ЗА ЖЕНИТЕ В ИМПЕРАТОРСКИЯ ДВОР ВСИЧКО СЕ ВЪРТЕШЕ ОКОЛО СЕКСА.

 

Отляво надясно – императрица Анна, Великата княгиня и бъдеща императрица Елисавета и Анна Леополдовна, регент на малолетния Иван VI

„За да си върне загубената роля на велика сила в Прибалтика, Швеция започва война с Русия през 1741 г. Там властта е в ръцете на императриците, които живееха в брак по трима или проверяваха любовници с помощта на придворните дами“, пише германският вестник Die Welt.

„Шансовете за успех изглеждат благоприятни“, според журналистът Флориан Старк. „В кралския двор любовници, любимци и претенденти за престола се сменят един след друг, а в Централна Европа бушува великата война за австрийския престол. Това усилва позицията на партията  в Стокхолм, която иска да възстанови статута на Швеция като велика сила, загубен от страната в края на Северната война през 1721 г. (...) След победата, Русия заменя Швеция като хегемон в Балтийския регион. (...) На 8 август 1741 г. Швеция обявява война на цар Иван VI (царувал от 1740 до 1741 г.)“.

„Така че Русия се появява голям проблем. Адресатът – Иван VI няма навършени дванадесет месеца. На смъртното си ложе императрица Анна (управлявала от 1730 до 1740 г.), назначава за свой наследник невръстния внук на сестра си, великата княгиня Екатерина Ивановна, а регент на малолетния цар става майка му  Анна Леополдовна, дъщеря на великата княгиня.  Освен това съществува и Елисавета, която, като извънбрачна дъщеря на Петър I (по причина, че по време ва раждането й Петър и майка й не са били женени – Н.К.), има повече права върху трона отколкото Анна, която е само полуплеменница на великия цар, и Иван, който е племенник на сестрата на Анна“...

„Зад трите жени стоят влиятелни групи, които дължат позициите си не само на уменията си, интригите или произхода си. Анна си позволява да бъде контролирана от дългогодишния си любовник и бивш шамбелан Ернст Йохан фон Бирон, харчи огромни суми за облекло и бижута и е заобиколена от джуджета и великани. Освен това обича да се наслаждава на мъченията, на които основаната от нея тайна полиция подлага хиляди хора“, се казва в статията.

„Нейната племенница и съименичка, която е регент на Иван VI, спи в леглото с  прислужницата си и саксонския си любовник, което принуждава британския посланик да докладва в Лондон, че младите жени спят в едно легло „облечени само в ризи“, а със съпруга й Антон Улрих Брауншвайгски, за когото е трябвало да се омъжи по заповед на леля си, е обвързан в най -добрия случай с омраза“, казва Die Welt.

„Говорят, че още по-безразсъдна била „изключително красивата“ Елисавета. „Нейният двор се интересувал повече от секс, отколкото от властта“, пише британският историк Саймън Себаг-Монтефиоре. Придворните й дами са принудени постоянно да й търсят нови кандидати. Когато на императрица Анна й писнело, тя просто ги гонела или обезглавявала“.

„Така че обявяването на война от Швеция не би могло да се оцени като неуместно. Вярно е, че малко преди това сключването на печалния мирен договор слага край на петата война срещу Османската империя. Регентшата живее на принципа „по добре да не зная“ и не разбира, че правителството се възприема от все повече от много руснаци „управление на чужденци“, особено след като роденият в Германия Буркхард Кристоф фон Мюнхен, а след него Хайнрих Йохан Фридрих Остерман, всъщност определят политиката на империята“.

Само че, пише по-нататък вестникът, въпреки този хаос, шведите са си направили грешно сметките“. (...) Скоро руснаците печелят битката при Вилманстранд. Но Анна не успява да се възползва от тези успехи, за да укрепи позициите си. Остерман научава новината, че Елисавета планира преврат, за да извади Русия от съюз й   с Австрия с помощта на френски пари (...) По време на игра на карти Анна разказва на Елисавета за доноса, а тя „цялата в сълзи“ успява да убедително да го опровергае.

„Сега Елисавета знае, че трябва да действа. На сутринта на 25 ноември 1741 г. тя (...) отива с шейна до казармата на един от многото гвардейски полкове, върху чиято сила в голяма степен се държи царската власт от времето на Петър Велики. (...) Войниците не се нуждаят да им се повтаря два пъти. Семейството на регентшата и Остерман са арестувани. А на малкият Иван е съдено да умре в самота в крепостта Шлиселбург през 1764 г.“

 „Елисавета е достатъчно умна, за да не се поддаде на исканията на шведите. За да осигури трона за себе си, на новата кралица е нужна победа Успешна офанзива срещу Хелзинки, който капитулира през август 1742 г. й я дава. По-голямата част от Финландия е окупирана. Въпреки това Елисавета устоява пред изкушението да иска анексирането на страната при подписването на мирния договор от Або през 1743 г. Тя запазва за себе си само някои области на Южна Карелия, но в замяна получава мир в отношенията със Швеция. (... ) В Седемгодишната война Швеция и Русия трябва да действат заедно срещу Фридрих Велики“, заключава Die Welt.