МАЛКА И БЕДОНОСНА*

 

Ел Мюрид, 21.03.2022 г.

Поражението в „малките победоносни“ винаги е предизвиквало краха на диктатурите

Една „малка победоносна война“ винаги е била инструмент на диктатурите, за да повишат популярността си сред масите. Парадоксът на диктатурите и тяхната разлика от демокрациите е, че диктатурата е тази, която критично се нуждае от безусловната подкрепа на населението, тъй като терорът е изключително ресурсноемко събитие и поддържането на страната в страх, макар и изкушаващо, е непоносимо. В този смисъл при демокрациите имат изборен механизъм, при който населението има възможност да изхвърли натрупания негатив чрез легални и легитимни процедури. Диктаторът не може да се откаже от властта, тъй като това означава крах на целия режим или преминаването му в неконтролируемо състояние.

Проблемът е, че „малката и победоносна“ не винаги е малка и много рядко – победоносна. Сегашната „специална операция“ се сравнява с войната на Ирак в Кувейт или с руско-японската война. Като пример може да се посочи и войната за Фолклендските острови, в която аржентинският диктатор също надцени способността си да си вдига рейтинга сред собственото население.

Поражението в една „малка победоносна“ винаги е предизвиквало крах на диктатурите. Тежък и продължителен. (Между другото, Царска Русия, модел 1905 г. също може да бъде класифицирана като диктатура с известна степен, тъй като капитализмът е несъвместим с абсолютизма. Русия, която при Николай II избра капитализма, беше обречена да унищожи абсолютната монархия – нещо, което се случи след поражението в Руско-японската война).

Една малка победоносна „специална операция“ най-вероятно ще завърши по начин, както споменатите примери.

Разбира се, има и специфични разлики, свързани с рисковете от използването на особено мощни оръжия, но най-вероятно дори и в този случай крайният резултат ще бъде същият, само по-труден по отношение на последствията за всички и на първо място за инициатора на „малката победоносна“.

Вярно е, че не трябва да очаквате, че поражението веднага ще доведе до промени. Ще ги стартира, но процесът на промени ще отнеме доста много време. В Ирак, например, продължават повече от 30 години, Аржентина продължава да е в полукоматозно състояние, оставайки една от най-слабите латиноамерикански пост-диктатури. Промените в Русия продължиха около двадесет години след поражението в руско-японската война. Малко вероятно е настоящата „специална операция“ да доведе до бързи промени. Но важното тук е, че тя ще ги стартира.

Обективно погледнато, Кремъл просто няма шанс в тази „невойна“. Той сгреши във всичко – и във времето на започването й, и в реакцията на Запада (и не само на Запада), и като цяло във всичко. Въпросът сега е само в дълбочината, с която ще започне пост-спецоперационното бъдеще, в която ще се окажем.

На първия етап ще има реакция, при която режимът се опита да прехвърли поражението върху някакви „вътрешни врагове“, довели до него. Терорът като инструмент за потискане на недоволството е естествена реакция при поражението на режима. Но недостигът на ресурси ще ги принуди да търсят друго решение – „диктатурата ще бъде принудена да имитира карго**-демокрацията. При това съдбата на самия диктатор не е важна – той може да бъде елиминиран или да стане недосегаем пожизнен сенатор. Пиночет и Назарбаев се опитаха да си осигурят недосегаемост и какво стана с тях?

Проблемът е, че имитиращата диктатура е неконкурентоспособна даже в условията на управляема карго-демокрация. Следователно вторият етап без съмнение ще бъде бързата ерозиране на самата диктатура и маргинализацията на зависещите от нея бенефициери и отдръпването им встрани. Първите поколения нови политици, разбира се, ще бъдат абсолютно посредствени популисти, но по-важното е, че ще има механизъм за отстраняването им.

Но всичко това ще бъде много по-късно и сега няма смисъл да се опитваме да разберем как и какво точно ще се случи. Сега на дневен ред е въпросът на какво ниво на катастрофата ще се случи непобедимото завършване на „малка и победоносна специална операция“.

БЕЛЕЖКИ:

*-по аналогия с „победоносна“, в конкретния случай „носеща беда“;

**-преносно – „застрахована демокрация.