КОМУНИСТИЧЕСКИ КИТАЙ НА СИ ДЗИНПИН СЕ СТРЕМИ КЪМ СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО

 

„Червеният принц“ възхвалява „прераждането на великия народ" и се устремява към трети мандат“, пише китайският кореспондент на Le Figaro Себастиан Фалети.

(...) „На 1 юли, по време на голямото честване на стогодишнината от Китайската комунистическа партия (ККП), всемогъщият генерален секретар провъзгласи националистическа линия – „Времената, през които китайския народ беше тъпкан, когато беше угнетяван и страдаше, безвъзвратно отминаха.“ И изпрати „послание до света“ под бурни аплодисменти – „Китайският народ се е изправи" и той ще се противопостави на всяка „хегемония“, предупреди Си в разгара на стратегическа конфронтация със САЩ.

 (...) „Три десетилетия след смъртта на комунизма, пише Le Figaro, „най-авторитарният лидер след Мао обяви пред света неговото възраждане в цялото великолепие на напористия национализъм и хвърли предизвикателство към парализираните либерални демокрации, заявявайки пред камерите – „Силата на партия показва, че марксизмът работи!“

 (...) „Партия, обсебена от историята, както всяка марксистко-ленинска формация. Това столетие е свещен момент, който има за цел да узакони властта й, демонстрирайки историческото доказателства, че избраният от нея път е правилен. Става дума за повратна точка, която проектира партията в новата ера“, смята Рана Митър (Shantashil Rajyeswa, род. 1969 г., известен като Рана Митър, британски историк и политолог от индийски произход, професор по история и политика на съвременен Китай в Департамента по политика и международни отношения в Оксфордския университет – Н.К.)

 „Всеки опит за вбиване на клин между партията и китайския народ е обречен на провал“, предупреди лидерът, претендиращ за вечен мандат на „сина на Поднебесната“ и потъпквайки всякакви призиви за демократична алтернатива. (...) „Си превърна комунистическата партия в ултранационалистическа дясна формация“, каза У Цян, независим политолог, уволнен от университета Цингхуа (основан 1911 г. – Н.К.) в Пекин заради критиките си.

Според Фалети, „тържеството беше кулминацията на интензивна, много месечна пропагандна кампания, която предизвика гордост у доста китайци, които гледаха речта на своя лидер на живо в продължение на почти час. Да научиш сърдечните стремежи към авторитарна система, лишена от избори, където цялата информация и допитвания са строго контролирани от правителството, не е насърчителна задача. но много признаци сочат реалната привързаност на цялата, където пропагандата започва още в детската градина“.

 „В системата за бърза обмяна на съобщения Weibo (китайски уебсайт, стартиран от Sina Corporation през 2009 г., една от най-големите платформи за социални медии в Китай, с над 445 милиона активни потребители месечно – Н.К.) хаштагът „100 години“ е гледан 5,3 милиарда пъти и е генерирал над 23 милиона коментара в рамките на минути след края на речта на Си. Един потребител на Интернет е възкликнал – „Едва не пропуснах своята станция на метрото, докато гледах прякото излъчване по телефона си“, а друг, въодушевено, пише – „Всички гледат, аз съм прекалено развълнуван“. Различни компании извикаха служителите си рано в офиса, за да гледат и слушат заедно Xi Dada (чичо Си), в момент, когато партията ги взема в свои ръце“, пише Le Figaro.

(...) „Много китайци не вярват непременно на пропагандата, но я приемат", казва Бяо Сян, социален антрополог от Института за еволюционна социална антропология Макс Планк в Берлин (Институтите Макс Планк са изследователски институции, управлявани от Общество Макс Планк – 86 на брой към 2019 г., повечето от които се намират в Германия, но има и в други европейски страни и САЩ – Н.К.) Откакто Си дойде на власт през 2013 г., няколко несъгласни гласове бяха безмилостно заглушени, което сложи край на всякакво инакомислие, даже в партията“, пише Фалети.

 „Зад граница, националистическата реторика на Си, заедно с безцеремонното завземане на властта в Хонконг и Синдзян (уйгурският автономен регион в западната част на Китай – Н.К.), напротив, ускоряват отрицателното отношение към Китай, особено в развитите страни, увеличавайки риска от изолация. По данни от ново допитване на изследователския център Pew (американски мозъчен тръст със седалище Вашингтон, създаден през 2004 г. – Н.К.) имиджът на страната се намира в период на историческо влошаване. В САЩ, Канада и Азиатско-тихоокеанския регион почти три четвърти от населението има негативно отношение към азиатския гигант, а във Франция – 66%“, казва авторът на статията.

 „Призракът на международната изолация се отбелязва от пекинските стратези, които смятат, че Западът е в безнадежден упадък и залагат на страните от Юга. „Партията иска да превърже своето столетие с великото придвижване на света в посока Азия“ – смята Митър. Режимът вярва, че вятърът на историята духа в платната му и потвърждава решимостта си да завърши „обединението на Тайван с континента“, рискувайки по този начин нова опасна ескалация на отношенията с Вашингтон“, посочва журналистът и продължава – „напористия патриотичен скок има за цел да засили вътрешната популярност на „червения принц“, за да узакони по-добре контрола му върху режима. Грандиозното отбелязване на столетието на ККП е трамплин за Си към трети президентски мандат и в крайна сметка към пожизненото управление, година преди следващата партийна конференция, насрочена за 2022 г.“.

(...) „Си работи усилено, за да разположи своите съюзници и да премахне агентите за дестабилизация. Той вече е осигурил контрола през 2022 г.“, смята Алекс Пайет, (съосновател и главен изпълнителен директор на Groupe Cercius, консултантска фирма за геополитическо разузнаване и стратегии, основана през 2019 г. със седалище в Монреал, специализирана по въпроси свързани с КНР – Н.К.). Обстановката е изпълнена с икономически, демографски и геополитически проблеми и с вътрешни борби на режима, протичащи при затворени врати, който непрекъснато е преследван от мисълта за разпадането на СССР. Прави впечатление, че на площад Тянанмън се е възцарил ред, какъвто не се беше случвал след 1989 г., когато танковете потушиха демократичното въстание, годината на падането на Берлинската стена“, обобщава Себастиан Фалети.