ЗАЩО СОЛИДАРНОСТТА НА ЕС ОТНОСНО УКРАИНСКАТА МИГРАЦИЯ МОЖЕ ДА НЕ ПРОДЪЛЖИ

 

Държавите-членки могат да преразгледат своята миграционна политика, ако войната се проточи.

Франческо Казарото, 5 март 2022 г

Войната в Украйна принуди много от жителите й да избягат в Европа. Според Върховния комисар на ООН за бежанците, броят на изселилите се от началото на инвазията вече е надхвърлило прага от 1 милион души и още много са на път. Изглежда, че предстои нова бежанска криза.

Последната беше през 2015 г., когато пристигнаха безброй имигранти от Северна Африка и Близкия изток. Това показа какъв може да бъде миграционният натиск в Европа. Но този път е различно. Практически всяка страна-членка на ЕС изрази желанието си да приеме бежанци, идващи от Украйна, и да покаже солидарност. Дори най-скептичните към имиграцията страни като Унгария приветстваха украинските бежанци. По-изненадващо е, че политическите движения, които изградиха своя консенсус върху антиимигрантските настроения, заявиха, че подкрепят приемането на бежанци.

Въпреки това, колкото по-дълго продължи бежанската криза, толкова по-вероятно е добрата воля да избледнее. За да избегнат възраждането на националистическите евроскептични движения, които заплашват единството на блока, държавите от ЕС ще се върнат към нежеланието си да приемат бежанци.

Основните миграционни пътища към Европа са Западното, Централното и Източното Средиземноморие, Балканският път и Източната граница. През 2015 г. най-много имигранти идваха от Балканския маршрут и от източното и централно средиземноморско трасе. Тогава Вишеградската група – главно Унгария – блокира предложението на Европейската комисия за създаване на задължителна програма за преместване, която да разпределя тежестта между страните-членки. Членовете на съюза не успяха да постигнат консенсус за реформиране на така наречения Дъблински механизъм, според който първата държава, в която идва имигрантът, трябва да се справи с молбата за убежище. Казано по-просто, държавите, които не бяха първата входна точка, не искаха да поемат тежестта на обработката на молбите за убежище. Лошото управление на пристигащите, особено от Италия и Гърция, принуди някои държави от ЕС да обмислят спиране на Шенгенското споразумение, договор, който позволява свободна мобилност в рамките на съюза. А страните на първа линия като Италия, Гърция и Испания бяха затрупани от огромен брой молби за убежище. (Трябва да се отбележи, че расата и културата изиграха роля в кризата – повечето имигранти бяха араби или мюсюлмани или и двете.)

Всички тези фактори създадоха националистическата реакция и анти-ЕС политически движения, които заплашваха единството на Европейския съюз. Политическият натиск, който оказваха, принуди много правителства да приемат по-рестриктивна политика. Споразумението с Турция облекчи част от мигрантския натиск, но напрежението така и не изчезна.

Макар че кризата в Украйна принуди милиони да избягат от страната си, нито една от реакциите, наблюдавани през 2015 г., не се случи. Полша вече е приела приблизително 600 000 бежанци, Унгария – почти 150 000, Словакия – около 90 000, а Чехия – 30 000. Членовете на ЕС вече са постигнали консенсус за това каква политика ще водят. Всъщност на 3 март вътрешните министри на блока решиха да приложат Директивата за временната закрила, която позволява незабавна закрила на бежанците, заобикаляйки стандартните процедури за кандидатстване за убежище за предоставяне на достъп на разселени хора до закрила в Европейския съюз. Разрешенията за пребиваване ще се издават за една година, с възможност за подновяване за още две. Бежанците ще имат достъп до системи за социални грижи, здравеопазване, труд и образование и, в рязък контраст с проблемите, свързани с договарянето на механизма от Дъблин преди няколко години, закрила може да бъде предложена от всяка държава-членка.

Причините за разликите между 2015 г. и сега са много. Първо, украинските бежанци са християни. През 2015 г. европейците вярваха, че мигрантите, идващи от Северна Африка и Близкия изток, ще застрашат собствената и идентичност и начин на живот. Повечето държави от ЕС – с изключение на Франция и Белгия – не бяха свикнали да имат значителни мюсюлмански малцинства в държавите си. Нещо повече, терористичните атаки в Париж току-що се бяха случили през 2014 г., добавяйки, правилно или грешно, нови мотиви към опасенията за сигурността на европейците. Обратно, европейците се чувстват културно по-близки до украинците и възприемат войната като нещо много по-близо до тях, което може да повлияе на живота им по начин, по който гражданската война в Сирия не би могла.

Второ, страните от ЕС смятат, че за разлика от продължителните конфликти в Близкия изток, войната в Украйна ще бъде временна. Те са готови да приемат бежанци, защото вярват, че те ще се върнат у дома в сравнително кратък срок.

И накрая, много държави от ЕС, особено Германия, са изправени пред безпрецедентен недостиг на работна ръка. Входящият поток от мигранти от Украйна може да се разглежда като начин за запълване на недостига на работна сила, особено в социалните сектори, които бяха значително засегнати от пандемията.

Да се нарече това пълна промяна на миграционната политика е преждевременно и може би неподходящо. И през първите фази на кризата от 2015 г., държавите показваха подкрепа за приемането на бежанци, но по-късно промениха мнението си. В този смисъл отвореността на ЕС към украинската миграция до голяма степен зависи от степента, до която бежанците ще се превърнат във финансово бреме, както и от нагласите на отделните държави. Предоставената досега временна закрила дава на бежанците известни икономически и социални ползи, която, ако бъдат подновена, ще наложи отклоняване на средства от други области като кохезионните фондове например. (Кохезионните фондове са средствата, насочени към изравняване на различията между различните региони на ЕС. Парите, отпуснати за бежанци, обикновено създават недоволство сред местното население.) Освен това, тъй като бежанците ще имат право на мерки за социално подпомагане, допълнителните разходи могат да натоварят някои бюджети, особено когато дефицитът и дългът са проблем.

Така че, докато културните фактори играят положителна роля в ранното приемане на украинските бежанци, техният продължителен престой ще зависи от това колко дълго ще продължи войната и какво финансово напрежение ще предизвика върху държавите-членки на ЕС. Когато то се увеличи, местното население има тенденция да поставя социалните си права над тези на другите и да насърчава националистическите движения (това явление вече се наблюдава в социалните мрежи в България след решение на правителството да отпусне помощ от 40 лв. на бежанец за срок от 3 месеца – Н.К.). И както видяхме преди, тези движения могат да разкъсат самата тъкан на ЕС, така че очаквам Брюксел да приложи по-рестриктивна политика, преди това да се случи. В крайна сметка проблемите на миграцията не са основно задължение на ЕС и до голяма степен са въпрос на всяка страна-членка. В този смисъл е възможно, солидарността да се обърне от бежанците към вътрешните нужди на държавите.