ПОЛОВИЯТ ВЪПРОС В СССР

 

След като заграбват властта, Съветите започват да прекрояват живота на хората. Промените засягат всички аспекти от живота, включително личния. Евгений Замятин (1884-1937, по образование инженер-корабостроител, писател, публицист – бел.моя) в романът-дистопия (у нас е по-популярен терм. „антиутопия“ – бел. моя) „Ние" ( преведен и издаден в България през 1990 г. – бел. моя) описва интимните отношения като единствената страна от живота на човека, която се е скривала. Но не и в Съветска Русия през 20-те години на ХХ век, когато това е  най-обсъжданият въпрос публично.

„Бунт на чувствеността“

Общоприето е схващането, че сексуалната революция се е състояла през 60-те години на миналия век и това е свързано с движението „хипи“ (от англ. моден, стилен, възниква в САЩ като контракултурно явление, някои наричат хипитата „фройдистки пролетариат“ – бел. моя), чийто основен лозунг е „секс, наркотици и рокендрол“. Всъщност истинската революция в междуполовите отношения се случва през 20-те години на ХХ век в Съветска Русия. Според Ленин „бунтът на чувствеността“ е необходим компонент за образа на новия комунистически човек. Въпроси от интимен характер са обсъждани от РСДРП (б) (Руска социалдемократическа работническа партия болшевики, през 1921 г. се преименува на комунистическа – бел.моя) още преди 1917 г. На третия конгрес на партията в Лондон през 1905 г. Ленин възлага на Троцки да разработи теорията за връзката между мъж и жена при комунизма. Нещо повече, още през 1904 г. Ленин пише, че „разкрепостяването на духа на чувствеността ... ще помогне да се изхвърли сноп енергия за победата на комунизма“. Болшевишкият лидер има намерение да освободи човешките сексуални потребности, и на тяхна основа да изгради здраво комунистическо общество.

Австрийският психолог Вилхелм Райх (1897-1957, фройдист – бел.моя), цитира в свой труд откъс от кореспонденцията по този въпрос между Троцки и Ленин. Троцки, като теоретик на новите интимни отношения, пише: „любовното потисничество е основното средство за поробване на човека. Докато сексуалните отношения са потискани, не може да се говори за свобода. Семейството, като институция, е надживяло полезността си“. Ленин отговаря „... не само семейството. Всички забрани по въпросите от интимен характер трябва да бъдат премахнати. Струва си да приложите опита на суфражетките (от „суфраж“, избирателно право, феминистко движение за избирателни права, възникнало във Великобритания – бел.моя)  и да се разреши и еднополовата любов.“

Декрети за личния живот

Декретите на болшевиките, посветени на интимни теми предлагат повече свобода, отколкото днес можем да си представим. Към тях се отнасят тези „за гражданския брак, за децата и за актовете за гражданско състояние“ и „за премахване на брака“. Има и декрет „за премахване на наказанието за връзките на мъж с мъж“.

Тези декрети дават на жената възможност за „материално и интимно самоопределение“. Според декретите интимен (брачен) съюз се сключва лесно и се прекратява лесно.

Появява се Институтът по социална хигиена, ръководен от Григорий Баткис (1895-1960, лекар, професор, специалист в областта на социалната хигиена – бел.моя). През 1919 г. Баткис докладва, че „бракът, любовните отношения са се превърнали в личен въпрос. Поради разкрепостяването на нравите е намалял броят на интимните (сексуалните) извращения.“ По това време се появява теорията за лесното удолетворяване на сексуалното желание, все едно, че „сте поискали чаша вода“.

Ситуацията със сексуалното разкрепостяване е шокираща за мнозина. Хърбърт Уелс (1866-1946, по образование биолог, английски писател-фантаст, социалист, през 20-те години на ХХ в. пътува до Русия, където се среща с Ленин – бел.моя) отбеляза, че в Русия „твърде свободно“ се говори по интимни въпроси.

Държава с решен полов въпрос

През декември 1918 г. в Петроград (по-късно Ленинград, днес Санкт Петербург – бел.моя) се провежда демонстрация в чест на декрета „За премахване на брака“. По този повод лесбийки маршируват по централните улици на града с плакати „Долу срама“. Ленин  е положително настроен – „продължавайте така, другари!“ През същата се провежда още един парад с плакати „Долу срама!”, на който мъже и жени преминават голи по улиците на града.

В Москва през 1924-1925 г. се появява движението на радикални нудисти „Долу срама!“ Основната идея на участниците е равенството на основата на голотата, тъй като дрехите негласно разделят хората според богатството и възможностите им. Участниците в движението се разхождат голи из Москва, препасани само с една лента с надпис „Долу срама!"

Историците свързват появата на движението като логично продължение на моралния упадък на народа. След свободата на сексуалните отношения, разрешаването на абортите и комуните, това е следващата стъпка в сексуалната свобода на индивида.

