Не че не е било време, когато „кумирите“ казваха „трябва“, а мислещите отговаряха „тъй вярно, трябва“!
Егор Седов, 21.09.2021 г.
Сега ще се изкажа. По една от любимите ми теми.
В Африка има такава държава – Либерия. Името й би трябвало да се превежда като „Слободия“, но през цялата си история тя се опитва да опровергае името. Там имаше – не толкова отдавна – диктатор. Чарлз Тейлър. Представител на вида „обикновен палач“. Но палачите също понякога се нуждаят от избори и предизборни кампании.
Та той провел предизборната си кампания под лозунга „Той уби баща ми, той уби майка ми – а аз гласувам за него!“
Явно не е бил от срамежливите ...
И те гласували!
Опитайте се да не гласувате!
Защо си спомних тази история. Дори не зная защо – тук не е Либерия. Но споменът е натрапчив и ме преследва ...
Мразя да ходя под строй!
„Видни публицисти – политици – идоли на интелигенцията казаха „трябва!“ – „мислещи хора“ отговориха „тъй вярно, трябва!“ И заприличаха на герои от „Фермата на животните“ (романът-антиутопия на Оруел- Н.К.).
Това не се случва за първи път.
1996 – „Гласувай със сърцето си - или!....“
Какво – или? В първия тур имаше отлична възможност да поднесем изненада както за Елцин, така и за Зюганов. Едновременно.
И едновременно чудесен сюрприз за самите нас.
Но „мислещите хора“ създадоха нещо като дихотомия – „мислещите“ бяха поведени.
1999 – „Кириенко – в Думата, Путин – президент! Той ще бъде в нашето либерално обкръжение, пътят му е само към либералите...“ А на въпросите „А Чечня? А прочистването й?“, „мислещите“ мигаха с очи, правеха мъчителни умствени усилия („за това не съм чувал, не съм чувал!“) – и продължаваха в кръг. Между другото, абсолютно същата беше реакцията през 2014 г. на някои мои приятели (бивши приятели) ... Същото – „за това не съм чувал!“
Ето и сега ...
Вярно е, че не всеки иска да върви под строй.
Твърде вероятно е, по-голямата част да не искат.
Отровната дисциплина „Всички като един“ победи в крайна сметка Госпожа Атомизация, което е добре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар