Превод на статията „Германия открыла архивы — „великое сражение под Прохоровкой“ было крупнейшим поражением Красной армии“**, качена на Facebook-стената на генерал Цветан Тотомиров от г-н Тодор Бойчев
В действителност не е имало триумф на Червената армия в „най-голямата танкова битка от Втората световна война“ край Прохоровка на 12 юли 1943 г., за която се твърди, че е кулминацията на грандиозната стратегическа операция, влязла в историята като битката при Курск, твърди германският вестник Die Welt ***, цитирайки историци, които неочаквано са открили немски разузнавателни снимки.
„Резултатите от най-новите изследвания, основани на истински снимки, потвърждават, че при Прохоровка не е имало нито съветска победа, нито мощна танкова битка като цяло. Всъщност в полето на запад от паметника на победата (камбанарията на Прохоровското поле, увенчана с позлатена фигура на Дева Мария), над 200 танка от 29-и танков корпус извършиха атака в стил камикадзе“, гласи статията, цитирана от NEWSru.com. И стигат до заключението, че сега този паметник „по същество трябва да бъде съборен“.
Германският военен историк Карл-Хайнц Фризер неведнъж е казвал, че в тази битка не е имало победа за руснаците, а сега неговата версия се потвърждава от британския учен Бен Уитли, който е открил немски разузнавателни снимки от Източния фронт в Американския национален архив на Колидж Парк (Мериленд). Те „доказват с най-голяма яснота катастрофалното поражение на Червената армия при Прохоровка“, пише Die Welt, цитиран от InoPressa.
„Според многогодишната версия за битката при Прохоровка, на 12 юли 1943 г., по време на германската настъпателна операция „Цитадела“, 850 съветски и 800 немски танкове са се сблъскали в битка. В същото време, според съветската пропаганда, 400 бойни машини на Вермахта са били унищожени, се казва в статията. Истината е, че 186 немски бойни машини са се борили срещу 672 съветски танка, а във вечерта на 12 юли загубите възлизат на 235 танка от Червената армия и 5 от Вермахта, и това само на няколко квадратни километра.“
В статията на Die Welt се твърди, че командирът на 5-та гвардейска танкова армия генерал Павел Ротмистров е игнорирал наличието на естествено препятствие – ров с дълбочина 4,5 метра пред настъпващите, в резултат на което съветските танкове се струпват пред един тесен мост, превръщайки се в идеална мише за два батальона от 2-ри танков корпус SS. „Беше адски огън, дим, горяха Т-34, убити и ранени“, пише Рудолф фон Рибентроп, син на външния министър на Райха, който участва в битката. Само 4 тежки танка "Тигър" под командването на Михаел Витман унищожават 55 съветски танка.
Няколко дни по-късно германски разузнавателни самолети са изпратени в района на бойните действия, които заснемат бойното поле на 14 и 16 юли 1943 година. На снимките се виждат над 100 разрушени средни танкове Т-34 и леки Т-70 до дълбок ров. Малко по-далеч се виждат още 55 танка, унищожени от „Тигрите“ (Т-34 – 32, Т-70 – 12 и 11 британски танка „Чърчил“).
Според официалните данни, използвани при изучаване на историята на Великата отечествена война, битката при железопътната гара Прохоровка (56 км северно от Белгород) е кулминацията на велика стратегическа операция, която е влязла в историята като битката при Курск, и която е решаваща за осигуряване на обрат в хода на Велика отечествена война. В битката при Прохоровка, която се провежда между подразделенията на германската и съветската армия на 12 юли 1943 г., от двете страни участват едновременно над 1500 танка, значително количество артилерия и големи авиационни сили.
Някои представители на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР считат тази битка за една от най-големите битки във военната история с използване на бронирани сили. Прякото командване на танковите формирования по време на битката се осъществява: от съветска страна генерал-лейтенант – Павел Ротмистров, а от страната на Германия – от SS Оберстгрупенфюрер (Oberstgruppenfuehrer) Паул Хаусер (Paul Hausser).
На този ден, 12 юли, германските войски не успяват да превземат Прохоровка и да пробият защитата на съветските войски, а съветските войски не успяват да обкръжат вражеската групировка.
