КАКВО ПОПРЕЧИ НА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ ПРЕЗ 1968?*

 

 Хаим СОКОЛИН

Авторът (на малката снимка) е роден през 1932 г., доктор по геоложки и минералогични науки, проектирал е проучвания на нефт в Европа, Америка, Южна Африка и Югоизточна Азия, има повече от 70 научни публикации и два патента (РФ и САЩ) посветени на методи за директно търсене на нефт. Живее в Израел.

Преди двадесет и девет години, в първия ден на Пасха през 1968 г., държавата Израел трябваше да бъде изтрита от лицето на Земята. Това се съобщава в официалния бюлетин на архива на президента на Руската федерация, историческото списание „Родина“, 1996, № 7-8. Данните, в него, не отстъпват по своето историческо значение на решенията на конференцията в Ванзее (януари 1942 г.), на която е взето решение за унищожаване на европейските евреи. Но ако Германия до голяма степен успя да осъществи чудовищните си планове, то Съветският съюз трябваше да се откаже от плановете си в последния момент. Нека се опитаме да отговорим на въпроса – как и защо се случи това?

Миналата година Русия отпразнува 300-годишнината от военноморския си флот. Като част от това събитие пенсионирани адмирали се отдадоха на носталгични спомени от славните бойни подвизи от времето на Студената война. Главният герой на тези задушевни разговори беше вицеадмирал от резерва Николай Шашков, бивш командир на подводницата K-172. През пролетта на 1968 г. тя носеше бойно дежурство край бреговете на Сирия. Ето с какви цветисти изрази списание „Родина“ описва задачата на Шашков:

„Този ​​човек – капитан I-ви ранг Николай Александрович Шашков – трябваше да унищожи Израел, като изстреля по него осем крилати ракети P-6 с ядрени бойни глави, след което най-малко осем Хирошими трябваше да избухнат на тази древна библейска земя или, ако използваме библейските сравнения, осем Гомора, унищожени от Всевишния в дим и огън. Това събитие трябваше да се състои преди Пасхата през месец нисан 1968 г.“ А бившият командир на флота, адмирал на флота Владимир Чернавин добавя: „Не се съмнявам, че капитан I-ви ранг Николай Шашков би изпълнил всяка заповед за командването ...“.

Следва подробно, откровено интервю със самия Шашков, който получава устна заповед от тогавашния командващ на флота адмирал на флота С. Горшков, преди да излезе в зоната на бойното дежурство: „Бъдете готови да нанесете ядрен ракетен удар по Израел ". Шашков добавя: „Разбира се, в случай, че американците и израелците започнат да стоварват десант на крайбрежието на приятелска ни Сирия“. Последният сигнал за атаката трябва да дойде от Москва. За да не го пропусне, подводницата на всеки два часа изплува на перископна дълбочина,  за да проведе комуникационен сеанс. Но сигналът така и не идва.

……

Първата мисъл, която идва на ум след шока, причинен от разкритията е, дали това не е измислица на пенсионираните адмирали, които да насочат вниманието на читателите към бъдещите им мемоари? Не, за съжаление всичко подсказва, че това не е измислица. Подводницата на капитан Шашков наистина през април 1968 г.  носи бойно дежурство край бреговете на Сирия. А може би това е било просто демонстрация на сила от Москва, открито предупреждение към Израел и САЩ – не се опитвайте да обиждане нашите братя араби, щото ... Но ако това е така, тогава лодката не само, че не е трябвало да се крие, а напротив, присъствието й в Източното Средиземноморие е трябвало да бъде афиширано, както например е било афиширано присъствието на американска ескадра в същата акватория. Според Шашков обаче не само американците, но и „арабските приятели“ не са знаели за подводницата му. А предлогът за нападение срещу Израел е традиционен от съветското пропагандно клише при провеждане на агресивни действия срещу независими държави.

...

А какво да кажем за риска? В края на краищата унищожаването на Израел би могло да предизвика глобален ядрен конфликт! Въпросът е изключително любопитен.

...

Нека си представим, че внезапната ядрена атака стане свършен факт. Израел вече не съществува и западният свят трябва да реши дали да започне война за взаимно унищожаване или да започне нов кръг от преговори за мирното съжителство на НАТО и страните от Варшавския договор? Не е трудно да се досетим, че изборът би бил направен в полза на този вариант. И престъпната банда на име „политбюро“ разбира това перфектно. Освен това тя вече има богат опит от балансирането на ръба на нова световна война или поне при подкопаване на стабилността в различни региони (Корейската война, Берлинската и Кубинската кризи). С други думи, всичко предполага, че ако една малка държава бъде изтрита от световната карта, това не би довело непременно до трета световна война. Но Москва ще демонстрира на целия свят колко решително се е справила с „главния враг на прогресивното човечество“ (така съветските пропагандисти наричат ​​Израел) – за радост на някои държави и за ужас на други.

Накратко, унищожаването на Израел изглежда много съблазнително за Съветския съюз по ред причини. Що се отнася до моралните съображения, след хладнокръвното унищожаване на десетки милиони сънародници, депортирането на цели народи, кървавото потушаване на въстанията в „братските страни“ и мирните демонстрации в собствената им страна (Новочеркаск), тези съображения напълно отсъстват в плановете на кремълските стратези, което се доказва от събитията след април 1968 г. – Прага, Афганистан, Тбилиси, Баку, Вилнюс, Чечения.

…..

Тогава какво е попречило? Въпросът далеч не е излишен и изобщо не е академичен – не само за историците, но и за всеки от нас. Още повече, че израелските медии, обществените и правителствени лидери и организации не реагираха по никакъв начин на тази сензационна публикация в официалното издание на архива на президента на Руската федерация. И въпросът тук не е в това, че става дума за нереализиран руски „проект“ от преди почти 30 години.

…..

Чехословашките събития обаче объркаха всички карти. От март 1968 г. чешката тема започва да измества Израел и през април страната ни се споменава от съветската пропаганда само от време на време, без предишната интензивност, сякаш по инерция. Юни-юли и по-голямата част от август, Москва прави напразни опити да спре нежеланото развитие на пражките събития. Израел е почти напълно забравен и „синът на чекиста“ губи шанса да получи титлата Герой на Съветския съюз, която несъмнено би получил за „осемте Хирошими преди Пасха в месеца Нисан“. И накрая, на 21 август 1968 г. започва нахлуването на Съветската армия в непокорната братска страна от. Израел е спасен. Приоритетът на чехословашките проблеми засенчва, а след това напълно премахва от дневния ред на Москва плановете за унищожаването му.

Нека отбележим още едно любопитно и в известен смисъл фатално историческо съвпадение.

Чехословакия на два пъти изиграва особена роля в съдбата на Израел. Първият път е през 1948 г., когато чешките оръжия ни помогнаха да спечелим Войната за независимост, а вторият път – двадесет години по-късно, когато случайно, тази смела държава отвлече вниманието на един от най-безумните и кървави режими на XX век.

*-със съкращения, преводът е по публикацията в https://isralove.org – Н.К.