ЗАПИСКИ ОТ ПАНСИОНА НА САМОТНИТЕ ДУШИ

 Митко ДИНЕВ

Страната,  в  която  заплатите  дават  във  плик,
а  носят  рушветите  в  куфари  или  в  кашони,
в  която  министри – голтаци  до  вчера  ачик
харчат  спокойно  без  страх  и  без  срам  милиони...

Купуват  хотели  и  яхти,  строят  казина
и  ходят  облечени  в  „boss"  или  носят  „breguet"-а,
в  тази  нещастна,  в  тази  ужасна  страна,
в  която  от  време  „оно"  управляват  ченгета,

Прераснали  в  мутри,  а  някои  даже  обратно,
в  която  да  караш  пиян  като  гъз  за  стотачка
всеки  тъп  полицай  те  отпуща  и  то  акуратно
и  чака  отново  настръхнал  поредната  плячка.

В  тази  нелепа  страна  и  сега  и  преди
нищо  не  става  без  да  си  бръкнеш  във  джеба.
без  да  платиш  ти  на  някой  не  мож"  се  роди,
а  без  рушвети  не  могат  те  даже  погреба,

където  за  всичко  си  има  разценки  и  квоти,
за  титли,  за  служби,  за  дипломи,  ордени  даже
и  влизат  дори  в  парламента  полуидиоти
и  всякакви  тъмни,  неясни  докрай  персонажи.

Тази  жестока  страна,  във  която  съдът
като  бял  ден  е  ясно,  че  служи  и  то  откровено
на  всички  ония,  които  открито  крадат,
а  всичко  открадено  всъщност  се  счита  свещено!

И  няма  разкрито  ни  едно  знаково  дело!...
Как  се  живее  така  господа  и  госпожи?!
Може,  ви  казвам,  съвсем  отговорно  и  смело!
Недейте  унива!  Докрай  убеден  съм,  че  може!

Ей  на,  президента,  казват,  е  честно  момче!
и  нов  прокурор  назначиха,  че  млад,  с  перспектива!
той  сигурно  може,  стига  веднъж  да  рече
и  лека  полека  да  почне  и  да  ги  разкрива...

Току  виж,  към  тях  се  подвключил  и  сам  премиера!
след  него  министрите!  (има  и  честни  момчета)
и  лека  полека  разкриват  една  далавера
и  тръгва  към  втора,  трета,  четвърта,  че  пета...

И  тъй  постепенно,  но  трудно  ще  тръгне  процесът...
престъпният  свят  ужасен  от  това  ще  трепери
и  ще  признават,  но  гузно,  със  срам,  откъде  са
парите  им,  някои  бивши  дори  премиери...

Току  виж  край  тях  и  народът  ни  тръгне  накрая
и  почне  да  бачка,  да  плаща  и  данъци,  значи,
а  там  и  горките  ни  роми  му  найдат  колая  -
зарежат  съвсем  апашлъка  и  станат  орачи...

... ще  станат!  Ще  видиш!  Но  някой  вратата  отваря
и  спирам  да  пиша,  криейки  листите  глупаво.
във  потната  шепа,  зъл  и  смрадлив  санитаря
ми  носи  поредната  доза  таблетки  в  Карлуково...