ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ МОЖЕ ДА ПОЧАКА

 

Иранските амбиции са много по-големи от ядрените оръжия.

Хилал Хашан, 26 февруари 2021 г.

Последните две години бяха най-тежките за Иран след революцията през 1979 година. Повечето иранци са засегнати негативно от западните санкции, както и от продължаващата пандемия. Поне една трета от населението живее в крайна бедност. Недохранването е широко разпространено, особено сред децата в селските райони. Месото става все по-оскъдно, а цените на хранителните продукти като ориз, зърнени и бобови храни расте стремглаво, като индексът на потребителските цени на храните се увеличава с 67 процента през януари в сравнение с предходната година. Повече от 1,2 милиона иранци загубиха работата си поради COVID-19, разводите се увеличиха със 7 процента, а броят на хората, лекувани в рехабилитационни центрове, скочи от 417 000 до 663 000.

Поради нарастващите икономически и социални проблеми на Иран, самата перспектива за съживяване на JCPOA (Съвместният всеобхватен план за действие, известен като иранска ядрена сделка или иранска сделка, е споразумение за иранската ядрена програма, постигнато във Виена на 14 юли 2015 г. между Иран и постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН + Германия и Европейския съюз – бел.моя) след избора на американския президент Джо Байдън през миналата година е Божи дар за Иран. Въпреки че придобиването на ядрено оръжие продължава да бъде стратегическа цел, Иран не бърза да я постигне, като се има предвид, че това би могло да застраши способността му да реанимира икономиката си, да консолидира регионалното си влияние и да изгради конвенционалната си военна мощ. В непосредствен план, основните му цели са да спаси режима, да подобри жизнения стандарт и да възобнови икономиката, като същевременно поддържа и ускорява регионалните си печалби. Ядрените оръжия могат да почакат.

Какво наистина иска Иран?

През последните шест века Иран претърпява военни поражения, териториални загуби, манипулации на чужди сили, а през ХХ век – окупация от британски и съветски войски. Той обаче има и дълга история на териториално разширение и имперски амбиции. Сасанийската империя (224-651 г.) завладява Кавказ, цялото крайбрежие на Арабския полуостров, Египет и Мала Азия и дори стига до прага на Индия. През 16 век Сефевидите (династия, управлявала Иран между 1501 и 1722, водеща началото си от шейх Сефи ал-Дин, водач на суфийския орден Сефевия – бел.моя) изграждат империя, която включва Кавказ, макар че те постепенно губят територия от царска Русия, а техните наследници – семейство Каджар (иранска династия от тюркски произход, на името на племето Каджари, която управлява Иран от 1785 г. до 1925 г.  – бел.моя) губят каквато е останало от някогашната територия на империята. Революционните духовници (разбирай режима на аятоласите – бел.моя) съжаляват за разрушаването на ядрената програма на Иран и неговата страховита армия и военновъздушни сили, които шахът (Мохамед Реза Пахлави, управлявал страната от 1941 г. до преврата през  февруари 1979 г. – бел.моя) беше изградил с подкрепата на САЩ.

Сега Иран иска отново да стане регионален хегемон. Неговите лидери смятат, че той има право да бъде лидер на Близкия Изток или поне да бъде на равен на Израел, който в момента е единствената истинска сила в региона.

Иранците са започнали дълга игра и ще се опитат да я спечелят във времето. В този смисъл израелците са прави, за разлика от повечето държави, че иранските амбиции надхвърлят амбицията им да притежават ядрено оръжие.

Ядреният въпрос в перспектива

Всяка администрация на САЩ след Иранската революция се стреми да избегне пряка военна конфронтация с Иран. Подобно на бившия президент Доналд Тръмп, Байдън вижда основните проблеми с Техеран – неговите ядрени и ракетни програми и нарастващото регионално влияние – като част от един пакет. Единствената разлика между двамата президенти е, че Байдън е по-гъвкав, вярвайки, че няма нужда да отслабва и без това изнемощелия Иран.

Байдън се стреми да разреши конфликта по отношение на ядрената програма на Иран чрез дипломация и е съсредоточен върху постигането на по-добра сделка от JCPOA, което в действителност само би забавило придобиването на ядрени оръжия от Техеран. Администрацията на Байдън знае, че програмата за балистични ракети на Иран и регионалната политика не подлежат на договаряне и вярва, че регионалното вмешателство на Техеран е извън обхвата на ядрените преговори, колкото и важно да е за стабилността в Близкия изток. Тръмп, от друга страна, избра да приложи кампания за максимален натиск, надявайки се да принуди Иран да подпише нова, по-строга сделка, която допълнително да забави ядрената програма на Иран, като същевременно намали програмата си за балистични ракети и ограничи регионалния си авантюризъм.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също се противопоставя на просто предоговаряне на ядрената сделка. Осъзнавайки, че Байдън не може да игнорира опасенията на Израел, страната се опитва да си осигури повече отстъпки от Иран, като открито се противопоставя на ядрените преговори. Иранските служители също са вещи и бързи в политиката. Както се очакваше, те постигнаха в последния момент временна сделка с Международната агенция за атомна енергия, гарантирайки, че ядрените обекти на Иран все още се наблюдават, дори след като страната преустанови спазването на доброволния протокол на JCPOA. Миналия декември иранският парламент одобри законопроект за спиране на сътрудничеството с агенцията и увеличаване с 20 процента на обогатяването на уран. Външният министър Мохамад Джавад Зариф заяви, че правителството уважава решението на парламента, но ще продължи сътрудничеството с атомната агенция, като добави, че решението на парламента е обратимо, ако си сътрудничат със САЩ.

