РУСИЯ КАТО ОРДЛО НА ЕВРОПА

 Андрей Пионтковски, 31 юли 2021 г.

 

Нека се опитаме да систематизираме тези обстоятелства, които след седем години (или седем века) от руско-украинската конфронтация изглеждат повече или по-малко очевидни днес (31.07.2021 г.).

1) Украйна няма ресурс да върне временно окупираните територии (Крим, ОРДЛО[1]) със сила. Естествено, че тя не планира подобни действия.

2)Пълното политическо подчинение на цяла Украйна ще остане свещена квазирелигиозна цел на руската държава до последната минута от съществуването на управляващия режим в нея днес.

3) В случай на директно военно нахлуване на Руската федерация дълбоко в Украйна, американските войски няма да бъдат използвани за бойни операции на страната на украинците.

(Първо, президентът на САЩ няма да може да обясни на избирателите си защо американските войници трябва да загиват там. Второ, всяка конвенционална война между Руската федерация и САЩ е бременна с ядрена ескалация, нещо, което не случайно, упорито и емоционално напомня президентът на Руската федерация. По тези причини Украйна. не е приета в НАТО, а не защото не е извършила някакви си съдбоносни реформи)

4) Съединените щати обаче ще изпълнят ангажиментите/предупрежденията, които огласиха през април-май пред украинското и руското ръководство в случай на подобен сценарий. А именно – рязко затягане на икономическите санкции (изключване от SWIFT, петролно и газово ембарго, арест на „руския трилион“[2]) и широко военно сътрудничество (доставка на съвременни оръжия, обмен на разузнавателна информация, съветници). На практика ще се реализира статута на Украйна като MNNA (Major Not NATO Ally, букв. основен съюзник, който не е в НАТО).

На администрацията на Байдън ще бъде невъзможно да се откаже от тези задължения както по вътрешнополитически (двупартиен натиск от Конгреса), така и по външнополитически причини (заплахата от пълен срив на доверието в САЩ в Европа и Индо-Тихоокеанския регион).

5) Украинската армия е в състояние да окаже сериозна съпротива на агресора. Цената, която „дълбоката“ Русия трябва да заплати за фантомната имперска арогантност на собствените си „елити“, ще бъдат десетките, ако не и стотиците хиляди жертви сред руските военнослужещи. Въпреки цялата си пасивност и покорност, руското общество не е толкова заразено от „държавническия победоносен бяс“ на своите лидери, за да приеме с безразличие тази цена.

6) Съзнавайки обстоятелствата посочени в т.т. 4 и 5, Кремъл възнамерява да реализира своята свръхзадача (т. 2), като принуди Украйна към „финландизация“[3]. А именно –  да принуди Украйна да легализира в своето правно и политическо поле руския военно-терористичен плацдарм ОРДЛО, без да променя нищо вътре в него. На езика на Кремъл това се нарича „изпълнение на споразуменията от Минск“, въпреки че Москва е тази, която не изпълнява основните им разпоредби повече от 6 години – прекратяване на огъня и изтегляне на руски военнослужещи.

7) На срещата на върха в Женева Путин постигна голям дипломатически успех. Продавайки на Байдън въздух – сиреч отказ от пряко военно нашествие – той го принуди в отговор публично да промълви фразата за „изпълнение на споразуменията от Минск“. Която веднага бе подета с ентусиазъм от европейските съюзници на САЩ. Макрон и Меркел буквално затрупаха Зеленски с техните клъстери и формули на Щайнмайер. Апотеоз на фестивала на „атлантическото единство“ беше споразумението на Байдън-Меркел за Северен поток-2, предателско спрямо Украйна.

8) Тази верига от действия на Запада спрямо Путин предизвика почти единодушно осъждане от американския истаблишмънт (deep state) – „Putin got exactly what he wanted from Biden in Geneva“ (Путин получи точно това, което искаше от Байдън в Женева) - и сериозен разкол в администрацията на САЩ.

