ГОЛЯМО СВИВАНЕ НА РАБОТНИТЕ МЕСТА

 

Джордж Фридман, 12.01. 2021 г.

Около 140 000 американци загубиха работата си през декември, което е най-големият спад в заетостта от миналия април насам. И все пак равнището на безработица се задържа на около 6,7%. 

Според Wall Street Journal. загубите на работни места се дължат на ресторанти, пътувания, развлечения, училища, някои държавни агенции… Това обяснява къде са съкратени работни места, но не и защо равнището на безработица остава непроменено. Един от отговорите е, че те вече са били отчетени, ако служителите са били освободени през предишните месеци. Друго обяснение е, че работниците са си намерили нова работа, колкото и трудно да е това. Третата възможност е тази, при която съкратените са отпаднали от работната сила (не са регистрирани), тъй като смятат, че вероятността да си намерят нова работа е нулева.

Съкращенията не са изненадващи, като се имат предвид засилените мерки за блокиране на COVID-19, предприети през миналата година. Първите жертви винаги са местата, на които не може да се насладите, ако носите маска. Списъкът на бизнесите се оглавява са барове и ресторанти, чиито служители нямат ресурси, за да си намерят работа в друга област. В училищата много от съкращенията вероятно са били свързани с персонала на охранителните фирми или училищните трапезарии, тъй като много училища, така или иначе са затворени

Загубите на работни места през декември ни дават представа какво ще се случи, след като пандемията бъде поставена под контрол. И преди съм писал, че разглеждам рецесията като финансово събитие, което оставя непокътната голяма част от икономическата инфраструктура. За разлика от нея депресията е събитие, при което тази инфраструктура е разрушена. Неспособни да продават публично и неспособни да плащат на заемодателите си, много фирми намират, че единствената им възможност е фалитът. Те затварят вратите и си тръгват, за да не отворят никога. При истинска депресия фалитите на бизнеса се превръщат в банкови фалити, тъй като банките не успяват да възстановят заемите си. Това от своя страна прави по-трудно намирането на капитал. Централните банки винаги могат да печатат пари и да ре-капитализират банките, но недостатъчното търсене на. пари,  прави мероприятието ирационално Излизането от депресия е трудно.

Моята гледна точка миналата пролет беше, че до края на есента трябваше да се справим с COVID-19 и да рестартираме икономиката, без да рискуваме да изпаднем в депресия. Изглежда, че днес отново сме изправени пред същия риск. Тази идея може да изглежда абсурдна. Банковата система видимо е стабилна, процентът на фалитите не нараства прекомерно и безработицата е относително ниска, така че търсенето е непокътнато. Разбира се, има проблеми в определени сектори, но индустрии като авиокомпаниите изглежда са преодолели кризата, а и търговията на дребно с тухли и хоросан демонстрира, че може да има живот след фалита.

Основателно е да приемем, че икономически сме поставили под контрол пандемията и че имаме място за маневриране, докато не бъдем ваксинирани (или решим да се откажем). Само че загубата на 140 000 работни места през декември показва какво бизнесът очаква да се случи през 2021 г. и какви решения би взел. Като оставим настрана училищата и държавните агенции (и ресторантите и баровете, които са жертви на социалното дистанциране), със сигурност има и други бизнеси които ще предприемат съкращения на работни места. Туристическата индустрия вече е разкостена, а и други бизнеси могат да освободят служители, за да продължат да функционират.

Тези 140 000 съкратени работни места са направени предимно от фирми, които разбират от бизнеса, с който се занимават. Повечето бизнеси винаги са контролирали броя на хората, които наемат – т.е те не поддържат излишен персонал. Така че, когато съкращават работни места, те режат до кокал, виждайки, че се задава нещо неприятно. Съкращенията няма да се проявят нито в данните за безработица, нито в броя на банките, нито със сигурност във фондовите пазари.

Мисля, че бизнесът вижда две опасности.

Първата е, че усилията на правителството за отлагане на икономическа криза са успели, но това отлагане не е равносилно на превенция на риска. Отлагането прави твърде вероятно последващото нарастване на натиска на кризата да дойде много по-скоро. Неуспехите в различни икономически сектори могат да се появят внезапно, а ефектът от отлагането да се прояви и в други сектори. Когато е изправен пред тревожно бъдеще, рационалният ход на всеки бизнес е да намали разходите. И тъй като повечето жизнеспособни фирми вече контролират енергично разходите си, единственият възможен защитен ход е да се съкратят работни места. Съкращаването на персонала непосредствено преди новата година е показател, че тези, които добре познават икономиката, са много притеснени.

Втората опасност е свързана с програмата за ваксинация. Разбира се, ваксинирането на 330 милиона души в Съединените щати е плашеща задача, но фактът, че не знаем кога ще се върнем към нормалния живот, с цялата му предвидимост, създава ниво на несигурност, което изисква защитни действия. Притеснението от това кога ще приключи COVID-19 за някои за някои може да не е важно, но времето е същност на бизнеса и в този момент единствената времева линия за връщане към нормалното, която съм виждал, е на д-р Антъни Фаучи, който прогнозира втората половина на 2021 г. Но от всичко, което знаем, можем да предположим, че това ще продължи по-дълго.

Не казвам, че някой се е провалил.

Никога не сме били в подобна ситуация, така че е разбираемо, че краят на играта е неясен.

Но бизнесите, които наскоро трябваше да съкратят работни места, трябва да вземат решения при неясни данни. Те не могат търпеливо да чакат откровенията на правителството, защото не знаят кога то ще загуби способност или желание да отлагат кризата, нито знаят кога тя  ще приключи. Струва ми се, че много от бизнесите, приличат на хора търсещи нещо много малко в тъмна стая, и вероятно ще вземат решения, които да им позволят да оцелеят в условията на несигурност. Бизнесът не се плаши от вируса, а от факта, че няма начин да разбере времето, необходимо за овладяването на пандемията. Това е основният натиск върху икономиката.

Нарастването на загубите на работни места може да се тълкува по много начини, а изразените от мен притеснения може да не се сбъднат. 

Въпреки това те не могат да бъдат пренебрегвани, нито може основателно да се предположи, че мерките, предприети за борба с COVID-19, няма да имат дълга опашка. 

Икономическият натиск може да продължи да нараства. 

Аз смятам, че икономическият натиск се увеличава, но засега правителството го ограничава. 

 Трябва да се има предвид, че увеличението може да предизвика неочаквана експлозия.