СТАЛИНИСТИТЕ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ*

 

Александър Скобов, 18.04.2019

(Статията е публикувана отново през 2021 г. по повод 65-та годишнина от секретния доклад на Хрущов пред ХХ конгрес на КПСС – 25 февруари 1956 г.)

Пристъпвайки към темата за сталинските репресии, често пъти давах такава задача на учениците – „Представете си, че цивилизацията на Земята е напълно загинала, а вие сте извънземни, пристигнали много хиляди години по-късно. Въз основа на откритите фрагментарни артефакти се опитвате да възстановите човешката история. И така намирате Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1956 г. „За преодоляване на култа към личността и неговите последици“. Прочитате, че през втората половина на 30-те години на миналия век е имало изолирани факти за нарушаване на нормите на социалистическата законност. И. В. Сталин е заменил партийния контрол над органите за държавната сигурност със своя личен контрол. Кариеристът Ежов и политическият авантюрист Берия са си проправили път към ръководството на тези органи, които фабрикували съдебни процеси срещу честни съветски граждани. Но тези изолирани негативни явления не могли да променят най-хуманния и демократичен характер на съветския строй. Освен този документ, вие нямате нищо друго за сталинската епоха. Сега, само въз основа на намерения текст, се опитайте да отгатнете колко хора биха могли да пострадат невинно“.

Обикновено  учениците ми отговаряха, че вероятно са били няколкостотин, като няколко десетки от тях може би са починали.

Действително, колко съдебни процеси биха могли да скалъпят физическия кариерист Ежов и политическият авантюрист Берия? Дори и със съдружници? Постановлението на Централния комитет, публикувано във вестниците, е внимателно прочистен и кастриран текст на секретния доклад на Хрушчов на ХХ конгрес на партията. И въпросът дори не е в това, че в него липсват числа. Хрушчов не изнася в секретния доклад пред конгреса числата, представени му от комисията на Поспелов (Николай Поспелов, секретар на ЦК на КПСС – Н.К.). Но докладът е пълен със страшни подробности, които пресъздават ярка картина на репресиите. И по тази картина може да се добие представа за мащабите им. Цялата тази конкретика е спестена в Постановлението на Централния комитет.

След това, в продължение на много години всички препратки към сталинските репресии във всички съветски учебници по история се ограничаваха до тези няколко реда от Постановлението на Централния комитет. След това изчезнаха от училищните учебници. Останаха само в специализираните учебници за историческите факултети на университетите. За да знаят бъдещите учители как да отговарят на възможни провокативни въпроси от недостатъчно съзнателни ученици. Никой не можеше да обясни защо Ежов е бил кариерист, а Берия – политически авантюрист. Но не биваше да се объркват. Историята трябваше да отговаря точно на текста на Постановлението.

Числата станаха общодостъпни едва по време на горбачовата перестройка. След смъртта на кремълския вампир, „отделни нарушения на социалистическата законност“ бяха разследвани от няколко партийни комисии на високо равнище с участието на висшите ръководители на съветските наказателни органи. Те използваха малко по-различни методи за включване на различни категории репресирани в общия брой „жертви на политическа репресия“. Следователно числата, посочени от тях, донякъде се различават. Но не се различават коренно. Далеч преди перестройката, висшето ръководство на СССР знаеше, че през годините на управлението на Сталин от 700 до 800 хиляди души са екзекутирани по политически обвинения, от тях от 600 до 700 хиляди – само през 1937-1938 години.

През тези години в страната е нямало гражданска война с неизбежните взаимни ожесточения и разправии. Имало е мир и стабилност на фона на изключителните успехи на „социалистическото строителство“, което според съветските източници се радва на подкрепата на народа. Да оставим настрана йезуитските съветски закони, според които за политически анекдот, разказан в кухнята, можеше да се получи достойна лагерна присъда. Член 58 относно „антисъветската агитация и пропаганда“ не предвиждаше смъртно наказание. Все пак за смъртна присъда беше необходимо да се повдигне обвинение за нещо различно от „словоблудство“. Няма как здравомислещ човек да не разбере, че в мирно живееща държава е физически невъзможно да има толкова много шпиони, диверсанти, терористи и участници в конспирации с цел завземане на властта? По същия начин един кариерист и един политически авантюрист няма как да изфабрикуват физически такъв брой случаи. Дори и със съдружници.

Не е имало и няма държави, които да не са убивали. Но такъв мащаб на унищожаването на собствените граждани не е известен от нито една държава, нито през XVIII, нито през ХIХ век. Що се отнася до ХХ век, по отношение на броя на убийствата на невъоръжени хора, Хитлер „настигна и надмина“ Сталин само по време на войната. И то само за сметка на Холокоста. След войната само Мао, Сухарто и Пол Пот надминаха Сталин по отношение на размаха на държавния терор.

За да се произнесе еднозначна, окончателна и неподлежаща на обжалване оценка на съветския режим, е достатъчно да се знаят само тези числа. Те са достатъчни, за да кажем, че съветският режим не може да бъде оправдан с нищо. С никакви тежки исторически обстоятелства, с никакви успехи в разпространение на образованието и изследване на космоса. Числата са достатъчни, за да кажем –  както тези, които са извършили репресиите по места, така и тези, които са ръководили съветската политическа машина, са отрепки и фанатици, независимо от какви „идеали“ са се ръководили.

Не напразно съветските вождове, до началото на перестройката, внимателно скриваха тези числа от обществото. И то наистина не ги знаеше Имаше предположения, имаше опити от „антисъветчици“ да ги изчислят по косвени данни, имаше някои „течове“ на информация, но за всичко това винаги можеше да се каже –спекулации. Когато завършвах училище, вече определено се осъзнавах себе като политически враг на съветския режим, активно популяризирах многопартийна система, но не си представях мащабите на сталинския терор, дори при първия ми арест през 1978 година.

Когато тези числа станаха публични, те, в крайна сметка разрушиха съветската империя. Предизвикаха масово отвращение към системата, която направи всичко това възможно. Конструкцията, под която лежаха костите на милиони разстреляни, измъчвани, гладуващи и съсипани, не можа да издържи. Не можа, защото значителна част от прословутите „совковци“** не беше способна да се засрами от мерзостта в собствената си история. Тя не беше в състояние да се изчерви заради страната си. Колкото и парадоксално да изглежда, тази способност беше част от конструкцията.

Изчезна ли тази способност? В крайна сметка днес официалните данни за жертвите на сталинските репресии са публично достъпни. Те могат да бъдат изтеглени от Интернет само с две кликвания. Могат да се намерят във всички училищни учебници по история. И редом с тях всички интелигентни аргументи на авторите на новите училищни програми за „общество с повишена мобилизация“, подложено на „догонваща модернизация“ при трудни исторически обстоятелства и т.н., не струват нищо.

Резултатът от управлението на постсъветския елит е дълбока деградация на обществото, разпадане на обществения морал. Новите временни управници работници на Русия взеха предвид „слабостите“ на своите предшественици и възпитаха поколение хора, които никога не се срамуват. Какво, че Сталин е бил масов убиец? Все едно, той все още е най-добрият нападател в нашия отбор.

Какво трябва да се направи, за да могат тези хора да се върнат към основните способности, които отличават хората от животните? Да ги прекарат през мазетата на НКВД или горските сечища на ГУЛАГ? Да ги накарат да застанете на опашка пред затворническия клозет? Да ги накарат да изпитат чувствата на роднините на „враговете на народа“? Все едно – те няма да се променят.

*-заглавието е мое – Н.К.

**-от „совка“ (сленг) – презрително название на СССР.