие все още ли вярвате, че има политическа партия ГЕРБ? Нещо, което ми прилича на сандвич - „ред милиционери, ред калинки, ред политически ренегати”.
Във в-к „Сега” има два интересни материала. Закъснелите откровения на Петьо Цеков – „Краят на харизмата” и „Граждани пишат конституцията за „ръчно” управление” от Ана Георгиева. Прочетете втория. Идеи като „Да съградим чиста и свята република”, „народно управление през интернет платформа - евентуално "Фейсбук" - с електронен подпис или анонимно”, „отзоваване по Интернет”, „безусловен базов доход" и т.н. ще ви се видят интересни. Дай Боже да не ми се случи, да ме управляват тези, дето днес са в челото на протеста по българските улици.
Реших да видя какво пише чуждата преса за нас. И попаднах на статията „After Bulgarian Protests, Prime Minister Resigns” от в-к „The New York Times, Europe” (http://www.nytimes.com) от 21.02.2013. Пишела западната и американската преса за България. Да бе, да! Пише! Само че с български поддатки. Като в цитирания по-горе материал. Със съавторството на Даниела Смилова от Центъра за либерални стратегии и небезивестния Андрей Райчев.
Време е да завършвам.
През 1971 г. Хенри Кисинджър е в Китай и води с преговори с Чжоу Енлай – министър председател на КНР. Американски журналист пита китайския ръководител за мнението му за Великата френска революция (1789 до 1799 г.). „Рано е да се каже” отговаря китаецът. А са минали има няма 200 години.
Да кажем какво се случи в България на 10.11.1989 и след това, и най-вече вчера, ми се струва, че е твърде рано. Както би рекъл китаецът

неделя, 25 август 2013 г.

Учили, недоучили



В е-vestnik на Иван Бакалов прочетох материал на Жана Цонева,  докторант по социология в ЦЕУ (не зная какво означава – бел.моя), Будапеща, озаглавен „Искането за морал, не е достатъчно, трябва да си върнем икономиката от мафията”. Четох я няколко пъти. Ако беше публикация  на ученичка от горните гимназиални класове, бих подминал развитите тези. Но в случая става дума за автор, който се обучава в последната степен на висшето образование.
Не ми стана ясно защо искането за морал е недостатъчно! Макар че тезата е донякъде вярна, ако се вярва на един германец, който я нарича красива, но неефективна  категория.
Много ме учуди обаче твърдението, че е потребно да си върнем икономиката от мафията? Какво на практика трябва да си върнем? Предприятията от леката, тежката и ІТ индустрията, банките, търговските вериги, малките магазинчета, занаятчийски работилници, селско  стопанските земи, инвентар и добитък? И как да си го върнем? Чрез експроприация и колективизация. Тоя експеримент вече е правен в България. И както е известно се провали през 1989 г.  „Всенародната собственост” управлявана в името на всеобщото добруване се оказа кух политико-икономически конструкт.
Не бях чувал и чел, че демокрацията в „икономиката не е утопия, или поне не по-малка от утопичното искане за „чист пазар“ свободен от политическа намеса”. Моля ако някой знае нещо по въпроса да ме светне!
Същото се отнася и до твърдението, че ако „гражданите притежават работните си места и работят наистина за себе си, а не за някой друг, това ще премахне напълно опасността от мафиотизиране на държавата и монополизиране на икономиката от едрите играчи тип КРИБ.” Как се притежава собствено работно място в „Опел”, „Сименс” или „Майкрософт.” Или във фармацевтичните предприятия на Огнян Донев
От тази гледна точка, че това ще „премахне и причината и за двата протеста от тази година: монополизацията и изключването на гражданството от контрол над собственото си възпроизвеждане” е най-малкото неподплатено с факти и твърде наивно.
В края на статията ни се поднася истина от последна инстанция. Според нея „монополът (и в политиката, и в икономиката) е по дефиниция изключване и присвояване на изключителни права в ущърб на множеството.”На кое мнозинство. На наетите работници от КРИБ, на студентите от Софийския университет или на българските клошари. И  кои са общите интереси на произволно посочените три групи?
Написах тези редове, защото образователните системи не само у нас произвеждат висши кадри „на килограм” и „учени-недоучени калинки”. Които в близко бъдеще ще попълнят редовете на „красивите, умните, образованите и предприемчивите” български граждани. И ще ни управляват! Дай Боже да греша.


четвъртък, 22 август 2013 г.

