ЗА СЗО БЕЗ САНТИМЕНТИ

 

Анатолий Несмеян (Ел Мюрид – на малката снимка)

Текстът е част от публикацията на Ел Мюрид, посветена на т.нар. „излишна смъртност“ в Русия. Умишлено я пропускам, защото от нея няма да научите нищо по-различно, от това, което се пише в България от хора, които мислят с главите си, а не с „телевизорите“. От първата част съм подбрал само една мисъл на автора, която съм поставил като мото, макар че тя касае РФ. Заглавието е мое.

„По-рано всяка епидемия е довеждала до това, че слабите за загивали, но останалата част от населението не само е преживявала, но като цяло е ставала по-здрава. Днес всичко е обърнато с краката нагоре – независимо от повишената смъртност, преживелите епидемията стават по-болни.“

……

Световната здравна организация (СЗО) и грижата за здравето отдавна са две различни вселени, които никога няма се срещат. СЗО е световна групировка на международната бюрокрация, която се оказа под заплаха от изчезване след разпадането на биполярния свят и резкия спад на влиянието на ООН. За да се запази, тя пусна на борсата своите законови правомощия и те бяха изкупени от световните корпорации, като не всички от тях са свързани с фармацевтичния бизнес – например Бил и Мелинда Гейтс основали своя фондация още в началото на XXI столетие, когато разпадането на структурите на ООН започна да се вижда с просто око.

Иначе казано, днес СЗО застава зад онези идеи и онези изисквания, които са важни за нейните спонсори. По същия начин, както отечествените певци и певачки пеят псалми на сегашния режим само защото той щедро им плаща за това. В СЗО нямат убеждения и когато утре им бъде предложено срещу пари да развенчаят някой образ, те със същото старание ентусиазъм и без да заекват ще започнат да громят, например режима на Путин.

И така, защо СЗО внезапно се противопостави на реваксинацията с т.нар. бустерна доза? Мисля, че ключовата задача, поставена пред нея, е максималното покритие на населението. Ако ваксината срещу коронавирус е пропуск към нова нормалност, тогава логиката на създателите на тази нормалност изисква възможно най-много хора да влязат в нея. След това те ще бъдат пресявани, подбирани, ще бъдат създадени нови критерии за прием, но през първичния филтър трябва да премине максимален брой.

Въпреки факта, че „пандемията“ до голяма степен има проектен характер, тя се случи, както обикновено, достатъчно спонтанно. Просто коронавирусът направи възможно включването на предварително разработени проекти. Въпреки това, много от нещата се правят импровизирано, поради което възникват провали, провали, които са способни да изложат на риск, да  дискредитират целия проект. Недостигът на ваксини е един от тези провали, което е разбираемо – невъзможно е предварително да се подготви необходимия брой дози, а времето в тази история е най -важният ресурс.

Ваксинацията е тест за лоялност. Лоялността е доброволна или принудителна, засега това все още е без значение. Важно е човек да се съгласи да експериментира върху себе си. След което той ще бъде принуден да се участва в следващи опити и експерименти. В резултат на което ще бъде създадено определено „homo novus mundi“ (човек на новия свят) или „homo terrebis“ (уплашения човек)". Но това изисква достатъчно голяма маса от населението да премине през първичната селекция, която на следващите етапи, разбира се, ще намалява, ще бъде пресявана и филтрирана. И ще умира, разбира се.

По тези причини СЗО настоява да се дават ваксини на развиващите се страни, което едновременно с всичко казано до тук,  увеличава и задлъжнялостта им.

А дълговете са отличен инструмент за заробване и колониалистите със стаж добре знаят това.