КИТАЙ И ЕЛЕМЕНТЪТ НА ИЗНЕНАДАТА

Джордж Фридман

Войната между Китай и САЩ би била война между равнопоставени сили. Това не означава, че те са еднакви –  нациите се различават по география, стратегия, работна ръка, оръжие и така нататък. Но те са равни, доколкото на пръв поглед всеки изглежда напълно способен да победи другия. Планирането преди войната става още по-важно, тъй като всяка страна се стреми да идентифицира слабостта на своя противник и да развърне сили, необходими за бързото му побеждаване. Желанието на атакуващата страна е да нанесе толкова силен и толкова пагубен удар, че врагът или да капитулира, или да се съгласи на значителни отстъпки при преговорите. Първият удар е критичен.

Централно място за успешен първи удар заема елементът на изненадата. Ако едната страна е наясно с намерението и плана на своя противник, тя ще противопостави равностойни сили и ще ги развърне така, че или да победи или да отклони удара. През 20-ти век повечето от големите конфликти между равностойни противници бяха конфликти на изненадата. Германското нашествие във Франция през Белгия през Първата световна война не беше очаквано от французите, както и германският удар във Франция през Ардените през Втората световна война. Японците, оперативно и по дипломатичен път успяха да прикрият намерението си да ударят Пърл Харбър, като водеха мирни преговори със САЩ часовете преди атаката. Германците скриха намерението си да нахлуят в Съветския съюз през 1941 г., дори когато бяха развърнали войските си. САЩ и Великобритания успяха да объркат Германия по отношение на мястото за десант във Франция, въпреки че за всички беше ясно, че такъв предстои.

Осигуряването на елемента на изненада, разбира се, не гарантира окончателна победа, но липсата на изненада прави победата при първоначалния удар изключително трудна. Когато Русия започна войната си с Япония през 1905 г., Москва изпрати флот от Санкт Петербург в Япония, за да победи флота й и да наложи политическо споразумение. Русия не скри нито заминаването на флота, нито за къде заминава. Японският флот беше своевременно развърнат и смаза руския.

Позициите на Китай и Америка в западната част на Тихия океан дават усещане за състояние почти приличащо война. Малко вероятно е САЩ да започнат война. Интересът им е да запазят възможностите си за блокиране на корабоплаването от източните пристанища на Китай и това ги задоволява. Китайците са изправени пред ситуация, в която САЩ имат възможност да навредят на Китай и не могат да разчитат на американска сдържаност. Обстоятелствата са такива, че Китай трябва или да постигне политическо споразумение със САЩ и да приеме че е уязвим от тях или да започне военни действия.

Има две стратегии, които може да избере, за да запази елемента на изненада. Скриването на намерението да се води война винаги е най-доброто, докато скриването на началото на войната, за която се знае, че е вероятна, е на второ място, макар че последното също може да бъде много ефективно.

Китай не е разкрил намеренията си, но е създал атмосфера, в която започването на война от негова страна е реална възможност, ако САЩ не променят дипломатическата или военната си позиция. Това струва на Китай намаляване на елемента на изненада. САЩ съсредоточиха значителните военни сили срещу Китай. От друга страна, САЩ са в позиция, опасна за Китай, и каквито и да намеренията им, Китай не може да приеме за даденост, че САЩ не възнамеряват да предприемат враждебни действия. Китай така или иначе бяха принудени да развърнат сили, и в този смисъл възможността за война не е чужда и за двете страни. Признаците за възможна война са ценни от гледна точка на дипломацията. Те биха могли да убедят Съединените щати да променят военната и по отношение на икономическите отношения позиции, не толкова от страх от Китай, а защото проблемите може да не са чак толкова важни. При преоценка на проблемите, САЩ  имат повече място за маневриране, отколкото Китай.

Китай направи нещо странно. Той посочи точката, която може да стане причина за започване на война – Тайван – и съсредоточи сили, която теоретично биха могли да го превземат. Обявяването на конкретната цел е също толкова опасно, колкото би било опасно японците да уведомят американския флот, че целта им е Пърл Харбър. Атакуването на Тайван означава амфибийна операция, която е ограничена от капацитета на десантните плавателни съдове (винаги неадекватна, както се вижда от операцията в Нормандия през ВСвВ), възможността по десанта да бъдат нанесени удари, както и логистични проблеми, свързани с преодоляването на 100 мили по вода и възможните ракетни и въздушна атаки на САЩ.

Много е странно да се разкрие мястото за започване на война и още по-странно, защото това място е толкова уязвимо за действията на противника, колкото беше Нормандия. Всъщност съюзниците предприеха операция „Измама“ (кодово наименование на мероприятия по дезинформация на противника, предприети от съюзниците в навечерието на десанта в Нормандия – Н.К.), която трябваше да убеди Германия, че нахлуването е възможно навсякъде, но не и там, където бе планирано. Те не посочиха мястото на десанта, както Китай, но рискуваха всичко, за да го запазят в тайна.

Постоянното повторение на намеренията на Китай спрямо Тайван, включително и подробности за това как може да бъде извършено нахлуването, изглеждат на пръв поглед странни. Не е така обаче, ако китайците предполагат, че САЩ няма да водят война заради Тайван. В този случай намеренията на Пекин за Тайван са просто част от общата им стратегия за убеждаване на САЩ, че войната е напълно възможна, освен ако САЩ не променят позициите си.

Поведението на китайците може да има и друг смисъл. Китай се чувства принуден да инициира конфликт, но смисълът в това не е самият Тайван, който е окачен като примамка. Завземането на Тайван няма да реши стратегическия проблем на Китай. А той е, че островите от Япония до Сингапур, както и държавите Индия, Виетнам и Австралия, са или официално свързани със САЩ, или споделят неофициално сътрудничество поради враждебността си към Китай и създават „своеобразна верига“ (вж. картата – Н.К.), даваща възможност да бъде блокиран достъпа на Китай до световните океани. Вярно е че завладяването на Тайван би създало своеобразна във „веригата“, но в условията на война това би бил опасен проход за търговските кораби.

Ако Китай можеше да привлече като съюзници Индонезия и Филипините, щеше да се открие празнина, с която САЩ можеха да бъдат притиснати, но нито една от страните не е проявила интерес да попадне в китайската сфера на влияние.

Нашествието в Тайван няма особен смисъл преди всичко, защото възможността за провал е голяма. Идеята, че фокусирането върху Тайван е предназначено да отклони вниманието на САЩ, не работи. Подготовката за мащабна десантна операция е сериозна работа, изисква много време и е трудно да се допусне, че ще остане незабелязана от разузнавателните органи на САЩ.

От това можем да заключим, че фокусът върху Тайван има за цел да увеличи „чувството“ за предстояща война и да повлияе на сметките на САЩ и на техните съюзници.

Възможно е вместо това Китай да планира широкомащабен конфликт, обхващащ цялата западна част на Тихия океан, в който Китай да заложи всичко. Но Китай няма нужда да залага всичко.

Единствената оставаща възможност е Китай да се подготвя за преговори със САЩ. Първоначалната конкуренцията между двете държави започна, когато САЩ поискаха равен достъп до китайския пазар и прекратяване на манипулациите с юана. Китай не се съгласи с това, а чувството на враждебност към САЩ е по-скоро за вътрешна употреба, както и американското към Китай.

„Усещането“ за война е постигнато, но признаците за война трудно могат да бъдат видени,  дори ако се вгледаме внимателно.