Пременил се Илия, погледнал се......




Във в-к „Монитор” (http://www.monitor.bg, 20.08.2013), Силвия Николова е публикувала материал под заглавие „Не ходиш на профилактика - плащаш си лечението”. Посветен е на провелото се през вчерашния ден съвещание при министъра на здравето  за обсъждането на проекта за Национална здравна стратегия за периода 2014-2020 г. Участниците - директори на болници, представители на съсловните и пациентските организации.  Съдейки от присъстващите, стратегията май е трябвало да се нарича не здравна, а болнична, но това е друг въпрос. Трябва да се знае, че подобни подходи също са отречени отдавна. Ще ми се обаче, преди да коментирам акцентите на авторката, да направя малка екскурзия в миналото с близо двадесет годишна история.
През м. юли 1992 г. британското правителство оповести т. нар. „Бяла книга" („политически решения") за нова комплексна профилактична политика в Англия. Документът, наречен „Здраве за нацията", определя три критерия за избор на ключови области за профилактични действия - да се отнасят за основни причини за преждевременна смърт; да съществува възможност за ефективна намеса и да се поставят цели и задачи, както и да се прави мониторинг за стъпките към тяхното постигане. Посочени са рисковите фактори - тютюнопушене, нерационално хранене, състояние на кръвното на¬лягане и венозното инжектиране на наркотици. Ключовите области са намаляване заболеваемостта до 2000 г: от коронарна болест и инфаркт с най-малко 40%; рак на белите дробове - 25%; самоубийствата - 15%; гонорея - най-малко с 20% и смъртност¬та от травми сред младите хора - най-малко с 25%. Програмата задължава всички министерства и ведомства да включат в собствените си програми съответни мерки за изпълнение на целите. Както се казва – интердисциплинарен подход. Коментирайки години по-късно „Бялата книга”, John William Powles, преподавател в University of Cambridge, Institute of Public Health установява, че този отговор на съвременните епидемии от хронични заболявания се появя късно. Така например смъртността от болести на сърдечносъдовата система достигна своя връх през 1980 г. като оттогава се наблюдава спад от около 15%, в последните четири десетилетия рязко е спаднало тютюнопушенето сред мъжете и т.н. Както се казва хубави намерения, ама закъснели! Powles препоръчва вместо да се тър¬сят повече на брой цели за достигане, да се обръща внимание на начините, които ще доведат до тяхно¬то реализиране. Добре запомнете тази историйка.
Сега да се върнем към нашата действителност. От 199о г.насам в България са се появявали много здравни стратегии. Доколкото ми е известно официализирани са две. По времето правителството на Костов, с времеви обхват  2001-2010 г. и на Станишев и тройната коалиция за периода 2008-2013 г. Проектът, обсъждан вчера е до 2020 г. . Някой да ви е казал кои цели са изпълнени и кои не? И кои са причините? И защо имаме нова стратегия. Съмнявам се! При това новия времеви обхват много ми намирисва на президентските амбиции 2020. Както и да е!
От опит зная, че за нашите ръководители (и здравните между тях) е по-важно да ни покажат че работят. С политики, доктрини, стратегии и екшън планове на килограм. Чудя се и кога екипът на новия министър написа стратегията, след като управляват по-малко от три месеца. През 1992 г. участвах в писането на концепция за реформа на медицинската служба на Българската армия. В екипа бяхме все хора врели и кипели в организацията на медицинското осигуряване на войските. Имахме и сериозно изследване на системата от предната година. И независимо от това ни трябваха няколко месеца. Това ме кара да си мисля, че обсъждания вариант е „напудрена” разработка от времето на предишния министър. Ама нейсе! Ако някой е на друго мнение да ми се обади. В този ред на мисли не ви ли приличат здравните стратегии на играта „Дартс”, в чието табло са счупени, чупят се и вероятно ще продължат да се чупят „спринцовките” на поредните екипи на Министерството на здравеопазването. След 1989 г.
А сега по акцентите в материала на г-жа Силвия Николова. Не претендирам да си ги наредил хронологично. Умишлено няма да спомена от чия уста са излели мислите, а за прегледност съм ги поставил в кавички.
