ЗАЩО НЕ УСПЯХМЕ?*

През 1989-1990 г. бяхме обхванати от еуфория. Работата ни се виждаше проста – диктатурата на Живков падна и ни очаква демокрация. Все едно излизаме от една стая и влизаме в друга. Щом сме се освободили от диктатурата, значи ни очаква демокрация, а щом цените са свободни, значи това е пазар. Трябва само да обзаведем новата стая с нови мебели. Например да изберем нов парламент на всеобщи избори. Когато резултатите се оказаха различни от очакванията възникнаха две обяснения:

1.Управляват ни некадърници.

2.Демокрацията и пазарната икономика не са за България.

Какво се случи след преврата през 1944 г.

Когато БСП взема властта през 1944 г. тя изцяло прилага съветската доктрина в икономиката – ускорена индустриализация на страната за сметка на НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ  на националните ресурси и принудително преразпределение на ресурсите от аграрния към промишления сектор (разпространената теза за ликвидацията на българското село след 1989 г. са просто измислица. То започна доста преди това). Държавният монопол и концентриране на ресурсите, опрени върху идеологията за „светлото бъдеще”, позволиха да се избегне недостигът на инвестиционни разходи за стартиране на   промишления ръст. Във втората половина на ХХ век непазарната индустриализация на България стана фундамент в нашата история и нейните последствия се чувстват и днес.

Разбиране за социалния ред

Според съвременните разбирания социалният ред представлява единство от формални и неформални институции (правила) и организации, които ползват тези правила. Можеш да приемеш закон за парламентарните избори и много добър правилник за работи на парламента. Но ако в страната няма масови политически партии с познат на хората бранд, а тяхното място е заето от клиентелистки организации (независимо дали са леви или десни), то правилата на социалния ред не работят както се очаква. Макар че след 1989 г. в страната бяха възстановени почти всички политически партии от преди 1944 г. (не без помощта на тайните служби) правилата на социалния ред така и не сработиха.

Съвременните социални концепции казват, че освен правилата, записани в законите са важни и организациите, които се ползват от тях и които могат да ги защитят. В България обаче ефективни организации се оказаха не частните корпорации и масовите политически партии, а „бандите” – закрити групи, мимикриращи като партии и основани на лични интереси и междуличностно доверие. Опитите за създаване на широки хоризонтални структури с открит достъп се провалиха. Общественото доверие към тях остана ниско, а техните брандове бяха приватизирани от малки групи по интереси. Това само увеличи недоверието към широките хоризонтални коалиции.

Обяснения за прехода

На продължаващия повече от четвърт век преход можем да погледнем от две гледни точки:

1.Като тотален неуспех;

2.Като зараждане и развитие на частната сфера, чието отсъствие по време на преврата през 1989 г. беше в основата на нашите беди. 

Развитието на частната сфера беше и е обилно подправено с корупция и клиентелизъм. Но такива моменти е имало в историите и на други страни.

Днес навиците на организациите от неправителствения сектор и хоризонталното взаимодействие са значително по-добри от тези през 1989 г. В България има достатъчно частни организации и в икономическата и в социалната област. Парадоксът е в това, че политическата система в началото на 90-те години на ХХ век беше по-плуралистична (или поне представата, която ни внушаваха за нея), но днешното българско общество е много по-плуралистично от това през същите тези години.  

*- След като сте прочели горните редове, може и да сте си помислили, че съм станал много умен. Дрън-дрън, че пляс!! Просто преведох и адаптирах един текст от лекция на г-н Кирил Рогов (на снимката) – „Сто лет назад — сто лет вперед. Что советский и постсоветский опыт говорит нам о будущем России?”(по https://www.novayagazeta.ru). 

 

 

 

Както правят доста от нашите коМЕНТАтори, АНАЛизатори и екСпЕРтИ!