ПРЕДИ ТРИДЕСЕТИНА ГОДИНИ И СЛЕД ТОВА….

Преди тридесетина години реших да се изправя срещу Системата и да я променя!

Първо, срещу една Системна партия, присъствайки за кратко в редовете на нейните реформатори (имам един отдавнашен познайник и скорошен Facebook приятел, който може би ще си спомни за тези години). И след като бях имал глупостта да се кандидатирам за народен представител във ВНС от нейно име. Не успях и в двете начинания (второто поне ми отвори очите). И я напуснах през 1990 г.! Завинаги!

След това се изправих срещу статуквото във Военномедицинската система, която по едно време за кратко време оглавих. Борбата продължи близо десетилетие битките бяха големи и малки, а успехите – променливи. Успехи, които днес са забравени. Накрая Системата успя да ме прогони. И не ме допусна повече да припаря до нея!

Петнадесетина години бях във Военно-образователната система. И тук водих битки, далеч по-малки от предходните. В какво успях, и в какво не, няма да коментирам. Доста от хората, с които бях през тези години, все още работят. Напуснах я, защото ми дойде времето и ми натежаха болежките. Наскоро прочетох жалбите на един професор, когото познавам, че много от нещата, с които се борих не само не са изчезнали, ами са се задълбочили. Нямам основания да не му вярвам, но това е друга тема.

Не съм се изправял срещу система под нечие внушение или за облаги. Апропо, от битките спечелих много неща – високо кръвно налягане, миокарден инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт. Слава на Господа, че още ме държи на тоя свят!

От 2013 г. съм заслужил стипендиант на НОИ и активен Facebook-ар.

Политиката, според мен, е единственото занимание, освен хубавата книга, на пенсионер с пораснали деца и внуци, което не е преставало да ме вълнувам. А нашенската такава – и да я псувам! Особено след март 2020 г., когато Борисов създаде епидемиологичното недоразумение, наречено Национален  оперативен щаб. В устоматерните сквернословни послания (по акад. Балан) не съм подминавал нито родителят на щаба, нито първоначалните му членове – Мутафчийски, Кантарджиев и Кунчев, нито по-късно присъединилите се – Ангелов и Балтов!

Не съм пропускал и простотиите на политическите партии и техните лидери, без значение дали са системни, дали корпорации по бизнес интереси (по народному кражби и далавери), дали са на всеки километър от сто и кусур години или са един файтон люде, с претенции за величие.

Но това, на което съм свидетел след едно събитие от този петък, надмина всичките ми очаквания.

От едната страна се лееше и лее болшевишко изчегъртвате в стил 1944 г., а от другата – просташки рев за загубената власт, съчетан с притворността на лисицата. А ако перифразирам дядо Вазов „…нямаше партия, класа, пол, занятье, дето не участваше в туй мероприятье..“.

Кофи с помия се изливаха върху един човек от хора, които никога няма да стигнат интелектуалния багаж – неговия и на съпругата му. Други хора, в услуга на довчерашната войнстваща простотия, лицемерно го хвалеха.

На потърпевшия желая успех и да не го сполетят моите „печалби“ от борбата със Системата, лявата и дясната.

Какво да се прави? Страх ме е от едно, държавата ни да не би да е орисана да я управляват оператори на шлангове или хора със ……… По тази причина спирам да псувам.

Ще си кротувам вкъщи и в Мрежата и ще си мълча.

Просто нямам какво да кажа!

Нито на съмишленици, нито на опоненти….

А и времето е подходящо.

Започва Богородичния пост!

Дни за телесно и духовно смирение…..