За Иран придобиването на ядрено оръжие не е непосредствена цел. Спорът за неговата ядрена програма продължава повече от 15 години и все още не е произведено ядрено оръжие. Всъщност вдигането на санкциите има предимство пред всичко останало – дори придобиване на ядрено оръжие – защото управляващите молли искат да модернизират икономиката и да осигурят основните нужди на неспокойното население на Иран.

Съществува истинска загриженост обаче, че вдигането на санкциите би позволило на Иран да консолидира регионалното си присъствие и допълнително да отслаби военната мощ на Саудитска Арабия, която беше засегната от няколкото атаки с безпилотни летателни апарати от свързани с Иран групи на хутите в Йемен. Хутите започват решаваща битка за богатата на петрол провинция Мариб, последният бастион под контрола на президента Абед Рабо Мансур Хади. Ако тяхната офанзива успее, Йемен, такъв, какъвто го знаем, вече няма да съществува. Обединените арабски емирства вече контролират юга, хутите ще да засилят силата си на север, а Саудитска Арабия ще се окаже най-големият губещ.

Но Вашингтон постепенно губи интерес към Саудитска Арабия като страна от жизненоважен национален интерес. Веднъж бившият президент Барак Обама нарече Саудитска Арабия free-rider, без да я назовава директно, а Тръмп, по време на предизборната си кампания през 2016 г., каза: „Ако Саудитска Арабия беше без наметалото на американската защита, не мисля, че би била наоколо.“ От своя страна Байдън каза, че САЩ ще спрат доставките на оръжие за Саудитска Арабия и ще прекратят подкрепата си за войната в Йемен. Той оттегли писмата на Тръмп до ООН, които доведоха до възстановяване на санкциите срещу Иран, и изрази готовността си да работи с европейците за постигане на нова ядрена сделка. Политиката на Байдън в Близкия Изток се стреми да намали регионалното напрежение, да се справи отделно с различни взривоопасни въпроси и да въведе сложна система от баланси, която не изключва Иран, независимо от това кой я управлява.

Изглежда, че е твърде късно да се прекрати намесата на Иран в делата на съседите му.

Иран ще се противопостави на всеки опит да бъде отрязан от регионалните си помощници, без чиято подкрепа не може да реализира своите регионални амбиции. Шиитските арабски съюзници на Техеран са по-важни от ядрената програма в опитите за разширяване на сферата на влияние. Иран все още е слаб във военно отношение и се нуждае от съюзници, които могат да се бият от негово име. Колкото повече Иран организира военни учения и обявява пробивни иновации в отбраната, толкова повече разкрива своята неспособност и нежелание да се включи в обща война. След революцията, той предпочита да се бие чрез помощници, били те в Ливан, Йемен, Сирия или Ирак.

Неизбежна вътрешна промяна

Въпреки белезите на сближаване, държавна решителност и военна готовност, Иран е по-уязвим от всякога. Ендемичната бюрократична корупция, лошото икономическо планиране, строгите международни санкции и пандемията почти осакатяват страната и разкриват нейната слабост. Иранските реформатори обвиняват намиращите се на власт консерватори, че са се възползвали от санкциите и са създали паралелна икономика, чиято печалба според тях възлиза на около 25 милиарда долара годишно. Управляващите консерватори на Иран вероятно се сблъскват с повече проблеми в страната, отколкото в чужбина. Много иранци са разочаровани от липсата на действия и предпочитат светска и демократична политическа система, която да замести системата на „вилаят ал-факих“ (буквално „попечителство на факиха“, сиреч на най-авторитетния познавач на ислямското законодателство, управленската система на аятоласите – бел.моя). Някои ирански интелектуалци, учени, политически активисти и бивши служители дори изразиха надежда, че Тръмп ще спечели втори мандат, за да увеличи натиска върху режима.

През последните 50 години иранското общество се промени значително. Въпреки че 90% от населението му е шиитско, според статистическите годишници само 32% се определят като шиити. Много иранци не изповядват религиозна принадлежност или се възприемат като агностици, атеисти или зороастрийци. 

Засега режимът не е изправен пред екзистенциална заплаха и може да разчита на широките си правомощия за потушаване на протестите със сила. 

Дилемата на аятолаха и режима е, че днес те управляват население, което не само негодува срещу тяхната религиозна идеология, но и непрекъснато се отдалечава от нея.