Съветските танкови части се опитват да водят близък бой („броня до броня“), тъй като обхватът на поразяване на 76-мм оръдие на Т-34 е не повече от 800 метра, а останалите съветски танкове имат още по-малки възможности, докато германските 88-мм оръдия на танковете „Тигър“ и самоходните артилерийски установки (щурмови оръдия) „Фердинанд“ могат да унищожават бронирани средства на разстояние до 2 километра. При сближаването с немските танкове, съветските понасят големи загуби.
В тази битка съветските войски губят над 300 машини: 29-ти танков корпус – 153 изгорели или повредени танкове; 18-ти танков корпус – 84 танка са изгорени или унищожени; 2-ри гвардейски танков корпус – унищожени 54 танка; 2-ри танков корпус – 22 танка. Така петата гвардейска танкова армия на Ротмистров се лишава от 313 бойни машини.
От 5 до 8 юли са унищожени 527 съветски танка, като 372 от тях са изгорени.
До този момент се смяташе, че германските войски край Прохоровка са загубили около 400 танка, много друга военна техника и оръжия, а през целия период на битката от 12 до 16 юли 1943 г. войските на 5-та гвардейска танкова армия, във взаимодействие със сухопътни съединения, са унищожили и повредили 459 вражески танка.
Официалната съветска „История на Великата отечествена война“ дава информация за 350 разбити немски машини. Според други оценки в тази битка са могли да участват не повече от 300 немски танка.
Според данните на Германския федерален военен архив, по време на битките на 12-13 юли дивизията Leibstandarte Adolf Hitler (една от трите участвали в битката) безвъзвратно 2 танка Pz (Панцер - бел.моя) IV, за ремонт са изпратени 17 танка Pz IV и 3 танка Pz III, тоест общо 22 машини. Общите загуби на танкове и щурмови оръдия за 12 юли възлизат на около 80, включително не по-малко от 40 бойни машини е загубила от дивизия „Мъртва глава“.
От германските доклади следва, че нацистите са загубили не повече от 100 парчета техника, някои от които скоро са възстановени. Още на следващия ден, съдейки по докладите на командирите на дивизии „Адолф Хитлер“, „Мъртва глава“ и „Райх“, 250 танка и самоходни щурмови оръдия са готови за бой.
Докладът за битката при Прохоровка вбесява Сталин. Информацията за битката е засекретена в архивите на президента на Руската федерация
Доклад на представителя на щаба на маршал Александър Василевски до върховния главнокомандващ Йосиф Сталин за военните действия в района на Прохоровка, 14 юли 1943 г.:
„Според Вашите лични указания от вечерта на 9 юли 1943 г. непрекъснато съм във войските на Ротмистров (Павел Ротмистров, командващ 5-та гвардейска танкова армия, след войната маршал на бронетанковите войски – бел. ред.) И Жадов (армейски генерал, командир на 66-а армия – бел. ред.) на прохоровското и южното направление. До днес, включително, врагът продължава на фронта на Жадов и Ротмистров масови танкови атаки и контраатаки срещу настъпващите наши танкови части ... Като наблюдавам хода на продължаващите боеве и свидетелствата на пленниците, правя извод, че врагът, въпреки огромните загуби, както в жива сила, така и в, и особено в танкове и авиация, той все още не се е отказал на всяка цена от идеята за пробие към Обоян и след това към Курск.
Вчера лично наблюдавах танкова битка на нашите 18-и и 29-и корпус с повече от двеста вражески танкове в контраатака югозападно от Прохоровка. В същото време в битката участваха стотици оръдия и всички налични РСи (реактивни снаряди, широко използвани по време на Великата отечествена война - бел. ред.). В резултат на това цялото бойно поле за около час беше осеяно с горящи немски и нашите танкове.
В рамките на двудневни боеве 29-и танков корпус на Ротмистров загуби безвъзвратно и временно извън строя 60%, а 18-ти корпус - до 30% от танковете си. Загубите в 5-та гвардейска механизирана дивизия са незначителни. Утре тук не е изключена възможността за насрещно танково сражение. Общо поне 11 танкови дивизии продължават да действат срещу Воронежкия фронт, систематично попълвани с танкове. Разпитаните днес пленници казаха, че в момента 19-та танкова дивизия има около 70 танка, дивизията „Райх“ – до 100 танка, въпреки че последната е попълвана два пъти от 5 юли 1943 г.
Сталин побеснял, когато научил научил за загубите на съветските войски в това сражение.
