Там, където Бисмарк едва не се удави с тайната си възлюбена

„Някога Биариц беше най-модерният курорт за европейската аристокрация. Тук Ото фон Бисмарк изневеряваше на жена си с млада руска княгиня. Двойката почти да се удави в Атлантическия океан – а техният спасител скоро беше прокълнат", – пише германското списание Der Spiegel.

„Горещината по обяд е най-добрата защита срещу нежеланото внимание, казвал Ото фон Бисмарк. Поне в Биариц. Ритъмът на живот на града се задава от вълните на Атлантика и пясъчни плажове, които се изпразват по обяд, а на 22 август 1862 г. Ото фон Бисмарк наистина се е нуждаел от секретност.“ – разказва журналистът Кристоф Гункел.

„По това време пруският дипломат има малка тайна, а именно любовницата си, която в едно от писмата си нарича „най-невероятната от всички жени”. Двойката иска спокойно да се разхожда по плажа и да плува в Атлантическия океан, без да привлича чуждото внимание."

„През лятото на 1862 г. Бисмарк все още не е страховития политик и „железен канцлер.”(...) Мустакатият дипломат-исполин все още е неизвестен и работи като посланик на Прусия в Париж и Санкт Петербург, отбелязва изданието. – Така той се запознава с руският посланик в Брюксел княз Николай Орлов и започва роман със съпругата му Катарина “.

Тя е „весела, умна и грациозна, чаровна и млада“, пише ентусиазирано Бисмарк. Той „донякъде е влюбен в красивата княгиня“. „Сутрин плуваме, след което отиваме до скалата, закусваме в отдалечено дефиле зад фара", – пише той в едно от писмата си. „Вечер Катарина му свири класическа музика. Това не беше първото му увлечение, и по тази причина Бисмарк вярваше, че то няма да навреди на съпругата му Йохана”, –  съобщава изданието.

Тогава „красивата княгиня“ е 21-а годишна –  с цели 26 години по-млада от пруския баща на семейство. За това колко дълбока е била връзката им, източниците говорят двусмислено. Известно е обаче, че Бисмарк, с помощта на лекар е превърнал краткото си посещение в Биариц в четириседмична ваканция. А със съпруга й, „рогоносец”, който също е много по-възрастен от нея, се шегува: „Николай загуби в Кримската война око и ръка – и според Бисмарк също „част от своята мъжественост“.

Когато двойката отива да плува на 22 август 1862 г., течението внезапно ги завлича и огромните вълни можеха да станат фатални за дипломата, обаче: „Бисмарк има късмета, че сметките му за анонимност се оказват грешни: те все пак са наблюдавани. С това се занимава пазачът на фара Пиер Лафлер.” Той вади от водата първо Катарина, която вече е загубила съзнание, а след това и безжизненото тяло на Бисмарк, което тежи около 100 кг. Извиканият по спешност лекар го връща към живот, разказва изданието.

Само месец по-късно самоотверженият спасител се удавя, докато плува в Атлантическия океан. Съпругата му е в последния месец от бременността. Бисмарк, който по това време вече е премиер на Прусия, и Катарина Орлова стават кръстници на новородено, което е кръстено на Бисмарк. Изглежда обаче, че момчето е донесло малко щастие на семейство Лафлер, тъй като е починало рано, се казва в статията.

Самият Бисмарк посещава след това Биариц много пъти, но за негово разочарование никога повече не вижда Катарина, която е тежко болна.

Независимо от всичко, на Бисмарк е съдено да изпита гордост от триумфа на френска земя. През 1871 г. германците побеждават Франция и провъзгласяват във Версайския дворец създаването на Германската империя. „В крайна сметка след това поражение, много французи проклинат смелия пазач на фара, който някога извади Бисмарк от вълните“, – пише Der Spiegel.