„Болничното лечение е най-скъпото. Там отиват близо 80% от финансовия ресурс”. Открили са топлата вода. Помните ли Анна-Мария Борисова, като здравен министър. Може би? Та по нейно време в пространството се въртяха едни данни. За структурата на финансовите разходи в здравеопазването като % от всички здравни разходи. Според тях в България за нуждите на многопрофилните болници за активно лечение се разходва 51% от финансовия ресурс, в ЕС – 29%, в болниците за продължително лечение  - съответно 3 и 12%, за извън болнично лечение – 18 и 31%. Някой да е обяснил на какво се дължат диспропорциите?Ами като не е ясна причината, няма да е ясно лечението.
„Всяка една промяна в нормативната уредба е дълъг процес и до края на годината това не може да стане.” Аз съм участвал в съгласуването и разработването на нормативни актове от 1991 до 1998 г.  и зная че е така. Само не ми ясно какви са приоритети за промяна на нормативните актове. касаещи здравната система. И дали промяната е наложителна? Или е необходимо да „накараме” съществуващите нормативни актове да работят.
„Лекарите и медицинските сестри у нас са най-много на глава от населението в ЕС, става ясно от проекта на Националната здравна стратегия. Те обаче не са на правилните места, не са разпределени равномерно.” Ами този факт ми е известен от 1985 г., когато започнах да пиша дисертацията си. Днес сигурно се е задълбочил. За тридесет години не изправихме диспропорциите, сега за един мандат и той едва ли ще е пълен, как ще ги изправим?
„Налагане на по-строги санкции на хората, които не се явяват на профилактични прегледи, включително да си плащат скъпото лечение. Такъв вариант за  санкции се обмисля за здравно осигурените, които си спестяват да се прегледат.” Що бе колеги? Какво ще ви донесе този масов скрининг. За някой от болестите съм съгласен, ама поголовните профилактични прегледи май до нищо съществено не са довели. През 1994 г. на един конгрес на американските войски в Европа, проведен във Вилинген (ФРГ) слушах доклад за профилактиката на СПИН. След повече от 4 млн. изследвания янките ги прекратяват. Просто ефектът е нулев, а изхарчените пари – колосални.
„...ще бъдат изработени критерии за качество за всяка една медицинска услуга, оказвана от  лечебните заведения. На тях ще трябва да отговарят всички, които искат да кандидатстват за договори по клинични пътеки със здравната каса. Това ще важи както за държавните и общинските, така и за частните лечебни заведения”. Тази идея ще ви изиграе лоша шега колеги от здравното министерство. Добре е известно кои хора остойностяваха клиничните пътеки. Ще спестя името на един министър, чийто принос в здравната система е осигуряване на по-добро финансиране на пътеките, в които беше специалист. Преди пет години прекарах  исхемичен инсулт. Болницата, в която ме лекуваха отговаряше на всички критерии за елитна болница, както някой често я наричат. Само че не направи нищо за ранна физикална рехабилитация на засегнатите ми крайници. Стори го след изписването един кинезитерапевт без научни титли.
В проекта за нова стратегия (не във журналистическия материал)е записано, че тя „има за цел подобряване качеството на живот на българските граждани и създаване на условия за пълноценна реализация посредством осигуряване на достъпни, качествени и базирани на научните доказателства здравни и медицински услуги, независимо от техния пол, възраст и социален статус”. Приети са и пет цели, свързани с намаляване на смъртността до 2020 в: ранното детство (от 0 до 1 годишна възраст), късното детство (от 1 до 9 годишна възраст), юношеството (от 10 до 19 годишна възраст) и зрялата възраст с 20% спрямо 2011 г. За хората от моята възрастова група е предвидено подобряване,  създаване на възможности за активен живот  и намаляване на хоспитализациите с 20%.
Спирам до тук. Изложеното много ми прилича на казаното за британската Бяла книга".
Искам да задам и няколко въпроса на екипа на Министерството на здравеопазването. Общото между въпросите е как ще се осъществят амбициозните цели, „политики” и т.н. на стратегията при:
1.Равнището на бедност в България и липса на надежда за рязко и обозримо повишаване на доходите;
2.Висока безработица;
3.Влошената грамотност и изключване на една част от населението от училищната система;
4.Екологични проблеми и проблеми на здравословните и безопасни условия на труд;
5. Липса на контрол над храните.
След този коментар на "стратегията на здравното министерство"  в блога ми в Netlog си бях наумил да напиша още  няколко материала по темата. След като днес  21.08. слушах г-жа Таня Андреева в сутрешния блок на една телевизия се отказвам.
Оказа се че, стратегията е рамков документ и  определя "Политики", а след приемането и ще има план. Не госпожо, ако сте българка се говори и пише "ПОЛИТИКА". И ако се вярва на теорията това  е разработка на алтернативи за задоволяване на определени потребности на обществото! И избор на една от тях, напълването и с конкретни мерки, след което се прави политическа равносметка за изпълннението им. Вие трябваше, преди да хвалите труда на експертите, разработили стратегията и които най-вероятно наследихте от ГЕРБ да кажете КАКВИ СА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПЪРВИТЕ ДВЕ СТРАТЕГИИ И ЕКШЪН ПЛАНОВЕ (плановете за действие) към тях. Не си ли давате сметка, че не започвате от нулата!
Вчера Ви критикувах анонимно (Вас и г-жа шефа на НЗОК) относно идеите  за административно налагане на критерии за сключване на договори между болницата и касата!Които ще се разработват от "софийските медицински корифеи" и се сетете в чия полза ще бъдат.Осведомете се какво направи ексминистър Финков, за да Ви светне "сигналната" лампа!Като го казахте и днес, не се ли сетихте, че и сега болниците получават пари по клинични пътеки  при определени критерии, на които клиниките/ отделенията трябва да отговарят?   И какво от това!Касата се източва! И то от големите болници!Малко трябва да се замислите върху несъвместимостта на пазарни и командно административни мерки, каквато е Вашата идея.И кой ще има ИНТЕРЕС от внедряването  й!
Пледирате за втора здравна каса. За 7 млн. българи колко каси трябват г-жо Андреева. Роптаете срещу монопола на НЗОК. Идеите от предния абзац ми дават основание да се питам какви са вашите разбирания - пазарно или държавно-социалистически ориентирани. Нали разбирате, че двете неща трудно се смесват!Впрочем, за да съм по-кратък Ви пожелавам, когато станете на моите години да получите пенсията от ВТОРИЯ СТЪЛБ. Съмнявам се дали там ще има нещо!! Солидарният модел за касово разплащане на медицинските дейности  е подходящ за разделена в богатството си България! Само намалете намесата на държавата в дейността на НЗОК. И следете дали министерствата и ведомствата си изпълняват задълженията по Закона за здравното осигуряване.
Изтървахте се и казахте, че втория модерен център за диагностика в онкологията ще бъде в Пловдив. След което, като провинила се ученичка свенливо допълнихте, че още нямало решение. На каква основа ще го вземете г-жо министър. Та вие сама признахте, че здравната информация, която всеки вади на маса е различна!Аз бих казал противоречива и неточна!И това не е случайно.Каква е оценката Ви за ефекта от изработената ЗДРАВНА КАРТА? Или при нея "парата беше пусната през свирката?"Да не се случи същото и с регистрите Ви за хроничните и социално значими болести.
Говорите за профилактика и превенция. Доколкото знам профилактика” (prophylaxis) означава пазя, предпазваме се, а превенция (prevention) - предпазване, предохраняване. Което е едно и също, т. е. двата термина са синоними!Добре че не се спряхте на "промоцията на здраве", термин въведен в българската медицинска лексика от проф.Жабленски преди повече от 20 години. Което на български си е ЗДРАВНО ПРОСВЕЩЕНИЕ на народа. И още нещо, ама това е друга работа. Колко вида превенция/ профилактика познава СЗО госпожо министър? Третичната профилактика, т.е. ресоциализацията на хората с остатъчни явления след заболяване Ваше или на друго министерство е задължение?
Нямало политическо решение за увеличаване размера на здравната вноска! Там ли е заровено кучето г-жо министър или в неефективното харчене на наличните пари? Дали увеличеното финансиране на БОЛНИЧНАТА ИНДУСТРИЯ ще ни направи по-здрави?Спомням си как професор Евгени Апостолов пред 30 години пледираше за "увеличаване на болничните легла в НРБ с цел по-пълното задоволяване на нарастващите потребности на българския народ!?"Вникнете в абсурда на тези думи г-жо министър!!
Накрая ми се иска да напомня една мисъл на Мао Дзедун.
„....Ръководителите, които разчитат твърде много на практическия си опит в управлението, трябва непрекъснато да се връщат към теорията и усърдно да работят с книгите. Само по този начин те ще могат да систематизират и обобщят получените в практиката резултати. Така ще престанат да възприемат своя ограничен практически опит за всеобща истина и разбира се – ще грешат по-малко.”
Спирам. За да не стана обаче отегчителен. Май и този път са сбъдне поговорката "Пременил се Илия, погледнал се - пак в тия". Дай Бог да не съм прав.