КАКВО СЕ СЛУЧВА С БЪЛГАРСКОТО ПРОТЕСТНО ДВИЖЕНИЕ?

 

Д-р Жана Цонева, публикация в „Ал Джазира”, 10.09.2020

 

Авторката е доктор по политическа социология и антропология от Central European University, член-основател на KOИ (Колектив за обществени интервенции) –  изследователска НПО и издателство. Подробности за политическите възгледи на г-жа Цонева – виж http://novilevi.org/about-us/pages/about.

Вместо послепис:

Нямам честта да познавам г-жа Цонева. Случайно попаднах на повторение на предаване на ТВ 7/8, в което дамата беше гост. Поводът за гостуването й – публикация в „Ал Джазира“, препечатана в „Индипендънт“. Симпатично, дългокрако и с чаровна усмивка момиче. Образовано! Но объркано в антропологично-социологическите си представи за решаване на проблемите в нашия си, български свят. Това ми впечатление се задълбочи след като посетих и страницата на „Новите леви“. Напомни ми за студентските протести през 1968 г. И за една публикация в блога ми от 20.04.2020 г. на статия от Сър Роджър Скрутър (1945-2020), озаглавена „Защо станах консерватор“, както и за т.нар. „леви“ движения в САЩ, на чиято вълна Байдън беше избран за президент на САЩ. Сетих се за „демократичния социализъм“ на покойния Сашо Лилов, „консервативния“ такъв на Нинова и последното творение на отцепилите се от БСП – „прогресивен“. Както и за любими мои книги – „Анатомия на властта“ от Гълбрайт и „Черния лебед“ на Насим Талеб. Все си мисля, че на изучените млади „водата им е до колене“ и всеки проблем има лесно решение. В последното дълбоко се съмнявам! Както и в постижимостта на лозунга „Liberté, Égalité, Fraternité!“ Пък може и да не съм прав. Приятно четене.*

В продължение на два месеца българите протестираха срещу скандално правителство, което отказва да подаде оставка.

На 2 септември двумесечните антиправителствени протести в България навлязоха в най-жестокия етап до момента. За първи път полицията развърна водни оръдия, и използва сълзотворен газ и спрей от черен пипер, отбелязвайки края на относително мирната фаза на протеста.

На следващия ден обърканото правителството използва сблъсъците като извинение, за да спре да договаря излизането си от властта. Както заяви на 3 септември народният представител Тома Биков от управляващата партия ГЕРБ, „след (събитията от) вчера вече не можем да обсъждаме оставката на правителството. Това би означавало да подадете оставка след нападения от престъпници.“

И така, кое доведе до тези драматични събития и какво следва за българското протестно движение?

Половин година политически скандали

От началото на 2020 г. поредица от локални кризи и скандали породиха напрежение в публичната сфера и доведоха до взривоопасна протестна вълна срещу почти непрекъснатото 10-годишно управление на ГЕРБ. Зимата бе белязана от водна криза, причинена от пресъхването на няколко язовира, най-сериозната от които се случи в град Перник, на 45 км югозападно от София. Недостигът на вода се случи поради липса на поддръжка на жизненоважна инфраструктура и снизходителност на правителството към големите индустрии, злоупотребяващи с местните водни резерви.

След това дойде пандемията от коронавирус и правителственото безразборно справяне със ситуацията, при което лекарите подадоха оставки поради липсата на защитно оборудване и неадекватните спешни мерки. Последва поредица от скандали, които разкриха корупционни схеми, включващи доходоносни имоти по Черноморието. Най-забележителният случай е на плажа Алепу, където свлачище създава условия за построяване на луксозен хотел точно на плажа, като според властите строежът е просто „укрепваща свлачището стена“. Това ядоса българската общественост, която от години се гневи от безразсъдното презастрояване на Черноморието.

Ранното лято бе белязано и от буреносни размествания в редиците на управляващата олигархия и близки до тях бизнесмени, което доведе до отпадането на покровителството над Васил Божков, един от най-богатите хазартни, туристически и строителни босове в България, последвано от война, която заля публичното пространство под формата на компромати.

В медиите изтекоха снимки на премиера Бойко Борисов, спящ в спалнята си до чекмедже, пълно с банкноти от 500 евро, златни кюлчета и пистолет. Премиерът не отрече автентичността на снимките, но заяви, че парите са умишлено поставени.

Тогава „Антикорупционният фонд“, неправителствена организация, разследваща корупция по високите етажи, пусна документален филм за коварна схема за кражба бизнес с милионен оборот и печалба с помощта на съдебната власт (става дума за филма „Осемте джуджета“, в който се разказва за един семеен конфликт, ескалирал във война между съдружниците в най-големия производител на асансьори в България, с намесата на специализираната прокуратура, МВР и НАП – бел.моя).

През юли 2020 г. Христо Иванов, съпредседател на либералната коалиция „Демократична България“ и активен радетел за реформа в правосъдието, трансформира вътрешната война между елитите в своего рода „гражданска война“, като слезе на незаконно затворения плаж, заобикалящ крайбрежното имение на Ахмед Доган, почетният лидер на либералното Движение за права и свободи (ДПС), което твърди, че представлява етническите малцинства в България, но е широко известно като една от най-корумпираните партии.

Иванов и екипът му са брутално изблъскани от охранителите, които отказват да разкрият дали работят за Националната служба за охрана (НСО) – правителствена агенция, натоварена да осигурява личната охрана на висши държавници и политици. Схватката на плажа предизвика протести, засилени от намесата на българския президент Румен Радев, който потвърди, че охранителите наистина са служители на НСО и са назначени в нарушение на закона за службата.

