ПОЛЯРИЗАЦИЯ

 За правото на собствено, абсолютно некомпетентно мнение.

Дмитрий Некрасов,  Facebook, 16.01.2021

Според анкета в САЩ от 1960 г., 5% от републиканците и демократите съобщават, че ще бъдат нещастни, ако синът или дъщеря им се оженят за поддръжник на другата партия. През 2010 г. на това мнение са почти 50% от републиканците и над 30% от демократите. През 1960 г. 33% от демократите и републиканците смятат, че средният поддръжник на тяхната партия е умен, а на обратното мнение са 27%. През 2008 г. тези числа са съответно 62% и 14%.

Още един интересен факт. Изкуствен интелект е бил обучаван чрез анализ на лексиката, да разграничава речите на конгресмените-демократи/сенатори от речите на републиканците. Между 1873 и 1990 г. способността на програмата да отгатва е останала почти непроменена, леко надхвърляйки 55%. След това започва рязко увеличаване на разпознаването на речите и към 2009 г. вероятността за разпознаване достига 83%. Сиреч лексиката, използвана от политиците, е много по-различна отколкото преди.

Тези числа са интересни и без бурята от емоции, която се наблюдава във Facebook във връзка със събития от последните седмици в САЩ. Но на техния фон изглеждат плашещи. Както обикновено, нормалните статистически данни за дълъг период от време са достъпни само в Съединените щати, но бих се осмелил да предположа, че нарастването на политическата поляризация, ако и да не е глобална тенденция, то е поне характерна за голям брой съвременни държави.

Традиционно се смята, че увеличаването на поляризацията е свързано с разпространението на Интернет. Тази хипотеза обаче не издържа критика. Първо, както се оказа (анализ на А. Банерджи – бел. авт.), политическата поляризация на новините, потребявани от демократите/републиканците в Интернет, се намира под нивото, характерно за избора на телевизионни програми и много под това при избор на вестници (т.е. информационният балон в традиционните медии е много голям). Второ, степента на поляризация нараства линейно с възрастта, докато използването на Интернет, напротив, намалява с възрастта. Т.е. най-политически поляризирани са онези групи американци, които са най-малко склонни да прекарват много време в Интернет.

За поляризацията може да има много причини (и е много вероятно в много страни по принцип да се сблъскваме със случайни колебания – бел. авт.), но бих искал да се спра на една възможна причина (не се преструвам смятайки, че е единствената и дори основната – бел. авт.).

Ще започна от далеч. През 2017 г. излезе книгата на професор Том Никълс (специалист по международни отношения, професор в американския военно-морски колеж и в Харвард, основните му интереси са съсредоточени върху  въпроси, свързани с Русия, ядрените оръжия и националната сигурност – бел.моя)  „Смъртта на експертизата“, в която разглежда подробно проблемите, свързани с промяната в отношението на по-голямата част от населението на развитите страни към експертните (научни) знания. Въз основа на голям брой много убедителни примери, Никълс заявява, че в сравнение с първата половина на ХХ век, днешните американци са по-малко склонни да приемат, че мнението на тесните специалисти по дадена тема е по-значимо от собственото им некомпетентно мнение по същата тема. От негова гледна точка в съвременното общество се случва: „агресивното потискане на експертните съждения или традиционни знания и тяхното заместване с твърдото убеждение, че всяко мнение по даден въпрос е толкова добро, колкото и всяко друго“.

Никълс обяснява този феномен с факта, че в обществото чрез педагогически практики и натрапвани ценности се е развило хипертрофирано зачитане на правото на всеки човек на собствено мнение, независимо от това колко некомпетентен е той, което дискредитира в очите на мнозина, науката и експертизата като такива.

Един от запомнящите се примери, дадени в книгата на Никълс, е историята на студент, второкурсник, който оспорва тезите на астрофизик, носител на Нобелова награда, който им чете лекции. И когато ученият подробно му обяснява в какво се заблуждава, студентът отговоря –  „вие имате свое мнение, а аз имам свое и тези две мнения са равностойни“.

Да предположим, че на теория винаги има вероятност студентът да се окаже гений или пророк и неговото мнение и истина да бъдат по-близки до истината, отколкото мнението на човека, получил Нобелова награда за изследвания в тази област, но е очевидно, че техните мнения по никакъв начин не могат да се смятат за равностойни като минимум поради колосалната разлика в теоретичната вероятност за тяхната коректност.

Вярата в правотата на собствено мнение се разпростира и върху политиката. През 2015 г. случайно избрани американци са питани дали САЩ трябва да използват военна сила в конфликта в Украйна, след което са помолени да покажат на географската карта къде се намира Украйна. Експериментът разкрива ясната обратна връзка между осъзнаването от респондентите на това, къде е Украйна и подкрепата им за военната намеса на САЩ. С други думи, онези от тях, които вярват, че Украйна се намира в Латинска Америка или Австралия, по-често говорят за необходимостта от намеса, отколкото тези, които са били по-добре информирани, поне за географското разположение на тази страна.

Когато случайни американски респонденти са попитани за това, колко процента от американския бюджет отиват за помощ на други страни, около 25% от отговорите са грешни и само 5% от анкетираните дават отговори, близки до верните. И по същото това време, абсолютното мнозинство има собствено мнение(!) и смята, че е необходимо намаляване на тази помощ.

Любимият ми пример на подобна тема е, че пикът на оптимизъм сред руснаците (през целия период на наблюдение – бел. авт.) по отношение на перспективите за ръст на доходите им настъпи през пролетта на 2014 г. по времето на анексирането на Крим. Т.е. независимо от факта, че и на последния идиот би трябвало да е ясно, че тази история неминуемо ще доведе до обратното – намаляване на доходите (нивото от 2013 г. е трудно постижимо дори през 2030 г. – бел. авт),  но повечето руснаци бяха абсолютно уверени в обратното.

Сред американци  е проведена анкета, за да се види дали те ще подкрепят бомбардировките над измислената държава Аграба. Една трета от републиканците и една пета от демократите я подкрепят. Но това не е важно, важен е фактът, че огромен брой американци, участвали в анкетата, изразяват мнение за целесъобразността или нецелесъобразността от бомбардиране на измислена държава. Те не казват – „Нямам достатъчно информация, за да изразя мнение“, не искат допълнителна информация или в краен случай не се въздържат от каквато и да било оценка, а уверено изразяват абсолютно некомпетентното си мнение относно политиката по отношение на измислена държава.

Ако такива проучвания се провеждаха сред европейските фабрични работници през 19-ти и началото на 20-ти век, вероятно би имало работници, които да изкажат своето некомпетентно мнение по политически въпроси, но по-голям би бил броят на тези от тях, които биха казали – „това е работа на правителството, на образованите господа, не е наша работа“.

Защо казвам всичко това? Ами защото, ако масовите американци (жителите на развитите страни като цяло – бел. авт.) не бяха толкова политически поляризирани, колкото са по принцип, те не биха решили, че имат право на собствено политическо (в по-голямата си част, абсолютно некомпетентно – бел. авт.) мнение.

Анархисти и комунисти, борци за трезвеност  и страх от Бога и прочие ултрадесни и ултразелени и по-рано са били изключително поляризирани и винаги са се мразели. Но те винаги са били малцинство от населението.

Мнозинството гласува по определен начин, защото то е съставено от добри католици/мормони/поляци, защото така са гласували бащите/дядовците му, защото шефът/свещеникът/ и всички в техния клуб гласуват по този начин, защото току-що са купили гласа му, или защото Кенеди-старши е направил много за тяхната община. Сиреч гласува следвайки външни авторитети, а не собственото си мнение. Политиката беше работа на Господ/елита/добре образованите, но и частично луди. Обикновеният човек от улицата в по-голямата си част играеше социалната си роля, възложена му от външни фактори.

Първото повече или по-малко масово политизирано поколение са онези, чиято младост бе през 60-те години на миналия век. Днес те са най-политически поляризираната прослойка на американското общество.

Ще се опитам илюстрирам тази мисъл. Фермерът Джон от Алабама през 1950 г. може да не е мислил дали земята е равна или кръгла, но би могъл да мисли, че е кръгла, защото учителят в училище е казал така, или плоска, защото свещеникът е казал така в църквата, а не защото е прочел десет текста в Интернет и е направил своите заключения, на които има право. Той е бил ваксиниран, защото лекарят е казал така, или не го е направил, защото, според свещеника ваксинациите са от дявола, а не защото е имал свое собствено мнение за това как ваксините влияят на тялото.

Днес, (това се среща и при Никълс – бел. авт), колкото и парадоксално да звучи, сред американците с висше медицинско образование има, статистически забележимо повече антиваксъри, отколкото сред необразованите. Хора, на които от детството им е внушавано, че тяхното мнение е важно, които в последствие са получили някаква диплома, която ги убеждава в собствения им ум, смятат мнението си за достатъчно компетентно, за да го налагат по медицински въпроси, за които нямат представа (точно както за икономиката например – бел. авт.).

Фермерът Джон (внук на Джон от 1950 г.) никъде не се е поляризирал. Той просто има собствено мнение, което преди не е притежавал. Мнение за ваксинациите, 5G мрежите и за политика едновременно, мнение, което, както са го учили от детството му, има равни права с мнението на останалите.

Андрей Болконски и Пиер (герои от „Война и мир“ – бел. моя) биха могли да се скарат поради различия във възгледите за ролята на якобинците. Те биха си разменили остроумни епиграми или ще започнат да се поздравяват по-студено, когато се срещат в светски салони. И толкова. Крепостните  селяни и на двамата не биха могли да се скарат за якобинците. И не само защото не са знаели кои са те, но и защото, дори ако им бъде обяснено, темата за якобинците щеше да бъде смятана за „господарска работа“. А ако някой свободомислещ беше въвел всеобщо избирателно право в онази Русия, тогава мнозинството от селяните биха гласували за/против якобинците, водени от възгледите на господаря си, а не от собствените си преценки относно политическата икономия.

Но ако някой им бе внушил идеята, че мнението им за якобинците не е по-лошо от мнението на княз Болконски, тогава те щяха да започна да се карат за якобинците, но по начин различен от  кавгата между Андрей и Пиер. Щяха да се сбият до кръв, много кръв.

Ако в продължение на два века подред си внушавал на всички, че хората са равни, и вместо да пляскаш през ръцете учениците си им позволявал да ти се качат на главата, ако си въвел всеобщото избирателно право, провокиращо политиците да се стремят да бъдат като „масовия избирател“ („Вие сте прости и аз съм прост” – бел. моя), ако си стимулирал населението да вярва в некадърни икономически съждения до правото да бъде грубо с учителите, тогава не би трябвало да се изненадваш, ако утре противниците на 5G мрежите и вярващите в това, че земята е плоска ще започнат да се избиват взаимно поради дълбоки различия в схващанията им за новата парична политика.