По време на преговорите по подготовката на посещението на президента Зеленски във Вашингтон, украинската страна категорично отхвърли договорения от Запада и Кремъл зад гърба й план за „финландизация на Украйна“. Американските събеседници (Държавния департамент) показаха разбиране по тази позиция. Източници от двете делегации твърдят, при условие за анонимност, че комюникето за срещата няма да съдържа нито една дума за „изпълнение на Минските споразумения“, а още по-малко за всякакви клъстери или формули. Съединените щати няма да участват в принуждаването на Украйна към „финландизация“, оставяйки тази съмнителна мисия на европейските почитатели на Путин. Що се отнася до съдбата на проекта Северен поток-2, тя ще бъде решена в Конгреса на САЩ (Камарата на представителите прие вчера закон, забраняващ на Байдън да отменя санкциите срещу Северен поток-2, и го изпрати в Сената) и на изборите през септември в Германия.

9) Развратен от успеха в Женева, Путин очаква напълно различен резултат от посещението на президента на Украйна във Вашингтон. Групата му за влияние в Белия дом настоятелно приканва Байдън да даде бащинска препоръка на Зеленски – „Вървете, младежо, и изпълнявайте Минските споразумения, както ви съветват колегите от Г -20, големите държавници на нашето време Путин, Меркел, Макрон. Тези мили хора желаят мир и просперитет за вашата прекрасна страна“.

Независимо от действията на която и да е друга държава, суверенна Украйна ще откаже поканата да присъства на екзекуцията „финландизация“, а Путин и Лавров ще се окажат в нова реалност.

На тези двама видни представители на „единния народ“ ще се наложи да се върнат към циничната си сентенция по адрес на по-малкия представител на „единния народ“ – „Никога няма да позволим на Зеленски да се измъкне от въдицата на споразуменията от Минск. Нека се усуква на нея възможно най-дълго“. "

Само че няма да има повече мински споразумения, забъркани и сготвени в Москва. И въдицата им няма да я има. Ще се появи друга въдица, с която Украйна никога няма да позволи на Путин и Лавров да скачат и около която ще трябва да се извиват до края на политическия или физическия си живот. Въдицата на окупираното от тях ОРДЛО, с което сега не знаят какво да правят – да го признаят ли, да го анексират ли или да го анихилират. Те никога не са се нуждаели от ОРДЛО като такова (за разлика от Крим), а са го използвали изключително като инструмент за подчиняване и унищожаване на цяла Украйна под фалшивия предлог за възстановяване на нейната териториална цялост.

ОРДЛО не е територия, това е начин на мислене. Случайно съкращение, което изведнъж се превърна в обемен звуков йероглиф, в който хармонично свиреха много обертонове: Орда, Мордор („Черната земя“, по романа на Толкин „Властелинът на пръстените“ – Н.К.), Мурло (животинска морда – Н.К.),  ЛОН (Лагер със специално, на рус. „особого“, предназначение – Н.К.).

Създаденото от Кремъл ОРДЛО е „НЕЩОТО“ (извънземно, което може да се вселява във всичко живо около себе си, от американския научнофантастичен филм на ужасите „The Thing“, 1982 г. на режисьора Джон Карпентър по сценарий на Бил Ланкастър – Н.К.). Нека сега се всели в Руската федерация за радост на „единния путински народ“!

Бележки:

[1]-от рус. – някои райони на Донецка и Луганска области, в които действа законът на Украйна относно местното им самоуправление, разработен в съответствие с Минските споразумения протокол и приет от Върховната Рада на 15 септември 2014 г. (може да се преведе и като „окупираните райони на Донецка и Луганска области“), за на превода съм приел, че абревиатурата е от ср. род, ед. число - Н.К.

[2]-според Института за икономическо развитие на САЩ, активите на руските олигарси на Запад са оценени на около US$ 1 трилион – Н.К.

[3]-процес, при който една мощна държава принуждава по-малка съседна държава, която някога е владяла да се придържа към правилата на нейната външна политика, като същевременно й позволява да запази номиналната си независимост и собствената си политическа система (терминът може да означава „да станеш като Финландия" позовавайки се на влиянието на СССР върху политиката на Финландия по време на Студена война, както и да има предвид насилственото предоставяне на голяма част от Карелия на СССР по време на Втората световна война) – Н.К.