НЯМА ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РЕАНИМИРАНЕ НА СРЕЩАТА НА ВЪРХА ЕС-РФ

 Защо Меркел и Макрон излязоха с това предложение?

Александър Ивахник, 26.06.2021 г.

Авторът (на малката снимка) е историк по образование, от 2010 година ръководи департамента по политически анализи към Центъра за политически технологии – организация с нестопанска цел, една от най-старите компании в Русия в областта на политическите консултации.

Дискусията на срещата на върха на ЕС по отношение на стратегическата линия в отношенията с Русия се оказа неочаквано бурна. Първоначално се предполагаше, че тя ще бъде спокойна дискусия по добре познатия доклад на Жозе Борел относно трите възможни линии на поведение спрямо Русия –  „да отвърне на удара, да се сдържа и да си сътрудничи“. Но в сряда, Ангела Меркел и Еманюел Макрон внезапно излязоха с предложение за засилване на диалога с Москва и по-специално за провеждане на среща на върха между ЕС и Русия.

Идеята за среща на върха с Путин предизвика оживената реакция на европейските лидери, дискусията придоби остър характер и се проточи след полунощ. Единствено австрийският канцлер Курц недвусмислено подкрепи предложението на Германия и Франция. Лидерите на балтийските държави и Полша бяха категорично против. Те заявиха, че срещата с Путин ще бъде едностранна отстъпка, която няма да промени поведението на Кремъл. В крайна сметка съвместната инициатива на двете най-големи държави от ЕС беше отхвърлена, което не се случва често. В приетото комюнике се каза само, че ЕС е отворен за „избирателно взаимодействие“ с Русия и че Европейският съвет ще „проучи форматите и условията за диалог с Русия“.

В цялата тази история едно нещо не е напълно ясно –  защо Меркел и Макрон излязоха изобщо с предложението си, без да тестват почвата и то точно в навечерието на срещата на върха на ЕС? Изглежда, че конкуренцията с американския президент изигра своята роля. Вероятно има някаква ревност от страна на двамата най-влиятелни лидери на ЕС към срещата на върха Байдън-Путин, както и желание да демонстрират ролята на ЕС като независим и важен субект на международната политика.  Трудно е обаче да се сравнява срещата на върха на Байдън-Путин с хипотетичната среща на върха ЕС-Русия. В Женева се срещнаха лидерите на двете най-могъщи във военно отношение сили, които играят активна роля в различни региони на света. Ето защо естествено въпросите за стратегическата стабилност бяха на преден план. Останалите въпроси (Украйна, Беларус, положението на опозицията в Русия) бяха засегнати по допирателната, в рамките на взаимното определяне на червените линии. Като цяло ставаше въпрос за връщане към състояние на определен ред в конфронтацията.

Москва не вижда в Европейския съюз достоен стратегически конкурент. Какво би искала да обсъди Европа, ако срещата на върха ЕС-Русия, която не се провежда от 2014 г., бъде съживена? На първо място, стабилността на Украйна и уреждането на конфликта в Донбас. Но Кремъл е доста доволен от замразеното състояние на този конфликт. И в отговор на претенции относно неизпълнение на споразуменията от Минск, Москва обикновено отговоря, че Киев не ги изпълнява. Неслучайно отдавна не се свиква среща на върха във „формат Нормандия“, в която участват същите Германия и Франция. Ако става въпрос за Беларус, реакцията на Москва на критиките за руската подкрепа на обезумелия диктатор също е предсказуема – може и да не е добре принудително да се принуждава международен полет да каца в Минск, но ние имаме Съюзна държава с Беларус с взаимни задължения, а вие нарушавате държавния суверенитет на Минск. Разбира се, можем да говорим за засилване на икономическите връзки. Но никой няма да отмени санкциите и Русия, очевидно, не се интересува от нов мащабен приток на европейски капитали.

Така че, ако подходим безпристрастно, позицията на европейските противници на срещата  изглежда оправдана. Няма перспективи за възстановяване на полузамразените отношения между Русия и ЕС в обозримо бъдеще. Това не отменя възможността за двустранни срещи с Путин на лидерите на най-големите държави в Европа, на президента Макрон, на канцлерката Меркел или на нейния бъдещ германски наследник.