През декември 1925 г. на 14-ия конгрес на ВКП(б) (Всесъюзна комунистическа партия болшевики – бел.моя) Бухарин критикува нудисткото движение. След това милицията започна да преследва голите московчани.

Полова просвета

Променят се не само отношенията между мъжа и жената. Бракът също се превръща в личен въпрос. Женитбите и разводите се извършват свободно. При разпаднал се брак, издръжка се плаща само шест месеца.

Александра Колонтай (1872-1952, наричат е валкирията на болшевишката революция. Валкириите са войнствени девици в скандинавсата митология – бел. моя)  работи много по „Брачния кодекс“. Тя пише, че е необходимо да се обърне внимание на интимното образование на учениците, което трябва да започне от 12-13 години, в началото на пубертета. Ако това не бъде направено, ранната бременност и разочарованието от сексуалните отношения е гарантирано.

Болшевиките се вслушват в Колонтай и започват мащабна кампания за премахване на невежеството по въпросите на секса сред учениците. Но ако в големите градове дискусиите по сексуалните теми са повече или по-малко свободни, в руската дълбока провинция борбата със закостенелите разбирания е трудна.  Освен това не достигат учители по сексуални отношения. По този повод от 1919 до 1925 г. в Съветска Русия са поканени около 300 специалисти от европейски страни. Те са във възторг – колко много работа, какъв обхват, каква свобода! Между другото, Русия е една от първите страни, които официално признава Зигмунд Фройд (първото приложение на идеите на виенската школа за психоанализа в руската психиатрия датира от 1896 г. – бел.моя).

Провеждат се много семинари на сексуални теми, свободно се обсъждат въпроси за „естествената сексуалност на детето?“.

Съвсем очаквано, има ръст в броя на родени извън брака. През 1923 г. повече от половината от децата са извънбрачни, тъй като са родени в контекста на „граждански брак“.

Темата за абортите също е свободно обсъждана, тъй като те освобождават жената. Нараства производството на презервативи, създават се нови контрацептиви, хапчета за увеличаване на плодовитостта на жените и сексуалната сила на мъжете.

Разбира се, понякога се случват изкривявания в сексуалното образование. Например във Вологда възниква следната ситуация: „всеки член на Комсомола, рабфаковка или друга студентка, която е получила предложение за секс от член на Комсомола или рабфаковец, трябва да го удолетвори. В противен случай тя не заслужава званието „пролетарска студентка “.

Шведското (болшевишкото) семейство

Според днешните разбирания шведското семейство е група от хора – мъже и жени, които живеят съвместно на една и съща територия. Оказва се, че това е „болшевишко изобретение“.

След 1917 г. се смята, че бракът е остатък от миналото, а комсомолското семейство в комуната е образ на семейството на бъдещето. Доброволно в такова „болшевишко семейство" живеят по 10-12 души мъже и жени. Те заедно се грижат за домакинството, заедно се хранят, мият, готвят, чистят и се отдават на сексуални удоволствия. За разлика от шведското семейство, в болшевишките комуни децата са нежелани, защото възпитанието отнема време и мъжете и жените са заети със строителството на комунизма. Ако все пак се случи „инцидент“,  детето отива в интерната за отглеждане и възпитание.

За образец на комуна се смятала селището Болшевската (по името близо разположена ж.п. спирка – бел.моя),  създадено по заповед на Дзержински през 1924 г. Тя е била обитавана от около хиляда престъпници на възраст от 12 до 18 години, като съотношението на момичетата към момчетата е било неравномерно. Момичета и момчета живеят в общи казарми и са насърчавани „за съвместни сексуални преживявания“. Болшевската комуна все още е най-големият образец за „шведско” семейство в историята.

Завършване на революцията

С идването на Сталин на власт, всичко се променя, включително и отношението към сексуалните проблеми.

Индустриализацията изисква пълна концентрация, без да се харчи енергия за любовни връзки и отглеждане на деца. Затова „чувствеността“ започва да се осъжда на държавно равнище, семейството отново се превръща в основа на обществото, а моногамните отношения отново стават актуални.

Тъй като държавата отново се заема с личния живот на съветския човек, започват да „се сипят“ нови укази, които да заменят старите. Първо е отменен декретът „за премахване на брака“, след което през 1934 г. със закон е забранен абортът. По-късно Михаил Калинин (1875-1946, бил е председател на Централния изпълнителен комитет на Всеруския конгрес на съветите от 1919 до 1938 г., а впоследствие председател на Президиума на Върховния съвет на СССР до 1946 г. – бел.моя). подписва указ за забрана на интимните отношения между мъже. И, разбира се, това не минава без арести на сексуалните малцинства в СССР.

Програмите за сексуално образование са прекратени, а порицаването на свободния морал отново „се завръща на сцената“   за дълги години (по материали от руския печат).