четвъртък, 29 август 2019 г.

ОПОРКИТЕ в политиката на Макрон* (според Силви Кауфман, Le Monde)

Силви Кауфман
1.Путинският модел на военна експанзия и постоянна конфликтност, поддържан от „нашите слабости“, има определен успех, но не е устойчив. Слабата в икономическо и демографско отношение Русия рано или късно ще трябва да търси подкрепа, и тя неизбежно ще се обърне към Китай. Задачата на европейците е да предотвратят този съюз, който ще действа в тяхна вреда.
2.Съединените щати си остават „много важен съюзник”, но те се отдалечиха от Европа и вече не носят отговорност за нейните стратегически намерения. Вашингтон ускори нещата, слагайки край през това лято на един от последните остатъци от Студената война – договорът с Москва за унищожаването на ракетите със среден и малък обсег на действие, който Москва с лека ръка нарушаваше. Тази структура за контрол над оръжията, „замислена в рамките на геополитика, която вече не съществува“, се срива и ние трябва да създадем нова, включваща Русия, която според Макрон „е европейска страна”.
3.Новата, китайско-американска поляризация на света. По въпросите за контрола върху оръжията, САЩ търсят ли диалог с Китай? Отлично. Но „аз не искам да бъда заложник на това”, казва Макрон. Необходими са нови многостранни рамки. В съветско-американската система Европа беше просто пешка. Време е тя да си върне „контрола“. И да стане съюзник, а не „васал“.
Аз не приемам „опорките” на Макрон, дами и господа. За вас – не зная. Ще си позволя да завърша този текст с една мисъл, казват, че принадлежала на покойната Индира Ганди:
„Историята е най-добрия учител, чиито ученици са най-лошите.”
*-заглавието е мое.


Няма коментари:

Публикуване на коментар