Главният прокурор Иван Гешев, когото опозицията обвинява в прикриване и подпомагане на корупцията, като отказва да повдига обвинения срещу политици и бизнесмени, реагира незабавно, като разпореди атака на президента, в грубо нарушение на всички конституционни гаранции за имунитет и разделение на властите .

На следващия ден, на 9 юли, се проведе първият масов протест в София.

Широкоспектърно протестно движение

Въпреки либералните възгледи, изповядвани от неговите организатори, протестът привлече хора от целия политически спектър, включително привържениците на президента Радев от Българската социалистическа партия (БСП), отломки от БСП (вероятно визира партия АБВ на Първанов – бел.моя), извънпарламентарната и радикалната левица, да не говорим за аполитичните хипстъри (лица на възраст от 18 до 45 години, с независим начин на мислене, антиконформисти, почитатели на съвременното изкуство, джаз и  рок музика – бел.моя), артисти и дори турбо-фолк певци.

Това е доста безпрецедентно, като се има предвид, че либералите и левицата винаги са се определяли във взаимно противоположно противопоставяне, но изглежда ГЕРБ и техните младши коалиционни партньори от крайната десница са постигнали непостижимото – обединявайки буквално всички срещу себе си.

Протестите имаха три основни искания: оставката на управляващата коалиция и главния прокурор, предсрочни избори и след това съдебна реформа чрез конституционни изменения. Управляващата партия с умела ръка промени реда на исканията и през август зашемети всички, като заяви, че е изготвила нова конституция, която да изпълни искането за промяна.

Борисов обвърза оставката си с конституционните изменения, като обясни, че ако партията не успее да събере подписите на 50 процента от депутатите (или 120 души) до 2 септември – минималната квота, необходима на Парламента да започне обсъждането на проекта – той ще подаде оставка.

Независимо от неясното обещание за оставка, протестиращите бяха вбесени. Конституционният проект беше пълен с грешки, както граматически, така и технически; предвиждаше някои тревожни промени, възприемани като опити за укрепване на властта на управляващата партия, като например намаляване на броя на депутатите. Той също така премахваше конституционните гаранции за равенството между мъжете и жените, като ги замени с параграфи от пронаталистки (подкрепящи раждането – бел.моя) и „семейни ценности“.

За две седмици на нервни преговори предложението на Борисов най-накрая събра 122 подписа до крайния срок от 2 септември с помощта на популистката партия на аптечния и ГСМ магнат Веселин Марешки. На следващия ден стана ясно, че компания, свързана с Марешки, е получила доходоносна 20-годишна концесия на морски плаж. Всъщност конституционното упражнение на Борисов имаше за цел да му спечели време. Това вбеси протестиращите и на 2 септември в центъра на София се събра най-големия брой протестиращи от началото на кризата.

Вечерта обаче някои от протестиращите, които се смятат за платени провокатори, започнаха да хвърлят малки фойерверки по полицията, което в крайна сметка предизвика бурен отговор, служителите й изблъскаха тълпата, биейки хората с палки и използвайки сълзотворен газ и водно оръдие. Арестувани са около 100 души, много от тях са тежко бити, включително и един журналист, който е представил документа, че е представител на пресата, но не е бил пощаден от полицейското насилие.

Обясненията, които полицейските шефове дадоха по-късно за това нечувано разполагане на полицейски сили, предизвикаха възмущение и подкладоха конспиративни разкази, че полицията е допуснала провокаторите, за да има оправдание да атакува протестиращите.

Какво се случва след това?

Тези събития поставят на изпитание обичайното разбиране за държавата като неутрален арбитър. Българският елит е дълбоко разделен и воюващите фракции разполагат с държавната власт като оръжие срещу конкурентите си.

Тези вътрешнокласови сблъсъци понякога се ръководят от „задкулисието“ и стигат до нас чрез непрекъснатия поток от корупционни скандали, изтекли снимки и записи, изненадващи арести на бизнесмени, които изпадат в немилост, и дори национализация на частния бизнес. Но насилствената смяна на позициите в управляващия елит и елиминирането на конкурентите разяжда държавата.

Въпреки тласъка, който либералната коалиция на Христо Иванов получи от протестите, е малко вероятно партията да реши този проблем в тясната рамка на правната реформа, която предлага (съдебна реформа и деполитизация на Главната прокуратура).

Силата на олигархията трябва да бъде подкопана не само „отгоре“, т.е. чрез по-строго наказателно и антикорупционно законодателство, но и отдолу, от основите. Парите са власт и колкото повече богатство се натрупва в частни ръце, толкова по-голяма е тяхната неговото влияние върху публичната сфера и политическия живот в полза на собствениците.

Следователно тяхната власт трябва да бъде подкопана и от икономически реформи, като отдавна закъснялото премахване на режима на плосък данък, въведен от правителството на БСП-ДПС през 2008 г., който насочва парите отдолу нагоре, концентрирайки икономическата мощ в ръцете на няколко бизнес кръга.

България също се нуждае от по-стабилна социална държава, която може да направи работещите хора по-малко зависими за препитанието си от олигарсите. Ето защо е страхотна новина, че левите сили също са част от протеста. Колкото и слаб да е техният глас, все пак е важно да продължим да настояваме за „социални” решения срещу корупцията и мафиотското управление.

Войната срещу корупцията трябва да бъде битка за дефинициите. Без идеята за социална справедливост, която да допълва либералните идеи за върховенството на закона и съдебната реформа, призивиje за справедливост, въодушевяващи протеста, имат по-малък шанс да отекнат в голямата част от българското население, чиято основна грижа е социално-икономическото оцеляване.

Мненията, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакторската позиция на Ал Джазира.

*- ако напишeте името на дамата в Google ще откриете и други нейни статии и интервюта