„Върховният главнокомандващ реши да ме отстрани от поста и едва не ме даде под съд. Това ми разказа А. М. Василевски. Той подробно доложил на Й. В. Сталин за обстановката и изводите от сриването на лятната германска настъпателна операция. Сталин малко се успокои и повече никога не се върна към този въпрос“ – спомня си по-късно главният маршал на бронетанковите войски Павел Ротмистров.
В щаба на Главнокомандващия контраударът на съветските танкови екипажи се възприема като провал, въпреки че прехвърлянето на 5-та танкова армия (повече от 900 танка) в тази зона под командването на Ротмистров е планирано като контраатака на германската офанзива в посока Курск и Белгород според плана „Цитадела“.
Въпросът не беше в това, че възложените бойни задачи не бяха изпълнени, а в това, че съветската армия претърпя огромни загуби в тази битка – унищожена и изгорена военна техника, десетки хиляди човешки животи.
Бойната дейност на 5-та гвардейска танкова армия по време на битката при Прохоровка става предмет на специална проверка от комисия с председател Георги Маленков, член на Държавния комитет по отбрана и Политбюро.
Резултатът от нейната работа са стотици страници с различни материали, които все още се пазят в строго секретния архив на президента на Руската федерация. Грифът на секретност няма да бъде премахнат от тях, тъй като съдържат подробен анализ на тактиката и стратегията на ръководството на съветската армия по време на битката при Курск, и особено при Прохоровка. Общото заключение на тази комисия обаче е известно – бойните действия на 5-та гвардейска танкова армия под командването на Ротмистров на 12 юли 1943 г. край Прохоровка са характеризирани като „образец за неуспешно проведена операция“
Никита Хрушчов в мемоарите си „Време. Хора. Власт” описва ситуацията, когато те, заедно с Георги Жуков и командващият на 5-та танкова армия Ротмистров, са пътували с кола в околностите на Прохоровка. „На полето имаше много унищожени танкове – както на врага, така и наши. Появи си несъответствие в оценката на загубите: Ротмистров твърдеше, че е видял повече унищожени немски танкове, но аз видях повече наши. И едното и другото обаче бяха естествени. Загубите и от двете страни бяха осезаеми“, отбеляза Хрушчов.
Пресмятането на резултатите показва, че загубите от страна на съветската армия са много по-големи. При невъзможността за маневриране на бойното поле, натъпкано с бронирана техника, леките танкове не могат да използват предимството си в скорост и един след друг са унищожавани от далекобойната артилерия и тежките немски бойни машини.
Самият Ротмистров в писмо, адресирано до маршал Георги Жуков на 20 август 1943 г., пише: „Когато немците преминават в отбрана със своите танкови части, те ни лишават от нашите маневрени предимства и, напротив, започват прицелна стрелба своите танкови оръдия, като в същото време са почти напълно извън обсега на нашия прицелен танков огън ... При сблъсък с немските танкови части, които преминаха към отбраната, ние, като общо правило, понасяме огромни загуби в танкове и нямаме успех.“
Военният историк Лев Лопуховски отбелязва, че „в следвоенния период, особено с публикуването на книгата на П. А. Ротмистров „Танкова битка при Прохоровка“ през 1960 г., потокът от славословието по адрес танковата армия и нейното командване, се засили и продължи да нараства с всяка годишнина от битката при Курск. Фондовете на Централния архив на Министерството на отбраната бяха затворени. И Павел Алексеевич, разчитайки на авторитета си на главен маршал на бронетанковите войски и помощник на министъра на отбраната (1964-1968), формира гледната точка за събитията от 12 юли край Прохоровка, която не беше толкова лесно да бъде критикувана предвид липсата на информация и строгите изисквания на военната цензура. В същото време той се опитва да забрави за работата на комисията Маленков и за по-трезвото и адекватно оценяване на събитията в писмо, адресирано до Г. К. Жуков, написано на 20 август 1943 г. Така се създаваха митовете и легендите”.
БЕЛЕЖКИ:
*-заглавието и илюстрацията са мои.
**-Източник: http://ru-mir.net/
***-статията в „Ди Велт“ може да видите на https://www.welt.de/geschichte/zweiter-weltkrieg/article196544633/Rote-Armee-1943-Fotos-beweisen-Kamikaze-Angriff-russischer-Panzer.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар